Край златна мина никой не ходи на туризъм

Отговори на Любомир Попйорданов, председател на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм  

Как според вас се отразява минният бизнес върху потенциала за развитие на зелен бизнес, по-специално в сферата на алтернативния туризъм?

По време на Вълко Червенков в ябълковата градина на България при Златица и Пирдоп започват усилена миннодобивна дейност. В резултат са поразени десетки квадратни километри земя и гори, създадени са квадратни километри хвостохранилища, не само там, но в други части на Средна гора. Тези прекрасни райони бяха зачеркнати за туризма.

В Златоград до прекрасния архитектурен комплекс от средата на XIX век продължават грозно да се издигат десетки блокове, които не могат да бъдат очовечени. Това са и стотици човешки съдби – хора, които са напуснали родните си села, станали са по неволя граждани, а сега са принудени да споделят архитектурните недомислия на една жестока към човека епоха.

Мисля, че няма примери в България, които да ни убедят в трайно положителния ефект от добива на злато и ценни метали върху здравето, природата и общността на територията, на която те се добиват. Има примери на масивни инвестиции, за да се тушира този негативен ефект – и чрез социални придобивки, и чрез инвестиции в инфраструктура.

Печелят инвеститорите. Интересно е какви са условията на концесиите и каква част от добиваното злато остава в България… Да, създават се много работни места. Но в момента, в който пазарът на злато престане да бъде интересен или добивът стане технически неизгоден, тези инвеститори се изтеглят и след тях остава лунен пейзаж. А местните хора, вместо да развият свои малки бизнес проекти в земеделието или туризма, стават заложници на външните инвеститори и пият студена вода.

Как според вас ще се отрази евентуална нова златна мина на Ада тепе върху търсенето на туристически продукти и услуги в района на Крумовград и въобще в Източните Родопи?

В случая с Крумовград, трябва да отбележим, че това е един от най-съхранените от гледище на околна среда райони в България, без индустриално замърсяване, в който вече пета година набира сили малкото и средно предприемачество, свързано с биологично производство и земеделие, с устойчив туризъм – приключенски, агро.

Откриването на мина при Ада тепе ще предизвика трайно замърсяване с тежки метали на води и почви, което е процес, водещ до трайна загуба на качество, превръщането на тази земя по поречието на река Крумовица в негодна за земеделие, засягане на цялата верига в екосистемата, включително на дивите обитатели.

Водните ресурси в този район са и без това доста скромни. Друг ефект – загрозен пейзаж, какъвто познаваме от близкото Маджарово, и загуба на перспективи продуктите и услугите в този район да бъдат сертифицирани като биологични. А био производството в момента в цялата ни страна най-после, въпреки липсата на политика за него, набира сили и има успехи – това личи както от неговата експортна ориентираност, така и от разкритите във всички големи супермаркети щандове.

Засегнати ще бъдат не само тези, които развиват такъв бизнес в Крумовград, но целите Източни Родопи, защото няма граници на черния пиар от такова едно производство. Особено негативен ефект това ще има за туризма. Никой не ходи на туризъм в близост до такова производство. Гърците само ще ни благодарят, че ще се самозачеркнем от картата на техните непосредствени конкуренти.

Струва ми се че това е особено нечестно към тези няколко стотин души, които било като къщи за гости, било като ферми или земеделци или винопроизводители вече години работят, за да наложат името „Новото тракийско злато“ за цялата дестинация. Вместо това им се предлага те отново да прекроят своите бизнес проекти и да се преклонят пред силата на парите. Що за грозен лобизъм! Питам се с какво право се взимат такива решения и се разрешават такива експерименти?

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s