Странджа извън закона

Странджа е твърде важна за България, за да допуснем превръщането й в нов Слънчев бряг

Поутихналият гняв на гражданското общество в България отново набира сили. Поводът е решение на Върховния административен съд, което остави в сила оспорвания от природозащитниците Общ устройствен план на община Царево и така даде предимство на инвестиционните намерения пред опазването на природата в Странджа. С извивки, наподобяващи меандрите на река Велека, в рамките на шест години българското правосъдие на практика разреши мащабното курортно, вилно и голф строителство по най-южното ни Черноморие.

В опит да потуши страстите, министърът на околната среда и водите Искра Михайлова декларира, че реанимираният ОУП на община Царево няма да доведе до презастрояване на крайбрежието. Напротив, планът ще помогне за опазване на природата в региона. Със странна за този орган експертиза, ВАС потвърди: ОУП не значи бетониране, тъй като за всеки отделен обект се изискват строителни книжа.

На теория това е така, на практика голямата част от крайбрежието на страната се превърна в бетонна джунгла именно със схемата на индивидуалните разрешителни. Недопустимо е този сценарий да се повтори в Странджа – край с изключителна природа, наследство не само на Царево и Бургас, но и на България, а и на Европа. Самият опит за това говори, че прогресът ни през последните години не е голям.

На тебе план, на мен – оценка

Изменението на ОУП на община Царево, изкарало хората по софийските улици, е изготвено през 2008 г. от фирмата на арх. Калин Тихолов – несъстоялият се министър на инвестиционното проектиране в правителството „Орешарски”. В този нов общински план е предвидено създаване на туристическа база от 43 хил. легла, половината от тях в границите на природен парк „Странджа” – без да броим вилите. Картата ясно показва за какво иде реч: готви се плътна стена от хотели и къщи по брега на морето между село Лозенец, град Царево, село Варвара и град Ахтопол. Разширяването на базата южно от Ахтопол засега е невъзможно, тъй като там се намират защитените зони „Устие на р. Велека” и „Силистар”. За компенсация е предвидено площта на селата Синеморец и Резово да се увеличи 2-3 пъти. Навътре в Странджа, по течението на реките, горите ще се „разредят”.

Знае се, че за този мащабен план за развитието на общината, който би отворил на строителните фирми бизнес за десетки милиони, фирмата на Тихолов „А.С.А.” ООД е получила скромната сума от 19 620 лв. По това време границата за задължително възлагане на такава обществена поръчка е… 20 000 лв. Свои хора вършат работата най-добре. Въпроси повдига и инвестиционната активност на самия Тихолов, придобил междувременно поне 6 имота в Царево. „А.С.А.” е проектант на доста комплекси около Несебър и Слънчев бряг. Илюзиите, че става дума за нов вид отговорно строителство, са излишни.

Добър или лош, за да влезе в сила, един устройствен план се нуждае от екологична оценка. Не и в България през 2008 г.: министерството на регионалното развитие и благоустройството го одобрява и така. По-късно екологична оценка все пак е изготвена – и то каква. Според изискването на специализираната наредба, авторите на оценки за съвместимост трябва да са магистри по биологични науки, но трима от четиримата оценители на плана на Царево не са. Двама от потърсените външни експерти се оттеглят, тъй като техните изводи за нанасяне на вреди за популациите не са отразени в крайния доклад – но имената им са оставени в списъка на авторите. Не е разгледан натискът от масовия туризъм върху водния режим, не е проследен ефектът от фрагментацията на терена. Допуснати са грешки в границите и площите на природния парк и на защитените зони. От природния парк алармират във Висшия експертен екологичен съвет, напразно.

Природозащитници внасят жалби и във ВАС, но Европейската комисия чува по-бързо техните аргументи. През есента на 2009 г. новият шеф на МОСВ Нона Караджова оттегля положителното становище на ведомството по екологичната оценка на ОУП на Царево, за да избегнем европейски санкции. Без екологична оценка ОУП „увисва”, но желаещите да строят не се примиряват. По думите на Петко Арнаудов, дългогодишен кмет на Царево, Европейската комисия не разбира проблемите на жителите на Странджа. Пострадали от изключително строгия граничен режим при социализма, сега те трябва да получат някаква материална и морална компенсация. Настойчивостта на хората зад ОУП е впечатляваща: жалбите срещу изтеглянето на становището на МОСВ минаха през няколко тричленни и петчленни, дори два седемчленни състава на ВАС. Имаше върховни съдии, определящи предишни присъди на колегите си по казуса за „недопустими”. В средата на януари петчленен състав се произнесе, че ОУП в България въобще не подлежат на обжалване. Така ВАС шест години по-късно легитимира строителните планове на Царево.

