Европа в кошара не вкарва

Общата селскостопанска политика търпи промени. Ще помогнат ли реформите след 2014 г. на българската аграрна (де)формация

След десет години търпеливо членство в клуба на богатите, България ще бъде възмездена с четири пъти по-високи субсидии на единица земеделска площ. Според присъединителния договор с Европейския съюз, през 2007 г. имахме право само на 25% от средната за ЕС субсидия, но процентът плавно расте и през 2016 г. най-сетне ще станем пълноправни европейски земеделци със 100% от средния размер на директните плащания.

Само че 100% от средните плащания не за текущата година, а за 2004 г. Естествено, в „стара Европа” субсидиите междувременно са се повишили. 2004 неслучайно бе избрана за базова година: тогава десет държави наведнъж се присъединиха към ЕС. Те незабавно получиха право да бъркат в аграрната каца, но по същата схема – 25% в началото. Съответно средният размер на плащанията на ниво ЕС рязко намаля. Дори след като сме получили „стоте процента”, стари страни членки ще взимат значително по-голяма субсидия на единица площ от българските фермери.

Европейският съюз е сериозен донор и подобни сметки може да обидят еврофила. Но историческото неравенство не изчерпва възраженията относно Общата селскостопанска политика. Едно на ръка, че институционалната подкрепа за европейските фермери ощетява третия свят. Така, както бе приложена у нас, ОСП на практика лиши българското село от стимули за производство на добавена стойност. Тя насърчи изтичането на национален доход под формата на внос на храни, увреди социалната структура в селата, освен това дестабилизира бюджета.

Ненужна гъвкавост

Щедри аграрни субсидии са цената, поискана през 1962 г. от Франция в замяна на съгласието на Париж за либерализация на общия индустриален пазар. ОСП дотук претърпя няколко реформи. Първоначалните интервенции в подкрепа цените на земеделските култури и субсидиите за износ след 2003 г. се трансформираха в плащания на единица площ. За последните се счита, че по-слабо изкривяват пазарната среда, или поне така доказват икономистите от ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие, наричана „клуб на богатите страни”).

Още през 2007 г. Швеция настоя за премахване на директните плащания и запазване на аграрните субсидии единствено с цел опазване на природната среда. Великобритания отдавна и с основание изтъква, че селската политика в Европа гълта много повече ресурс, отколкото науката и иновациите. Независимо че през годините обхватът на ОСП бе намален, днес 38% от бюджета на ЕС все още отиват за фермерите. През 2011 г. Европейската комисия извърши задълбочен анализ на ОСП и очерта три сценария за развитие; единият действително предлагаше директните плащания да отпаднат и подкрепата за фермерите да стане по-фокусирана.

В задаващия се нов програмен период до 2020 г. промени в ОСП ще има, но те не отиват толкова далеч. Запазват се и двата стълба на общата политика: и директните плащания на единица площ, и програмата за развитие на селските райони. Основните политически параметри на реформата бяха договорени в края на юни, в следващите месеци се изпипваха детайлите и на 20 ноември Европейският парламент със значително мнозинство одобри новия дизайн на ОСП, който влиза в сила от 2015 г., а за 2014 г. са приети преходни правила.

Накратко за промените в директните плащания: 30% от тях се обвързват с екологични изисквания. Фермерите ще трябва да практикуват сеитбооборот, за да получат „екологичната третина”: ако обработват над 30 ха площ, ще трябва да сеят поне три култури. Освен това да поддържат „приоритетни екологични площи”: пасища, синори, плетове и т.н., съответстващи на поне 5% от обработваемата площ. Предвидени са 25% доплащания за единица площ, обработвана от млад фермер: като добавки за младите се отделят 2% от средствата в националния пакет. За малките стопанства страните ще определят минимално плащане, независещо от размера. Големите търпят „дегресия”, т.е. изплащаните суми над 150 хил. евро се намаляват с най-малко 5% за размера над този таван (страната може да избере границата да се вдигне до 300 хил. евро, с приспадане на работните заплати).

Вторият стълб за развитие на селските райони се запазва и разширява, в него например са записани допълнителни мерки в областта на иновациите. За млади фермери е предвидена стартова помощ до 70 хил. евро, за дребни ферми – до 15 хил. евро. Наскоро преформулираните цели на ОСП гласят: достъпни цени на храните, жизнени селски общности, дружелюбно към природата фермерство, честно разпределение на фондовете.

