Европа играе на енергийна рулетка

Не е нужно да отхвърляш научните доказателства за промяната на климата, за да си скептичен към търговията с въглеродни квоти

Както е тръгнало, Германия може да се превърне в “музей на индустрията”, предупреди наскоро Райнхард Плос, изпълнителен директор на Infineon Technologies. Ако работеше в съседна Австрия, производителят на микрочипове, включен в борсовия индекс DAX 30 – витрината на германския бизнес, щеше да плаща с 25 млн. евро по-ниски сметки за ток.

Вината пада върху може би най-дръзкия народностопански опит на века: походът на Германия към нисковъглеродна икономика, известен като „енергийния преход” (нем. Energiewende).Официалната цел на Берлин, която за пореден път бе потвърдена при съставянето на широкото коалиционно правителство в края на миналата година, е към 2050 г. делът на възобновяемата енергия в общия енергиен микс на страната да достигне 60%. Въглеродните емисии на „мотора на Европа” следва да намалеят с 90%. Условието на задачата е още по-трудно, тъй като след аварията на АЕЦ „Фукушима” канцлерът Ангела Меркел обяви, че във ФРГ промишлени ядрени реактори няма да работят след 2022 г.

Върховна глупост или пророческо прозрение е отказът на Германия и на цяла Европа от евтината енергия и подмяната й със зелени миражи? Изследвания за “енергийното самоубийство” на ЕС изобилстват, но при по-близък прочит проличава, че повечето от тях са спонсорирани от Големия петрол. И все пак: ще се изплати ли европейският залог на полето на чистата енергия, или този толкова развит икономически блок сам забива пироните в ковчега си?

Грешни пари

Инвестиционният клон на швейцарската банка UBS твърди, че за периода 2005-2011 г. Европейската схема за търговия с емисии (ETS) е погълнала колосалните 287 млрд. долара. Ефектът от тези пари върху равнището на парниковите газове е пренебрежимо малък. Ако сумата беше директно инвестирана за модернизация и пречиствателни инсталации на електроцентралите, щеше да се постигне 40% намаление на въглеродните емисии.

Не е нужно да отхвърляш научните доказателства за промяната на климата, за да си скептичен към търговията с въглеродни квоти в частност и към брюкселския подход като цяло. Глобалната екологична организация WWF признава, че европейският въглероден пазар не създава мотиви за инвестиции в по-чисто производство. Според британски икономисти при цена за тон въглероден диоксид под 10 евро няма предпоставки за намаляване на емисиите. Заради рецесията и твърде щедрото разпределяне на квотите от Брюксел актуалната цена е малко над 5 евро.

Странна картина: европейският бизнес харчи милиарди за въглеродни квоти, от което емисиите почти не намаляват. А товарът на разходите бързо се прехвърля върху крайните потребители. В Германия, където цената на електричеството е сред най-високите в света, субсидиите за ВЕИ се плащат от джоба на домакинствата и малките фирми. Големите са освободени. Същото е и във Великобритания. Увеличава се броят на енергийните бедняци, покупателната способност на населението пада, малките и средните фирми губят инвестиционен ресурс.

Още по-абсурдно изглежда ситуацията, разгледана в глобален контекст. Европейският съюз създава около 15% от въглеродните емисии в света. Схемата за търговия с емисии не покрива и половината от парниковите газове на Европа. Тоест всяко намаление на емисиите – резултат от борсова търговия с квоти, има пренебрежимо малък ефект върху климата на планетата. Предотвратеното по този начин затопляне се измерва не с десети, а със стотни от градуса, твърди скептикът Бьорн Ломборг. От друга страна, разходите за въглеродни квоти и все по-скъпото заради субсидиите електричество принуждават компаниите да напускат Европа.

Процесът е известен като carbon leakage, или “въглеродeн теч”. В случая изтича не въглерод, а бизнес: малко са местата, които по подобие на Европа работят активно за ограничаване на емисиите. От 2015 г. Австралия ще се включи в европейската схема, в Северна Америка “канарчетата” са Калифорния и провинция Квебек в Канада. Но дори и Китай да се присъедини към този списък (в момента там има седем пилотни регионални квотни проекта, очаква се национална схема за ограничаване и търговия с емисии да заработи до 2020 г.), в Азия и Африка има достатъчно страни, които с радост ще спестят този разход на инвеститорите.

Европейските чиновници не остават слепи за тази опасност. В сегашната трета фаза на ETS, която е в сила до 2020 г., е предвидено съществено свиване на предлагането на квоти за индустрията, но за отраслите, срещащи международна конкуренция, се прави изключение. Въпреки това от европейския бизнес валят изказвания като това на Плос. Например шефът на химическия гигант Ineos Джим Ратклиф през март заплаши, че заради зелените политики химическата индустрия в Европа до десет години ще последва съдбата на текстила. Бизнесът ще се изнесе, 6 млн. европейци ще останат без работа. И далеч не е само химията.

Продавачи на въздух

При подобна постановка на проблема автоматичната реакция е зелената политика да се отрече изцяло. По-разумно е да се потърсят алтернативи на днешния въглероден пазар. Например пряк въглероден данък, който да обхване и индустрията, и транспорта, и домакинствата. Ще е трудно – в бюрократична система като Европейския съюз инерцията е страшно нещо. Още по-притеснителен е лобизмът: представително изследване на Евробарометър от 2013 г. регистрира, че 70% от европейците са убедени за наличието на корупция в институциите на ЕС.

