В търсене на изчезналия зеленчук

Какво стана с българските домати?! – пита ме кореспондентът на „Комсомолска правда” Даря Асламова. – Едно време знаехме, че всички хубави домати са български. Сега виждам, че във вашите магазини има вече само вносни.” Може би известната руска журналистка преувеличава, но съвсем леко – според неофициалната статистика все още 20% от зеленчуците на българския пазар са родни. Производството на български домати за периода 2000-2011 г. е намаляло 3.8 пъти, а спрямо равнищата през 1980-те се е свило осем или девет пъти. За последните 10 години между два и три пъти e намаляло производството на пипер, зеле и картофи.

Загубата, естествено, се изразява не само в хиляди тонове, а и в стотици милиони левове: през 2005 г. зеленчуците са донесли на националното стопанство над 1 млрд. лв., докато през 2011 г., откогато са последните данни, едва 235 млн. лв. С отчитане на инфлацията за изминалите 7 години доходът от производство на зеленчук е спаднал 6 пъти.

Почвите ни са все така плодородни, климатът благоприятен, а работната сила евтина. Проблемът ни е там, че в света, в който живеем, принципът „оставете ги да се оправят” води до точно такива резултати. За щастие у нас все още има хора, които се опитват да променят нещата.

Килим от евтини домати

Пръв би тревога поетът Николай Колев-Босия, който в края на 2012 г. заяви в блога си: „Не върви някак си да замеряме българските институции с вносни домати.” Половин година по-късно сарказмът стори път на неподправения гняв: стотици производители блокираха в началото на юли пътя Пловдив – Пещера край Ново село, като изсипаха върху асфалта тонове домати. Така те изказаха възмущението си срещу ниските изкупни цени и липсата на държавна политика в отрасъла. След седмица зеленчукопроизводители затвориха русенския Дунав мост. Когато производителите на тютюн солидарно блокираха пътя за Гърция при ГКПП Капитан Петко Войвода, управляващите най-после разбраха, че нещата са сериозни – може би по-сериозни от протестните кафета на жълтите павета. Спешната намеса на земеделския министър, който със сигурност е поел ангажименти и е дал обещания на протестиращите, както и разгарът на земеделския сезон укротиха за момент страстите, но недоволството не се е разсеяло.

Повече от 20 години зеленчукопроизводството се развива без план – коментира Явор Гечев, заместник-министър в Министерството на земеделието и храните. Поради това в момента нямаме ефективни производствени структури в този сектор – не можем да създаваме големи количества еднотипна продукция със стабилно качество и надеждност на доставките. Това автоматично отнема възможността за износ, както и за доставки за големите търговски вериги на вътрешния пазар. Министерството може да помогне на производителите, като събира от търговските вериги информация от какви точно плодове и зеленчуци имат нужда за следващата година и след това да я подава към браншовите организации. На пръв поглед елементарно, но досега подобно нещо не е правено. Ако знаят, че ще има търсене за конкретна продукция, малките фермери може да се обединят – например 10 или 15 производители да засеят еднакъв сорт и да организират обща логистика, представя си Гечев.

Този подход сигурно ще даде положителен ефект, но най-рано след година, а търпението на зеленчукопроизводителите се е изчерпало. Затова министерството през юли по спешност организира мобилни екипи за контрол на границите и по борсите, които да решат един от най-болните проблеми на родните фермери: нерегламентирания внос от съседни страни. Екипите включват представители на Агенцията по безопасност на храните, полицаи, митнически и данъчни служители; до септември те ще проверяват всеки камион с плодове и зеленчуци, влизащ на наша територия. Ползата от това за родното земеделие е, че вносителите няма да може да си спестяват ДДС и ще се лишат от ценовото си предимство от 20% спрямо коректните български фермери. Граничните зеленчукови проверки може да се окажат безценни и за държавната хазна, тъй като загубите от скрит ДДС на вносните плодове и зеленчуци са огромни.

