Пустинята Добруджа и Добротица

Понякога съм се упреквал, че си вра носа навсякъде из България, а за родна Добруджа знам сравнително най-малко. Затова се зарадвах, когато открих в мрежата трудът на проф. Георги Атанасов „Добруджанското деспотство” от 2009 г. Две години събирах смелост, преди да се нахвърля на електронната книга от 500 страници, но започнеш ли веднъж, върви. От този съвестен научен труд научих забележителни неща за този край, които ще е полезно да споделя по-сбито. Като лаик в медиевистиката, ще пресъздам по-любопитните за мен моменти в книгата, доверявам се на източниците на автора.

Между XI и XVI век Добруджа е полупустиня. Връхлетялата суша в Източното Черноморие прогонва хората и прави земята във вътрешността на Добруджа и Източното Лудогорие необитаема за цели 500 години. До края на X век тук има добре развита селищна мрежа с 280 неукрепени селища и 30 каменни крепости. Резки климатични промени (нашествие на скакалци, нечуван студ, глад, суша, земетресения, три години дъжд и загуба на реколтата, според различни хронисти) изтласкват хората оттук. Демографският вакум се запълва чак през XVI век с преселване на десетки хиляди алиани от Източна Мала Азия.

Предвестник на запустяването е руско-византийско-българската война: след 968 г. всички неукрепени селища във вътрешността на Добруджа са изоставени. Завинаги – за разлика от други подобни погроми, населението този път не се завръща. Освен зачестилите нашествия през Дунав, хората не могат да разчитат на земеделие за поминъка си. Добруджа се превръща в път за миграция на народите, включително в полуофициален коридор за преминаване на войски от север и от юг. Така е било още от времето на персийския цар Дарий. Впрочем в цяла Мизия през времето на Второто Българско царство населението обитава поречията, вътрешността е целина. Сушата оставя дълбок отпечатък върху българската държава и обяснява политиката й.

Сушата в Добруджа изтиква хората към морските пристанища и в укрепените селища край река Дунав. Във вътрешността земята остава необработваема, докато не пристигат италианските търговци да товарят жито за поразената от чумата Европа, с откъснати от турците зърнени пазари в Мала Азия. Но в средата на XII век византийски историк пише за Добруджа: „В тези пусти и отдавна необитаеми равнини живеят огромни стада диви животни”. А след краткия разцвет на търговията, венециански историк описва похода на султан Мехмед през 1475 г.  „през пустинята, която се наричала Аброзит (Добруджа)”, в която препускали невиждано количество полудиви коне. Показателни за условията в Добруджа са съобщенията за преселване на селджукски турци тук в средата на XIII век – императорът в Константинопол уж им отредил земя край Делтата, „годна за жилища, без горещина и с хубав климат”, друг източник говори за заселването им в цяла Добруджа – „хубав ъгъл с вода и чист въздух за здраве и красота”. Подходящата за жилища земя в Добруджа е „ъгъл”.

На тази територия в края на XIII в. започва да се оформя едно пара-държавно историческо образувание, ако позволите да се изразя така. След поражението на Търново от татарите, в региона на юг от устието на Дунав до Стара планина, властта на българската столица се „компрометира”, по думите на Г. Атанасов. Местните феодали са с кумански произход, може би от владетелския род на Тертерите. Те придобиват относителна автономия след 1320 г. и я запазват почти до края на века. Не е ясно в какви точно отношения са били с Търново, но те секат монети, избират търговски партньори, водят свои войни, намесват се в църковните дела. Според Г. Атанасов, в зенита си през 1370 г. Добруджанското деспотство притежава територията, която се простира от Дунав до Източна Стара планина на юг и от морето до линията Провадия – Тутракан на запад.

През по-голямата част от времето това обаче е било миниатюрно княжество с ограничени ресурси: сърцевината му са не повече от 15 крепости и тясна ивица по морския бряг между Варна и Калиакра. Освен корабоплаване, риба, зърно, евентуално вино и груби занаяти, трудно е да си представим какво е процъфтявало тук. Вероятно най-важният приход на феодала е било събираното 3% мито върху износа на зърно от венецианските търговци. За нематериалната култура можем да съдим по поне десетте скални манастири, съществували в пустинята на Добруджа през този период, най-известният от тях е Аладжа манастир край „Златни пясъци”.

