Защо жените държат парите

Дивакът е мързеливец, а жена му – обезправена слугиня, смазваща се от труд, за да изхрани ненаситния си съпруг. Първите европейци в Новия свят имали куп по-важни задачи от това да проучват междуполовото разделение на труда сред коренните жители, съответно без колебание пренасяли своите социални стереотипи върху индианците. Ако си бяха направили труда да се задълбочат, пришълците с изненада щяха да научат, че собственици на земята всъщност са жените.

Индианските дами действително осигурявали храната на племето или селото, според някои изследвания до 75% от калориите. Мъжете се занимавали с по-интересни неща като лов, война, религиозни ритуали; в земеделието ролята им се свеждала до разчистване на полето преди сеитба и евентуално жътва. Но смъртността при мъжете била доста по-висока, отколкото при жените. А чрез своя труд жените доминирали икономически, за разлика от уж цивилизованите, а реално обезправени европейки. Например жената от народите алгонкини можела да се разведе с мъжа си по свое желание и мъжът трябвало да напусне нейното типи с празни ръце. Семейното имущество, както и политическата власт, се наследявали винаги по майчина линия. При ирокезите вождът бил мъж – но избиран от жени.

Независимо от невероятните висоти и дълбини, до които достигна феминизмът в наши дни, икономическата власт в западното общество все още е в ръцете на мъжете. Но скиптърът на мъжката сила изтънява.

Парите миришат на парфюм

Американският институт VirginiaTech твърди, че 60% от богатството на най-богатата страна в света се държи от жени. Очакванията са до 2030 г. в женски ръце да преминат до две трети от имуществото на САЩ. Засега само 45% от американските милионери са жени, но броят им нараства двойно по-бързо от броя на богатите мъже. По-голямата част от богатите американки са спечелили парите си сами – което, разбира се, не им пречи да са и най-големите претенденти за наследството от 41 трилиона долара, което ще бъде завещано от сегашното поколение на следващото. Нищо лично, просто жените живеят по-дълго от мъжете.

Горните данни са достатъчни да се запитаме дали Америка най-сетне не се връща към индианските си корени. Стереотипите на покорната домакиня и печелещият (и вечно отсъстващ от дома) съпруг все още са живи, но не отговарят на действителността. В момента близо 60% от завършващите магистърска степен в страни като САЩ, Канада, Великобритания, а и България, са жени: за „женската експроприация на заграбеното от мъжете богатство” тепърва ще се говори.

Кой печели и кой наследява е едната страна на монетата; другата е кой харчи. Разбира се – отново жените. Според Business Women’s Network, 83% от всички покупки в Америка се инициират от жени. Благодатни теми за размисъл и маркетинг: 50% от продуктите, които се рекламират за мъже, всъщност се купуват от жени; жените вземат 68% от решенията за покупка на кола и над 90% от решенията за покупка на къща, за избор на ваканция и за откриване на банкова сметка. Сякаш Джеймс Браун не е бил твърде прозорлив, пишейки през 1966 г. песента „Това е мъжки свят.” Впрочем има основателни подозрения, че голямата заслуга за хита е на гаджето му Бети Джийн Нюсам.

В цивилизования свят винаги е било така: мъжете печелят, жените харчат – ще възрази западният традиционалист. Може да е било, но вече не е: през последните пет години жените се оказват по-добри инвеститори от мъжете, според изследване на консултантската фирма Rothstein Kaas. Хедж фондовете, управлявани от жени, през първите три тримесечия на 2012 г. са постигнали почти 9% възвращаемост на инвестициите, докато средната възвращаемост за всички хедж фондове е 2.7%. Това впечатляващо разкритие веднага беше подложено на критика по отношение на методологията на проучването, а резултатите като цяло бяха премълчани, тъй като е ясно до какво може да доведат: хората вкупом ще си извадят парите от „мъжките” фондове и банки и ще ги дадат на „женски.”

Известни са и други гледни точки. Bundesbank например заяви, че жените рискуват повече от мъжете – но не за друго, а защото нямали опит. Освен това се пречкали в клубната атмосфера на мъжките срещи на банкерите… Ясно, ръководните позиции в централната банка на Германия са окупирани почти само от мъже. А ние постепенно се доближаваме до отговорите на мъчния въпрос, на какво се дължи икономическият талант на жените. На седмо чувство, на желязна упоритост, на нетипично здрав за този мъжки свят разум?

