Украйна падна в лапите на спасителите

Икономиката на Украйна се нуждае от спешна операция и МВФ е на своя пост. Ще боли много, а изцелението далеч не е гарантирано

През миналата година коефициентът на безработица в Украйна бе 7.2%, а броят на заетите достигна 20.4 млн. души. След като на 28 март Киев се съгласи да приеме помощта на Международния валутен фонд, за да избегне назряващ държавен банкрут, предстои кардинално преструктуриране на украинската икономика. Ще бъдат закрити цели отрасли, стотици хиляди или дори милиони ще останат на улицата. МВФ не признава поражения, но хората имат различен аршин от икономистите – на първо място, дали имат работа и хляб. Така че нека историята помни: преди МВФ да дойде в Украйна, там безработни бяха само 1.576 млн. души.

Разбира се, заетостта не казва всичко – например каква е работната заплата. През февруари средното месечно възнаграждение в Украйна е 210 евро и българинът със своите 846 лв. може дори да изпита превъзходство. Далеч по-важно е как условията на МВФ за отпускане на помощи ще повлияят на тази богата, географски близка и по много начини сродна на България страна. Фондът все още ползва подсладители за горчивото хапче. Но изискванията към Украйна са на практика същите, каквито страните от Третия свят трябва да спазват от над половин век. Същността им се свежда до свиване на вътрешното търсене и повече износ. Дори да приемем, че политическото напрежение постепенно ще отшуми, много икономическа болка очаква украинците през следващите години.

Спасителната ръка

През последните години МВФ направи два неуспешни опита да вземе Украйна под крилото си. Договорените през 2008 и 2011 г. заеми се провалиха, тъй като фондът спираше траншовете, щом правителството се отклоняваше от начертания път. След загубата на покровителството на Москва, можеше да се очаква Киев да е по-сговорчив. Въпреки това, първото гласуване на сделката с МВФ във Върховната Рада се провали, а при втория опит тя бе одобрена с гласовете на едва 55% от депутатите. Резултатът е напълно достатъчен, за да може премиерът Арсений Яценюк да приложи непопулярните мерки, закъснели според него с 20 години. Още при встъпването си в длъжност в края на февруари той декларира: „Вероятно ще бъда най-непопулярният министър председател в цялата история”. С предстоящото поскъпване на природния газ за домакинствата със 73% от първи май, както и с вече действащото 30% увеличение за индустрията, той изглежда напълно прав.

Споразумението между Украйна и мисията на фонда предстои да бъде одобрено от ръководството на МВФ във Вашингтон, очаква се това да стане в средата на април. Засега се предвижда двугодишен стенд-бай заем в размер на 14-18 млрд. долара, точната сума ще се уточни в зависимост от конкретните нужди. Общата помощ за Украйна с привличане на други международни донори се очаква да възлезе на 27 млрд. долара. В това число вероятно влизат обещаният от Световната банка заем от 3 млрд. долара „за реформи и инфраструктурни проекти”, помощта от ЕС в размер на 1.6 млрд. евро и още 1 млрд. долара от САЩ. Украинското министерство на финансите твърди, че страната се нуждае от 35 млрд. долара в следващите две години, а без външна помощ до няколко месеца ще фалира.

В замяна на помощта, новото правителство в Киев се съгласи на сериозни промени в пет ключови области: монетарна и валутна политика, финансов сектор, фискални политики, енергетика, бизнес климат. Няма съмнение, че досегашното управление не бе на ниво и в петте сфери. Например именно опитите на централната банка да пази стойността на гривната на международните пазари доведоха до драстичния спад на валутните резерви, съответно повикаха скъпо струващата помощ на МВФ. Гривната премина в началото на февруари към свободен обменен курс, но злината вече е сторена. Също така, по данни на фонда, тази година в Украйна се очертава публичен дефицит над 10% от БВП заради бюджетната дупка и дълговете на държавната „Нафтогаз”. Яценюк предвижда спад на БВП с поне 3%.

Украйна днес отчаяно се нуждае от стабилност и постигнатото споразумение с международната институция повлия положително на пазарите. Въпреки че бе очаквана, новината чувствително понижи залозите за фалит на Киев. Рязко спадна и цената на застраховката на украинския държавен дълг (CDS) – показател, внимателно следен от финансисти и политици. Спрямо най-тревожните дни в началото на март, CDS поевтиняха с 29%.