Според скорошно интервю на председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Едуард Стойчев легалният внос на плодове и зеленчуци е не повече от 20%, останалите влизат в страната нелегално. През пролетта Стойчев пресметна, че загубите от ДДС заради този нелегален внос са поне 1 млрд. лв. Александър Йоцев, шеф на Съюза на търговците на храни, уточни: милиард изтича само през борсите, загубите от контрабандата на храни по цялата търговска верига в страната вероятно достигат 5 млрд. лв.

Това са космически суми, но специалистите са категорични, че вредите за бюджета от контрабандата на храни действително се измерват в милиарди. Щетите обаче стават още по-големи, ако се оценят и загубите заради потиснато родно производство и многобройните фалирали фермери. Тенденцията към понижаване се задълбочава след 2007 г. Приемането на България в Европейския съюз на практика бе удар за родните земеделци – както впрочем и за румънските, и за всяка страна, присъединяваща се към общия пазар без надеждна система за граничен контрол. Свободното движение на стоки е велика цел, но очевидно е несъвместимо с „оставете ги да се оправят”.

Когато субсидиите убиват 

През седмицата на сайта на МЗХ беше публикувана дългоочакваната стратегия за развитие на българското селско стопанство до 2020 г. В изготвянето й са взели участие солиден екип учени, експерти и браншовици, сред които и министърът на земеделието при служебното правителство проф. Иван Станков, и наследилият го на поста проф. Димитър Греков. Подобна приемственост е несвойствена за българските политически нрави и тя ясно говори, че според авторите ножът е опрял до кокала и трябва да се действа. Изнесеният за обсъждане документ се нуждае от прецизиране, въпреки това достойнствата му са безспорни: той включва както обективни констатации за плачевното състояние на отрасъла, така и разностранни идеи за стимулиране на българския земеделец и подобряване на небалансираната отраслова структура.

Един от основните изводи в стратегията е, че Общата селскостопанска политика на Европейския съюз задълбочава деформациите в българското земеделие. „Субсидиите на единица площ отиват основно в зърнените и в маслодайните култури, т.е. те нямат позитивно влияние върху брутната добавена стойност, произведена в сектора… Според данните на Евростат България е една от страните, в които субсидиите до момента нямат позитивно влияние върху БДС”, пише още на стр. 10 от обемистия документ. Отчита се също така, че субсидирането на единица площ задълбочава поляризацията на стопанствата: облагодетелства малкото на брой големи ферми (у нас 1.5% от стопанствата обработват 82% от земята) за сметка на дребните производители.

Не е трудно да се прозре механизмът зад този процес. Различните земеделски култури изискват различни разходи на единица площ. Разходите за отглеждане на декар домати може да достигнат до 800 лв., а за декар пшеница те са примерно 120 лв. Субсидията на декар обаче е еднаква – около 30 лв. Това дава огромно предимство на производителите на зърно, тъй като субсидията покрива една четвърт от техните разходи, докато за производителите на зеленчуци – не повече от 5%. Това в съчетание с трайността на зърното, гарантираното му търсене на световните пазари и чувствителния ръст на цените в последните години обяснява защо зърнопроизводителите са по-жизнени от зеленчукопроизводителите. Тъй като зърнените култури изискват механизирана обработка, съответно по-голяма площ, за да бъде ефективно натоварването на машинния парк, оказва се, че европейските субсидии в България потискат дребния производител на зеленчуци за сметка на големите арендатори, сеещи пшеница или царевица.

Чрез националните земеделски доплащания държавата би могла да смекчи макроикономическата диспропорция, предоставяйки повече средства на секторите с по-високи разходи: зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство, животновъдство. Но сдружението на зърнопроизводителите успява да опази интересите на своите членове. Да вземем само това, че правителството на ГЕРБ се разклати именно когато зърнопроизводителите поискаха субсидиите си по-рано, отколкото бюджетът имаше възможност да им ги изплати. Актуализацията на бюджет 2013 се наложи до голяма степен затова, защото финансовият министър на ГЕРБ спешно емитира „зърнени” ДЦК за 800 млн. лв. и изчерпи лимита на дълга в бюджета.