За това много помогна завърналият се в МОСВ заместник-министър от времето на тройната коалиция Чавдар Георгиев, който депозира обратно в съда оттегленото през 2009 г. становище по ЕО. Георгиев е категорично против изготвянето на нова екологична оценка – старата също вършела работа. Георгиев, според регистрите за фирмена информация, е бил собственик на фирма за голф туризъм и дори в момента участва в голф сдружение и в голф фондация. В ОУП на Царево е предвиден голф комплекс с площ от 1500 дка на север от Варвара.

За милиони няма закони

За да бъдеш природозащитник в България, препоръчително е да си работил дълго в държавната администрация или да си поне магистър по право. Бившият министър Нона Караджова напомни за чл. 156, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс: „Оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства”: по закон, веднъж изтеглен, административният акт спира да съществува. Ново обстоятелство в случая е само нова екологична оценка. Петко Цветков от Българска фондация „Биоразнообразие” счита, че това би било отлично решение: да се оцени реалното въздействие на инвестиционните намерения върху природата на Странджа и на тази база да се прецени къде може да се допусне строителство и къде то е напълно неприемливо – нужен е нов общ устройствен план. Според Цветков, проточилият се съдебен спор е безсмислена загуба на време.

За природния парк е по-добре урбанизираните територии да се изключат от него, потвърждава Тома Белев от Асоциацията на парковете в България. В плана за управление на природен парк „Странджа” – почти 10 години неприет от МОСВ, са уточнени зоните, подходящи за урбанизация. Но застрояването, предвидено в ОУП, е четири пъти по-голямо от допуснатото от еколозите. Белев обръща специално внимание на две законови норми. Според чл. 122, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие „Министърът на околната среда и водите спира реализацията на планове и проекти в нарушение на този закон”. В компетенцията на министър Михайлова е да обяви сега ОУП на Царево за невалиден – какъвто е всеки план без екологична оценка в защитена територия, според чл. 31 от ЗБР.

Разнообразните позиции на различните състави на ВАС по казуса през годините са любопитни, но не друго, а три европейски директиви изискват общият устройствен план на Царево да има сериозна екологична оценка. Такава няма – а ОУП на практика е в сила. След последното решение на ВАС, даващо път на спорния план, природозащитниците призоваха главния прокурор да свика седемчленен състав на върховния съд, който да се произнесе окончателно по делото. Евентуално колегиум на ВАС следва да се произнесе дали ОУП на общините може да се обжалват, тъй като различни състави дават противоположни решения. Въпросът е от огромно значение за бъдещото на регионите, решението му трябва да се съобрази и с Орхуската конвенция, ратифицирана от България през 2004 г. и гарантираща на гражданите достъп до правосъдие по въпросите за околната среда.

Тъй като ВАС се очертава като най-важен екологичен фактор в България, редно е да припомним, че през 2007 г. съдилището се сдоби с почивна станция на самия бряг в престижното село Лозенец. Земята е предоставена без търг от тогавашния общински кмет Петко Арнаудов, срещу сумата от едва 40 000 лв. Малко по-рано ВАС реши, че кметът нямал вина за продажбата на 130 дка крайбрежие край къмпинг „Корал” по цена, в пъти по-ниска от пазарната. Върховните съдии имат страст към южното Черноморие, видяхме го и в съседно Приморско през 2011 г. Съдиите Генков, Урумов и Икономов са се облагодетелствали като социално слаби с имоти на първа линия – и продължават да раздават правосъдие. Тогавашният шеф на ВАС Константин Пенчев коментира, че някои магистрати прикриват имотните си далавери много по-изкусно. Още от 1995 г. бившият кмет на Царево Стоян Йовнов, близък на Арнаудов, започва да раздава в Ахтопол имоти на важни съдии. Според Световния корупционен барометър, най-силно засегнатият от корупция сектор в България е съдебната система.

Дефицит на вода и гледки

Често изтъкван аргумент на привържениците на застрояването на Странджанското крайбрежие е, че земеделските земи по морето са на техните деди и потомците имат право да спечелят от наследството си. Стефан Златаров, дългогодишният, отскоро бивш директор на ПП „Странджа”, намира този довод за несъстоятелен. С ниви покрай брега през 1925-30 г. са оземлени бежанци. По това време населението на Царево е само 1500 души. За тези земи цяла България води две кървави войни, затова не е морално хората, на които те са подарени, да ги предоставят за застрояване при първа възможност.

