Ценопад

Равнището на цените от началото на годината до края на май се е понижило с 0.7%, отчете националната статистика. За трети пореден месец инфлацията у нас приема отрицателни стойности, тоест превръща се в дефлация. Дефлацията е точно толкова опасен, ако не и по-опасен процес от излязлата от контрол инфлация. При ударно поскъпване на живота спестяванията губят своята стойност, но за сметка на това фирмите имат стимул да произвеждат и тогава икономиката расте, а хората взимат заплати. Но в момент на дефлация, когато поскъпват не стоките, а парите, икономиката замръзва. За собствениците на финансови ресурси е по-изгодно да държат средствата си в банка, вместо да рискуват, като ги инвестират.

Обикновено дефлацията води до ръст на безработицата. Сякаш това не е достатъчно, при дефлация голямата тежест пада върху домакинствата и фирмите, които са теглили заеми: погасяването става по-трудно на фона на ниските цени, тоест по-ниски печалби и заплати. В страните с дългови проблеми като Гърция цените по правило се понижават, там обаче зависимостта е обратна: обслужването на дългa изсмуква жизнените сокове на реалната икономика и тя се свива.

Четири причини за дефлация

До Първата световна война дефлацията е често срещано явление, но след като държавите вкупом се отказват от златния стандарт и преминават към непокрити пари, периодите със спад на цените стават изключение. Щом забележи признаци за дефлация, централната банка понижава основната си лихва, а в по-драстични случаи директно печата пари и така подкрепя цените. На икономически жаргон това се нарича „научно управление на паричното предлагане”. България през 1997 г. загуби правото да провежда такова; валутният борд ни отне основното оръжие за борба с дефлацията.

Сегашните сигнали за дефлация са още по-тревожни, тъй като ценовото равнище в България е чувствително по-ниско по сравнение с другите членки на Европейския съюз. В процеса на конвергенция, т.е. докато догонваме европейското ниво, нормално е инфлацията у нас да е с 2-3 пункта по-висока от средната за ЕС. Темпът на инфлация в България в момента е дори по-нисък от европейския, което потвърждава дълбоката депресия на родната икономика. По данни на Евростат през май годишната инфлация (т.е. промяната в равнището на цените спрямо май 2012 г.) за ЕС е 1.6%, а за България – само 1%.

Негативното развитие на цените в България не остана незабелязано, но повечето икономисти омаловажиха проблема, приписвайки го на сезонни фактори. Нещата не стоят точно така: три последователни месеца със спад на цените за последен път имахме през 2009 г., по време на дълбоката рецесия, в размер на 5.5% от БВП. Типичното лятно поевтиняване обикновено започва през юни, по-рядко през май – но тази година цените поеха надолу още през март, което говори, че сезонните дефлационни процеси тепърва ще се проявят, вероятно през юли и август.

Най-общо източниците на дефлация са четири: 1) свръхпредлагане на стоки и услуги, което води до жестока конкуренция и срива цените; 2) недостатъчно търсене, вследствие на което стоките залежават и търговците се принуждават да ги разчистват с помощта на по-ниски цени; 3) недостатъчно предлагане на пари от централната банка, което оскъпява валутата за сметка на продуктите; 4) лошо работеща или прекалено хищна кредитна система, която не може да задоволи търсенето на пари от домакинствата и фирмите. И четирите фактора са в сила за нашата икономика, вторият и третият са сякаш най-съществени.

Всъщност може да се предположи, че дефлацията ни е споходила доста преди да го забележим по индекса на потребителските цени. Например цените на имотите са се понижили с близо 40% спрямо най-високото им равнище през 2008 г. В развитите икономики се измерва т.нар. същинска инфлация – core inflation, която изключва силно променливите цени на храните и горивата. Вярно е, че тези насъщни стоки за българите са много по-сериозен разход, отколкото за американците; храните и горивата отнемат 45% от нашите домакински бюджети, което е двойно и тройно над западния стандарт. Но това не променя нещата – ако изключим продуктите, които поскъпват и поевтиняват сезонно или вследствие промените на световните борси, ще видим, че българските цени отдавна са замръзнали. Ценовият ентусиазъм на нашия пазар се дължи единствено на луксозните и на модните стоки.

Няма пари 

Вече близо век световната икономика работи с валути, които нямат покритие от злато и елмази – и небето не пада. Големият британски икономист Джон Кейнс доказа, че ако парите бъдат вложени в средства за производство, правителствените дефицити не повишават инфлацията, но помагат да се избегне дефлацията и свързаните с нея безработица и дългово робство. Често цитираните примери за хиперинфлация са резултат не толкова от маниакално печатане на пари, колкото от заварени дългове в чужда валута и зорки спекуланти. Такъв е случаят и във Ваймарската република, и с Виденовата зима. Нечуваното количество пари, създадено след 2008 г. в борба срещу финансовата криза, дотук не успя да повиши инфлационния индекс. Напротив, опасността от световна дефлация остава.

От тази гледна точка оправданието „няма пари” на държавно равнище днес няма смисъл. За производителни проекти, които може да подобрят положението на хората и да доведат до по-висок икономически растеж, пари винаги има – ако има независима централна банка, работеща в национален интерес. За България положението е по-различно. Страната ни има не просто валутен борд, а най-строгата разновидност на валутния борд, когато с валутни резерви се покриват не само парите (задължение на банката), а и резервите на правителството – и пак остава излишък, който централните банкери не дръзват да вкарат в икономиката.

Напълно сериозно – валутата на най-слабата икономика в Европа е една от най-силните в света. Зад всеки български лев в обращение (8.158 млрд. към края на април според паричната статистика на БНБ) стоят точно 3.55 лева в резерви в централната банка под формата на „твърда” валута, злато и нискорискови ценни книжа. В днешния свят това е повече от твърде много и провокира мисълта дали най-стабилната валута в света не носи част от вината за най-слабата икономика.

Заслужава си да се заделят усилия и ресурси, за да се предотвратят шоковете, но всичко си има граници. Капитализмът работи с пари. Когато сред хората няма достатъчно пари, те не могат да купуват и търговците трудно оцеляват. Ако у нас имаше производство за потребителския пазар, също и производителите щяха да страдат. Когато сред фирмите няма достатъчно пари – няма инвестиции, няма нови работни места, няма технологии. Политиката на бившия финансов министър за изземване на парите от реалната икономика е критикувана заради дефлационните й последствия: това е само част от истината, и то по-малката. За хроничната липса на пари у нас водеща е ролята на независимата от правителството институция БНБ.