Въпреки всичко, някои фрази от споразумението с МВФ пораждат опасения, че със спасителната помощ от Запада украинската икономика губи суверенитета си, преди да го е получила от Москва. Фондът например изтъква нуждата централната банка да бъде приведена в съответствие с „най-добрите международни практики” – твърде многозначително изискване към суверенна институция. По-директна е заявката за намаляване на държавните разходи в борбата с бюджетните дефицити. На няколко пъти е подчертано, че уязвимите групи в обществото ще бъдат подкрепени, но българският опит говори друго.

Най-спорно е споразумението за преструктуриране на „Нафтогаз”. Националната компания за добив, транспортиране и преработка на нефт и газ дава работа на 175 хил. души и създава една осма от БВП на страната. Икономическият министър Павел Шеремета вече заяви, че фирмата трябва да се извади от забранителния списък за приватизация, защото била „непрозрачен монстер”. Големи риби се ловят в мътна вода: активите на „Нафтогаз” към 2010 г. са оценени на 194 млрд. гривни – 12 млрд. евро по днешен курс. Предвид междуконтиненталните тръбопроводи и обезценяването на гривната, реалната й стойност е поне двойно по-висока.

Българската следа

За него идеологът на българското либертарианство Красен Станчев заяви: „Николай Георгиев има най-значителен принос за успеха на стопанските реформи след 1997 г.” Заместник-министърът на финансите в правителството на Иван Костов от миналото лято е ръководител на мисията на МВФ за Украйна и в момента е в центъра на интереса на световните медии. Важната роля в исторически момент, която се падна на д-р Георгиев, е действително признание за българския интелект. Но има основания да подозираме, че той и бившият финансов министър Симеон Дянков са натоварени с еднаква мисия. Кризата от 2008 г. счупи клишетата в икономическата политика, но само за богатите страни. За бедните и финансово притеснените държави (тъй като Украйна в никакъв случай не е бедна), МВФ продължава да предписва лекарствата, които спестява на богатия свят. Георгиев, както и Дянков в работата си за Световната банка, са верни аптекари.

Показателна е позицията на Николай Георгиев от края на октомври, когато Киев и Москва още не бяха скъсали отношения и Украйна не беше „своя” за МВФ. Той призова за „амбициозна фискална консолидация” – убийствена за икономиката в случаи на тежка криза. Доказахме го самите ние с неразумното балансиране на бюджетите след 2010 г., вкарало икономиката в депресия. В края на март Георгиев даде на Украйна по-мек съвет: бюджетният дефицит постепенно да се свие до 2.5% през 2016 г. Това е добра заявка, но ако тя се изпълнява без оглед на ситуацията в страната, безработицата там бързо ще превиши тази в Испания и Гърция.

Българският представител на МВФ говори също за замразяване на заплати, спиране наемането на държавни служители, орязване на субсидиите, свиване на държавните разходи, рязко поскъпване на енергията. Паралелно с това той препоръча целеви социални програми да обхванат до 40% от населението. Не е състрадание, а стар принцип на Чикагската школа: намаляването на държавната роля в икономиката да се съпровожда от мащабни, но временни помощи. Размерът им никога не съответства на тежестта на реформите, а изпълнители често са „свои” компании. Независимо от това, „социалното изискване” формално е спазено.

Преди да стане български заместник-министър, Николай Георгиев работи няколко години в системата на МВФ. Вече в правителството, в серия интервюта за родната преса той даде да се разбере каква икономическа идеология изповядва. „Вътрешното потребление на малка, отворена икономика като България не може да бъде двигател на растежа” – по думите му, подобна идея е „мит”. Следствието от тази му (им) гледна точка е, че вече 17 години политика на ниски заплати измъчва българското население, в нашите магазини вече няма български продукти, а производството е главно добив на суровини и ишлеме.

„По дефиниция държавата не е добър собственик и не може да си контролира активите”, обобщи през 2000 г. Георгиев. Човекът, който днес спасява Украйна, също така счита, че „Публичните инвестиции са по дефиниция нискоефективни”. Недоверието към държавността, толкова свойствено за българския икономист, ще реши съдбата и на „Нафтогаз”. Всъщност, ако губещите, по ред причини, държавни предприятия бъдат тотално закрити, как ще се изпълни изискването, формулирано толкова точно от самия Николай Георгиев? „Ключът за трайно и устойчиво повишаване на благосъстоянието ни е да се произвежда повече и на тази база да се вдигнат доходите”, заяви той малко преди да бъдат затворени заводите у нас. Същото той повтори и в Молдова, където доскоро представляваше МВФ – ясен знак за приемственост в МВФ по отношение на незападните страни.

