Отдавна загубена девственост

Никой не спори сериозно, че днес човекът оказва изключително силно влияние върху планетата; учените (след Вернадски) дори говорят за нов геологичен период Антропоцен, в който основната геологическа сила е човечеството. Хората променят не само облика и климата, но и биохимията на Земята. Масово убеждение е, че този процес е започнал с капитализма, а в миналото, когато броят на населението е бил по-малък и техниката по-изостанала, Земята е била сравнително девствена.

Има и друга гледна точка, според която хората са променили лицето на нашата планета доста по-рано, а повечето екосистеми, които днес считаме за „девствени”, всъщност са вторични – образувани с неволното участие на човека, или пък възстановяващи се след груба човешка намеса. Статия, публикувана наскоро в PNAS (официален орган на Националната академия на науките на САЩ), обстойно защитава тази хипотеза. Авторски колектив начело с ландшафтния еколог Ърл Елис (Erle Ellis) твърди, че на практика през последните години въздействието на хората върху ландшафтите дори е намаляло, тъй като селското стопанство е станало по-интензивно (и за изхранване на населението е нужна по-малко земя).

Според един от моделите, използван от учените, още към 1000 г. пр.н.е. земеделието и животновъдството „преобразяват Земята в значителна степен”, а на всички континенти в момента има големи територии, възстановяващи се от прекомерно земеползване в миналото. Ако това заключение е вярно – и се приеме широко, последиците за световната политика ще са драстични. Ще бъде оспорено гледището, че дивата природа е заплашена от силата на човешката активност. Вместо това ще трябва да признаем, че от памтивека хората са създатели и стопани на сухоземните ландшафти – изтъкват авторите.

Доколкото анализът във въпросната статия е концептуален, той заслужава да бъде осмислен, но в същото време големите обобщения и глобалните модели крият опасности. Това добре се вижда от приложените карти на историческото земеползване, които в известна степен компрометират направените генерални изводи. Според единия модел – наистина, критикуван в разглежданата статия – земята в България би следвало да е разработена за пръв едва преди 250 – 500 години, което разбира се не е вярно. Според другия модел, с който авторите се съгласяват, земята в Западна Европа би следвало да е „усвоена” значително по-рано, отколкото на Балканите, което също не отговаря на археологическите данни. Неолитната революция обхваща нашите земи поне преди 8 хиляди години: с няколко хилядолетия преди периода на по-съществено използване на земята из т.нар. Стар континент (виж напр. Тодорова, Вайсов. Новокаменната епоха в България. С, 1993, стр. 50).

Елис и неговите съавтори използват като база на своите разсъждения теорията на датската икономистка Естер Бозерап (Ester Boserup) за интензификация на аграрното производство под натиска на демографското налягане. Бозерап, общо казано, оспорва теорията на Малтус, че селското стопанство определя броя на населението посредством количеството храна, която осигурява. Датчанката възразява, че ситуацията е точно обратната: броят на населението определя методите, които се използват в селското стопанство. Когато демографското налягане е ниско, хората могат да си позволят да се „ширят” на земята. Но когато хората стават повече, те са принудени да прилагат нови аграрни методи, т.е. да интензифицират производството на храни.

В разглежданата статия моделът на Бозерап е усложнен и включва три фази: 1) интензификация (фаза на Бозерап), когато производителността се увеличава по-бързо от населението; 2) инволюция (фаза на Клифърд Гиърц), когато предизвиканата от въвеждането на нови технологии по-висока производителност изчерпва потенциала си и продукцията може да се увеличи само чрез повече труд или земя; 3) криза (фаза на Малтус), когато производството на храна не може вече да догонва нарастващия брой на населението. Важен момент е, че тези три фази се появяват една след друга в т.нар. аграрни режими. В общия случай, един аграрен режим следва друг аграрен режим, като още във фазата на инволюция се създават предпоставките за нов период на интензификация. Целта, естествено, е да не се стига до фазата на Малтус.

