Една от 28-те

Българската икономика продължава безрадостния си път в пустинята. Новите данни за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие показват спад от 0.1% спрямо първото тримесечие. Свиване на БВП на тримесечна база видяхме последно през критичната зима на 2009 г., така че повод за притеснение има. Според най-разпространената дефиниция за рецесия, такава се обявява при две последователни тримесечия със спад на икономическия продукт. Дори ако по една или друга причина това ни подмине и през второто полугодие се изплъзнем от повторната рецесия (double-dip recession), от дъното на бизнес цикъла няма да се отлепим толкова лесно. Проблемите бедност, безработица и безпътица ще останат.

За разлика от депресираното родно стопанство, европейската икономика като цяло постигна силни резултати през месеците април, май и юни. БВП на съюза от 27 държави (Хърватия се присъедини на първи юли) нарасна над очакванията с 0.3%, с което продължилата 18 месеца европейска рецесия приключи. Най-добре се представят големите Германия и Франция в компанията на Финландия, Чехия и Великобритания, но има сигнали, че и над Южна Европа небето просветва. Както коментаторите, така и официалните лица са съгласни, че е твърде рано да се говори за край на европейската криза: дори Франция с 0.5% пролетен растеж все още вдъхва тревога. Усилията трябва да продължат, обобщи еврокомисарят Оли Рен.

И най-вероятно ще продължат – дотогава, докато Старият континент отново заеме полагащото му се място в динамичната световна икономика. На този фон нашата българска участ изглежда трагична: усилия полагаме и ние, но не за добро.

Примирение вместо помирение

Неуспехите винаги може да се омаловажат, ако това е целта. На тримесечна база БВП спада, но на годишна се покачва, макар и анемично. Освен това националната статистика по правило ревизира във възходяща посока първоначалните изчисления за икономическия продукт и окончателните данни сигурно ще се окажат близки до нулата. Третото тримесечие разчита на туризма, а той тази година се представя добре: според платежния баланс на БНБ, за първото полугодие е донесъл 1.017 млрд. евро, с над 5% повече от същия период на миналата година, така че ще избегнем рецесията… Никой, дори политиците във властта, няма интерес от сляп оптимизъм. Сегашните икономически затруднения не са инцидентни, а следствие от десетилетна погрешна политика: къде умишлена, къде „затваряне на очите”. Проблемите на икономиката ни са организационни, структурни, надпартийни. Наивно е да мислим, че нечия оставка или смяна на правителство ще ги реши.

У нас понятия като вертикална и хоризонтална интеграция и НИРД вече пораждат учудени гримаси. Липсва връзка между образование и трудов пазар. Твърде ниската цена на труда от една страна демотивира и понижава производителността, от друга руши вътрешния пазар. И още, и още. Може би най-вредно е масовото убеждение, че в страната цари беззаконие и „корупция по най-високите етажи на властта”, както се изрази в един от докладите си Европейската комисия.

В този невъзможен бизнес климат способните българи разбираемо се насочват към чужбина. За държавата остават разходите за обучение на младите, но не и ползата от труда им. Регионите обезлюдяват, пазарите се свиват. Имотният пазар е слаб, тъй като дългосрочните инвестиции са несъвместими с несигурност и престъпност. Впрочем през първото полугодие според БНБ чуждестранните инвестиции са с 37% по-малко от периода на миналата година. Общо инвестициите в основен капитал – и вътрешни, и чужди, през второто тримесечие се понижават с 2%: икономиката губи шанс за възстановяване. Никой не инвестира, парите и хората изтичат в чужбина, а България, независимо че на книга е част от богатия Европейски съюз, губи жизнени сокове. По данни на ООН сме най-бързо обезлюдяващата страна в света. Половината от износа ни са суровини. Стоковият търговски дефицит за последните десет години е 88 млрд. лева. Това няма как да продължава вечно.

