Отива ли си кризата

Прехвалените модели на икономистите не можаха да предвидят избухването на съвременната финансова криза. Промениха ли се те за изминалите седем години? Осигуряват ли по-надеждна представа на домакинствата и на фирмите за условията, в които се взимат инвестиционните и потребителските решения? Рано е да се каже. Във всички случаи след Голямата рецесия мненията на пазарните оракули станаха някак по-умерени, а и далеч по-разнородни в сравнение с общия хор, блеещ “пазарът ни носи несметно богатство”, точно преди най-големите западни банки да се изправят пред ръба на фалита.

Светът започва да се възстановява от кризата и да се връща към растеж, обобщи Международният валутен фонд в пролетната си прогноза за състоянието на глобалната икономика. Положителните тенденции, забележими още през октомври, са укрепнали. Макар че икономическите показатели все още са под нивата отпреди кризата, време е централните банки да се върнат към по-конвенционална политика – предупреди фондът.

Кризата като фаза от бизнес цикъла действително отминава, но по-важно е към какво състояние на стопанството сме се запътили. Мнозина вярват, че сегашните затруднения са вечни, тъй като „криза” е новото равновесно състояние на икономиката. По-вероятно е друго: за пръв път от десетилетия икономиката функционира в свят без пазарни балони и реалността разочарова.

Когато държавата си отиде

Големият въпрос, който днес занимава анализаторите в САЩ, е дали икономиката ще може да стои сама на краката си, след като монетарните и фискалните стимули бъдат преустановени. Подобрението на пазара на труда позволи Федералният резерв да обяви след 2014 г. не само край на количествените улеснения, но и вдигане на лихвите. От протоколите на Комисията по отворени пазари личи, че повечето членове предвиждат федералната фондова лихва да се покачи на 1% през следващата година, на 2% през 2016 г. и на 4% в дългосрочен период.

Нещо повече. В тежки препирни с Републиканската партия администрацията на президента Обама чувствително намали планирания за 2014 г. бюджетен дефицит до малко над половин трилион долара, или 2.9% от БВП. Надеждите са частният сектор да компенсира фискалното оттегляне на държавата. Официалните прогнози са, че растежът през следващите две години ще се движи около 3%, което е силен резултат за развита икономика. Те обаче не са съобразени с момента на изтегляне на стимулите и отказа от нулевите лихви, така че има риск икономиката на САЩ да поднесе неприятни изненади.

Така или иначе резултатът на еврозоната тази година ще е почти двойно по-нисък от американския. Оливър Бланшард, главният икономист на МВФ, счита, че условието за по-добро представяне на страните с обща валута е отхлабване политиката на Европейската централна банка. Действително, ЕЦБ толерира ниска инфлация – това действа като спирачка за растежа и насърчава по-висока безработица според основната теорема на макроикономиката. Страните от Европейския съюз извън еврозоната са в още по-неизгодна позиция, тъй като кредитът там е по-скъп, нивото на фирмена задлъжнялост е високо, търсенето на вътрешния пазар е оскъдно и износът не може да компенсира всичко това.

Двата големи икономически блока на богатия свят приложиха коренно различни подходи за справяне с кризата и резултатите говорят сами. САЩ се връщат към растеж, защото Федералният резерв има ангажимент да води монетарна политика, която подкрепя икономиката. ЕЦБ във Франкфурт е натоварена единствено със задачата да пази ценовата стабилност (и да спасява тихомълком дълговия пазар на периферните страни). Консервативната политика на ЕЦБ, обслужваща интересите на кредитора Германия, е в основата на мудния растеж на Стария континент. Потвърждение дава Великобритания с активната Bank of England: Островът през 2014 г. ще е “първенец” сред развитите държави по отношение на растежа.

В тази връзка авторитетният финансист Мохамед Ел-Ериан счита, че е време ЕЦБ да разшири сферата на интереса си, като се ангажира и с икономиката. В противен случай Европа рискува да изпадне в продължителна стагнация, което от своя страна ще увеличи финансовия риск. Ел-Ериан изтъква няколко условия за икономически подем в Европа, по-главните от които са националисти да не получат много власт на скорошните избори, нормализиране на отношенията с Русия, структурни реформи, както и “политиците да излязат от зоната си на комфорт”.

Ключовата фраза „структурни реформи” отново излиза на дневен ред – тя всъщност е сред най-важните пролетни послания на МВФ. Предстоят реформи на пазара на труда, на пенсионните и осигурителните системи, на бизнес регулациите. За политиците това вещае безсънни нощи, за населението е нов повод за стрес. Нагласата, че някога “кризата ще свърши” и след това ще настъпи продължителен период на спокойствие и просперитет, е измамна. Напротив, нужно е политическо усилие както за излизане от кризисното състояние, така и за отглеждане на по-устойчив и балансиран растеж. Държавната политика едва започва след преустановяване на преките публични стимули. Разбира се, истинските усилия ще се изискват не от политиците, а от хората, които трябва да преглътнат поредната порция реформи в името на икономиката.

Боли ли хистерезисът

Очакването, че скоро ще настъпи “край на кризата”, е несъстоятелно по още ред причини. Със заимствания от физиката термин “хистерезис” икономистите описват влиянието на периодите с повишена безработица върху заетостта в дългосрочен период. Парче желязо, поставено в магнитно поле, известно време се държи като магнит – по същия начин и след изчезването на условията, довели до криза, икономиката известно време се представя под своя потенциал. Обяснението е, че хората, които дълго стоят без работа, губят трудови умения и навици.

