Колко кита струва свободната търговия?

На 17 май сдружение Солидарна България и фондация Фридрих Еберт направиха конференция за TTIP – готвеният договор за свободна търговия между ЕС и САЩ. Организаторите ме поканиха да изложа своята гледна точка. По-долу е текстът на изказването ми, леко редактиран и допълнен. На заинтересуваните, тази статия от януари може да послужи като добър встъпителен текст

В тази събота сутрин, чудесно време за икономика, искам да се спра върху седем проблема във връзка с TTIP – Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. В дирекция „Търговия” на Европейската комисия му казват галено „титип”. Служители споделиха: по цял ден се занимаваме само с титип, титип, накрая ще започнем да чуруликаме. За Европейската комисия това е огромен залог: „титип” трябва да се превърне във връх на политиката за пълна икономическа либерализация, водена през последните десет години. Европейският съюз през последните десет години следва неолиберална политика, аз съм уверен в думите си.

Ще започна с проблема за прозрачността. Най-показателно е как лично аз стигнах до въпроса за TTIP. Бидейки повече икономист, отколкото журналист, бях препоръчан на Европейската комисия като достатъчно компетентен участник в семинар по тази тема в Брюксел в края на ноември. На семинара имаше по един представител от всяка европейска страна. Никой не е предполагал, че в България би могло да има достатъчно самостоятелно мислене, за да отхвърли някой български журналист това, което се предлага от Брюксел. Не са ми направили предварителна проверка и вълкът беше допуснат до кошарата, имам предвид себе си.

Преди това имах само най-бегли впечатления за преговорите за свободна търговия между САЩ и ЕС. Когато говорителите – сред тях също и комисарят по търговията Де Гухт, започнаха да излагат пред нас стъпка по стъпка идеите си за TTIP, косата ми настръхна. Това беше венец на неолиберализма, неоконсерватизма, или както щете го кажете. На тази политика, която доведе света и до финансова криза, и до екологична криза, а най-вече до криза на морала и ценностите. Когато домакините чуха въпросите, които задавах по време на семинара, телефоните веднага се завъртяха. И така, вече в България, получих интересно обаждане от Европейската комисия: ако имам намерение да пиша за TTIP, строго желателно е да се обърна и към българския официален представител, който е говорител за TTIP.

Значи в България има официални тълкуватели на TTIP?! Тоест Европейската комисия плаща на тези хора, за да защитават прокарването на това споразумение. Доколкото знам, те са трима, единият от тях е Левон Хампарцумян, другият е Красен Станчев, с когото имах удоволствието да говоря по темата. Впрочем Станчев за мен е умен човек, но възгледите ни са толкова противоположни, колкото би могло да бъдат въобще. Уважавам го за ума му, но не мисля, че нещата, които той говори, са добри за хората. Както и да е: изрично ми бе препоръчано да разговарям с официалния тълкувател, за да не си разваля отношенията с комисията.

В Брюксел дълго ни говориха колко прекрасно ще бъде TTIP, как ще премахне немитническите бариери и всички ще станат по-богати, и буквално на тръгване бутнаха в ръцете ни документ, касаещ най-важното: Investor-to-State-Dispute, ISDS, механизмът, който ще урежда споровете между инвеститори и държава. Бих могъл да кажа още неща за прозрачността, но да продължа по същество. Позицията на Европейската комисия за ISDS е, че опасенията, изказвани от обществото – как инвеститорите ще могат да съдят държавата, ако тя въвежда регулации, увреждащи техните печалби, са неоснователни. В Европа имало 1400 споразумения за предпазване на инвестициите и именно те създавали правна несигурност и възможност на някои от компаниите да злоупотребят. В тази връзка, с най-добри чувства, Европейската комисия предлага в TTIP да се включи и клаузата за ISDS, който да предпази страните от злоупотреби на инвеститорите.

ISDS включва няколко неща. Едното е правото на държавите все пак да регулират, ако става дума за обществен интерес, но вторият момент е „индиректната експроприация”. Ако дадена регулация пречи на бизнеса, компанията може да се позове на индиректна експроприация и да получи възмездие: компенсация или отмяна на спорната норма. Развивайки своята гледна точка, ЕК твърди: ние не искаме да дадем на инвеститорите права над държавните регулации, а да дадем възможност на европейските страни членки да се предпазят от недобросъвестни инвеститори.

