Грамофонът на мира

Там между двете реки в хладния пясък лежи наблюдател и чака

Тя сама пристигна при мен. Лятото на 1989 г. прекарах сам в България, докато родителите ми доработваха договорите си в Москва. Когато се върнаха, изненадаха ме с подарък – грамофон. Странен избор в края на XX век, тогава в соцлагера пускаха първите CD плеъри, при това на същата цена. Но погледнато инженерно грамофонът беше правилният избор: „компактдисковете” бяха в самото начало на производството и това криеше рискове, докато моят грамофон беше своеобразен връх на технологията, с диамантена глава. Заедно с него ми донесоха трийсетина плочи – всичко „младежко”, което се предлагало в музикалния магазин.

Една пластинка бързо изпъкна сред еднообразния съветски хардрок и вносните попбози. На нея беше нарисувана приказна гора, река и поле в далечината, над тях греят едновременно слънце и луна, на преден план надничат лъв и благороден елен. Албумът „Равноденствие” на група „Аквариум” от 1987 г. Не бях чувал за тях, въпреки че няколко години поглъщах първа и втора програми на съветската телевизия. Чудна музика с вълшебни стихове, няма какво по-оригинално да кажа. Стилът е нещо като рок, макар че виолончело измества на много места електрическата китара, а щрайх от цигулки – барабаните. Поезията по-добре да опитам да преведа: „Вземи снежнобяло платно, докосни го със зелено и жълто, с ослепително синьо нарисувай дървета и те ще ти кажат как всичко, което исках, става на вятър, и вятърът целува клоните. Аз казвам Благодаря за тази радост…”

Порой от звуци и образи се изсипваше върху мен всеки път, когато си пусках „Равноденствие” на грамофона. Силно се пристрастих към тази музика и я слушах години наред, без да споделям на никого. По това време, в моето училище, имахме право само на метъл или диско – чалга още нямаше, а средният път с „Бийтълс” и „Пинк Флойд” не предизвикваше доверие. Ще напомня: през Перестройката България внасяше, много неохотно и още по-предпазливо, свобода от СССР.

Веднъж по някакъв повод споделих за моята музикална страст, уж под формата на шега, на по-големия ми братовчед, той вече беше студент в София. Ще си представите ли как се почувствах, когато научих, че „Аквариум” е едва ли не най-престижната група в университетските среди. Като се замисля, колко много приятелства завързах по-късно покрай нея. Знаехме наизуст текстовете на певеца и поета Борис Гребенщиков, служехме си с неговите сложни метафори и, докато чакахме „да започне джаза”, се стремяхме към непрекъснато и непосредствено изживяване на красотата и истината, както учеха песните му.

После пламъкът помръкна. Сам поетът го каза: „Станахме пристойни, станахме големи, приемат ни в прилични места. Вече не пиша съмнителни текстове, с които да ви бъркам в ума.” Гребенщиков междувременно заяви, че с Путин Русия е по-спокойна и уредена. Бунтарят, уволнен отвсякъде, подиграл се със системата така умно, че същата система му вдигна пиедестал, възпитал хиляди, повлиял стотици хиляди – сякаш потъна в мъглата над река Яндзъ. Или се превърна в охлюва, вярно пълзящ по склона на Фуджи, към невъзможната симбиоза на рокендрола с протяжната руска душевност и великата мъдрост на Изтока.

Нещо игличката се счупи. А в началото на март, след кървавата баня на Майдана, Борис Гребенщиков се обърна към управниците на Русия: „Спомнете си за народа, който ви делегира властта. Без този народ вие сте никой, престанете да го лъжете!” Музикантът заяви, че на този свят няма проблем, който не може да се реши по мирен път. Опитаха се да използват яростната му песен срещу съветския режим „Горящият влак”, като пропаганда за руското настъпление в Крим – „Няма накъде да отстъпваме повече.” Гребенщиков отвърна: Намерете смелост да цитирате целия стих, не пропускайте „Видях генерали, които ядат и пият нашата смърт!” Този месец написа и нова антивоенна песен, „Любов по време на война”. Там пее: „Нямат лица тези, които са с нас. Нямат лица и тези, които са против нас.” Враждата няма лице, тя се крие зад маски.

Сякаш съм ваксиниран срещу едностранчивостта, белязала българското Фейсбук общество и в Кримската криза: когато отсъждаме кой е добър, а кой лош, да се сещаме за равноденствието. Мигът и мястото, когато и където злото неволно твори добро, а общопризнатото добро вони като гърлото на ада. Особено ако променяме нивото на цивилизации, време и вечност, личност. Както пее: „Вечният сумрак на времето е от тази страна, великото утро – от другата.” Мирът в света практически се крепи върху опитите ни, ежедневни и непредубедени, да разберем другия – и на сънищата ни за нещо по-голямо.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Лични and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s