Български чакали превземат Европа

Дивият свят в Европа постепенно се възстановява – гласи заключението на нов научен доклад. Изучавайки броя и разпространението на 37 вида европейски бозайници и птици, авторите установяват, че от средата на XX век дивите животни на Стария континент са започнали да се окопитват. Общото биоразнообразие в Европа продължава да намалява, но много от по-големите бозайници и птици стабилизират и увеличават числеността и ареалите си, или поне има първи признаци за това. Обемният, рецензиран от специалисти доклад е поръчан от програмата Rewilding Europe, с приноса на Лондонското зоологическо дружество, Birdlife International и European Bird Census Council.

Тази рядка позитивна новина идва точно в седмицата, когато бе обнародван поредният апокалиптичен доклад на IPCC за климатичното бъдеще. Посланието на новото изследване е, че усилията се отплащат, счита Франс Шепърс, управляващ директор на Rewilding Europe. „Десетилетията тежка и изморителна полева работа от много хиляди природолюбители, доброволци, изследователи, учени и професионални институции в цяла Европа” вече дават резултат. От изследваните бозайници и птици, които може да определим като „знакови”, само състоянието на иберийския рис се е влошило. Установено е 30% средно увеличение на ареалите на изследваните 18 вида бозайници след 1960 г. При птиците повратната точка е по-скоро през 1980-те и оттогава разпространението на 19-те проучени вида се е увеличило с 14%.

Завръщането на големите животни е изключително интересен процес, предвид огромното демографско налягане в Европа. Отдадеността на учени и природолюбители без съмнение е спасила не един вид, но в сила са редица други фактори, които докладът анализира. Европа може да се похвали със строги и работещи режими за защита на дивите животни. В общия случай, ефективните забрани за нерегламентирания лов водят до възстановяване на изчезващите видове. Заделят се повече фондове за опазване на животните, полагат се усилия за реинтродукция на изчезналите видове. Практикува се целенасочено управление на хабитатите и важните за биоразнообразието територии. Добре организираното ловно стопанство също помага за опазване и подсилване на съществуващите популации от т.нар. дивеч. Някои опасни химически вещества са забранени. Екотуризмът с наблюдение на диви животни е разрастващ се бизнес. Населението става все по-толерантно.

Виновни, че са вкусни

Изброените позитивни фактори са, така да се каже, общи за Европа; има, разбира се, специфични за всеки вид. Така например за същественото увеличаване числеността на сърната в Европа най-важна роля има нещо съвсем различно: излизането на сърната от гората. Този силно адаптивен вид сега е с най-голяма плътност в мозаичните терени, където се редуват гори, пасища и ниви. Това, от своя страна, е станало възможно благодарение на намалената ловна експлоатация на сърната. Да направим първото сравнение: в България към 2006 г. живеят около 71 хил. сърни, докато общо в Европа – близо 10 млн. Поразително е, че в Австрия, т.е. на територия сравнително колкото нашата, живеят над 1 млн. сърни. Във Франция броят им е 1.2 млн., а в Германия – 2.4 млн. (действително, през зимата на 2004 г., пътувайки във влак от Саксония за Берлин, за два часа видях край релсите около 50 сърни. В Чехия и Унгария има по около 300 хил., в Полша – 700 хил. сърни.

Заслужава си да изброим останалите фактори, помогнали на сърната отново да изпълни Западна Европа: обезлюдяването на селските региони (населението е намаляло с 28-40% за последния половин век), изоставянето на ниско продуктивните земеделски земи, есенната сеитба на пшеницата, като засетите ниви са изключително ценен хранителен източник през зимните месеци, зимното подхранване, изчезването на хищниците (но този фактор вече се обръща). Макар че в България след 1967 г. сърни повторно са колонизирали – тоест самостоятелно са заселили – Горнотракийската низина и Северното Черноморие, европейското сравнение показва, че видът има потенциал за поне двойно по-голяма плътност. Лимитиращ фактор, знаем, са хищните ни сънародници.