Страх и търпение

Във Великобритания, родината на капитализма, се очертава рязка граница между активни и пасивни във финансово отношение жени – и тя е възрастова. Жените над 45 г. са оставили последната дума на мъжете, докато по-младите дами финансово доминират в семейството. Младите жени взимат повече от половината дългосрочни финансови решения и разпределят текущите разходи, включително плащат сметките. Според Lloyds, това е добре за домашното богатство: жените просто са по-спестовни, по-често заделят суми за непредвидени разходи, а и мислят по-дългосрочно от мъжете. Наистина, в еволюционен план е редно жените да държат парите на домакинството, тъй като женските разходи по отглеждането на децата са несравнимо по-високи от мъжките. Но освен че са по-слаби физически, жените като цяло са и по-толерантни към околните, така че е по-лесно да бъдат ощетени не само в семейна среда, но и в кариерата.

Автори от ранга на нобелиста Пол Кругмън неведнъж са отбелязвали, че ако в управлението на финансите и на държавите имаше повече жени, кризата от 2008 г. нямаше да ни сполети. Жената чисто и просто знае кога и къде да спре; да не говорим, че женските приоритети в харченето са по-човешки от мъжките. Специално за „финансовите акули”, от Rothstein Kaas коментират, че жените се възползват по-добре от възходящите пазарни движения и имат по-добри реакции при низходящите. Те са по-търпеливи и съответно с по-голяма вероятност ще спечелят при ударно поскъпване на активите, т.нар. пазарно рали. В същото време те са по-предпазливи и не поемат неразумни рискове. Има, така да се каже, и обективни фактори: жените по правило управляват по-малки фондове и могат да обръщат повече внимание на парите на конкретния клиент.

Тогава защо има толкова малко (у нас 15%) жени директори? 60-часовата работна седмица, считана за норма в света на големите пари, е достатъчна да отблъсне повечето дами. И то не заради леност, а защото цената на богатството и властта се измерва в отдаденост на семейството и свободно време. А правилото е жената да работи в свободното си време. На всичко отгоре традиционното обучение по икономика е толкова сухо и отдалечено от реалния живот, че жените като по-трезви създания рядко считат за нужно да си причиняват подобно нещо.

Впрочем влиятелните дами в българския бизнес не са малко. Мнозина отъждествяват с имената на Виолина Маринова, Цветелина Бориславова, Мая Георгиева, Петя Славова банките, които те ръководят. Нещо повече, българският народен копнеж по спасител е прегръщал много политици, но все още не и жена. Обществото има латентна нагласа да познае лидера си в жена, която най-сетне ще се захване с истинските проблеми на нашата нация: бедност, лошо здравеопазване и образование, обезлюдяване на регионите, изтичане на мозък в чужбина. Политическите инженери със сигурност работят върху нещо подобно. След първия изборен провал на Меглена Кунева и предвид трайния европейски ангажимент на Кристалина Георгиева, успешният кадър на Hewlett-Packard Саша Безуханова изглежда новият кандидат за любимка на народа.

Но да се върнем към парите: представително изследване на ING за финансовата култура на българите доказа, че мъжете и жените у нас имат еднаква финансова грамотност: 38% от българите и 37% от българките получават „добър” и „отличен” резултат на съответния тест. За отбелязване е, че 8% от мъжете и само 4% от жените имат „слаб.” Освен че не отстъпват на „силния пол” по парични знания и умения, българките се оказват финансово по-грамотни от останалите жени, включени в световното проучване на холандската финансова корпорация. И още един съществен нюанс, установен от Джоан Хсу, икономист във Федералния резерв: с възрастта жените стават все по-добри във финансовите дела, докато мъжете в най-добрия случай запазват нивото от младежките си години.

Кризата търси работнички

Ако не по умения, жените отстъпват на мъжете по заплати: за една и съща работа средната европейка ще получи с 16.4% по-малко от мъжа. Заплатите на жените в САЩ са едва 80% от мъжките, в Германия – 77%. Пропастта в заплащането на половете (gender pay gap) у нас не изглежда голяма на този фон – 13%. Но да не се заблуждаваме, че у нас има равенство: заплащането в България и за двата пола е толкова ниско, че често опира в минималната работна заплата или в екзистенц-минимума. Също както по времето на Рикардо, нашите работодатели ориентират размера на надниците по калориите, нужни за физическото оцеляване на работника.

Без съмнение, за предпочитане е да имаш нископлатена работа, отколкото да бедстваш без никаква. Поне в това отношение предимството е на жените: у нас по правило безработицата е по-висока при мъжете. В краткия период на икономически и строителен бум процентът на мъжката безработица за момент слезе под този на женската, но след 2009 г. в бюрата по труда пак се регистрират повече мъже, отколкото жени. През 2012 г. мъжката безработица у нас е 13.5%, а женската – „само” 10.8%. Това впрочем е световна тенденция: от избухването на кризата насам мъжете по-лесно губят работа и съответно по-трудно намират нова. В Испания, където през 2003 г. женската безработица беше със 7.3 пункта по-висока от мъжката, дистанцията е съкратена до само 0.7 п.п. Подобно е развитието в Италия и отчасти във Франция. В Ирландия в момента безработицата при жените е с 6.7 пункта по-ниска, отколкото при мъжете.