Четейки внимателно, защото дяволът се крие в детайлите, установих, че над десет пъти в позицията на ЕК се споменава за „недискриминационно”. Новорегулираните арбитражи, които ще решават споровете между държава и инвеститор, ще се ръководят на първо място от това дали някоя регулация вътре в някоя индустрия не облагодетелства националните фирми за сметка на чуждестранните.

Това е хубаво на теория, но какво означава на практика? Ако България случайно някой път пожелае да изравни пазарните условия за електропроизводителите, американските инвеститори, закупили ТЕЦ „Марица изток” 1 и 3, може да се позоват на това, че са дискриминирани. Същото се отнася до чуждестранните инвеститори във ВЕИ. Защото ще излезе, че цената на изкупуване на тока от повечето български производители ще се повиши – а за чуждестранните ще се понижи. Друг добър пример е златодобивната индустрия. „Дънди прешъс” у нас е най-голям фактор в нея. Каквато и регулация за добива на цветни и благородни метали да приемем, „Дънди” може да я тълкува като дискриминационна спрямо него – чисто и просто, защото е най-голям играч на златния пазар у нас.

Трето, връзката между TTIP и околната среда. Това за мен е най-важния аргумент защо съм концептуално против глобалната свободна търговия. Мой колега подхвърли: „Добре, големите инвеститори ще имат предимство, но не си ли си мислил, че в Турция след свалянето на митническите бариери със САЩ икономиката е във възход? Текстилната и автомобилната индустрии получиха възможност да изпълняват повече поръчки за САЩ и т.н. Турция всъщност си стъпи на краката след един аналог на TTIP.” Отговорих – да, в този аргумент има резон, не съм фанатик против бизнеса със САЩ. Но какво ще стане, когато презокеанската стокова търговия нарасне с нови 28% във връзка с TTIP, както се очаква? Това означава с една трета повече кораби да пресичат Атлантика. А това пък означава допълнителен стрес за големите морски бозайници. Измирането на китовете ли е цената, с която трябва да платим за свободната търговия?

Тук може и да се усмихнете – по същия начин, както в Брюксел се усмихнаха, като ни казаха: изчислили сме емисиите на въглероден диоксид, те всъщност няма да се увеличат. Един вид, това е абсолютно маловажно, но за да видите какви сме загрижени, и това го направихме. Първо, тези изчисления не са надеждни. Проверих конкретно в доклада, който е нещо като официална позиция на комисията по въпроса. Там просто пише „очакваме, че”. Не е посочено защо се очаква емисиите да не се повишат, няма конкретни изчисления, само приказки.

Помислете до какво ще доведе увеличението на морската търговия между САЩ и Европа. Атлантическият океан и сега е претоварен в екологично отношение от морски транспорт. С ръста на търговията той ще се превърне в магистрала. В света, към който ни води крачката TTIP, няма място за див живот. Аз смятам, че морската биология, по-специално големите морски бозайници, ще бъдат пряко засегнати от този търговски договор. Ако сметнем, че сме човеци с разум, трябва да отчетем този риск и да се опитаме да го минимизираме по всеки възможен начин.

Продължавам към четвърта точка: защо се прави всичко това? Дали наистина за да се увеличи заетостта? Брюксел обещава 2.2 млн. нови работни места, ако всички сегашни преговори за свободна търговия завършат успешно. Но има твърде много индикации, че с TTIP заетостта всъщност ще намалее. Показва го и примерът на NAFTA. Поне що се касае до интензивните за труд отрасли – със сигурност.

Браншовата организация на европейската химическа индустрия изрично посочва, че вижда главната полза от TTIP в ръста на конкуренцията, който ще насърчи компаниите да преминат към “lean structures”. Тоест компаниите очакват да бъдат освободени от натоварвания с излишни работници, организационни структури и т.н. Смисълът от TTIP за предприятията, които виждат ползата от това, е в намаляване на разходите. Тоест – намаляване на заетостта.

Може много да говорим как технологичният прогрес, оставяйки стотици хиляди хора без поминък, всъщност накрая ще доведе обществото до нещо по-добро. Както станалият известен напоследък Томас Пикети доказа, а и доста други преди него, за последните 40 години, откакто ни говорят, че свободната търговия ще доведе до ръст на благосъстоянието – да, тя води до ръст на благосъстоянието, но то изтича в определени джобове. Брутният вътрешен продукт на една страна може да нараства, а бедността да се увеличава. Така и става.