Темата за залеза на България трайно е навлязла в тематичния кръг на нашите драматурзи и белетристи, така че няма защо да хабя черни краски. Но наистина ли няма какво да се направи? Тоест сегашният политически и бизнес ред е най-добрият възможен? Колко страшен трябва да е упадъкът ни, за да се решим да променим нещо по-съществено от няколко наредби за събиране на държавни такси? В момент, когато Европа се опитва да се отърси от ужасна криза, вместо да се възползваме от всеки шанс, който дава членството в ЕС, се делим като амеби. Готови сме да се сбием от странна симпатия и антипатия към виртуални партии, а за бъдещето на България ни е обхванало безволево примирение. Това е крайно незряло поведение – и в политически, и в бизнес, и в човешки смисъл.

Финансова стабилност, политическа сенилност

Абсурдът е, че тази ужасна безпътица е застигнала май единствената членка на ЕС, която играе по правилата. През 2012 г. бюджетният ни дефицит е 0.8% от БВП: по-стриктни са само Германия, Естония и Швеция. Но Германия е под въпрос, тъй като през последните десет години Берлин точно пет пъти наруши Маастрихтското правило за максимум 3% бюджетен дефицит. Равнището на държавния ни дълг е над пет пъти по-ниско от средното за ЕС – което, в крайна сметка, е в наш плюс, но прави гротескни аргументите срещу поемането на нов дълг, който би гарантирал нормалното функциониране на държавата. Като става дума за държава, в България тя е най-малка от всички членки в ЕС, противно на внушенията. Правителството миналата година е преразпределило 35.6% от БВП, което е с 13.6 пункта по-ниско от средното за ЕС, по-малко дори от фригидните балтийски републики.

Отчуждена държава, много ниски данъци, ниско ниво на публичния дълг, малки дефицити, в допълнение към валутен борд – и то не просто валутен борд, а най-строгият възможен такъв. Това е уникалният български макроикономически модел: толкова уникален, колкото е и българската бедност на европейски фон. Страната ни притежава подземни богатства, плодородни почви, потенциал за туризъм, сравнително добри кадри с европейски трудов морал (които е правил бизнес в третия свят, ще потвърди какво значение има той). Освен това тя е част от общия европейски пазар и на теория има достъп до него. Във вода газиш – жаден ходиш. Наистина ли няма връзка между нашия макроикономически модел и бедността ни?

За икономистите, чиято задача е да обслужват олигархични интереси, въпросът е кощунствен. И не само за тях: у нас е прието да се обвиняват лошото наследство и лошия „материал”, но в никакъв случай не и решенията на политици и финансисти на нашето време. Сегашният премиер Пламен Орешарски, един от дизайнерите на българския макроикономически модел, като финансов министър на тройната коалиция сътвори чудесен анекдот. През 2007 г. на среща в Плевен доцентът от УНСС изложил надълго чудесните макроикономически показатели на България. Младеж от залата вдигнал ръка, за да зададе въпрос: „Господин министър, аз съм ваш студент. Слушах ви внимателно преди малко, и на лекциите ни разказвате колко добри показатели имаме. Аз обаче искам да попитам: как сме толкова добре макроикономически, щом сме толкова зле микроикономически?”

Не е известно дали любопитният студент е успял да си вземе след това изпита. Дано е успял, защото по усет е напипал болното място на нашата икономика. Макроикономическият модел – малка държава, ниски данъци, нисък външен дълг, малки дефицити, валутен борд – може и да не е първопричина за безпътицата, но определено е в основата на това, че страната ни вече 6 години не може да намери своят път в ЕС. Все повече българи са убедени, че ако най-сетне не стигнем до държавност и работеща икономика, държавата и нацията ще угаснат.