Уравнението, което централната банка трябва непрестанно да решава, включва много променливи, повечето от които неизвестни. Процентът на проблемните кредити, макар и не критичен, е сериозен и това обяснява високите минимални задължителни резерви (10% от депозитната база), които търговските банки трябва да поддържат в БНБ. От друга страна, южноевропейските банкови неволи явно са достатъчно основание за поддържане в централната банка на депозит от 5.5 млрд. лв. „за черни дни”. Историята на златния стандарт – братовчед на валутния борд – показва, че централната банка може да постига успехи дори когато икономиката се гърчи и моли за ликвидни ресурси.

Диагноза спестител

Подобни предложения са правени в световните финансови медии, но е трудно да си представим как централната банка ще започне да раздава пари „на калпак”, за да оживи икономиката. Традицията е да се използва посредничеството на търговските банки – а в тях вече има предостатъчно ресурси от депозити. Банковите спестявания на домакинствата към края на март достигнаха 35.3 млрд. лв., за последната година има 3.7 млрд. лв. увеличение. На микрониво спестяването е рационално решение, предвид политическата несигурност, добрите лихви по депозити и т.н. Но на макрониво индивидуалната рационалност е по-скоро деструктивна, тъй като над 5% от оскъдния БВП се извеждат от обращение. Зависимостта „спестявания – инвестиции” е нарушена, тъй като в тази конюнктура банките трудно намират проекти, които да финансират. Другата страна на медала е, че банките отблъскват клиенти с високи лихви (11% за бизнес и над 12% за потребителски кредити).

Голяма част от спестените в графата „домакинства” средства са всъщност пари на бизнеса, изчакващ по-приемливи условия. Въпреки това българинът безспорно предпочита да не харчи, а да спестява – и коментарите на висши политици как „никога не сме били по-зле” допълнително насърчават това. Едно на ръка, че нашенецът разполага с много по-малка покупателна сила от средната за ЕС. Българинът е стреснат, несигурен за бъдещето си, той не може да се отпусне, дори да може да си го позволи. Разбира се, показното потребление на парвенюто не влиза в числото на стоките, засегнати от „психическата дефлация”. Но е показателно как произведения на изкуството или научни разработки се предлагат на безценица, тъй като нямат място в депресираната българска душа.

В този ред на мисли дефлацията е до голяма степен психологически феномен. Съответно инструментите за противодействие трябва да се заимстват от най-обещаващата нова стопанска дисциплина – поведенческата икономика. Това например означава сериозна кампания „изберете родното”; освен това – да се разпространяват вдъхновяващи примери за пазарен успех, да се изтъкват предимствата за бизнеса от адекватно заплащане на труда, да се внушава нормалността на плащането на данъци (някои наши политици говорят за „наказване с данъци”). С две думи, за да се преборим с дефлацията, трябва да вдъхнем нова надежда на хората. Инициаторът на Новия път на САЩ Франклин Рузвелт в първата си реч като президент декларира: „Няма от какво да се страхуваме освен от самия страх.” А нашият политик предпочита да всява страх…

В дефлацията има и добри моменти. Най-бедните у нас например ще се зарадват, че от началото на годината т.нар. малка потребителска кошница е олекнала с 0.5%. Част от стоките – това е най-характерно за модерните средства за комуникация, поевтиняват заради техническия прогрес. Глобалната икономика позволява страните да се специализират и така общото ценово ниво за глобалния потребител на теория би следвало да спадне. Вече 20 години Япония е най-характерен пример за дефлация. Новият премиер Шиндзо Абе е решен да осигури най-сетне 2% годишен ръст на потребителските цени чрез повече активност от централната банка и по-големи публични разходи. Възможен е и друг прочит: островната, бедна на природни ресурси икономика, разчитаща на знанията и труда на многобройното население, е достигнала своя стопански потенциал. Дефлацията може би предпазва Япония от излишен ентусиазъм, който на това ниво на технологиите би бил пагубен за околната среда и традиционното общество.

За България опасенията за изчерпване на потенциала за растеж са безпочвени. Независимо от кризата на демографията и политическия морал страната ни е част от богат икономически блок и в него има шанс да се обнови. Българската дефлация не е нормална ситуация за изоставаща държава в рамките на ЕС. Тя говори, че институциите ни са загубили виждането си за национален интерес и между тях няма координация. Следвайки сляпо индивидуалните си цели, те твърде често ощетяват хармоничното развитие. За щастие проблемът до голяма степен е вътрешен и организационен, тоест при наличие на правилно разбиране и национална отговорност психическата и монетарната дефлация може да бъдат преодолени.

ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged . Bookmark the permalink.

2 Responses to Ценопад

  1. Anjela says:

    Още от началото на 2012 г. изпитвам нарастващи притеснения за стабилността на Борда, истинското състояние на фиска, достоверността на официалните отчети и опасността от социална експлозия у нас.Още повече ,че напоследък забелязвам силно обезпокоителни сигнали и реторика от правителството Орешарски ,а именно:

    ВИЦЕПРЕМИЕР ‘Даниела Бобева е родена на 8 септември 1958 година в София.
    През 1982 година завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“.
    От 1990 година е доктор на икономическите науки,
    през 1991-1992 година работи като началник на отдел „Заетост и пазар на труда“ в Министерството на социалните грижи.
    Между 1993 и 1994 е директор
    1996г.шефката на агенцията за чужди инвестиции Даниела Бобева
    24 фев 1997, Новоназначената министър на търговията Даниела Бобева
    28 апр 1997 готви вливане на “Инко” в “Тератон”
    КРЪГА ОРЕШАРСКИ НАЗНАЧИ ЧОВЕК ОТГОВАРЯЛ И УЧАСТВАЛ В ХИПЕРИНФЛАЦИЯТА ПРЕЗ 1997Г. УНИЩОЖИЛ УСТОИТЕ НА ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА И СПЕСТЯВАНИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ ЗА ВИЦЕ
    Даниела Бобева е от времето на Жан Виденов и до ден днешен заема постове в икономически ресори и политиката и е пряко отговорна за ХИПЕРИНФЛАЦИЯТА през 1997г .когато заема ресор в кабинета Виденов .
    Тя принадлежа към комунистическата номенклатура и поколението ”икономисти” на ”’прехода”’.
    Ето извадка от скорошното и интервю :
    ”-Въпрос: Реформи най-често означава да се предприемат непопулярни мерки. ,виждате ли ресурс за налагане на непопулярни мерки?
    – Ако не виждах, нямаше да съм тук.
    Ролята на правителството е да убедим депутатите, че предлаганите мерки са важни. Въпросът е в това колко добри ще аргументираме добрите политики.”
    (да ги убедят в какво да сринат борда ли ) ?????