В европейския въглероден пазар е сбъркан не просто механизмът, а философията. Рядко се коментира, че схемата за търговия с емисии е рожба именно на свободния пазар – най-големия враг на природата. ETS заработи през 2005 г., но дизайнът й беше подготвен още през 1997 г., когато Вашингтонският консенсус беше в зенита си. Зад схемата стои предположението, че държавните регулации са ненужно насилие над бизнеса и единствено пазарните механизми биха подтикнали фирмите към желано обществено поведение.

Вследствие на тази хипотеза вместо директна подкрепа за технологично обновяване Европа предостави на финансовите пазари нова възможност за спекулативни залози. В края на 2009 г. Европол констатира, че ETS се е превърнала в схема за източване на ДДС, която лишава европейските правителства от 5 млрд. евро. След като дупките в законодателството са запушени, оборотите на търговията с квоти спадат с 90%, което е достатъчно показателен факт.

Извинението е, че Брюксел се учи в движение. Действително в сегашната трета фаза на ETS са направени съществени промени. Броят на квотите на ниво ЕС ще намалява с 1.74% всяка година, така че към 2020 г. общият им брой ще е с 21% по-нисък спрямо 2005 г. Освен това до 70% от квотите ще се разпределят между предприятията на аукциони с наддаване – доскоро те се предоставяха напълно безплатно и компанията печелеше от продажбата им, ако по някаква причина намалеше производството, т.е. в кризата зелени инвестиции не бяха необходими.

Готви се резервен фонд, в който ще се заделят 12% от всички квоти. Договорена е и централна платформа за търговия, която ще замени националните системи и ще направи злоупотребите ако не невъзможни, то поне по-трудни. Европейските директиви изискват „ценова ефективност” на политиките по климата, но това сякаш остава само пожелание. Зигмар Габриел, федерален министър на икономиката и енергетиката на Германия, твърди във връзка с цената на зелената енергия: „Достигнахме границата на това, което може да искаме от нашата икономика.”

Бъдещето на енергийната (не)сигурност

ETS е само фрагмент от противоречивата европейска политика по климата. Настойчивото искане на Брюксел за „енергийна либерализация” в т.нар. Трети енергиен пакет дотук не е донесло на икономиката нито по-ниски цени, нито по-голяма сигурност. Твърдението, че разцепването на големите енергийни концерни ще повиши конкуренцията и това ще облагодетелства хората, не се потвърждава на практика, освен това то е производно на все по-спорна икономическа теория. А според енергийния експерт Джефри Мичел половината от германските ВЕИ вече произвеждат електричество със себестойност под средната пазарна цена, тоест скъпите субсидии за зелена енергия стават ненужни.

Но Брюксел сякаш няма спирачки, щом стане дума за противоречиви енергийни инициативи. Европейските чиновници не се колебаят да взимат и международни политически решения, които дестабилизират енергетиката на отделните страни членки. Инициираните от САЩ санкции срещу Иран и войната в Либия, страни с ключово значение за енергийните доставки на Европа, бяха само ордьовър преди преднамереното влошаване на отношенията с Русия, откъдето ЕС внася близо една трета от газа си. Грижата за демокрацията е благородна, но преди да се говорят големи думи, е добре първо да се види сметката. А тя е, че участвайки в геополитическите стратегии на САЩ, Европа става все по-неконкурентоспособна спрямо същите тези САЩ.

По данни на Световната банка към март 2014 г. Америка плаща 4.88 долара за милион б.т.у. природен газ, а Европа – 10.88 долара. Все по-гръмки стават „консултантите”, че ЕС трябва да отвори врати и сърце към добива на шистов газ, за да не изостане в глобалната надпревара. Този аргумент прилича на съображението, с което всички девойки в класа решават да се изрусят и да носят поли с еднаква дължина (по-скоро късота). Евтиният газ има висока екологична цена, а и далеч не е сигурно, че американската шистова революция ще се повтори в Европа.

Така стигаме до голямата завръзка: европейската енергийна политика днес изглежда неприлично скъпа и безсмислена, но ако климатичните прогнози на учените се сбъднат, Европа ще има огромно предимство пред останалия свят. Скоро Европа ще консумира най-малко енергия и ще отделя най-малко вредни емисии, а и ще има най-чисти почви и храни, което безспорно ще й е от полза в един по-горещ и несигурен свят. Все пак годишният внос на въглеродни горива и уран в ЕС достига космическите 600 млрд. евро, голяма част от които ВЕИ може да спестят.

Но замърсяването така или иначе не признава граници. Комисарят по икономическите въпроси Антонио Таяни твърди, че заради енергийните си политики Европа провежда „системно индустриално клане”: индустрията на ЕС е на път да бъде пожертвана в името на нереалистични климатични цели, които при това не се споделят от останалия свят.

Българският контекст на европейската климатична политика е по-различен. Като най-бедни в Европа в ETS ползваме ред привилегии. Задачата ни за дял на ВЕИ, която от собствена глупост преизпълнихме една петилетка предсрочно, вместо да се възползваме от спадащата цена на инсталациите, до 2020 г. е само 16%. Но тепърва предстои да разберем с какво германският „Северен поток” е по-различен от нашия „Южен”. И доколко сериозен е Европейският съвет, когато през март обяви за свой приоритет „край на изолацията на страни членки от европейските газови и електрически мрежи до 2015 г.” Наистина ли в оставащите 20 месеца ще ни помогнат да построим прословутите интерконекторни газови връзки с Турция и Гърция? С други думи, още не е известно дали с Европейския съюз направихме печеливш енергиен залог.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Интернационални and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s