Та защо се прави всичко това? Има няколко държави в Европа, които силно натискат за TTIP: Холандия, Белгия, отчасти Германия, за Обединеното кралство не говоря, то всъщност е в лагера на САЩ. Голям пропонент на TTIP е Португалия. Главният търговски преговарящ е португалец, Хосе Антонио Берсеро. Слушах негово експозе в рамките на час. Има ужасен, по-лош от моя английски. Но е сънародник на председателя на еврокомисията г-н Барозу. По време на официалната вечеря дойде да агитира журналистите за TTIP още един португалец, евродепутатът Витал Морейра. Случайно или не, Португалия е по-близо до САЩ от България.

С TTIP пристанищната търговия в Западна Европа рязко ще нарасне – но това е само подхвърлен къшей хляб. В действителност, според мен, всичко това се прави за целите на финансовия капитал: да се осигури онзи растеж, който ще помогне на европейските страни да обслужват своите държавни дългове. Приходите от TTIP няма да се отразят в по-високо благосъстояние за хората, напротив: допълнителните пари ще гарантират повече приходи за финансовата индустрия.

Пето, какви ще бъдат ефектите за България от TTIP? Теоретично може да спорим колкото си щем, но никой в Европейската комисия не си е направил труда да анализира как това споразумение ще се отрази секторно на България. С половин уста признават, че се очаква спад в европейската текстилна индустрия. В нашата текстилна индустрия официално са заети 120 хил. души и мнозина от тях може да си загубят работата. Другият потърпевш ще е селскостопанското ни производство. Така или иначе, още не е изчислено как това споразумение ще се отрази на отделните индустрии в България. Защо тогава нашите политици бързат да вдигнат ръка и да кажат „Ние сме за!”? Ясно защо, защото се движат по инерция. Всичко което е за свободната търговия, за увеличаването на БВП и т.н., е добро.

Но защо да е добро, при положение, че то не увеличава благосъстоянието на мнозинството, а на една конкретна клика? Трудно е да си представим какво точно (и с какъв ресурс) ще изнасяме за САЩ, за да можем да извлечем полза от TTIP. Но лесно може да си представим вълна от американска селскостопанска продукция, която залива магазините и оставя родните производители без поминък. Да не говорим за въпросите, свързани с безопасността на храните, които се надяваме да срещнат силен граждански отпор в ЕС.

Преминавам към шестия проблем на TTIP – теорията за сравнителните предимства във външната търговия. Идеята е, че една държава трябва да произвежда само това, в което е най-добра, а другите неща да ги внася – да ги остави на други страни, които са по-добри. Тази теория е формулирана от Дейвид Рикардо през 1817 г. и е мейнстрийм вече 200 години. Отдавна е време да й се възрази. Първо, една страна става „най-добра” в дадено производство по естествен, спокоен начин, а не бързешката. Но движението за свободна търговия не дава това време, то търси икономическия резултат тук и веднага – и обрича едни страни завинаги да бъдат „най-добри” в доставките на евтин труд и природни ресурси, а други – в доставката на идеи и капитали. Второ, преместването на стоки от една страна в друга има все по-висока екологична цена. Трето, „най-добро” от гледна точка на международната търговия не винаги е най-добро за самата страна. Пример е България, която през последните години стана „най-добра” в добивната промишленост и загуби битката за добавената стойност.

Професорът по международни финанси Майкъл Хъдсън в последната си книга хвърля известна светлина върху мисленето на Дейвид Рикардо. Прочутият икономически класик всъщност е търговец на държавен дълг. Той е назначен от бондхолдърите в Лондон да представлява техния интерес в английския парламент. Като много буден ум –представям си Красен Станчев като съвременния Дейвид Рикардо, той развива една теория, в която казва, че всеки трябва да произвежда това, в което е най-добър – супертеорията за трудовата стойност. Но в нея той не споменава и дума за финансовите разходи за производството. Нито дума за това, че по негово време три четвърти от данъчните приходи на Великобритания се изплащат като дивиденти на собствениците на държавните облигации.

Рикардо не включва финансовите разходи в своя анализ, докато твърди, че стойността се крепи единствено върху труда. Съответно, за да се увеличи стойността, трябва да се намалят разходите за труд. Затова трябва да се премахнат митническите бариери, за да бъдат храните по-евтини, така че компаниите да плащат на работниците по-малко и съответно да бъдат по-конкурентни. Ако под това разбираме „сравнително предимство” – не, благодаря.