Дивата коза Rupicapra rupicapra е още по-българско изключение в един доклад за завръщането на едрите европейски животни. В резултат от целенасочени мерки, тя като цяло е увеличила ареала си в Европа, но срещащият се у нас подвид balcanica няма този късмет. Балканската дива коза в България е определена като „рядка”, за разлика от „стабилното” състояние в Западните Балкани; не е успокоение, че в Гърция тя е „застрашена”. От приложената карта се вижда, че и четирите наши находища: Стара планина, Родопи, Рила и Пирин, чувствително се свиват. На този фон реинтродукцията на Витоша не е достатъчна. Причина за намаляването на дивите кози у нас отново е бракониерството „както извън защитените територии, така и вътре в тях“ (на което съм свидетел). Подобно сведение не е никак приятно за четене в доклад, хвалещ успехите на европейското природопазене. България има определен проблем с опазването на животните, които стават за ядене.

В чудесната книга „Бозайниците, важни за опазване в България”, на стр. 294 четем: „Ликвидирането на горскостопанските структури под влиянието на социалните промени по това време (началото на 1990-е) води до разрастване на бракониерството и рязко намаляване числеността на дивата коза”. През 1996 г. дивите кози в Рила са 600, през 2000 г. – малко над 300. Също и в Стара планина намаляването е драстично. След създаването на обширни защитени територии като НП Централен Балкан, „състоянието бавно се стабилизира, а числеността се увеличава”. Към 2005 г. у нас има 1600-1800 индивида, тоест числеността на вида е на равнището от края на 1980-е, но ареалът й е много стеснен. В Европа са около 500 хил.

Завръщане от оня свят

Докладът, озаглавен „Дивите животни се завръщат в Европа” (A Wildlife Comeback in Europe) призовава да сме предпазливи в оптимизма: животните – икони сякаш се възстановяват, но като цяло биоразнообразието намалява. При това позитивното развитие за видовете се отчита спрямо нивата през 1960 г., които са критични. Тези уговорки не омаловажават факта, че при наличие на достатъчно средства и подходящи усилия, може да се подобри положението на видове дори на ръба на изчезването.

Такъв пример дава зубърът Bison bonasus: малко след Първата световна война той окончателно изчезва от дивата природа заради бракониерство, загуба на местообитания и конкуренция с други преживни (зубърът яде по 60 кг. зелена маса на ден). След 1927 г. видът се запазва само в плен: 54 са били бизоните с доказано родословие. В средата на миналия век започва мащабна програма по реинтродукция и днес в 33 изолирани стада живеят 2750 индивида, най-много от тях в Полша и Беларус, но и близо 60 животни в Румъния.

Макар че зубърът е реинтродуциран в Испания, Франция, Германия и Чехия, през последните години импулсът сякаш е изгубен. А огромният труд, положен през миналия век, лесно може да бъде загубен: след 2000 г. около 20% от популацията в Литва е унищожена от бракониерство. Потвърждават го и данните за нашите бизони, макар те да не са отбелязани в разглеждания доклад. През 1960-е зубри са реинтродуцирани в разградското ловно стопанство „Воден”. В един момент броят им е над 150, но през 2005 г. едва надхвърлят 50 животни. Според ИАГ, числеността им през 2012 г. е нараснала с 6 екземпляра „и те са вече 25”.

История за успех е и съдбата на бобъра: в началото на XX век в Европа са останали само 1200 екземпляра, сега числеността им е 337 500. Като добавим 4 млн. диви прасета (по 1 млн. във Франция и Германия и по 600 хил. в Испания и Италия) и 2.5 млн. благородни елена, дивите животни в Европа сякаш наистина се завръщат.

Враговете на дивеча

България също има своя знаков, макар и не толкова зрелищен, пък според повечето ловци – заслужаващ изтребване вид: златният чакал (Canis aureus). Според доклада, у нас има 40 хил. чакала, което е над 70% от европейската популация на вида. Ако питаме авджиите, съседите ни са по-умни, защото в Сърбия има 5 хил. чакала, в Румъния – 2 хил. (не го обичат, защото е добър ловец и посяга и на малки сърни). В Гърция чакалите са не повече от 1000 с ядра край устието на Места и в Пелопонес; живеят също и в урбанизирани терени и по островите, но броят им намалява.