Претенциите на управляващите са парадоксални: във финансово отношение България била някакъв отличник. Но в изобилието от анализи за икономиката на Германия не се срещат похвали за изпълнението на бюджета. Само на несведущи хора данни за дефицита и дълга може да се пробутат като успехи. Нормалният данъкоплатец в Германия или Швеция не се интересува от технически параметри, вълнува го качеството на инфраструктурата и на публичните услуги – например каква храна се поднася на децата в училище и поддържа ли се в добро състояние културното и природното наследство. Теми, които вълнуват бюргерите, са доколко младежите усвояват правописа (преди месец това беше водещ материал в „Шпигел”), как да се помогне на бездетните семейства или кога родителите трябва да обяснят на децата си за политическия живот в страната.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле не се тупа в гърдите заради 0.2% бюджетен излишък. Та това е средство, а не цел! Целите, с които си струва да се ангажира вниманието на хората, са стабилна Германия (Франция, България), по-здрав живот за пенсионерите, повече социални услуги, чиста природа, иновативен бизнес, международен авторитет. В тази връзка, отпорът срещу актуализацията на нашия Бюджет 2013, впрочем подкрепена от консервативните работодателски организации, е трагикомичен. Трагично е, че у нас има толкова много публични лица, които не чувстват проблем първо да подложат бизнеса и населението на нечуван (и ненужен) натиск в името на въображаема финансова стабилност – докато са във властта. Същите, вече в опозиция, незабавно жертват тази вече разклатена финансова стабилност, за да дестабилизират новото управление и пак да се доберат до властта. Комични са аргументите, с които тези хора се мъчат да се представят за морални стожери, докато клатят общата ни лодка.

За какво бие камбаната

С какво се занимават нашите „колеги” в Европейския съюз? Френският президент Франсоа Оланд, чийто авторитет напоследък посърна, след най-сетне добри данни за втората икономика в еврозоната организира семинар „Франция след 10 години.” Били са дискутирани въпроси като ролята на страната в Европа и в света, пълната заетост, третата индустриална революция, новите свръхикономични автомобили, ефективната полиция на бъдещето и т.н. Обсъждан е и „бюджетният суверенитет” на Париж, т.е. държавата да се измъкне от прегръдката на финансовия пазар. За да е по-бърза и по-силна, държавата трябва да се опрости, заключил е социалистът.

В същото време във Великобритания Англиканската църква прави уникален опит: да измести от пазара хищните небанкови кредитори, които начисляват лихви от порядъка 1% на ден. Вместо на прочувствени послания, църквата ще заложи на конкуренцията: ще основе десетки хиляди кредитни кооперативи в малките общности, които ще могат да ползват църковните помещения, финансови ресурси и контакти, за да помагат на изпадналите в нужда. Архиепископът на Кентърбъри, бивш финансист, в момента участва в парламентарната комисия за банкови стандарти. И докато институциите дружно се мъчат да овладеят хипертрофията на финансовия сектор, промишленото производство се изкачи до двугодишен връх.

Полша е единствената страна в ЕС, която може да се похвали с неспирен икономически растеж през последните 20 г. Новите данни показаха, че прирастът на БВП се ускорява и специалистите считат, че най-лошото вече е отминало шестата по сила икономика в Евросъюза. Тайната на полския успех е силното вътрешно търсене, което се поддържа от многобройно население с нарастващ жизнен стандарт. Полша е голям износител, но не се концентрира само върху еврозоната, а поддържа контакти също и с Азия, Близкия Изток и страните от бившия СССР – тоест не зависи от бизнес цикъла на конкретен партньор. Варшава по принцип планира да влезе в еврозоната, но „в бъдещите 10 години.” Преди месец правителството на Доналд Туск „заколи свещена крава”, обявявайки, че тази и следващата година ще наруши правилото, ограничаващо ръста на бюджетните дефицити. Така икономиката ще получи стимул, равен на 1% от БВП. Reuters коментира: „Пазарите се притесняваха, че твърде строгата фискална политика може да лиши икономиката от парите, нужни й за възстановяване.”