Размисли на родна почва предизвиква и датиращата от 2001 г. негова фраза „опорните точки на макроикономическата стабилност…”

Триумфът на реформите

Има и други гледни точки за икономическата политика – дори в МВФ. С благословията на главния икономист Оливър Бланшард, наскоро бе публикуван доклад, доказващ с исторически примери и иконометрически методи, че неравенството в обществото спъва растежа, а ролята на държавата в икономиката не може да бъде подценена. В този смисъл, големият проблем на Украйна е не дефицитът в платежния баланс или външният дълг, който всъщност е едва 17% от БВП (според централната банка външният държавен дълг към 01.01.2014 г. е 29.922 млрд. долара) – а чисто и просто наличието на олигарси. За съжаление, почти нищо от готвения стабилизационен пакет не помага за преодоляването му. Мисията на МВФ все пак препоръча прогресивен данък, чиято ставка за най-високите подоходни групи достига 25%. Изборът на плаващ валутен курс с таргетиране на инфлацията също е любопитен. Ако за Украйна бяха избрани нашите „запазени марки” плосък данък и валутен борд, щеше да е голяма беда.

Украйна, за разлика от България, е голяма икономика, което предполага различни политики. Впрочем също и различни макроикономически показатели: паричната политика в такава страна не следва да се съобразява твърде стриктно с бюджетните дефицити, например. Наистина е голяма и затова съвсем изкуствена изглежда кризата, която поставя Киев на колене заради толкова нисък външен дълг. Украйна има 1400 км излаз на Черно море, брегът е осеян с пристанища и заводи. Тя държи една четвърт от черноземите на планетата и е сред най-големите износители на пшеница в света. Има 15 големи ядрени реактора и е втори по важност производител на въглища в Европа. Населението й наброява 45 млн. души, повечето от тях добре образовани и с европейски трудови ценности.

Несъпоставими сме – и все пак украинците ще видят бъдещето си в развитието на нашата страна след 1997 г. Помощта и съветите на МВФ няма автоматично да превърнат олигархичния модел в егалитарно общество. Падането на износните мита за Европейския съюз надали ще компенсира загубата на огромните руски пазари, очаква се взрив на безработицата в промишлеността. Статистиката говори, че над 25% от износа на Украйна отива за Русия, освен това украинските гастарбайтери официално заработват там 2-3 млрд. долара. Селскостопанската земя на Украйна ще премине в ръцете на големите арендатори – в края на 2013 г. Китай преговаряше за дългосрочен наем на 30 хил. кв.км. черноземи, новината за споразумение бе опровергана, но неубедително. Да не говорим за най-богатия Донбаски район, който е интегриран с руската икономика и където въпросът за присъединяването към Руската федерация вече излезе на улицата.

Последните украински държавни активи, първо „Нафтогаз”, ще преминат в ръцете на олигарси, или пък в чуждестранни собственици – което от национална гледна точка не е по-добър изход. В тази връзка, трудно е да се скрие, че съветите на МВФ не са безкористни. Износът, който се препоръчва като спасителен изход от дългови кризи, в подобен момент може да е само суровинен. Нарасналите доставки свалят цената на суровините на борсите, за радост на консуматорите в богатите страни. Обаче заради по-ниските цени страната износител трябва да продава все повече и повече, за да обслужва дълга си – което пък е целта на МВФ. От другата страна, Украйна ще внася повече западни промишлени продукти, което не само ще донесе печалба на спасителите, а и ще изтласка от пазара местните производители. Като бонус, украинската валута ще поскъпне, което пък ще затрудни износа на продукция с добавена стойност – тоест индустрията е обречена.

Новият украински премиер, по собствените му думи, е готов да действа като „политическо камикадзе” и декларира, че ще се прости с политическото си бъдеще, само и само да прокара реформите, от които страната има нужда. Като доктор по икономика Яценюк все пак трябва да знае, че пътят, по който Украйна тръгва днес, е утъпкан. В страните, минали през менгемето на МВФ, се наблюдава или взрив на патриотизма и отхвърляне на чуждия икономически и финансов диктат (Корея, Малайзия и Аржентина), или държавата изпада в безпътица: националните идеали се подменят с радикален либерализъм, докато олигархичните структури остават непокътнати и дори се разрастват. В Източна Европа това е по-честият резултат.

“Тема”, 03.04.2014

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s