Седмата точка от изложението ми всъщност представлява една добра новина: на 14 май Главна дирекция „Търговия” на ЕК публикува позицията си по пет области от TTIP – за химическите вещества, за лекарствата, за козметиката, за автомобилните части и за текстила. По отношение на химическата индустрия, официалната преговорна позиция на ЕС е, че стандартите в САЩ и ЕС са толкова различни, че нито хармонизацията им, нито взаимното им признаване са подходящи. Ще се работи на парче. А бъдещият трансатлантически договор няма да е чак толкова всеобщ, каквите бяха първоначалните заявки.

Изравняването на стандарти в случаите, когато доказването на съответствия на едно и също ниво на потребителска защита ненужно раздува разходите, е несъмнено полезно начинание. Въпросът е, че лобистите видяха в TTIP възможност да пробутат всичките си мечти за бърза печалба – пък каквото мине. Само че натискът на хората, които се притесняват, че техните интереси няма да се вземат под внимание в готвения договор между големите икономики и корпорации, започва да се увенчава с успех.

 

В заключение, TTIP е не просто икономически, а геополитически проект. Освен доход за икономически силните държави, целта му е да заобиколи Русия, Беларус, Казахстан и Китай. Но покрай сухото гори и мокрото: много от най-слабо развитите страни с TTIP ще загубят много проценти БВП, твърди го впрочем и изследването на фондация Bertelsman и германския институт Ifo. Европа и САЩ може и да ги компенсират с насрещни помощи, но това ще бетонира разделението на света на все по-бедни и все по-богати държави.

Като става дума за изследвания, Европейската комисия е поръчала четири доклада, които хвалят TTIP. Само една засега е по-задълбочената критична позиция. ЕК още не е опровергала предположението, че свободната търговия със САЩ ще намали интегритета на Общия пазар – за който се работи от половин век насам. Освен това страните членки ще загубят съществени постъпления от мита, България около 20 млн. лв. годишно, горе-долу колкото сумата, която ни дели от качествена Бърза помощ. Докладът за ползите от TTIP, който е почти официален на Комисията, е дело на силно предубедена организация. От 1980-те лондонският CPER работи по европейски проекти, които целят да демонстрират ползите от свободната търговия и да преодолеят „някои страхове” в публиката. Тази организация е получила пари не за безпристрастно научно изследване, а за пропаганден материал.

Вижте и това: Европа ще продава стоки на САЩ срещу долари, а ще купува с евро. Каква свободна търговия, при положение, че стойността и на еврото, и на долара е дирижирана от централните банки, които водят разминаващи се политики? В Брюксел поставих този въпрос на представител на Американската търговска камара. Отговорът не ме учуди: перспективата е политиките и на централните банки в бъдеще да се уеднаквят. Стъпката към свободна глобална търговия, която опитва TTIP, означава за хората загуба на много други свободи.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Интернационални, Uncategorized and tagged , . Bookmark the permalink.

One Response to Колко кита струва свободната търговия?

  1. eiv says:

    Cirdi – съд, съставен от частнопрактикуващи адвокати и зависещ от Световната банка – ще решава делата на фирмите, които считат, че стоките им са дискриминирани от законодателството на дадена държава – например чрез мораториум за добив на шистов газ – Канада срещу Lone Pine Resources, или отказ от ядрена енергетика – шведската енергийна група Vattenfall срещу Германия. Държавата трябва да измени законодателството си или да плати глоба. Еквадор е осъден да заплати 2,3 милиарда долара на Occidental Petroleum заради прекратен договор за концесия (заради продадени 40% от дяловете на компанията без да е била уведомена държавата). Ако една държава реши да забрани употребата на азбест или бисфенол (съставка на пластмасите вреден за хормоналното развитие на човешкия организъм), фирмите производителки на продукти с тези вещества могат да я съдят за дискриминация. Ако държавата въведе като закон каквото и да е привилегироване на местни фирми спрямо чужди – също. TTIP-TAFTA обслужва мултинационалните компании от двете страни на Атлантика, премахвайки пречките пред търговията им под формата на законодателна защита на здравето, качествената храна, чистата околна среда и други подобни глезотии.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s