За малките са предвидени привилегии, трябва ли да сме доволни, предвид манталитета и раздробената собственост на българските земи? Директните плащания се превърнаха в хит у нас именно защото са на единица площ: документите доказват не резултат, а това, че земята се обработва (поддържа). Уловката е в документите, в хартията – първият стълб не минава без бюрокрация, но много по-малка, отколкото в Програмата за развитие на селските райони. И в момента ПРСР има разнообразни и гъвкави схеми за подпомагане, но контактът с Разплащателната агенция е такъв, че фермерите явно не искат да се възползват.

Доказва го поредният инфарктен момент по „усвояването”: този път става дума за 286 млн. евро, значителна част от които за агроекология, договорени през 2011 г. По правилото N+2 те ще бъдат загубени за страната, ако не бъдат разплатени на бенефициенти до края на 2013 г. Похвално е усилието на министерството, наложило командироване на десетки експерти от страната, за да помагат за обработката на документите в София, но каква политика, какви селскостопански цели и задачи? Бързешката се допускат грешки, които струват пари. Оказва се, че в условията на българското село и документооборот, „гъвкавост” е по-скоро пречка.

Голям фермер, добър фермер

Държавен фонд „Земеделие” борави с милиарди и е абсурд, че негови шефове като същински първолаци крият преписки, в които Брюксел ни критикува. Земеделският министър проф. Димитър Греков на два пъти прибягна до групови уволнения на ръководството. Наистина, липсата на прозрачност при отпускането на аграрни субсидии изглежда общоевропейски феномен. Говорим за сума, която в ЕС до 2020 г. ще възлезе на 380 млрд. евро, у нас над 7 млрд., включително 5.5 млрд. евро директни плащания – за която липсват ключови референтни данни, както и прогнози за паричните потоци. Няма публична информационна система, не се разкриват големите бенефициенти. Дори условността на „усвояването” не оправдава такъв офшорен, извънбалансов хаос.

Проектът farmsubsidy.org, хвален в европейските медии, поставя въпроса: при положение, че харчим 60 млрд. евро годишно за субсидии, да видим кой какво взима и защо го взима. Във Франция, Испания, Португалия и Италия структури са субсидирани със суми от порядъка на и над 50 млн. евро, но и в България размерите поразяват. Фирма „Сортови семена – Вардим” ЕАД, управлявана от Светлозар Дичевски, според този сайт за периода 2009-2012 г. е получила близо 8.6 млн. евро, главно директни плащания. За същия период „Омега Агро” ЕООД е субсидирана с 6.9 млн. евро, а „ЯНК-100” ЕООД на Стоян Ковачев – с над 4 млн. евро. Всъщност Дичевски чрез „Октопод Инвест Холдинг” контролира няколко големи получатели на аграрни субсидии; има изчисления, че само през 2012 г. „октоподът” е прибрал 21.3 млн. лева при ниските за страната „европейски ренти”.

Този предприемачески мащаб не е безвреден за българското село. Субсидиите на единица площ насърчават производството на зърно, но обезкуражават другите подотрасли и допринасят за демографската криза. Механизираната обработка на зърнени култури позволява големи икономии от мащаба: един модерен трактор е достатъчен за обслужването на 3000 дка на ден, тоест със зърно селото няма нужда от хора. Плащат се малко, макар по-големи заплати. Освен това, субсидиите от ЕС покриват до една четвърт от производствените разходи на единица площ със зърнени култури, докато при производството на по-интензивни култури те не компенсират и 5%. При положение, че българинът е забравил да бъде фермер и предпочита да дава земята си под наем, а арендаторът рядко има нагласа да инвестира дългосрочно, но има възможност всяка година да получава субсидии на единица площ, решението действително е да се сее зърно.

Износът на аграрни суровини от България се ускори след приемането ни в ЕС през 2007 г. Точно в същото време се ускори и вносът на храни, улеснен от Общия европейски пазар. По-високите субсидии за хранителния сектор в Западна Европа срещат по-ниската конкурентоспособност на родното производство и го изтласкват от нашия пазар. Да, Европа дава пари за българското село – но големите ферми, често по-големи от европейските, събират 80% от парите. Разнообразието, качеството, надпреварата за по-висока добавена стойност у нас стават жертва на страничните ефекти от една програма за подпомагане, която няма и идея за проблемите на България.