    Аргументирайки поста ипо икономическите въпроси, Пламен Орешарски заяви,:
    ‘-Бобева ще координира икономическите политики, , ще наблюдава взаимоотношенията с международните финансови институции и ще предлага и ръководи изработването на законопроекти в икономическата и финансовата сфера.

    ‘Даниела Бобева: Готвим защита на банковите клиенти’
    ‘Даниела Бобева: Българската икономика има нужда от радикални реформи’
    ‘Даниела Бобева:Трябва да разсечем възела на междуфирмената задлъжнялост.-Дори и да намерим начин, как това ще стане, не на всички ще се хареса.” (?????????WTF )
    На въпрос, колко време ще й е нужно, за да направи тези промени Бобева заяви – МАЛКО

    В света има само два успешни валутни борда – в Хонконг и в Сингапур. Единият град е врата към Китай, другият – към Далечния Изток и въобще не страдат от липса на капитал.Всички останали валутни бордове са се провалили в срок между 10 и 17 години.Бордът се крепи на приток на пари, а те се дават от икономиката и от преки инвестиции. У нас няма нито едното, нито другото.
    От 12 месеца м.г. касата на бюджета е на плюс само през 5 месеца
    * 424 млн. – март заради данъците,
    * жалките 1.886 млн. – април,
    * 100.5 млн.- юни,
    * само за юли и ноември сумите са по-големи заради взети външни и вътрешни заеми – респективно облигационният заем на Дянков за 950 млн. евро през юли и над 300 млн. през ноември.
    През останалите 7 месеца от м.г. хазната е на червено със суми всеки месец между
    100 и 150 млн. (3 месеца),
    277 млн. (1 месец),
    619 и 832 млн. (2 месеца)
    Само през декември касата на бюджета излезе на червено с 619 милиона 993 хиляди и 800 лева,
    през януари – с 1 милиард 750 милиона 721 хиляди и 100 лева,
    през февруари – с 98 милиона 348 хиляди лева (и пореден нов заем – за 800 милиона или общо почти 900 милиона)
    За да плаща, бюджетът бръкна във валутните си сметки,които са част от парите на Валутния борд.
    Само през януари от тези активи на борда са изхарчени 1 милиард 692 милиона и 400 хиляди,
    подобна се очертава и сметката за февруари.

    Здравното осигуряване е във фалит,
    пенсионното остана без изхарчения Сребърън фонд,
    НЕК и БЕХ са в технически фалит,
    БДЖ е във фалит,
    ВМЗ,
    Соф. топлофикации и т.н.,

    В така наречената Единна сметка на държавата в БНБ има (8 март) жалките 2,708 млрд лева – това са абсолютно всички пари на правителство, министерства, агенции, комитети, фондове и извънбюджетни фондове, вкл. Сребърен, радиоактивни отпадъци, земеделския и т.н.,

    всички пари на здравното, социалното осигуряване, на втория стълб от пенсионното, на учителския фонд, на всички държавни ВУЗ, на всички държавни предприятия и тн .

    Дълговете на държавните предприятия надминаха сумата от 11,5 млрд. лева извън сумите по дълговете на самата държава.(това е откритата статистика)

    Половината от сумата по външния и вътрешен дълг на държавата трябва да се плати през оставащите 4.5 години, което означава всяка година да се заделят към 1 милиард лева само по главниците, без да се смятат парите за лихви.
    Вместо да падне, стойността на банкнотите в обръщение от юли 2009 до края на февруари 2013 е нараснала с 16%, макар стокооборотът – продажбите на стоки и услуги се е свил с над 33%, (заслуга на ГЕРБ)
    (което трябваше да се отрази като съответното понижение на този показател)Т.е. държавата е завъртяла печатницата за пари и то не от вчера имплементирано през растящата монетарна база .
    Всички икономисти в света са единодушни че когато правителството харчи безконтролно и повече от колкото има а монетарната база расте в състояние на срив на продажни и икономика инфлацията взема превес.
    В самите активи на борда над 2 млрд. са в неконвертируеми валути .
    26 тона от златния резерв (водещ се 40 тона) са оформени чисто счетоводно като депозити в чужбина, макар че са продадени и затова никъде в балансите на БНб не могат да се открият приходи от тези депозити,
    облигациите с отстъпка са записани по пълната им стойност, макар че тя ще бъде платима след 10, 15, 20 и 30 години) и т.н., и т.н.
    БНБ дори води в активите облигации на Бутан (!!!!), които поради неплатежоспособност бяха сменени м.г. с нови облигационни хартийки.
    БНБ е с нето резултат от покупко-продажбите на ФОРЕКС пазара с валута с минус 400 млн. евро и да не изброявам по-нататък.
    За състоянието на банковата система и лошите кредити въобще не ми се отваря дума.За състоянието на реалната междуфирмена задлъжнялост която е апокалиптична и състава реално над 20 пъти зялостният Нетен БВП също

    Цялата суматоха с оставката на Борисов е в замисъла ГЕРБ да не поеме отговорност за предстоящата катастрофа. Рефренът ще е – вижте каква я свършихте, след като напуснахме властта. И за по-убедително затова е дистанцирането от Плевнелиев.
    Понеже никой не иска да носи също отговорност за рухването на Борда освен няколкото които явно не разбират какво предстои.
    напоследък чухме изказванията на БНБ за емисии чак до 2016 ,-18 ако не се лъжа за милиарди с които да закърпват бюджети ,
    тяхната идея са нови заем от 1 млрд,евро на годишна база за да се закрепи статуквото а какво стана след тях…

    Това е ситуацията.

    Дянков е колкото прав, толкова и неправ –

    олигарсите, които правят износ,искат да съборят Борда (продукцията им ще излезе без пари) Затова тук визирам голяма част от ваши ч1ленове като основни правещи износ в тази държава )

    олигарсите с продажби у нас (монополите) искат да го запазят, понеже продажбите им ще се сринат и обезценят.