Неслучайно фирмите наемат по-лесно работещи, отколкото безработни хора, освен това те са склонни да плащат по-високи заплати за повече работни часове, отколкото да привличат нови служители. Ефектът на хистерезис се подсилва от факта, че икономиката не стои на едно място, докато хората принудително бездействат. В сферата на високите технологии, където знанието, а не разходите е основното оръжие на конкуренцията, този ефект е още по-изразен. Високата безработица, особено сред младите, се самовъзпроизвежда, това обуславя трайно високи социални разходи, което от своя страна отнема публичен инвестиционен ресурс.

Списъкът със спънките пред икономическото оживление е дълъг. Нобеловият лауреат Робърт Шилер например изтъква ролята на “наративите”: историите за успех и провал, които отразяват, но и диктуват нагласите в икономиката в даден момент. С други думи, пазарът е злопаметен. До средата на 2007 г. инвеститорите се опияняваха със светли перспективи, но сега махалото се връща и мрачната нотка доминира. Нужни са не само нови методи и техники за борба с кризата, но и нови политически лица, които да разкажат новите истории на успех и оптимизъм. За добро или лошо нашето време не познава личности като Рузвелт и Кенеди, които да омагьосват съзнанието на народите.

По-техническо обяснение дава хипотезата за “благотворния пазарен балон”. Според редица американски коментатори пазарната еуфория не е порок, а двигателят, нужен на икономиката, за да развие тя прилична скорост. Днешната финансова криза бе предизвикана от балона в цените на недвижимите имоти, надул се след 2000 г. Предишният балон беше в интернет: с какво сляпата вяра в “доткомите” се различава от холандската лудост по лалета през XVII в. и спекулациите на Джон Лоу със земите в Луизиана век по-късно? В момента обаче, изтъкват поддръжниците на тази теория, нито един продуктов клас или бизнес не внушава така нужната на икономиката ирационалност.

Всъщност повсеместното проникване на смартфоните и таблетите вероятно е вдигнало глобалния БВП с половин или един процент, но капацитетът на “джобните технологии” е ограничен. Секторът на възобновяемата енергия се сочеше като „кандидат-балон”, но той е твърде зависим от държавните стимули, а опозицията на конвенционалните въглеводороди е жестока. Не е толкова лесно да се намери нов хит: потребителският пазар на Запада е презрял, хората боледуват от преяждане и разполагат с предостатъчно средства за придвижване и развлечение. Нов жилищен балон надали ще се оформи през следващите 20 години. Циниците твърдят, че без скок във военната индустрия, която да намери приложение на бездействащите производствени фактори, световната икономика се е запътила към продължителна стагнация.

Подобни мисли навява и изследване на Банката за международни разплащания от 2012 г. То твърди, че има съществено разминаване между фазите на обикновения бизнес цикъл и на финансовия цикъл. Последният е поне двойно по-продължителен, в някои случаи може да трае и 30 г., средно е 18. Сравнявайки показатели като ръст на частния кредит, съотношение дълг/БВП, цени на недвижимите имоти и някои други, изследователите от Базел установяват, че финансовият цикъл във водещите западни страни е достигнал пика си през 2007 г. Тоест тепърва предстоят десетилетия на влошаване на финансовите параметри.

Капитализмът – враг на цивилизацията

Това, което обединява схематизираните по-горе подходи към кризата, е, че те виждат бъдещето в традиционните рамки на капиталистическия свят. Ново изследване на френски икономист поставя под въпрос не просто дали капитализмът е в състояние да се пребори с последиците от кризата, а дали обществената и икономическата форма „капитализъм” е въобще пригодна за нуждите на човешката цивилизация. Вече се чуха авторитетни мнения отляво и отдясно, че публикуваната през 2014 г. книга на Томас Пикет “Капиталът през XXI век” ще задава тона в теоретичните и в практическите търсения на гилдията през идните десетилетия.

Всъщност няма да чуем от проф. Пикет нищо кой знае колко ново. Той твърди, че неравенството е присъщо на капитализма и това е заплаха за обществото. Икономистът съпоставя темпа на нарастване на БВП и възвръщаемостта на капитала и установява тенденцията капиталът да изсмуква икономиката. Окончателно и безвъзвратно е приключил уникалният период от края на Първата световна война до началото на 1970-те, когато капитализмът носеше по-голямо равенство в обществото. Сега неравенството се е върнало на равнищата отпреди 1914 г.: 10% най-богати хора на планетата притежават 60-70% от богатството и 25-35% от дохода.

Капитализмът концентрира все повече ресурси в ръцете на все по-малко хора и според Пикет в един момент социалната бомба може да избухне. Единственото спасение според него е да се въведе глобален прогресивен данък върху имуществото, но авторът признава, че при сегашната политическа конюнктура това е малко вероятно.

На сходно мнение застана нобелистът Джоузеф Стиглиц: в серия статии от началото на годината той припомни, че средната реална заплата на работника в САЩ сега е по-ниска, отколкото преди 40 години. Наистина, „новата мрачна реалност” се отнася само за някои хора – за нещастие това са повечето хора, шегува се той. Съществено подобрение в обозримо бъдеще не се очаква, а „политическата система изглежда неспособна да въведе реформите, нужни за по-добро бъдеще”.

Икономистите по правило са мрачни хора. От гледна точка на теорията на Шилер за историите за икономиката е далеч по-добре да слушаме не професорите, а например родния нумеролог Цветанка Рангелова. Националният публичен телевизионен ефир й бе предоставен, за да може тя да заяви: „Най-накрая тази отвратителна криза си заминава през 2014 г.” Звучи далеч по-добре от Стиглиц и Пикет, но ще ви убеди ли това прозрение да си купите кабриолет на изплащане?

TEMA

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Интернационални and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s