В новата земеделска стратегия проблемът за диференцираното субсидиране е разгледан подробно. Предлага се националните доплащания за плодове и зеленчуци да гарантират покриване на 20% от себестойността на продукцията и тази подкрепа да продължи, докато родните производители успеят да задоволят 70% от потребностите на местния пазар за консумация и преработка. Освен това се предлага 10% допълнително доплащане за български плодове и зеленчуци, предназначени за преработка. В документа се говори за приоритетно финансиране на стратегически производства като грозде, череши, круши, пипер и зеле и се предвижда субсидирането на националните доплащания да се извършва не на единица площ, а съобразно количеството произведена продукция. Екипът предлага държавната помощ за подобряване качеството на продукцията още през 2013 г. да се увеличи от 15 на 50 млн. лв.

Намалена 7% ставка за ДДС, връщане на акциза на горивата, преференции при назначаването на счетоводител, кредитиране на проектите изцяло през ДФ „Земеделие“ вместо през скъпите банки – очевидно експертите имат достатъчно идеи как да се подкрепят земеделските сектори, изискващи повече труд и организация и по-малко машини. Топката сега е в полето на управляващите. Дали по традиция те ще затворят уши? Впрочем земеделските производители се заканиха, че ако исканията им отново не бъдат чути, ще създадат своя политическа партия.

Напояване, консерви, прекупвачи       

Похвална е енергичността, с която се създадоха контролните гранични зеленчукови екипи, но тя не компенсира липсата на реакция по големия проблем с прекупвачите. У нас въобще не е политкоректно да се коментира дейността на посредниците, но ако тя не бъде регулирана по някакъв начин, по-голямата част от готвената държавна помощ за сектора ще изтече в техните дълбоки джобове. Днес производителят продава на едро килограм домати за 30-40 ст., а на пазарите в София цената на дребно е десет пъти по-висока. При сегашната система понижаване на себестойността само ще позволи на посредниците да реализират още по-високи печалби.

МЗХ отчита акцията си по границата като успешна, тъй като цената на родните домати се е повишила. Дали ще е нужен нов протест, този път на възмутени домакини в сезона на лютениците, за да признаят управляващите, че „остави ги да се оправят” е недопустим подход във всяка брънка от веригата, доставяща зеленчука до нашата маса? Мерките не са далеч от ума: тържища само за производители, електронна борса, по-строг контрол на продавачите по пазарите, които декларират, че са земеделци и така спестяват от данъци и касов апарат. Впрочем ген. Бойко Борисов воюва със „зеленчуковата мафия” още от 2002 г.

Според заместник-министър Явор Гечев родното производство може да се подкрепи и чрез завръщане към доброволния Български държавен стандарт – както за пресните зеленчуци, така и за консервите. Гечев счита, че ако са сигурни в българския произход на стоката, купувачите на нашия пазар ще я предпочетат, ако тя е с нужното качество и на приемлива цена. В обществото действително витаят патриотични настроения по отношение на плод-зеленчука. Големите търговски вериги ги доловиха и се възползват от тях: австрийската верига BILLA декларира, че 85% от зеленчуците и голяма част от сезонните плодове, които предлага, вече са български.

Всичко това е похвално, но би било късогледство да разчитаме единствено на пазарните стимули и на държавните субсидии. Казусът „българско зеленчукопроизводство” изисква да разгърнем отдавна затворени страници като напояване, научна селекция, вертикална интеграция на производството на суровини и преработката им, държавен ангажимент с намирането на пазари – общо взето, отново да заговорим за плановост и организация в аграрния сектор. Някои казват, че земеделието било „проста работа”: нищо подобно, земята се присмива на хитреците и награждава тези, които следват здравата мъдрост. През 1980-те България е втора след САЩ по БВП от селско стопанство на глава от населението, една от най-напредналите в аграрно отношение страни в света, при това индустриална. Бяха нужни само 20 години без план и стратегия, за да загубим балансираната аграрна структура и да стигнем дотам, че да внасяме 80% от пресните си храни. Тази престъпна небрежност е надпартийна. Ако страната ни намери в себе си импулс за възраждане на зеленчукопроизводството, той също ще е плод на съвместни усилия.

“ТЕМА”

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s