Зелената реполюция

Или как недомислици в енергийното законодателство ощетяват икономиката с милиарди, докато съобразителни политици пълнят джобове от зелена енергия

Енергията е скъпо нещо – и колкото да не ни се иска да разочароваме десетките хиляди българи, протестирали срещу непосилните битови сметки през зимата, тя е обречена да става все по-скъпа. Дотогава, докато зависим от изчерпаеми енергийни ресурси като въглища, природен газ и ядрено гориво и на пазара не се е появила нова революционна енергийна технология, всяко понижение на цените за крайния потребител ще бъде временно и с ограничен обхват.

Силно ограничена обаче е и покупателната способност на населението. Притиснати от кризата, българите намалиха потреблението на ток; бизнесът едва крета и също не консумира енергия. По тази причина през последните седмици специалистите алармират, че електроенергийната система е заплашена от дестабилизация, а по-емоционалните коментатори даже говорят за „разпад”. Свидетели сме на парадокс, достоен да влезе в учебниците по икономическа теория: търсенето рязко спадна и предлаганите количества са в пъти по-големи от потреблението – и в същото време има реален риск цената на тока отново да се покачи. Защо става така?

Възпявам електрическото тяло

„Представете си свръхмощен автомобил, принуден да се движи дълго време на първа предавка. Ясно е, че разходът на гориво е в пъти по-голям от оптималния режим. Горе-долу такива са нещата в нашата енергетика в момента” – посочва Атанас Георгиев, преподавател по дисциплината „Икономика в енергетиката” в магистърските програми на Софийския университет. В българската енергетика цените се определят не от търсенето и предлагането, а от цял куп законови и договорни ангажименти за задължително изкупуване: на първо място на зелена енергия, която по последни оценки е с около 1900 мегавата инсталирани мощности. Задължително се изкупува и токът от централите, които едновременно произвеждат електро- и топлинна енергия: близо 1380 мегавата са когенерационните мощности в заводски централи и топлофикации. Трети елемент от задължителния микс е токът от двете частни ТЕЦ с подписани дългосрочни договори – и се получава ситуация, в която е възможно Националната електрическа компания да е длъжна да изкупи в даден ден повече електроенергия, отколкото е националното потребление.

Чак след това за място под слънцето се борят енергията от АЕЦ Козлодуй (над три пъти по-евтина от тази на ТЕЦ „AES Марица Изток 1”), ВЕЦ и другите централи. Георгиев обобщава: високите цени при спадащо потребление се обясняват с това, че над 80% от българския пазар на електроенергия е регулиран. Ако пазарът беше свободен да избира електроенергията с най-ниски цени, в часовете с минимална консумация щяха да работят само АЕЦ Козлодуй и държавната ТЕЦ Марица Изток 2. За покриване на максималния товар (през 2012 г. в размер на 7444 MW) биха били достатъчни в допълнение държавните ВЕЦ и ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3. Собствени изчисления показват, че в такъв случай производствената цена на електроенергията би била с 14% по-ниска от настоящия микс на НЕК – но ефектът върху крайната цена би бил значително по-малък. От производителя (осреднена цена) до потребителя електричеството се оскъпява 2.4 пъти.

Кънчо Филипов, председател на борда на директорите на „Брикел” ЕАД и бивш директор на ТЕЦ „Марица Изток 1”, също анализира посочения ценови парадокс. Енергията е особена стока, която не може да се складира: няма буфер между производство и потребление, посочи той. За да се избегнат дефицитите е нужно да се поддържат резервни мощности. АЕЦ работи с базова мощност и производството не може да варира; през лятото ВЕЦ също не могат да компенсират евентуален недостиг. Единствено въглищната централа – обяснява специалистът – може да осигури примерно 30 мегавата допълнителна мощност само за половин час и така да балансира системата. Поддържането на буфери струва пари, независимо дали ги ползваме или не. Същото се отнася и за мините: ако в продължение на седмица помпите не източват вода и вентилаторите спрат да изземват газа гризу, под земята няма да може да се работи. Дори и да не се копаят въглища, разходите за поддръжка, ремонти, заплати и амортизации се трупат.

Икономическата логика говори, че когато постоянните разходи се разпределят върху по-малко единици продукция, цените изпитват възходящ натиск. Тогава? Да се закриват енергийни мощности, както вече загатна новият енергиен министър Асен Василев, е спорно решение на проблема. Ясно е, че ако икономиката излезе от сегашната депресия, търсенето на ток ще нарасне: енергийното планиране трябва да е с по-дълъг хоризонт. Въпросът касае също и десетки хиляди работни места, независимост от външни енергоносители, себестойност, възвращаемост на публични и частни инвестиции. Освен всичко друго, националната енергетика е изключително сложна цялост, тя е организъм. Кой може да прецени дали ще отреже ръката или ще извади сърцето на електрическото тяло?

Насъщният износ

Заради сключени от предишните четири правителства дългосрочни договори, гарантирани с тежки неустойки и международно порицание, българският потребител почти няма възможност да се възползва от ниските цени на държавните производители. Вместо това той е задължен от държавата да плаща скъпата частна енергия. Имаме скъп регулиран пазар с частни производители и евтин свободен пазар с държавни производители. Абсурд, напомнящ вица за мафията, която си имала държава. Освен всичко друго, трябва да плащаме, така да се каже, и за бездействието на евтините енергийни мощности. Единственото решение за държавната енергетика в създалата се ситуация е по-голям износ. Но предишното правителство запуши и тази пролука в безкрайния тунел.

