Изпепелени от слънцето

Като говорим за икономика и природа, обикновено отчитаме въздействието, което стопанската дейност оказва на околната среда. В следващите десетилетия се очаква да настъпи обрат на глобално ниво: все по-изразени ще са икономическите ефекти от природните промени. Хората и бизнесът ще трябва да погледнат с други очи на „субстанции” като вода, храна, енергия, жилища, пътища.

Нов интердисциплинарен доклад, изготвен от екип български учени със средства на оперативна програма „Околна среда”, анализира как промените в климата ще повлияят на различните отрасли в икономиката на страната в дългосрочен период. Въпреки условността на предвижданията и понякога прекомерната предпазливост на научните работници, този документ, пръв по рода си у нас, заслужава внимание. В него са изказани и по-радикални прогнози: в България липсват предпоставки за масов зимен туризъм, към края на века царевица ще се отглежда само на поливни площи, а една трета от горите ни ще изчезне.

В редица случаи загубите, свързани със задаващите се изменения биха могли да се избегнат с помощта на политики за смекчаване и адаптация. С други думи, нужно е да инвестираме сега, за да не загубим в бъдеще много повече. Това изискване е сериозно предизвикателство към дългосрочния ангажимент на родните политици.

Ще цъфнат ли портокали в Силистра

Икономическите сектори, пряко свързани с природната среда, ще изпитат най-силно въздействие от промените на климата. Такива са земеделието, горското стопанство и водите. Според публикувания също преди дни доклад на европейския проект PESETA II, към 2080 г. добивът от селскостопански култури в Европейския съюз може да спадне с 10%. Земеделието в Северна Европа всъщност ще спечели от задаващото се затопляне, но Южна Европа (България попада там в климатично отношение), ще се сблъска с 20% спад на реколтата. Тази прогноза приема, че земеделците ще останат пасивни наблюдатели. Но ако до 2020 г. се вземат нужните мерки за адаптация, добивите в Южна Европа всъщност може да растат паралелно със затоплянето – твърдят авторите от PESETA.

Климатичният риск за нашето земеделие е сериозен и според българските учени. Доц. Иванка Колева-Лизама, автор на оценката за аграрния сектор, твърди, че към 2050 г. потенциалният вегетационен период ще нарасне с до 40 дни. Заедно с това, вегетативният и репродуктивният период при царевицата и зимната пшеница рязко ще се свият. Тоест зърното ще започне да зрее по-бързо: през 2080 г. царевицата ще е готова за жътва още през август. Съкратеният период за наливане на зърното ще се отрази в по-ниски добиви.

Лятното засушаване ще повлияе още по-силно на добивите и качеството на реколтата. Възможно е в средата на века отглеждането на слънчоглед в Източна България да стане нерентабилно заради липса на почвена влага. В Западна България по същото време добивите от слънчогледа може да нараснат с 15% над сегашните. А в последните десетилетия на XXI век „отглеждането на царевица без поливане ще бъде неефективно”.

Нетният ефект от климатичните промени върху родното земеделие ще е негативен. Повишеното ниво на въглероден диоксид ще има наторяващ ефект и добивите на пшеница в някои периоди може да скочат дори с 25%. Но тази печалба ще се „изяде” от засушаването и късия вегетационен период, както и от активизирането на селскостопански болести и вредители, в добавка към зачестили екстремни климатични явления. Мерките за адаптация тук включват нови сортове, нови за страната топлолюбиви и сухоустойчиви култури, изместване на селскостопанския календар. Учените считат за възможно у нас в бъдеще да се отглеждат по две реколти от площ. Нужно е преосмисляне на торенето с азотни торове, въвеждане на нови биологични способи за растителна защита, а най-вече – възстановяване на напоителните системи.

Жадни гори, преливащи язовири

Дори в оптимистичния сценарий, според който покачването на температурата в края на века ще се ограничи до 2˚С, прогнозите са за 10 млрд. евро годишни щети от наводнения в ЕС. В същото време, периодите без капка дъжд ще нараснат като брой и ще се удължат. Докато в земеделието все пак има възможност за реакция, горското стопанство трябва да носи последиците от решения, вземани преди много години, когато за глобално затопляне не е ставало и дума.

Добивът на дървесина в България е обречен да спадне (което не е толкова лошо, предвид „суровия” износ на качествен дървен материал). Насажденията от бял и черен бор в равнините, които и сега съхнат, ще изпитат още по-силен стрес заради жегите и сушата. По-добри ще са условията за широколистните видове, най-вече дъбовете, но те са по-слабо производителни. Като цяло, най-ценните ни гори във високите планини не са заплашени през този век. Изключение прави само смърчът, който ще се измести на север и на по-голяма надморска височина.

Горите в Източните Родопи ще издържат до средата на века, после ще деградират. Площите, заети от източен бук с подлес прочутата странджанска зеленика, може би ще се запазят само в най-ниските и влажни части на Странджа. Поради промяната в нивото на подпочвените води, лонгозните ни гори са обречени. Към 2050 г. се очаква чувствителен стрес и за полезащитните пояси. В така наречената „Зона А” се очаква горите да изчезнат. В нея попадат Добруджа, поречието на Дунав, части от Горнотракийската низина, от Тунджанската хълмиста равнина и от Струмската долина. Оценката е, че до 2080 г. загубите на български гори ще достигнат 31.53%.

Суши, пожари и вредители чакат горското стопанство. Климатичните скептици следва да отчетат, че средиземноморският вредител по иглолистните видове борова процесионка вече се среща из цяла Южна България. През 2010 г. бе установено, че в резултат на последователни съхнения иглолистните видове до 700-800 м.н.вис. почти са изчезнали. Мерките за адаптация следва да обърнат поглед към онези близо 1 млн. ха изоставени селскостопански площи в предпланините, подходящи за залесяване с по-сухолюбиви видове.

