В снежен капан

По приятен семеен повод пътувах от София за Добрич в края на януари. Тръгнах в петък, в навечерието на първия за годината сняг. В ранните часове на неделя снегът пристигна и в Добруджа. Гледах го как навява, седнал до топлата печка – уют! После отидохме и до село, в полето вееше малка зимна виелица, но не изглеждаше, че ще затвори пътищата. Нали знаете, всяка зима сняг откъсва Добрич от света поне за няколко дни. Затварят шосето Добрич – Варна, което ни свързва със Стара България, понякога и влакът за Варна не може да се движи. В такова време по-добре да си стоиш вкъщи, но понеделник по принцип е работен ден.

Привечер задуха по-силно, натрупа, вариантът за автобус отпадна. За да се появя следобед на работа, реших да хвана сутрешния експрес от Варна за София. Пътниците от Добрич може да направят връзка с него на гара Повеляново, влакът тръгва в 5.45 часа.

Този влак го изпуснах, не по моя вина. Станах в пет, но гарата е далеч, още повече в такова време. Улиците около блока бяха затрупани и колите директно засядаха в снега, нямаше смисъл да вадим нашата от гаража. Опитах се да взема такси до гарата, но и стоянката беше засипана с половин метър пресен сняг. В далечината примигваше слисан снегорин, встрани друг търкаше пешеходната зона. През няколко минути между преспите по булеварда се плъзгаха призрачни автомобили, но никой не спря, та се върнах вкъщи да пия чай и да следя времето.

Тогава ми се случи да гледам сутрешни телевизионни блокове. Улиците на София – излъскани до черно. Предаваха и за овладяната снежна стихия из Русенско, но тук в Добрич стихията не бе никак овладяна. Само по радиото признаха, че пътят Добрич – Варна бил „временно затворен”. Възможно било обаче при повишено внимание да се премине по маршрута Добрич – Балчик – Албена – Варна. За по-сигурно, разпитахме пътната служба по телефона. Шосето за Варна било почистено от добричка страна, до границата на Варненски окръг, след това не – а горе на платото големи навявания стават. Разбираемо е Варна да хвърли всички почистващи сили на магистралата за София, и на „Хемус” имаше блокада, голям сняг, не ги виня.

Не, в такова време от Добрич само с влак. Качих се на влака за Варна в 10 часа, той прави в 11.30 връзка с безценния бърз влак за София – ще ме закара тъкмо за вечеря. Мама ме снабди с достатъчно сандвичи, татко ми даде в ръцете бутилка вино за из път, която понеделнишки отказах – и много сбърках. Защото скоро имах нужда от нещо за стопляне: вече долу в равното, на гара Девня, точно преди заветното Повеляново, влакът спря – машината се развалила. Последваха два тихи часа без отопление във вагоните. Действително, ако си бях взел и планинарските обувки, можех да притичам по релсите няколко километра до Повеляново – и между другото да хвана варненския влак, който се движеше с голямо закъснение.

Няма да ви занимавам с престоя в студения влак, при минус осем навън – какво толкова, същия ден по маршрута Пловдив – Бургас се пътувало 15 часа. В един момент дойде машина от гара Синдел и ни издърпа до Повеляново, за късмет след още час оттам мина дневният влак за София. Междинният час до него прекарах в малка студена чакалня, в групово топлене с двайсетина студентки, тръгнали към Свищов на изпити.

Премеждията ми продължиха – качих се във вагон без отопление. Забелязах го чак към Търговище, защото радостта да се добера до влак за София ме унесе в лека дрямка. Преместих се, но пък другият вагон се оказа толкова горещ, че младежите стояха по тениски в купето. Студът хапе, но топлината изсмуква, така че слязох на гарата в София като пребит. На финала се предадох и предпочетох такси пред уюта на трамвай номер четири.

Снежната виелица безспорно беше голяма. Но тя ни духна и под килима. Какво ще кажете за почистеното наполовина шосе? За програмираното отразяване на зимната ситуация в новините? А за бързината, с която пристигна помощ от Синдел, който отстои на 10 минути? Още по-съществена е констатацията, че по влаковете през зимата пътуват предимно млади хора. Повече от половината пътници във влака за София бяха студенти, разгънали лекции, потънали във фентъзи роман или забучени в лаптоп или киндъл. Когато те напускат България, най-често посочват като причина, че „тук е ужасно неуредено”. В това „неуредено” със сигурност те включват, съзнателно или не, и БДЖ.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Лични and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s