В старите карти и хроники Добруджанското княжество е известно като „земята Карвуна”. Местоположението на крепостта Карвуна на архонт Балик още не е ясно за науката (ако изобщо е имало такъв град): според едни това е Каварна, според други Балчик, според трети – крепостта над Кранево, в която е открит владетелски златен пръстен – печат. Варна със сигурност е била под управлението на Добруджанското деспотство през третата третина на XIV век, дори десетина години и негова столица, но с нарасналата несигурност заради настъпващите от юг турци, седалището на деспота е преместено в защитената цитадела на носа Калиакра.

Ъгълче земя без ресурси за четвърт век се нарежда сред големите политически фактори на Балканите. Това се потвърждава от факта, че след поражение в битката при Никопол през 1396 г., император Сигизмунд се отправя към Калиакра, където се възстановява известно време. В предишните десетилетия, Добротица активно посредничи в международната политика на Балканите. За авторитета на княжеството всъщност огромна роля играе самата личност на Добротица – получил деспотско достойнство не от българския цар, а от византийския император. Това става на паметен поход в младите години на българина. Императрица Анна Савойска, майка и регент на малолетния император Йоан V Палеолог, се стреми да запази престола на сина си с всички средства. Тя не се скъпи да плаща с титли на лоялни съюзници. През 1346 г. тя изпраща молба за помощ до добруджанския архонт Балик и той отвръща с отряд от 1000 души, който марширува покрай морето и пристига в Константинопол. Предвождат го Добротица и Тодор, братя на Балик. Те се „надяваха да извършат нещо голямо”, по думите на хрониста, и в началото действително убеждават византийските градчета южно от Ахтопол да преминат към малолетния император.

Българите са легендарни бойци и явно респектират французойката въпреки малкия си брой. Императрицата огражда Добротица с големи почести, прави го главнокомандващ на армията, дори го жени за внучката на стария император. Така този добруджански бег е приет сред най-знатните ромеи, Добротица на практика се сродява с императорската фамилия Палеолог. Деспотската титла е голямо достойнство, може да я носи само близък роднина на владетеля, евентуално зет, брат или по-малък син. Например вторият син на Анна Савойска, Михаил, също е деспот.

Хронистите говорят за „щастливия деспот Добротица” и действително щастието го съпътства. През 1347 г. неговият патрон Анна Савойска е свалена от Йоан VI Кантакузин, но като управител на византийската крепост Мидия, Добротица единствен не слага оръжие, накрая и новият император го удостоява с почести. Вероятно след това Добротица се връща в родните земи и ги владее почти 40 години, до смъртта си през 1385 г., значително увеличавайки територията на деспотството си. Придобива големия Дръстър, Варна, Овеч (Провадия) и Емона, устието на Дунав – и това само с политика, без да води териториални войни, използвайки като аргумент височайшото си родство.

Добротица води продължителна война с Генуа. Републиката има големи търговски интереси в региона, но изкарва лош късмет, че Анна Савойска е приятел на смъртния й враг, Венеция. Добротица е отнесъл в родината ярък спомен от бляскавия Цариград, който предопределя завинаги симпатиите и антипатиите му. Начинът, по който е сключен мир след смъртта на деспота, говори, че Добротица е създавал големи проблеми на чуждестранните търговци. Тази война впрочем предпазва Добруджа от чума: черната смърт след 1348 г. се пренася с генуезки търговски кораби, тръгващи от Крим, а те нямат достъп в добруджанските пристанища.

Краят на княжеството е малко по-бавен, отколкото на Търновското царство. Добротица е наистина щастлив,че не вижда как делото на живота му рухва. Синът му Иванко не се ползва с авторитета на баща си. Силистра се отцепва, войводата на Влахия Мирчо I опустошава деспотството, после оттук минава Баязид. Източници дават основание да заключим, че големци във Варна са заговорничели срещу Иванко и са предпочитали да предадат града на турците, за да изгонят феодала. Сигурно това е допринесло за преместване столицата на деспотството в оградената с три крепостни стени Калиакра.  Турция е по-малко агресивна – вероятно владетелят в Калиакра своевременно е приел васално положение и е показал лоялност. През 1399 г. татарите вършат мръсната работа на султан Баязид и превземат Варна. През 1402 г. Калиакра има генуезки управител, за кратко, после влашки владетел, но след 1415 вероятно всичко европейско в управлението на Калиакра е заличено. В обширния Силистренски санджак Добруджанското деспотство запазва само своите контури.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Истории and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s