    Олигарсите с левови задължения искат да го сринат, тези с валутни – търсят време и връзки да ги превалутират.
    Иво Прокопиев Дължи над 1 млд лв задължения и рекетира правителството с КТБ която е много зле отразено в лихвите които дава е чиста пирамида
    Всички желаят да получат техническо време да си изтеглят капиталите извън страната, да си шатнат облигациите, които са купили и да останат на чисто.
    Специалистите ми говорят за фин. стабилност на Борда, който не зависел от състоянието икономиката и финансите, а от субективните желания на този или онзи.

    Икономиката обаче е като природата – не можеш да спреш дъжда, освен да се предпазиш с чадър (ако си бил умен да си го вземеш, излизайки от къщи).

    Всъщност аналогията не е точна – не става дума за дъжд, а за надигащото се цунами.

    Остава индивидуалното спасение да избягаш надалеч и по-нависоко, за да не те удави.
    Всъщност още през 2011 г. на конференция в прибалтийските страни Европейската централна банка се обяви срещу Валутния борд у нас, МВФ и Световната банка – също и поискаха още м.г. едностранно въвеждане на еврото у нас.

    И един факт – международната конференция през миналото лято на БНБ за Валутния борд (изненадващо свикана) беше неочаквано обявена за закрита за публиката и медиите.

    (понеже там се чу истината за състоянието и липсата на възможности Бордът да бъде удържан.)

    Повечето предложение се ориентираха за курс 5:1, но от онова време ситуацията съвсем се влоши и без инфлационен взрив от десетки пъти надали ще се разминем.
    И може би затова всички искания за заеми от чужбина бяха отказани (от семейната визита на Дянков в САЩ преди оставката му до посещението преди дни на Плевнелиев в Брюксел и Австрия)

    Кога? – В зависимост от възможността за заем или опит за удържане (което ще е бавна агония)

    чрез смяна на валутното съотношение: или до два месеца
    (може и по-рано, понеже и аз не знам дали ситуацията не е още по-плашеща от известните ми данни)

    или в смутното време след изборите – накъде лятото, за да влезем начисто в есента.

    Иначе ще има грандиозна и помитаща социална експлозия. Тя и така зрее,но падането на Борда е мотив, с който ще обяснят дереджето на хората и ще ги озаптят с програма за индексации след хиперинфлацията, както и с въвеждане на еврото, което ще премахне родните източници на поскъпване.

    Първо по дълга и митовете за него. През 1989 г. България обяви мораториум не толкова заради размера на дълга, колкото заради това, че предстоящите плащания бяха за 3.5 млрд. долара, които нямаше откъде да вземем. Днес може да се търси подобна аналогия.
    Вярно е, че дългът ни е много нисък.
    Но всеки професионален финансист и банкер анализира и още два показателя в него: структурата му като падежи (матуритет) и техен размер и остатъчния срок до погасяването.

    По вътрешния дълг от 5.067 млрд. в края на януари 2013

    (без новите емисии, които се пуснаха и ще се пускат),
    в срок от една година трябва да се погасят 2.66% от главниците.
    Това са 134 млн., лв. а разходите за лихви само през януари т.г. са 53.326 млн..
    Не са отчетени онези 800 млн. от февруари, чието погасяване предстои след шест месеца.
    В срок от 1 до 5 години трябва да се погасят 52.55% (2.662 млрд. лева).
    Средногодишно ни предстоят плащания за 559.2 млн. лева без да се отчитат тези по лихвите
    (а за тази година – над милиард).
    Външният държавен дълг е 3.605 млрд. евро.
    От тях в срок от 5 години трябва да се погасят 51.33% от главниците, което прави средно по 370.08 млн. евро средногодишно.

    Или общо плащанията по главниците са по 666 млн. евро средно на година.
    Лихвените разходи в бюджета за тази година са 841.64 млн. лева (440.55 млн. евро).
    Цялата сума е по 1.106 млрд. евро. (за тази година 1.511 млрд.) или 2.163 млрд. лева средногодишно.

    Добре, но целият бюджет (републикански, от който се плащат главници и лихви) е 18.4 млрд. лева за тази година по приходите и вероятно ще гравитира и в следващите години около тази величина, като нараства слабо.

    Като равносметка средногодишно бюджетът на правителството ще трябва да заделя над
    10% (!) от приходите си
    и да отделя над 25% (!!!) от разходите си
    (без трансферите към общини, социално, здравно, ВУз и т.н., които са 10 млрд.),
    за да прави погашения и лихвени плащания. За тази година процентите са още по-високи.

    Много съществен фактор в тази сметка е обстоятелството, че тя не включва новите дългови емисии на външните пазари.
    В сметката трябва да се включи и държавно гарантиран дълг за почти половин милиард евро, който също предстои за спешни плащания
    (например сега през май 195 млн. на НЕК към консорциума около “Париба”, тези към БДЖ и др).
    Процентите (10% и 25%), които посочих, са плътно до тези на Гърция!

    Още една бележка – изплащането на сумите в такъв размер е напълно възможно,но това означава намаляване на другите разходи на бюджета и най-вече на трансферите.

    Т.е. дилемата е плащане или тотален фалит на цели обществени системи, което всъщност е равнозначно.
    И дори по-лошо – неизбежна социална експлозия с огромни мащаби, която допълнително ще влоши ситуацията.
    Същите аспекти от дълговата криза с борчовете на държавата у нас ги има и при ситуацията с брутния външен дълг на страната, който е надвишил брутния ни продукт.

    Например външните задължения на банките са 6,455 млрд. евро, от които краткосрочните са 4,813 млрд.

    БНБ в момента бърка в Борда, за да спасява системата. Бърка и заради бюджета, който само през януари т.г. от 2.1 млрд. докара валутната си сметка на 430 млн. (чрез намалението на фискалния резерв
    (. Едно пояснение – фискалният резерв присъства в пасива на Борда като левово задължение на БНБ към правителството, а в актива му – като валутно изражение на същите привлечени от бюджета средства.
    Допълнително фирмите имат 12.281 млрд. евро задължения, от които краткосрочните са 5,790 млрд. евро. И да не изброявам повече.

    Практически валутният ресурс на страната и активите на Борда са недостатъчни, за да обслужат тези плащания – особено на фона на дефицити по текущата сметка и намаляване на притока по капиталовата сметка на платежния баланс. Освен това срещу активите на борда имаме и пасиви, които те покриват.
    Ресурс няма, за да се покрият нуждите,
    освен един – да се разгърне още по-нашироко прането на пари и трансфера на пари от световния поток на наркомънитата, които обаче Запада няма да ни позволи
    (видя се по обвиненията към Брендо).