Под диктовката на тракторите

„Пари от Програмата за развитие на селските райони? Хубаво би било, но е почти невъзможно при тази бюрокрация” – отсъжда Младен Симов, животновъд от Годеч. Според актуално допитване на Асоциацията на млекопреработвателите в България до малки и средни фермери в западната част на страната, 84% от интервюираните нямат необходимите възможности за съвременна комуникация. Благите думи на политиците как Европа ще се погрижи за българското село остават точно толкова нечути, колкото недостъпна е информацията за кандидатстване по една или друга мярка, „качена онлайн”.

Фермерите демонстрират недоверие към свързаните със земеделието институции на областно, национално и европейско равнище – е изводът от това изследване. Земеделските производители считат, че при разпределението на средствата цари беззаконие и институциите защитават интересите на едрите собственици. Хората са убедени, че „големите” имат съвършено различна възможност да се възползват от схемите за европейско финансиране, защото „контактуват на по-високо равнище”. Според Георги Апостолов, експерт по международни проекти и програми към АМБ, резултатите от изследването никак не са обнадеждаващи. „Връзката се къса. Какво ще правим, ако не успеем да привлечем младите към селото?”

Периодично избухващите аграрни пожари очевидно не са отказали земеделския министър проф. Димитър Греков да мисли в перспектива. В работния вариант на годишния Аграрен доклад за 2013 г. екипът на Греков разсъждава за приоритетите и мерките в аграрния сектор през 2014 г. В проектодокумента е намерило място онова, заради което българското селско стопанство през последните десетилетия преглъща горчиви критики. Записана е необходимостта от възобновяване на напоителните системи и нуждата от затваряне на цикъла с хранителна промишленост. Биологичното земеделие и производството на традиционни качествени храни се подразбират като приоритет. Дадено е обещание, че ще се работи за преодоляване на дисбалансите в отрасъла, тоест подкрепа за животновъди, овощари и зеленчукопроизводители за сметка на зърнения сектор. Малките ще се подпомагат при излизането им на пазара.

Най-сетне! – но няма гаранция, че тези политики ще се реализират. Касата не е бездънна. Реформата на ОСП бе разводнена на европейско равнище, та нашите ли арендатори ще се откажат от привилегирования си статус… Имаше идея да се въведе таван за плащанията на ферма до определена сума, а спестените средства да се усвоят в проекти за селско развитие. Тя не мина в толкова радикален вид, но големите действително ще получават пропорционално по-малко, германските провинции вече се договориха за това на 4-ти ноември, извоюва го румънският еврокомисар Дачиан Чолош. Във втория стълб с програмата за развитие на селските райони с 90 млрд. евро ще се създават екоферми и селска инфраструктура – нали 47% от земята на Европа е земеделска, други 31% са гори.

Германските бизнес структури отдавна са се научили да се самоограничават, за да подобрят или променят бизнес средата си. Друг развой се очертава у нас: големите арендатори диктуват на политиците, и то не само под заплахата да оградят парламента с кордон трактори. Големите например не се съобразяват с бюджетните реалности: според европейските регламенти, субсидии се изплащат до средата на следващата година, но нашите хора настояват това да става тъкмо през януари – месеца с най-малко приходи в хазната. Всяко зло за добро, нали в началото на годината точно това свали от власт финансовия министър Симеон Дянков, причинил тежки поражения на икономиката с неразумни икономии. Във всички случаи, след 2015 г. арендаторите ще трябва да удостоверяват екологични резултати и проверяващите със сигурност ще са подложени на особено внимание.

Концентрирали значителна икономическа мощ, големите арендатори дотук са дестабилизиращ фактор за развитието на селските ни райони. Те прокараха своите интереси за по-евтина цена на земята и по-ниски ренти чрез объркания мораториум, който парламентът наложи върху покупките на земеделска земя от чужденци. И това може да е за добро, в крайна сметка – но поне до 2020 г. опитите на властта да стимулира традиционното разнообразие на селското ни стопанство за сметка производството на зърно ще се разбиват в железния икономически закон, породен от щедростта на европейската обща селскостопанска политика. Големите, освен това, ще опитат с национални доплащания да си гарантират зелената третина, в която малките имат предимство.

TEMA

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s