Дълго време чакалите в България са били рядък вид, срещащ се почти само по странджанското крайбрежие, но след като през 1962 г. са поставени под защита, броят им стремително нараства из цялата страна. Благоприятно е и намаляването броя на вълците и свързаното с това намалено използване на отровни ловни примамки. След 1980-те от България чакалът се прехвърля към Хърватия, Словения, Австрия, Унгария. Вече се е настанил и в Североизточна Италия, макар че там е още малоброен. Постепенно този дребен братовчед на вълка нахлува в Чехия, Украйна, появявал се е дори в Германия и Швейцария, където се говори за „политическите и социологическите проблеми от настъпването на чакала”. Впрочем по-меките зими в бъдеще допълнително ще насърчат проникването на вида в Западна Европа. Дали този пластичен вид, който добре се адаптира към живот с човека, ще стане новият гларус?

Парадоксално, но ловците в Централна и Западна Европа са по-толерантни към по-едрия хищник, вълка – тъй като той е историческа част от ландшафта. На Балканите живеят около една трета от близо 12 000 европейски вълци; около една четвърт са карпатските вълци. В Централна Европа живеят само 150 вълка, в Скандинавия около 300, в западните Алпи малко повече от 160. На Балканите вълкът се възползва от „ограничения мениджмънт, дължащ се на политическата нестабилност”, така да разбираме причината за повторното заселване от вълци на Североизточна и Югоизточна България. Счита се, че на запад завръщането му се дължи на променените нагласи, освен това и на нарасналата популация на сърната. В централна Германия за пръв път от 150 години отново може да се видят вълци. Оттам животни прескачат до Дания – където последният див вълк беше застрелян през 1813 г. Вълкът излага на показ националните демони: в Швеция по него стрелят, в Германия го блъскат с коли. Но за последните 50 г. европейските вълци нарастват с 300%.

Съвсем накратко и за риса Lynx lynx: силно намалял към началото на XX век заради обезлесяването и лова, той става обект на защита и през последния половин век числеността му се увеличава четирикратно. Сега в Европа без Русия живеят 8000 риса; европейската популация е разкъсана, но почти всички субпопулации са във възход. В България според разглеждания доклад протича реколонизация от Сърбия. Според изследването „Бозайниците, важни за опазване в България”, все още не може да говорим за рисова популация у нас, въпреки че е документирано преминаване на екземпляри, вероятно от карпатската популация, в Западния Балкан. Впрочем в Странджа е възможно през цялото време да се е запазила неизвестна за науката микропопулация.

Как да минем без мечката, която в Европа към 2008 г. е увеличила ареала си с 13% спрямо средата на 1950-те. Само че в момента мечки обитават върху 40% от историческия й европейски ареал. В България, където броят на меците е около 600, се наблюдава тенденция на ръст на броя на животните, обаче съчетана със свиване на местообитанията: това „мечешко налягане” сме дискутирали и преди. От приложената към доклада карта ясно се вижда колко фрагментиран е станал мечешкият ареал на Балканите през последния половин век. Изследванията показвали, че днес мечките се справят по-добре в иглолистни гори, отколкото в широколистни и смесени. По-многобройни, над 3000 екземпляра, са мечките, обитаващи средиземноморските иглолистни гори на Динарските планини и Пинд.

Интересът пази меца

За завръщането на знаковите птици в Европа за съжаление не остана място да говорим, но както в случая с чакала, у нас шанс за живот получават главно видовете, които не стават за ядене – с най-показателен пример лешоядите. Редките диви патки се сблъскват с неумолимия балкански манталитет: да побързам да я изям, че да не е изяде някой друг преди мен. Това заключение, разбира се, няма научна стойност, но пространственият анализ в доклада потвърждава, че изследваните бозайници и птици като цяло губят позиции в Югоизточна Европа и се изместват в западна и северна посока. Може би промяната на климата върви ръка за ръка с промяната в манталитета. Югоизточна Европа, доскоро сигурно убежище за дивите животни, става все по-неуютна, особено за хищниците. На Иберийския полуостров също се наблюдава загуба на пространство за див живот. Затова пък в Скандинавия и Централна Европа пристигат все повече диви бежанци от Изтока.