    Мога да изброя още много данни (вкл. и започналия заради политическата нестабилност износ на капитал, износ на депозити на виждане от нерезидентите)

    Т.е. катастрофата е неизбежна.

    Вариантът е да отидем на стенд-бай от МВФ и др. институционални инвеститори, обаче и МВФ, и Световната банка, и Европейската централна банка си смениха позициите и вече са срещу валутните бордове в страни като нашата.

    Вторият вариант е да влезем в еврозоната, но това изисква техническо време, политически е невъзможно и трето – няма кой да финансира операцията (трябва да се покрият с евро маса парични показатели).

    Самият МВФ точно заради абсурдността от гл. точка на политическата възможност за еврозоната м.г. ни предложи едностранно въвеждане на еврото, но след развързване на Борда – т.е. масивен инфлационен шок, за да се облекчи финансирането на операцията и дълговите плащания по нея в бъдеще.

    По повод операциите с 800 млн., взети наскоро (на вътрешния пазар). Не се възхищавайте от относително ниските равнища на доходност, които постига МФ.

    Основните играчи са банките. Те са задължени да държат като гаранция поне толкова ценни книги на бюджета, колкото е сумата на неговите операции с тях. Т.е. имаме нещо като шантаж от държавата към финансовата система. Освен това така евентуалният ресурс за кредитиране се помпа в бюджета, от което икономиката допълнително стагнира. Накрая проблемите на бюджета повишават риска, а банките го пренасят чрез лихвите си към клиентите, което допълнително влошава стоп.- конюктура в страната.
    Това са аргументи, които излагат някои макроикономисти. Към тях аз ще добавя още един, които практически е забранен за дискутиране.
    Вътрешните облигационни заеми на МФ практически заобикалят изискванията на Закона за Борда да не финансира бъджета, понеже по същество го кредитират за сметка на БНБ.
    Начинът – закупените от банките държавни ценни книжа са платежно средство, с което те покриват изискванията за необходими резерви и провизии по сметките им в централната банка. Това ще ви обясни защо задълженията на Борда към банките от малко над 3 млрд. през 2009 г. сега вече достигат сумата от 7.3 млрд.

    Т.е. хартийките на Дянков и наследника му на практика чрез осчетоводяването им от БНБ преместват финансирането от закупилите ги в крайна сметка към парите на Борда. Освен това облигациите са залог за теглене на заеми от банките от БНБ (което се разреши заради системния риск пред финансовата система).

    Т.е. от тези операции банките печелят отстъпки, лихви, свежи пари, без практически да носят абсолютно никакъв риск. Всъщност БНБ нямаше друга алтернатива, понеже през 2011, а и 2012 банковата система така я беше закъсала, че с всякакви полузаконни трикове те

    “слаба богу, май спасихме банковата система” – цитирам подуправител на БНБ в частен разговор. Личната ми реакция беше, че всъщност нищо не са спасили освен техническия фалит, в който изпадна, но банкрутът за част от нея предстои.
    Операцията с ценните книги на МФ има още един аспект – рискът от нарастващата неплатежоспособност на държавата се пренася от банковата система към БНБ и съответно към Борда.

    В света има само два успешни валутни борда – в Хонконг и в Сингапур. Единият град е врата към Китай, другият – към Далечния Изток и въобще не страдат от липса на капитал.Всички останали валутни бордове са се провалили в срок между 10 и 17 години.Бордът се крепи на приток на пари, а те се дават от икономиката и от преки инвестиции. У нас няма нито едното, нито другото.
    От 12 месеца м.г. касата на бюджета е на плюс само през 5 месеца
    * 424 млн. – март заради данъците,
    * жалките 1.886 млн. – април,
    * 100.5 млн.- юни,
    * само за юли и ноември сумите са по-големи заради взети външни и вътрешни заеми – респективно облигационният заем на Дянков за 950 млн. евро през юли и над 300 млн. през ноември.
    През останалите 7 месеца от м.г. хазната е на червено със суми всеки месец между
    100 и 150 млн. (3 месеца),
    277 млн. (1 месец),
    619 и 832 млн. (2 месеца)
    Само през декември касата на бюджета излезе на червено с 619 милиона 993 хиляди и 800 лева,
    през януари – с 1 милиард 750 милиона 721 хиляди и 100 лева,
    през февруари – с 98 милиона 348 хиляди лева (и пореден нов заем – за 800 милиона или общо почти 900 милиона)
    За да плаща, бюджетът бръкна във валутните си сметки,които са част от парите на Валутния борд.
    Само през януари от тези активи на борда са изхарчени 1 милиард 692 милиона и 400 хиляди,
    подобна се очертава и сметката за февруари.

    Здравното осигуряване е във фалит,
    пенсионното остана без изхарчения Сребърън фонд,
    НЕК и БЕХ са в технически фалит,
    БДЖ е във фалит,
    ВМЗ,
    Соф. топлофикации и т.н.,

    В така наречената Единна сметка на държавата в БНБ има (8 март) жалките 2,708 млрд лева – това са абсолютно всички пари на правителство, министерства, агенции, комитети, фондове и извънбюджетни фондове, вкл. Сребърен, радиоактивни отпадъци, земеделския и т.н.,

    всички пари на здравното, социалното осигуряване, на втория стълб от пенсионното, на учителския фонд, на всички държавни ВУЗ, на всички държавни предприятия и тн .

    Дълговете на държавните предприятия надминаха сумата от 11,5 млрд. лева извън сумите по дълговете на самата държава.(това е откритата статистика)