Всъщност малцина от старите собственици са запазили земите си край брега. В по-голямата си част атрактивните терени са вече купени от инвеститори и строители, често на безценица. Доста местни са се оставили да бъдат убедени, че „щом е Натура, тука нищо няма да става”. Царево има и други приноси към народопсихологията: инвеститор, който най-сетне успее да вдигне хотел, става пламенен привърженик на природния парк и противник на новите строежи. Така той иска да си гарантира, че пред неговия хотел няма да изникне някой нов, който да му открадне гледката.

Може да сме сигурни, че развитието на туризма в Царево според модела, заложен в ОУП, няма да привлече платежоспособни туристи с културни интереси, а само още алкохолни консуматори, които ще затвърдят подобаващата слава на България по света. Така етнографията на Странджа, цикълът на нестинарските обичаи, светилищата, песните, кухнята, спомените за българските въстания, ще се превърнат в евтина панаирджийска атракция. Масов туризъм в Царево означава не възраждане, а окончателен упадък на Малко Търново, сърцето на Странджа.

Страшно ще е и за живия свят – и то не само защото бетонната стена ще спре миграционния път към морето, ще засегне редки видове, намерили местообитания в обработваемите ниви, ще унищожи пейзажа. Петдесет хиляди туристи на сутринта ще поискат да пият вода. Язовир „Ясна поляна” няма достатъчно капацитет, ще трябва да се строи нов. Природният парк бе учреден именно за да опази поречията на реките Резовска и Велека – последните в страната, рядкост и в Европа, големи реки, които текат в естествените си корита. Турция има интерес към техните води и за съжаление изворите и на двете са в съседната държава. Очертаващият се натиск върху водните ресурси при извора е повече от тревожен, какво да говорим за десетократно нарасналата жажда при устието.

Ще изгрее ли ясният месец

Климатът на Странджа е наистина странен: над 1000 мм годишни валежи поддържат уникална не просто за Европейския съюз, а за нашата геологична епоха растителност. Привидно далечни решения по крайбрежието са риск за невероятната странджанска зеленика, преживяла превратностите на стотици хиляди години.

Надали ще се стигне дотам. Апетитите за бърза печалба на хора, поставили се над и извън закона, ще се сблъскат в единствения сигурно действащ у нас механизъм за преразглеждане на противоречиви съдебни решения: Европейският съюз. След като размаха пръст заради лоши екологични оценки във ветропарковете на Калиакра (виж сп. ТЕМА, бр. 42/2013), Брюксел този път може да удари: чакат ни или парични санкции, или спрени плащания по оперативните програми за околна среда и за регионално развитие. Уличните протести за Странджа, стреснали властта през 2007 г., в началото на 2014 г. се завърнаха с достатъчно импулс, за да се намерят сред политиците защитници на планината. Които политици, впрочем, след като взеха властта, обещаваха не просто да няма застрояване на Странджа, а да се учреди нов национален парк „Българско Черноморие”.

Странджа е твърде важна, за да бъде поверено решението за съдбата й на община Царево, впрочем и на България. Тук явно на никой не му дреме за конфликтите на интереси: например общинският съветник Георги Атанасов – Джонката не вижда проблеми едновременно да отговаря за устройството на общинската територия и да строи затворен комплекс на плажа на къмпинг „Арапя”. Местните вече установиха, че за урбанизация са предвидени предимно закупените на безценица от тях земи. Лобито на ОУП цитира малките като дял от парка проценти на предвиденото застрояване – и пропуска да отбележи, че става дума за линейна урбанизация, за откъсване на брега от планината. Не се предвижда изграждане на нови къмпинги: явно от тях не се печели достатъчно. Никой не е изследвал екологичното въздействие от разширяването на пътната инфраструктура. Развитие, туризъм, възможност на местните да печелят – разбира се, че да. Ама всичко си има граници.

—-

Публикувано с малки съкращения в сп. ТЕМА. Снимка Пламен Горанов, 2012. Текстът беше подготвен за печат в четвъртък, 30 януари. На следващия ден се състоя парламентарен контрол с трима министри от сегашното правителство по въпроса за ОУП на Царево. Разбра се, че на 30 януари явно притесненият министър на регионалното развитие е издал заповед за промяна на ОУП, което налага нова екологична оценка. От трибуната на народното събрание на няколко пъти се чу: “Няма да допуснем да се строи в природния парк”. Да видим. Image

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Обществени, Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s