Аграрен джихад

Не американските изтребители са най-голямата заплаха за Иран сега – твърди в „Ню Йорк Таймс” известният журналист Томас Фрийдмън. За последните 30 години населението на страната се е удвоило: по време на революцията през 1979 г. иранците са били 37 милиона, днес те са вече 75 милиона. (Впрочем, ако се доверим на Самюел Хънтингтън, това е пряко следствие от призива на аятолаха към иранските семейства да раждат бойци за войната с Ирак). Жителите на Иран, освен че са все повече, във все по-голяма степен искат да се насладят на потреблението на средната класа, счита Фрийдмън. Иран изпитва сериозен продоволствен проблем, тъй като потребностите на населението неумолимо растат, докато почвите губят плодородие и се очертава страшен дефицит на вода. Едва ли не, майката природа се грижи за геостратегическите интереси на САЩ.

Като основно потвърждение за това се цитира интервю на ирански вестник с бившия земеделски министър Иса Калантари, в момента съветник на новия президент Хасан Рухани. Аграрният експерт използва много черни краски, за да очертае наследството на Ахмадинеджад: „Нашият главен проблем… е че Иранското плато става неподходящо за живот. Подпочвените води намаляват, негативният воден баланс е повсеместен и никой не мисли за това.”

В огромен Иран се обработват малко повече от 10% от територията на страната – 18 млн. ха. Според аграрните специалисти, още 10 млн. ха имат потенциала да бъдат усвоени за земеделски цели. За сравнение, обработваемата земя в България през 2011 г. е 3.3 млн. ха, а общо използваната за земеделие площ с трайните насаждения, ливадите и т.н., е 5 млн. ха: почти половината ни страна. Иран внася огромни количества храни, въпреки че над една пета от хората са заети в селското стопанство. Продоволствените проблеми се задълбочиха след налагането на жестоките международни санкции и през март върховният лидер Али Хаменей подписа декрет за постигане на самодостатъчност в индустрията, отбраната и селското стопанство, включително при храните.

Но изпълнението на тази директива може да се окаже повече от мъчно: Калантари предупреждава, че през есента (коментарът е от юли) цените на хранителните стоки ще се повишат. Той си измива ръцете: „Получихме празни складове… казвам ви го отсега, за да не мислите, че вината е на Рухани. Ще трябват две години, за да се върнем там, където бяхме през 2005 г.” – т.е. преди идването на Ахмадинеджад на власт. Явно да се държи предшественикът виновен за текущите неуспехи не е запазена марка на българските политици. Тази предпазливост на новите във властта обаче е сладка като мед за наблюдатели като Фрийдмън.

Калантари продължава: „Много съм притеснен за бъдещите поколения… Ако ситуацията не се реформира, след 30 години Иран ще е призрачен град. Дори да има някакви валежи в пустинята, няма да има реколта, защото подпочвените води ще пресъхнат и водата на повърхността ще се изпарява”. Аграрният съветник на новия президент говори за „назряваща криза, която заплашва живота на хората”: всички естествени пресноводни басейни в Иран пресъхвали – езерата Урумиех, Бакхтеган, Ташак, Паришан и други.

Пустините настъпвали. „Предупреждавам ви, че Южен Алборз и Източен Загрос ще бъдат необитаеми и хората ще трябва да мигрират. Но къде? От 75 млн. иранци, 45 млн. имат несигурно бъдеще”. Все пак експертът дава капчица надежда: „Ако започнем да се борим срещу това веднага, ще са нужни 12 до 15 години, за да постигнем отново баланс” – казва Калантари.

И други ирански експерти алармират за тревожното състояние на водния сектор. Икономистът и консултант Биджан Хаджепур говори за грешно управление на водния сектор през изминалите години, като ефективността на водоползването е едва 40% (тоест по-ниска дори от позорните български 55%). Близо 90% от използваната в Иран вода отива за нуждите на селското стопанство – което увеличава значението на факта, че при все скъпия внос и високите гарантирани изкупни цени на вътрешното производство, 30% от земеделската продукция се похабява заради грешки в производството, съхранението и дистрибуцията. Хаджепур призовава за внедряване на нови световни технологии и нау хау във водния и въобще в аграрния сектор: има възможност, защото международните санкции не касаят производството на храни.

Алиреза Бозорги, член на важен държавен комитет за селско стопанство, вода и природни ресурси, коментира, че основният проблем на иранското земеделие е липсата на достатъчно инвестиции: при положение, че секторът създава 13% от БВП на страната, в него се влагат само 5% от националните инвестиции. Липсата на пари не е всичко: политиката на Ахмадинеджад била насочена много повече към развитие на селските райони, отколкото към създаване на земеделска продукция. Да не говорим, че аграрните въпроси доскоро са поставяни на много по-заден план от петролната индустрия или отбраната. Явно от Рухани се очаква много в земеделието, и то не само решаване на въпроса със самозадоволяването предвид международната обсада, но и справяне с природните стихии, модернизация, както и балансиране на социалните проблеми на селото като например безработица и миграция към градовете. Затова една от наложителните задачи била да се реорганизира Министерството на – забележете – Аграрния Джихад.

Американският журналист, то се знае, не изпитва нужда да се задълбава толкова навътре в иранските проблеми: на Фрийдмън му стига да заключи, че сушата е съюзник на американските геополитически интереси и всъщност проблемите на изхранването били истинската причина, която сега принуждавала Техеран отново да си „сътрудничи с международната общност” за ядрената си програма. Та нали в Сирия бунтът срещу режима дойде след „най-лошата суша в модерната история на страната, на която правителството не успя да даде подобаващ отговор”?

Често коментарите под програмните статии в интернет казват онова, което авторите премълчават – особено в страни, където не е нужен форумен морализатор като Димитри Иванов, за да се спазва добрият тон. Кой говори за оскъдността на водата – възмущава се читател на New York Times – не беше ли Фрийдмън горещ привърженик на добива на шистов газ?! Тъй като водата в САЩ в момента е евтина, разточителството с нея ще продължи дотогава, докато Америка не стигне иранското дередже.

Още по-любопитно е да си поиграем с наименованието на иранското министерство: фразата „аграрен джихад” насочва към поне три възможни прочита. Първият е сценарият за човешките вълни, които ще рукнат към богатите на вода и храни умерени ширини, щом сушата и жегите станат нетърпими. Вторият прочит намигва, че за стратегическата дезинформация – в случая с Фрийдмън по-скоро става дума за ловко, едва доловимо внушение, екологичните сътресения на врага са от първостепенно значение. Накрая – може би точно това, което иранските революционери са се опитвали да си внушат, то ще е от все по-голяма полза и за нас, че изхранването на народа в битка със сушата, бюрокрацията, валутните курсове, подскачащите цени на световните борси и т.н., си е истинска битка, на която е заложен животът на милиони хора: истинска свещена война.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s