Унгария, остро критикувана и от „пазарите”, и от Брюксел, с 15% по-малка площ от България успява да поддържа 2.5 пъти по-висок икономически продукт. Неортодоксалните икономически политики на Виктор Орбан включват всичко, което родният икономически експерт анатемосва: и икономически стимули в подкрепа на вътрешния пазар, отиващи директно в джоба на хората, и по-строг подход към банките, и манипулации на валутния курс, и контрол на вътрешните цени. Но според експерти от BNP Paribas, Орбан може да е прав, когато се заканва, че през 2014 г. Унгария ще има най-високия икономически растеж в региона.

Опитът за намаляване на бюджетния дефицит в Чехия доведе до най-дълбоката рецесия за последните 15 години – както и до падането на правителството на Петр Нечас. След реакция на централната банка и увеличаване на правителствените разходи, икономическият ръст през второто тримесечие е отново положителен – внушителните 0.7%. Насрочените за края на октомври предсрочни избори вероятно ще доведат на власт правителство, което ще има за задача да разхлаби прекалено затегнатия фискален колан – разбира се, в съответствие с лимитите на Европейския съюз, коментира анализатор от Райфайзенбанк.

Къде си, Круме

Горните примери показват колко ощетена е българската икономика, която не се управлява като органично цяло, а като желе, което трябва да се натъпче в калъпи, в ползата от които не вярват и тези, които са ги измислили. Но това е едната страна на проблема – другата е типично нашенската нагласа, че политиката е на първо място начин за материално облагодетелстване на политиците. В индекса на Transparency International, България е страната в ЕС с най-високо възприятие за корупция след Гърция. В този смисъл българската политика задушава българската икономика и на оперативно ниво, след като вече я е смазала на стратегическо.

Диктатурата на монополите, която стана причина за кървавите февруарски протести, напоследък се разглежда главно от гледна точка на потребителя. Но тя е вредна и защото унищожава конкурентната бизнес среда. Докато антимонополните институции в Европа налагат многомилионни глоби за картелите на прочути корпорации, нашата Комисия за защита на конкуренцията се държи така, сякаш из пазара хвърчат херувимчета. Най-ценното, което дотук сътвори Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, която по принцип пази бизнеса от кръвосмешения с политици, е тефтерче, свидетелстващо за търговия с влияние. Ще си позволя само едно сравнение: премиерът на Чехия засрамен подаде оставка, след като бе уличен, че любовницата му е манипулирала и подслушвала. Всичко имаме: и подслушване, и политици под чехъл, само не и оставка, мотивирана от срам.

Ескалацията на протестите сред кротките българи – а годината още не е свършила – говори, че толерантността към беззаконието и узаконеното ограбване у нас е вече нулева. Не че българите изведнъж станахме чак толкова принципни. Вероятно на някакво много дълбоко ниво у нас са се задействали последните защитни механизми, служещи за оцеляването на народа. За съжаление дотук те не доведоха до промяна на политическите нрави. Но ако не последва дълбока, истинска промяна, страната ни, която през 2007 г. получи уникален шанс в Обединена Европа, е обречена. Сегашната стопанска депресия е само начало.

TEMA

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

3 Responses to Една от 28-те

  1. Plamen says:

    Статията е най- доброто нещо, което съм срещал по темата.

  2. Тази финансова стабилност я платиха милионите българи с мизерията си. Това, разбира се продължава и днес.
    Не гласувам от години и съм убеден, че фасадната демокрация си е “изпяла песента”, но ще стана най-върлия защитник на партийната система, ако някой ден чуя от устата на български премиер (който и да е той) думите: “Искрено благодаря, на вас, милионите българи, че изстрадахте и изнесохте на гърба си финансовата стабилност, с която заслужено се гордеем!”.

  3. Лазар Стайков says:

    поздравления за трезвия анализ.
    надявам се ще ми простиш, но някои ръбчета са прекалено загладени. Орешарски и другитемподобни превъплъщения, трябва да бъдат издялкани от тялото на политиката, и това (както и последствията от това) е цената, която трябва да платим, за да заслужим действащо демократично управление.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s