    Половината от сумата по външния и вътрешен дълг на държавата трябва да се плати през оставащите 4.5 години, което означава всяка година да се заделят към 1 милиард лева само по главниците, без да се смятат парите за лихви.
    Вместо да падне, стойността на банкнотите в обръщение от юли 2009 до края на февруари 2013 е нараснала с 16%, макар стокооборотът – продажбите на стоки и услуги се е свил с над 33%, (заслуга на ГЕРБ)
    (което трябваше да се отрази като съответното понижение на този показател)Т.е. държавата е завъртяла печатницата за пари и то не от вчера имплементирано през растящата монетарна база .
    Всички икономисти в света са единодушни че когато правителството харчи безконтролно и повече от колкото има а монетарната база расте в състояние на срив на продажни и икономика инфлацията взема превес.
    В самите активи на борда над 2 млрд. са в неконвертируеми валути .
    26 тона от златния резерв (водещ се 40 тона) са оформени чисто счетоводно като депозити в чужбина, макар че са продадени и затова никъде в балансите на БНб не могат да се открият приходи от тези депозити,
    облигациите с отстъпка са записани по пълната им стойност, макар че тя ще бъде платима след 10, 15, 20 и 30 години) и т.н., и т.н.
    БНБ дори води в активите облигации на Бутан (!!!!), които поради неплатежоспособност бяха сменени м.г. с нови облигационни хартийки.
    БНБ е с нето резултат от покупко-продажбите на ФОРЕКС пазара с валута с минус 400 млн. евро и да не изброявам по-нататък.
    За състоянието на банковата система и лошите кредити въобще не ми се отваря дума.За състоянието на реалната междуфирмена задлъжнялост която е апокалиптична и състава реално над 20 пъти зялостният Нетен БВП също

    Цялата суматоха с оставката на Борисов е в замисъла ГЕРБ да не поеме отговорност за предстоящата катастрофа. Рефренът ще е – вижте каква я свършихте, след като напуснахме властта. И за по-убедително затова е дистанцирането от Плевнелиев.
    Понеже никой не иска да носи също отговорност за рухването на Борда освен няколкото които явно не разбират какво предстои.
    напоследък чухме изказванията на БНБ за емисии чак до 2016 ,-18 ако не се лъжа за милиарди с които да закърпват бюджети ,
    тяхната идея са нови заем от 1 млрд,евро на годишна база за да се закрепи статуквото а какво стана след тях…

    Това е ситуацията.

    Дянков е колкото прав, толкова и неправ –

    олигарсите, които правят износ,искат да съборят Борда (продукцията им ще излезе без пари) Затова тук визирам голяма част от ваши ч1ленове като основни правещи износ в тази държава )

    олигарсите с продажби у нас (монополите) искат да го запазят, понеже продажбите им ще се сринат и обезценят.

    Олигарсите с левови задължения искат да го сринат, тези с валутни – търсят време и връзки да ги превалутират.
    Иво Прокопиев Дължи над 1 млд лв задължения и рекетира правителството с КТБ която е много зле отразено в лихвите които дава е чиста пирамида
    Всички желаят да получат техническо време да си изтеглят капиталите извън страната, да си шатнат облигациите, които са купили и да останат на чисто.
    Специалистите ми говорят за фин. стабилност на Борда, който не зависел от състоянието икономиката и финансите, а от субективните желания на този или онзи.

    Икономиката обаче е като природата – не можеш да спреш дъжда, освен да се предпазиш с чадър (ако си бил умен да си го вземеш, излизайки от къщи).

    Всъщност аналогията не е точна – не става дума за дъжд, а за надигащото се цунами.

    Остава индивидуалното спасение да избягаш надалеч и по-нависоко, за да не те удави.
    Всъщност още през 2011 г. на конференция в прибалтийските страни Европейската централна банка се обяви срещу Валутния борд у нас, МВФ и Световната банка – също и поискаха още м.г. едностранно въвеждане на еврото у нас.

    И един факт – международната конференция през миналото лято на БНБ за Валутния борд (изненадващо свикана) беше неочаквано обявена за закрита за публиката и медиите.

    (понеже там се чу истината за състоянието и липсата на възможности Бордът да бъде удържан.)

    Повечето предложение се ориентираха за курс 5:1, но от онова време ситуацията съвсем се влоши и без инфлационен взрив от десетки пъти надали ще се разминем.
    И може би затова всички искания за заеми от чужбина бяха отказани (от семейната визита на Дянков в САЩ преди оставката му до посещението преди дни на Плевнелиев в Брюксел и Австрия)

    Кога? – В зависимост от възможността за заем или опит за удържане (което ще е бавна агония)

    чрез смяна на валутното съотношение: или до два месеца
    (може и по-рано, понеже и аз не знам дали ситуацията не е още по-плашеща от известните ми данни)

    или в смутното време след изборите – накъде лятото, за да влезем начисто в есента.

    Иначе ще има грандиозна и помитаща социална експлозия. Тя и така зрее,но падането на Борда е мотив, с който ще обяснят дереджето на хората и ще ги озаптят с програма за индексации след хиперинфлацията, както и с въвеждане на еврото, което ще премахне родните източници на поскъпване.

    Първо по дълга и митовете за него. През 1989 г. България обяви мораториум не толкова заради размера на дълга, колкото заради това, че предстоящите плащания бяха за 3.5 млрд. долара, които нямаше откъде да вземем. Днес може да се търси подобна аналогия.
    Вярно е, че дългът ни е много нисък.
    Но всеки професионален финансист и банкер анализира и още два показателя в него: структурата му като падежи (матуритет) и техен размер и остатъчния срок до погасяването.

    По вътрешния дълг от 5.067 млрд. в края на януари 2013

    (без новите емисии, които се пуснаха и ще се пускат),
    в срок от една година трябва да се погасят 2.66% от главниците.
    Това са 134 млн., лв. а разходите за лихви само през януари т.г. са 53.326 млн..
    Не са отчетени онези 800 млн. от февруари, чието погасяване предстои след шест месеца.
    В срок от 1 до 5 години трябва да се погасят 52.55% (2.662 млрд. лева).
    Средногодишно ни предстоят плащания за 559.2 млн. лева без да се отчитат тези по лихвите
    (а за тази година – над милиард).
    Външният държавен дълг е 3.605 млрд. евро.
    От тях в срок от 5 години трябва да се погасят 51.33% от главниците, което прави средно по 370.08 млн. евро средногодишно.

    Или общо плащанията по главниците са по 666 млн. евро средно на година.
    Лихвените разходи в бюджета за тази година са 841.64 млн. лева (440.55 млн. евро).
    Цялата сума е по 1.106 млрд. евро. (за тази година 1.511 млрд.) или 2.163 млрд. лева средногодишно.

    Добре, но целият бюджет (републикански, от който се плащат главници и лихви) е 18.4 млрд. лева за тази година по приходите и вероятно ще гравитира и в следващите години около тази величина, като нараства слабо.

    Като равносметка средногодишно бюджетът на правителството ще трябва да заделя над
    10% (!) от приходите си
    и да отделя над 25% (!!!) от разходите си
    (без трансферите към общини, социално, здравно, ВУз и т.н., които са 10 млрд.),
    за да прави погашения и лихвени плащания. За тази година процентите са още по-високи.