Докато горите се свиват от лятната суша, водният сектор трябва да мисли за задаващото се повишение на интензивността на валежите. Съществува реална опасност от наводнения за населените места под и над язовирите. Валежният максимум през 2005 г. в България вече показа как „в речните басейни, на чиято територия има добив на руди на цветните метали, хвостохранилища и други потенциално опасни обекти, наводненията водят до значително повишаване на замърсяването с тежки метали на водите, заливните тераси и дънните утайки”.

Климатици и оръдия за сняг

Особено отчетлив е климатичният риск за хидроенергетиката. Потенциалът на ВЕЦ в региона на Средиземно море към 2070 г. се очаква да намалее с 20-50%, твърди проектът CECILIA. Освен това, силните валежи може да доведат до затлачване на язовирите и повреждане на водните централи. На този фон странно изглеждат заявките на енергийното министерство за разгръщане на мащабно язовирно и ВЕЦ строителство в следващите години. МИЕ предвижда до 2030 г. производството на ток от нови хидроенергийни мощности да достигне 3000 GWh – приблизително толкова, колкото от всички сегашни ВЕЦ. Потвърждава се констатацията на европейските одитори, че в България липсва координация на стратегии и мерки.

Анализът на уязвимостта и риска от климатичните промени в енергетиката като цяло не е на нужното ниво в разглеждания доклад. Силен политически и лобистки натиск вероятно е попречил на професора по минна електрификация Иван Стоилов да разгърне изследването си. Не е направена например прогноза за търсените количества енергия, за бъдещия състав на енергийния микс, дори за въглеродните емисии от генерирането на енергия.

Оставаме с впечатлението, че според родните политици енергетиката е твърде важна, за да се смесва с грижата за климата. Затова в доклада конкретика липсва, обществото трябва да се задоволи с общи приказки (случайно промъкнала се графика на стр. 123 говори, че държавата не предвижда нови ВЕИ през следващите 15 години). Да отгърнем тогава доклада на PESETA: покрай топлия климат, търсенето на енергия в Европа може да спадне с 13%. Но в Южна Европа през лятото ще работят повече климатици и търсенето ще нарасне с 8%. Да видим сега дали сме по-издръжливи на жега от гърците и испанците.

Много по-смели са оценката и анализът в сектора туризъм (който, впрочем, като дял от БВП не отстъпва чак толкова на енергетиката). Авторът проф. Мария Воденска изтъква, че съществуващият подход в туризма „води до значителен екологичен, социален и икономически натиск” и е нужна намеса, за да може този важен отрасъл да оползотвори потенциала си и да се развива устойчиво, с по-разнообразни продукти и по-широко териториално разпространение.

В крайна сметка е възможно август да отпадне от отпускарските месеци, тъй като тогава жегата на плажа ще е нетърпима. Може би ще го заместят юни и октомври. Тъй като климатът в Централна и Северна Европа ще стане по-благоприятен, може да се очаква спад на тамошните туристи, които днес търсят в България само пясък и слънце. Това пък ни дава шанс да погледнем към по-платежоспособни и по-културни туристи и най-вече към потенциала на вътрешния туристически пазар.

Ключовият извод е, че България няма перспективи в зимния ски туризъм. В света той е най-силно засегнатият от промяната на климата отрасъл и България не прави изключение. Очакванията са, че повече от половината зимни курорти ще фалират. Машините за сняг не са решение, тъй като консумират много вода, а и отблъскват самите туристи. Заслужава ли си тогава да се третират като привилегировани инвестициите в нови ски зони? Както наличието на сняг е лимитиращ фактор за туризма в планините, така по морето решаващ е достъпът до вода. Не е трудно да си представим уханието, носещо се от петзвездни хотели с режим на водата – наложителен, тъй като прилежащите голф комплекси трябва да се поливат…

Устойчиви отрасли на уязвима икономика

Според климатичния проект на ESPON от 2011 г., България наред с Апенините и Иберийския полуостров е сред европейските региони, които най-тежко ще понесат промените на климата. Същото посочва Европейската агенция по околна среда. Според реалистичния сценарий, към края на века средните температури у нас ще са с 3-4 градуса по-високи от сегашните. Максималните летни температури ще се повишат с 5 градуса. Прогнозата за количеството на валежите е по-несигурна, но е ясно, че свързаните с климата природни бедствия ще зачестят.

Докладът „Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени” е първа крачка към изготвянето на Национална стратегия за адаптация, каквато Европейската комисия настойчиво иска от нас. Показателно е, че в Споразумението за партньорство до 2020 г. страната ни се ангажира да надгради събраните в доклада данни и да формулира конкретни действия, намаляващи климатичната ни уязвимост.

Въпреки положителните си страни, извършеният отраслов анализ страда от слабости, които предстои да се поправят. Текстът е слепен от отделните приноси на учените, не е правена обща редакция. Не е правена и обща оценка на въздействието за българската икономика. За прозиращия в сектор „енергетика” политически натиск вече стана дума. Прави впечатление, че в края на всеки раздел авторите дават оценка на устойчивостта на конкретния отрасъл към климатичните промени. Селското и горското стопанство излизат умерено устойчиви, а хидроенергетиката е „високо устойчива”, което е чудно предвид цитираните в самия доклад данни.

Градската среда е оценена като „изключително устойчива”, енергетиката – като „много устойчива”, и т.н. Вярно е, че тази оценка е направена с хоризонт до 2035 г., когато затоплянето все още няма да е разгърнало разрушителния си потенциал. И все пак, каква ли е тази методология, която позволява при толкова ниска енергийна ефективност на българските сгради да се твърди, че устойчивостта на градската ни среда е изключителна?

ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s