Аграрната история на човечеството, преразказана в тази рамка, изглежда така: на глава от населението ранните хора са оказвали по-голям натиск върху природата от днешните, тъй като селскостопанските им методи са били примитивни; били са нужни повече единици площ, за да се изхрани населението. Площта обаче е била изобилна и това е позволило населението да нарасне – което пък е довело до първата промяна на облика на Земята (в различен исторически период за различните региони и континенти). След като населението е достигнало максимум при даденото технологично ниво, демографският натиск е провокирал открития. Те пък са направили част от земите, използвани за селско стопанство, вече ненужни.

Ефектите от първоначалната интензификация на селскостопанското производство авторите разглеждат в две големи насоки: промяна на климата и трансформация на екосистемите. Като уточняват, че са необходими още изследвания, те припомнят хипотезата, че човешката дейност е причинила парников ефект много преди ерата на въглеродните горива. Връзката между растителна покривка и климат може би е по-силна, отколкото сме свикнали да мислим: според някои учени, глобалното затопляне е започнало още през неолита и е предизвикано от изсичането на гори за нуждите на земеделието. Други считат, че Малката ледникова епоха през Средните векове се дължи на изсичането на горите в средните географски ширини, което от своя страна е засилило навяването на сняг и албедото (отражаване на слънчевите лъчи).

Нали говорихме за глобална политика? Ако това заключение се наложи в научните среди, можем да кажем завинаги сбогом на търговията с емисии и на много други глобални инициативи за климата – за добро или лошо. По отношение на екосистемите, екипът на Елис предполага, че повечето сухоземни екосистеми са били променени от човешката дейност още в началото на холоцена, т.е. преди 12 хил. години. Изсичането на гори, обработването на почвата, последвалата ерозия, употребата на торове, домашните животни, изтребването на големите преживни и свързаното с това изменение на растителността, интродуцирането на биологични видове – всичко това е оставило неизлечим отпечатък. Дори в по-слабо използвани за човешките нужди екосистеми заедно с човека са навлизали инвазивни видове, както и предизвикани от хора пожари.

Авторите считат, че по тази причина концепцията за консервация на „недокоснати от човека територии” трябва да се преразгледа – чисто и просто трябва да приемем, че хората и земята от край време си взаимодействат. Та нали все по-упорито се твърди, че синонимът на дива природа – горите в Южна Америка и може би в екваториална Африка – са вторични, образувани след големи, предизвикани от хората пожари? За това свидетелства прословутата „тера прета”, плодородната тъмна почва в Амазония, която вероятно е изкуствено създадена около 500 г.пр.Хр. от индианците чрез добавяне на въглени и органични отпадъци. Предполага се също, че след първоначалното заселване на полинезийците в Нова Зеландия, умишлено причинени пожари са променили коренно растителната покривка на Южния остров.

В изложената теория има важни моменти, които ще помогнат за по-доброто разбиране на взаимодействието между човек и природа; едно от следствията й е, че традиционното земеделие е създало „достойни за опазване” екосистеми. От друга страна, именно подобни статии ще оправдаят заличаването на някой природен парк или продължаващото субсидиране на нефтодобива.

Използвах по-горе фразата „демографско налягане” в превод на концепцията population pressure. Моделът на демографското налягане, който съм описал на няколко места, най-подробно в книгата „Унизената земя”, според мен е по-комплексен от този, който е използвала Бозерап или който развиват американските учени. Демографското налягане включва не само брой и плътност на населението, но и стил на живот – резултат от културен избор. В системата на глобалната икономика демографското налягане прави любопитни пространствени скокове, като например битието на британеца коства много по-малко земя на собствения му остров, отколкото в далечни страни на други континенти. Освен това, демографското налягане действа невидимо, то е сила на ентропията – и външната промяна на ландшафта не го изчерпва. Действително, в затворената система на планетата днес няма как да има девствена природа – дори на местата (ако все още има такива), където човешки крак още не е стъпвал.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални, Истории and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s