    Много съществен фактор в тази сметка е обстоятелството, че тя не включва новите дългови емисии на външните пазари.
    В сметката трябва да се включи и държавно гарантиран дълг за почти половин милиард евро, който също предстои за спешни плащания
    (например сега през май 195 млн. на НЕК към консорциума около “Париба”, тези към БДЖ и др).
    Процентите (10% и 25%), които посочих, са плътно до тези на Гърция!

    Още една бележка – изплащането на сумите в такъв размер е напълно възможно,но това означава намаляване на другите разходи на бюджета и най-вече на трансферите.

    Т.е. дилемата е плащане или тотален фалит на цели обществени системи, което всъщност е равнозначно.
    И дори по-лошо – неизбежна социална експлозия с огромни мащаби, която допълнително ще влоши ситуацията.
    Същите аспекти от дълговата криза с борчовете на държавата у нас ги има и при ситуацията с брутния външен дълг на страната, който е надвишил брутния ни продукт.

    Например външните задължения на банките са 6,455 млрд. евро, от които краткосрочните са 4,813 млрд.

    БНБ в момента бърка в Борда, за да спасява системата. Бърка и заради бюджета, който само през януари т.г. от 2.1 млрд. докара валутната си сметка на 430 млн. (чрез намалението на фискалния резерв
    (. Едно пояснение – фискалният резерв присъства в пасива на Борда като левово задължение на БНБ към правителството, а в актива му – като валутно изражение на същите привлечени от бюджета средства.
    Допълнително фирмите имат 12.281 млрд. евро задължения, от които краткосрочните са 5,790 млрд. евро. И да не изброявам повече.

    Практически валутният ресурс на страната и активите на Борда са недостатъчни, за да обслужат тези плащания – особено на фона на дефицити по текущата сметка и намаляване на притока по капиталовата сметка на платежния баланс. Освен това срещу активите на борда имаме и пасиви, които те покриват.
    Ресурс няма, за да се покрият нуждите,
    освен един – да се разгърне още по-нашироко прането на пари и трансфера на пари от световния поток на наркомънитата, които обаче Запада няма да ни позволи
    (видя се по обвиненията към Брендо).

    Мога да изброя още много данни (вкл. и започналия заради политическата нестабилност износ на капитал, износ на депозити на виждане от нерезидентите)

    Т.е. катастрофата е неизбежна.

    Вариантът е да отидем на стенд-бай от МВФ и др. институционални инвеститори, обаче и МВФ, и Световната банка, и Европейската централна банка си смениха позициите и вече са срещу валутните бордове в страни като нашата.

    Вторият вариант е да влезем в еврозоната, но това изисква техническо време, политически е невъзможно и трето – няма кой да финансира операцията (трябва да се покрият с евро маса парични показатели).

    Самият МВФ точно заради абсурдността от гл. точка на политическата възможност за еврозоната м.г. ни предложи едностранно въвеждане на еврото, но след развързване на Борда – т.е. масивен инфлационен шок, за да се облекчи финансирането на операцията и дълговите плащания по нея в бъдеще.

    По повод операциите с 800 млн., взети наскоро (на вътрешния пазар). Не се възхищавайте от относително ниските равнища на доходност, които постига МФ.

    Основните играчи са банките. Те са задължени да държат като гаранция поне толкова ценни книги на бюджета, колкото е сумата на неговите операции с тях. Т.е. имаме нещо като шантаж от държавата към финансовата система. Освен това така евентуалният ресурс за кредитиране се помпа в бюджета, от което икономиката допълнително стагнира. Накрая проблемите на бюджета повишават риска, а банките го пренасят чрез лихвите си към клиентите, което допълнително влошава стоп.- конюктура в страната.
    Това са аргументи, които излагат някои макроикономисти. Към тях аз ще добавя още един, които практически е забранен за дискутиране.
    Вътрешните облигационни заеми на МФ практически заобикалят изискванията на Закона за Борда да не финансира бъджета, понеже по същество го кредитират за сметка на БНБ.
    Начинът – закупените от банките държавни ценни книжа са платежно средство, с което те покриват изискванията за необходими резерви и провизии по сметките им в централната банка. Това ще ви обясни защо задълженията на Борда към банките от малко над 3 млрд. през 2009 г. сега вече достигат сумата от 7.3 млрд.

    Т.е. хартийките на Дянков и наследника му на практика чрез осчетоводяването им от БНБ преместват финансирането от закупилите ги в крайна сметка към парите на Борда. Освен това облигациите са залог за теглене на заеми от банките от БНБ (което се разреши заради системния риск пред финансовата система).

    Т.е. от тези операции банките печелят отстъпки, лихви, свежи пари, без практически да носят абсолютно никакъв риск. Всъщност БНБ нямаше друга алтернатива, понеже през 2011, а и 2012 банковата система така я беше закъсала, че с всякакви полузаконни трикове те

    “слаба богу, май спасихме банковата система” – цитирам подуправител на БНБ в частен разговор. Личната ми реакция беше, че всъщност нищо не са спасили освен техническия фалит, в който изпадна, но банкрутът за част от нея предстои.
    Операцията с ценните книги на МФ има още един аспект – рискът от нарастващата неплатежоспособност на държавата се пренася от банковата система към БНБ и съответно към Борда.

    По ваше мнение :
    Говорите че имаме най строгият валутен режим бихте ли изяснили обстойно това
    1/Виждате ли пряка заплаха в момента за валутният ни борд и курс и неговата стабилност в настоящата ситуация с Тройната коалиция м/у ДПС БСП и Атака и тежката икономическа ситуация с несъбираемите банкови вземания,междуфирмена задлъжнялост която по мои виждания надминава 20 пъти цялостният БВП и вече ..3 месец дефлация ?

    2/Има ли реална възможност за промяна на валутното съотношение на фиксираният валутен курс на лева както се чуват отдавна мнения на закрити заседания в средите на БНБ Банкерите с варианти за обвързването на курсът на лева в полза на еврото в съотношение 5:1Евро.

    Според вас реалистичен ли е подобен сценарий,би ли следвало дребните депозанти и вложители (като мен ) да са сериозно и силно обезпокоени в момента и да се изтеглят от операции в национална валута както и да са сериозно да са обезпокоени относно спестяванията си по отношение по повторение на Виденовият сценарий от 1997г. ?