Западният опит показва, че първопричина за възстановяването на видовете е наличието на специални програми за управлението им: реинтродукция, схеми за компенсация за причинени щети, ловна забрана и т.н. Програмите вървят ръка за ръка с режимите на правна защита: 16 от 18 вида бозайници трябва да благодарят именно на тези двете. При птиците поне в няколко случая възстановяването се дължи на непреднамерени фактори, главно промяна в начина на ползване на земята. Най-важно за птиците се оказва управлението и опазването на хабитатите.

В заключение да осмислим економическия ефект: пресечната точка на природа, пазар и култура. Завръщането на дивите животни в Европа се дължи на първо място на променения начин на мислене, намерил израз в законите: от времето на Червената шапчица хората са станали по-образовани, те разбират невидимите връзки между хищник, „дивеч“ и ландшафт. Наличието на диви животни в околността вече дори е белег на престиж. Икономическата логика пък обезлюдява селата и води до изоставяне на нископродуктивните земеделски земи, което освобождава място за дивите животни.

За отчуждения от природата европеец големите бозайници и птици са харизматични – но след като действително се завърнат, той ще бъде изправен пред необходимостта отново да се научи да живее с тях. Показателна е печалната съдба на „Бруно“ – първата мечка, появила се от 200 години насам в Бавария (прескочила е от Италия след програма за реинтродукция), безмилостно е застреляна, защото плашела добитъка.

Така или иначе, ще протичат изключително интересни процеси, като този, документиран в националния парк Йелоустоун в САЩ: завръщането на вълците след 70 години отсъствие потиска популацията на лоса, а по-малко лосове означава повече диви плодове, от което са се възползвали мечките гризли. По същия начин, контролът на популацията на лисиците в Европа е довел до размножаване на планинските зайци и така редкият рис е намерил хранителна база за възстановяването си – направено изобщо възможно с поставянето на едрата котка под закрила. Завръщането на хищниците в Европа може да има драстични последици за целия ландшафт. Опитът на САЩ показва, че няколко вълка в околността носят голяма екологична полза.

Авторите на доклада считат, че възстановяването на естествените системи с едри тревопасни като зубър, тур и див кон и съответно с едри диви хищници сериозно ще намали разходите по управление на ландшафта на континента. Впрочем организацията Rewilding Europe има за цел до 2020 г. да върне в диво състояние 1 млн. Ха европейски терени.

Полза от дивите животни има и по линия на екотуризма. Наблюдението на китове за последните десет години (до 2008 г.) е донесло 2.1 млрд. долара приходи и е привлякло 13 млн. туристи. В Южна Африка сафари туризмът формира 7.7% от БВП, в САЩ риболовът, ловът и наблюдението на диви животни формира 1% от гигантския БВП на страната. Европейско изследване е установило, че обектите от Натура 2000 са донесли само през 2006 г. ползи от 50-85 млрд. евро от еко- и рекреационен туризъм; благодарение на тях се поддържат между 4 и 8 млн. целодневни работни места.

Каквато културата, такъв и бизнесът: в Англия половината от възрастното население излиза сред природа минимум веднъж седмично. В Шотландия 56% от всички посещения са свързани с природата, приходите от екотуризъм са 1.4 млрд. паунда годишно, създадени са 40 хил. работни места. 80 хил. туристи посещават природен парк „Севан“ във Франция да гледат лешояди. 73% от туристите във Финландия отиват там да гледат диви животни, годишният оборот е 5 млн. евро.

Каква стана тя: в Европа дивите животни като цяло са все още рядкост и хората отиват да ги гледат – там, където са останали или току-що са се завърнали. У нас харизматичните животни явно са прекалено много, затова нищо чудно първо да ги изтласкаме, а после да си плащаме, за да ги внасяме, или за по-лесно направо да ходим в чужбина и да си плащаме още по-скъпо, за да ги гледаме и да им се радваме.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Животни and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s