На какво се дължи този процес не е трудно да отгатнем. Като цяло жените приемат да работят срещу по-ниско заплащане от мъжете; закъсалите фирми прибягват и до този отчаян източник на икономии. При това сектори като строителство, транспорт и тежка промишленост, в които са заети предимно мъже, пострадаха най-силно от Голямата рецесия. Все пак броят на работещите мъже остава по-висок: много жени не работят, без да са регистрирани като безработни. Но силите на трудовия пазар са вече почти изравнени: в САЩ 49.4% от работещите са жени.

Някои ще видят в това знак, че дискриминацията по полов признак отшумява, но подобна трактовка е твърде оптимистична, за да е вярна. На практика след 1970 г. работните заплати в развития свят изостават от поскъпването на живота. За да поддържа стандарта на средната класа, домакинството е принудено да впрегне още един свой член в хомота на работодателите. Експерти коментират: „Преди жената работеше, защото искаше, сега работи, защото трябва.” И по принуда се справят отлично: в 40% от домакинствата в САЩ жените печелят повече от мъжете или са единствен източник на доходи. За България подобна статистика не е известна.

Носачки на бижута

Женският досег с богатството е тема бездънна. Още античните автори, писали за икономиката (т.е. за разумното управление на семейното стопанство), твърдят, че жената е „господарка на разходите в дома”. Сократ поучава, че „в повечето случаи собствеността влиза в къщата поради делата на мъжа, а в най-голямата си част се харчи според разпореждането на жената; ако това става добре, стопанствата се уголемяват, ако обаче се прави зле, те се смаляват”. Впрочем според философа, станал велик благодарение на сприхавата си съпруга, главна задача на добрия стопанин е да научи жена си на икономика.

Една от големите слабости на икономическата наука е пропускът на историческия процес в обясненията, които тя дава. Така унизителното положение на уж цивилизованите европейки, които нямали право да притежават имущество, освен ако не са вдовици или сираци, се представя като резултат от търсене на сигурност и предлагане на закрила – като нещо съвсем в реда на нещата. С помощта на непокорни учени като Торстейн Веблен, авторът на прочутата „Теория на безделната класа”, икономиката се доближи малко до реалния живот.

Целта е не толкова да имаш, колкото да покажеш, че имаш. Затова в арабския свят жените стенат под килограмите семейни златни накити, задължителни за носене по празници. Разточителството на жените е любим мит на търговците, които не пестят комплименти за милите разсипнички. Митът всъщност е съчиняван от мъже, които принуждават жените и любовниците си да пръскат пари, за да демонстрират икономическо превъзходство. Защо благородните дами са носели неудобния кринолин? Тази спъваща движенията одежда доказвала, че жената не може да работи, тоест мъжът е достатъчно богат, за да я издържа. По същата логика в Средните векове благородниците предпочитали бледи хубавици пред пращящи от здраве моми.

Да, необятна тема – а не сме коментирали жените като подставени лица за неудобното мъжко богатство. Може и обратно: в българската политикономия е типично единият от двамата съпрузи да заема висша държавна длъжност, а другият да влиза в амплоато на успешен бизнесмен. Да си спомним и за апартаментите на тъщата на бившия вицепремиер Цветан Цветанов или за ловните стопанства на майката на екс-депутата Емил Димитров. Но както и да е:

Мъжете намират изумителни обяснения, щом трябва да оправдаят привилегиите на своя пол. Още по-изумително е колко жени са склонни да вярват на техните измислици. Независимо от неумолимия сексизъм, белязал човешката история през хилядолетията, никой не отрича, че талантът на правенето на пари не подминава прекрасния пол. Мнозина отиват и по-далеч, като твърдят, че женският тип отношение към богатството превъзхожда мъжкия. Докоснат ли се до пари женски ръце, рядко има средно положение: парите или се преумножават, или скоропостижно се изпаряват. От мъжка гледна точка за предпочитане е сякаш вторият вариант. По-добре да има кого да обвиняваш за безмозъчно пилеене по лъскави дрънкулки, отколкото всяка сутрин да се будиш до хитър конкурент за оскъдните ресурси на нашето уж разумно общество.

ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Истории, Обществени and tagged , . Bookmark the permalink.

2 Responses to Защо жените държат парите

  1. Жените са носители на ценностите в съвременното общество. Oсвен това по мои лични наблюдения са по-практични в ежедневните битови дейности – но само ако се грижат за семейството си. Ако нямат такава грижа, могат да бъдат много разточителни. Важна част от практичността е и боравенето с пари. Затова не съм учуден, че парите започват да “мигрират” към жените. Всичко това има връзка и с еманципацията, разбира се, но тук мисля, че не му е мястото да се разпростирам повече по тези теми.

  2. vladovbg says:

    Много ми харесаха тези разсъждения.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s