„Белене” за черни дни

Хората трудно може да бъдат убедени, че нещо не трябва да се прави. Например да не се преяжда, да не се пуши, да не се строят атомни централи. В случая с АЕЦ „Белене” разполагаме с дузина първокласни аргументи „против” от сферите на икономиката, геополитиката, върховенството на закона, екологията, енергетиката – но както отдавна е установено, мозъкът на човека е склонен да пренебрегва нещата, които не съвпадат с неговите убеждения. Или интереси.

Да вземем актуалните данни за потреблението на електроенергия в страната, които предоставя Електроенергийният системен оператор. Дори в пиковите часове през юни брутният товар на системата се задържа под 4000 MWh/h. В същото време страната ни разполага с инсталирани мощности от почти 14 000 MWh/h. И в зимните месеци с върхово натоварване вътрешният пазар на ток не поема повече от половината мощност на системата. Защо ни е тогава да добавяме още?

За да продаваме в чужбина? Та ние и сега не можем да реализираме навън на прилична цена това, което биха произвели нашите електроцентрали. Да приемем, че предстоящите промени в ценообразуването на тока ще отпушат износа. Но преносната способност на мрежите към съседните страни е ограничена до 1616 мегавата, което означава, че за да експортираме тока от „Белене”, ще трябва да инвестираме в базова инфраструктура – разход, който не се коментира.

Някои твърдят, че българската икономика ще се нуждае от повече енергия, щом излезе от депресията и навлезе във фазата на подема. След няколко години сме можели да изпитаме електрически дефицит. Няма такъв изглед по две причини. Първата е трайната негативна демографска тенденция: към 2020 г. населението на България ще наброява по-малко от 7 млн. души. Втората е общата европейска тенденция към повишаване на енергийната ефективност, от която няма как да останем встрани. Потенциалът за икономии, т.нар. негавати, у нас е огромен: за производство на единица стойност нашата икономика използва три пъти повече енергия от средното за Европа. С повишаването на общественото внимание към проблема и също така с осигурените кредитни линии монетата се обръща. Официалните прогнози сочат, че поне до 2025 г. потреблението на електричество у нас няма да се увеличи чувствително.

Проектът за АЕЦ „Белене” е не просто ненужен на този етап – той е опасен. Рисковете за България, свързани със строителството на централата, се групират в три насоки. Първата е екологичната. И да приемем, че Белене не е земетръсна зона и използваната технология е съвършено безрискова, каквато тя не е, остава нерешен въпросът с ядрените отпадъци. Страната ни не е голяма и разчита на плодородните си почви и на туризма, тоест не можем да си позволим да подритваме използваното ядрено гориво. По тази точка може да се каже много, но да спрем дотук. Втората рискова зона е засилването на зависимостта от Москва. Ще цитирам само едно число: 10 млрд. лева. Това е търговският дефицит (не оборот, дефицит) с Русия през миналата година. Та това е чудовищната една седма от нашия БВП!

Третият риск е финансовият. Той обикновено се коментира в контекста на все още неуточнената цена на централата. Привлечената като консултант глобална банка HSBC изчисли, че при 60% заемни средства цената на строителството на тази АЕЦ ще достигне 10.3 млрд. евро. Българският народ ще има да изплаща ядрен заем до 2037 г. В замяна ще получим ток със себестойност 15 стотинки за киловатчас, което в средносрочен период е по-скъпо от цената на тока от ветрогенератори; във всички случаи токът от АЕЦ „Белене” ще е доста по-скъп от сегашния.

Във финансовия аспект има нещо по-притеснително. Уволненият директор на Агенцията за държавна финансова инспекция Теменужка Петкова твърди, че до момента за АЕЦ „Белене” са изхарчени 1.3 млрд. лв. главно за консултантски услуги. Само една фирма – не е трудно да се досетим, че е свързана с Богомил Манчев (фигура от интерес за службите в САЩ), е получила над 200 млн. лв. Ползата от всички тези консултации дотук е по-малка, отколкото ако бяхме заровили парите в земята – поне щяха да наторят почвата. Много дълбоки джобове са свикнали да бъдат пълнени и горещо протестират, че потокът секва. Цялото развитие на проекта АЕЦ „Белене” дотук говори, че реализацията му ще е поредица от злоупотреби и корупционни скандали.

Когато говорим за АЕЦ „Белене” като за частен проект, ситуацията се променя, но не за добро. Бившите консултанти напират да станат инвеститори, за да заметат следите от безбройните си безплатни обеди. Почистването на щетите след аварията на АЕЦ „Фукушима” се оценява на 250 млрд. долара; дори при сто пъти по-малък интерес, частният оператор ще обяви фалит и ще остави на държавата да разчиства след него. Освен това частната АЕЦ ще поиска държавата да й предостави привилегирован достъп до преносната мрежа за износ, което ще ощети сегашните електроцентрали. Да обобщим: за консултантите е изгодно да има перманентно строителство на АЕЦ, но не и готова АЕЦ.

Мирният атом безспорно е сред най-големите постижения на човечеството. Но се множат коментарите, че използването му в мегаломански мащаби не е обмислено. Може би е по-разумно да изчакаме с втората атомна до момента, в който наистина изпитаме нужда от повече ток, а технологиите напреднат и станат безрискови. И когато държавното управление докаже, че вече се е излекувало от консултантската болест. Според мен за България е по-изгодно (в икономически, геополитически, екологичен и правов аспект) да погледне в очите иска на „Атомстройекспорт”, отколкото да поеме финансовия, здравния и политическия риск, като се огъне.

Често се дават за пример ядрените амбиции на новите икономики, особено в Арабския свят. Лесно е да се досетим, че там АЕЦ играят не толкова стопанска роля, колкото са въпрос на национален престиж и развитие. Двата реактора, които руската страна иска да монтира на българския бряг на Дунав, се считат за трето поколение, но по света вече се инвестира в по-модерни – включително и „Росатом” има по-нови разработки. Тоест и от гледна точка на развитието АЕЦ „Белене” би ни ощетила.

ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s