    3/ Интересно ми е и вашето мнение относно вариантите за”удържане на положението’ и евентуални заеми биха ли минимизирали в средно-срочен аспект 1,5 -2 г рисковете
    Благодаря

  2. mittag says:

    Уважаема Anjela, благодаря за коментара, ще се опитам да отговоря по него за нещата, за които се считам подготвен. Като начало, през 1924, ако не се лъжа, Великобритания се отказва от златния стандарт, което е действие, по-решително от излизането от валутен борд. В рамките на следващата година цените не се повишават с повече от 5%, а икономиката получава силен стимул; Франция, която се придържа още пет години към златния стандарт, т.е. централната банка е оставена да трупа до безконечност резерви за сметка на икономиката, изпада в депресия, костваща й едно поколение. Не сте съвсем права да казвате, че бордът се крепи на приток на пари и инвестиции; даже мога да кажа, че когато има приток на валута, както през 2008 г., управляващите борда се опитват да я обезвредят – за да запазват цените на вътрешния пазар ниски, което естествено е в интерес на чуждите икономически субекти.

    Даниела Бобева не я познавам и не мога да коментирам за нея, но назначенията в кабинета Орешарски като цяло намирам за неубедителни, в много случаи съмнителни.

    За бюджета – нормално е в първите месеци да има дефицити. Но крайното салдо за 2012 е с по-малък дефицит от планираното, 0.5%, което говори за парична рестрикция – тоест не само от БНБ, но и от финансовото министерство. Прекалено малкият дефицит, а не обратното, е голямата фискална грешка на нашите правителства в кризата. Историята със сигурност ще го докаже. Същото се отнася до фискалния резерв: мен ако питате, трябва да отпадне задължението той да се покрива с валута и ценни книжа от страна на БНБ. Какъв е смисълът да покриваме с резерви едни вече заделени резерви?

    Действително, парите на правителството в БНБ през пролетта изтъняха, но на 21.06 балансът показва над 5.7 млрд. лв. – е, ще трябва от там да се извадят 800 млн. лв. за августовската емисия на Дянков, но пак е двойно над нивата от пролетта, които цитирате.

    Според мен правителството харчи по-малко, отколкото би трябвало, но това е второ по значение наблюдение след първото: че правителството не харчи пари за смислени неща, които ще донесат дългосрочни приходи на нацията.

    За състоянието на международните резерви на БНБ можем само да гадаем. Нали правите разграничението “валути, които не са включени в кошницата на МВФ” и “неконвертируеми валути”? Това, което мога да кажа за стабилността на борда е, че той е автоматичен механизъм; той няма нужда от приток на пари, за да съществува – не забравяйте, че когато започна през 1997 г., той разполагаше с няколко пъти по-малки резерви. Напротив – централната банка се е презастраховала с около 5 млрд. лв., които държи в случай на банков фалит – и с което ощетява реалната икономика.

    За заемите, за България е добре да тегли нови такива, ако парите се вложат в производствен капитал. Мисля, че страната ни има възможност да изтегли допълнително около 5 млрд. лв. От международните пазари (до 25% държавен дълг / БВП), без да рискува дестабилизация – но въпросът е как и кой да гарантира, че тези пари ще заработят за нас, а няма да изтекат в Германия изхарчени за коли и т.н.

    Информация за секретни заседания в БНБ за съдбата на борда нямам. Нито знам за предложение от МВФ да премахнем борда и да въведем еврото. Нито мисля, че нещата са толкова отчайващи, колкото ги описвате, тъй като резервите на централната банка са 28 млрд. лв. и дори някаква част от тези инвестиции в световни финансови инструменти да е проблемна, за курс 5:1 към еврото поради недостиг на покритие не може да става дума. Може би коментирате реалния ефективен валутен курс, при който натрупаната инфлация за изминалите 16 години действително е значително над официалния курс (статистика има на сайта на БНБ) – но отчетете, че в същото време значително е нараснала и икономиката, и резервите ни, т.е. ако курсът на лева беше свободен, отникъде не следва, че щеше да се ориентира към реалния ефективен. Цитирах размера на фискалния резерв в БНБ по повод притесненията ви за неплатежоспособност по дълга. Застраховките срещу риск от фалит на България CDS в момента са много евтини, 130 пункта над германските, което говори, че финансовите акули не надушват кръв. Което може, разбира се, да се промени, ако политическата нестабилност продължи.

    Данните за брутния дълг, струва ми се, в последните години са устойчиви с известни подобрения 🙂 Задълженията на предприятията няма как да не са толкова големи с цялата мания около чуждестранните инвестиции. По-интересно е във финансовата сметка на платежния баланс, за първите четири месеца действително са изтеглени 1.7 млрд. лв., главно като депозити на нерезиденти и предоставени заеми в чужбина от резиденти, но и през 2010 г. имахме такива моменти. Общо взето, не виждам във финансовите показатели повод за притеснението, което споделяте. Мога да ги коментирам един по един и резултатът няма да е различен: засега не виждам основания да се говори за назряваща финансова катастрофа.

    Може би най-вече продавачите на (поевтиняващото) злато биха се заинтересували най-силно от вашите наблюдения, мога да ви дам контакт 😉

    Явно имате някаква информация и позиции, след като говорите за ваш частен разговор с подуправител на БНБ. Тогава със сигурност разбирате проблема за умишленото всяване на страх сред неособено ориентирани хора. Моята гледна точка по почти всички въпроси е диаметрално противоположна на вашата, за което надявам се не ме вините, скъпа Anjela. На конкретните ви въпроси.

    1) Проблемът за строгостта на валутния борд в България и икономическите щети от това коментирам от известно време и в този блог, и в “официалните” медии, за които пиша, ще го намерите на няколко места. “20 пъти цялостия БВП като междуфирмена задлъжнялост”, които цитирате, е някъде около 1.5 трилиона лева, което е несериозно твърдение.

    2) Закритите заседания на БНБ са закрити и за мен, т.е. не знам за какви курсове 5:1 говорите. Знам, че в активите на валутния борд стоят 20 млрд. лв инвестиции в ценни книжа, 2.5 млрд. лв. в злато и 5.7 млрд. лв. във валутни депозити и че нито една икономика в света не е покрила парите си в обращение – мизерните български 8 млрд. лв. сред хората – с такава инвестиционна маса. Все пак сме в ерата на непокритите пари!

    3) Казах, че смятам, че България може да привлече допълнително около 4-5 млрд. лв., но не за закърпване на положението, нито за пътища, а за умни инвестиции.
    И аз ви благодаря за проявения интерес.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s