„Това, че увеличаваме цената за пренос с добавките (за невъзстановяеми разходи и зелена енергия) определено ще намали възможностите на търговците да изнасят енергия” – заяви в интервю през юли 2012 г. бившият шеф на енергийния регулатор Ангел Семерджиев. Той прогнозира, че по-високите цени за пренос, влезли в сила в средата на миналата година, ще облагодетелстват транзита на енергия за сметка износа на нашата. „Съзнаваме, че има такъв проблем, но очакваме търговците на енергия в България да се справят със ситуацията. Няма как цялата тежест от добавките да се пренесе само върху битовите потребители – това би повишило цената за регулирания пазар с повече от 20%. Търговците на енергия също трябва да понесат, равномерно, своята част от тежестта”.

Обобщени от Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) данни говорят, че пропуснатите ползи от износ на ток в годината след повишаване цената на преноса вероятно ще надхвърлят половин милиард лева. Сравнен с аналогични периоди от предходната година, износът през първото тримесечие на 2013 г. е със 110 млн. лв. по-малко, през второто полугодие на 2012 г. с 275 млн. лв. по-малко, а през второто тримесечие на тази година се очакват още 150 млн. лв. пропуснати ползи. При средна цена на едро в региона от 38 евро за MWh, таксата от 35 лв. за износ прави българската електроенергия непродаваема.

Още по-любопитно е кой носи тежестта, по думите на злополучния бивш шеф на ДКЕВР. Специалист в ръководството на АТЕБ твърди: „Търговците всъщност нямаме реални загуби – когато не можем да изнасяме електроенергия от България, ние транзитираме енергия, произведена другаде” – купуват я от Румъния, Сърбия, Унгария. Поредното безумие е, че за транзита например от Румъния през България за Турция такса не се дължи, но износът от България за съседна Турция струва въпросните 35 лв. за мегаватчас. Губещи са производителите на свободния пазар, в голямата си част държавни дружества. Кънчо Филипов също не може да проумее логиката на регулатора: „За да вземат двайсет, те не искат да вземат сто и двайсет”. Държавата пропуска приходи, миньорите треперят за работните си места и в цялата система цари нездраво напрежение. Дали пък някой умишлено не се стреми да фалира НЕК? Всъщност не е нужно да е умишлено, за да е ефективно.

Започвайки от 2007 г., таксите за износ на ток от България са се увеличавали всяка година, но през юли 2012 г. те бяха вдигнати с близо 50%: от 11.7 евро на 17.52 евро за мегаватчас. Резултатът е, че сега през почивните дни износът на българска електроенергия е до десет пъти по-нисък спрямо обемите от миналата година.

Пъдарят не дава

Без износ, който да компенсира постоянните разходи на производителите на въглища и електричество, единственият изход е да се повишат крайните цени на регулирания пазар. Все повече експерти считат – поредният шеф на ДКЕВР Евгения Харитонова също го коментира – че през следващия регулаторен период, т.е. от 1 юли, ДКЕВР ще потърси по-високи крайни цени. Все по-малко търсене – все по-скъпо: поне ще останем в учебниците. В същото време разполагаме с всичко необходимо (освен може би с щипка здрав разум), за да позволим на износа да субсидира изтормозения вътрешен пазар. Според разчетите на АТЕБ, ако се премахне зелената такса за износ, в месеците до 1 юли в страната ще влязат 150 млн. лв. – пари, които ще отидат директно в производителите на свободния пазар.

Сумата е 3.5 пъти по-голяма от пакета за борба с бедността и безработицата, който служебният кабинет героично изстърга от държавния бюджет, тоест тя заслужава известни усилия. Но хората, заели овакантените постове начело на ДКЕВР и на енергийното министерство, явно се страхуват от толкова много пари. По думите на служебния министър Асен Василев, „С подписа на един министър могат да станат много неща, но аз няма да наруша закона” – в контекста на въпрос на „Дарик” за евентуално намаление на таксата за пренос. Да видим обаче какво казва законът.

Според чл. 6, т. 2 от действащия Закон за енергията от възобновяеми източници, ДКЕВР „разработва методика за справедливо разпределение на разликата между пазарната и преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от ВЕИ, между всички потребители, включително и търговците на електрическа енергия за количествата в случаите на износ”. Да оставим настрана, че доказалият безсилието си държавен регулатор е натоварен със задължението да тълкува какво е справедливо. В този текст става дума единствено за т.нар. добавка за зелена енергия, която е 11.10 лв. за мегаватчас, или близо една трета от таксата за пренос през мрежата високо напрежение. Тази такса включва още четири добавки, които не са защитени със закон: за пренос на НЕК, за достъп на Електроенергийния системен оператор, „кафява” добавка за тока от когенерацията, невъзстановяеми разходи заради неизгодните договори на Иван Костов с ТЕЦ „AES Марица Изток 1” и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3”. Общо – 23.16 лева за мегаватчас.

Тоест разумен компромис, който да отпуши износа и да подкрепи енергетиката в трудния момент може да се постигне. Дали приходите на НЕК от това в крайна сметка няма да нараснат? Колебливостта в сегашната критична ситуация нашепва, че печеливши решения се оставят на следващите управляващи – които със сигурност ще имат нужда от подкрепа за рейтинга си. Дали е така само гадаем; фактът е, че министър Василев оправда липсата на действие с ирелевантни на проблема текстове, при това взети от различен закон: с чл. 72–74 от Закона за енергетиката, касаещи ограничителните режими в снабдяването с енергия.

Зелените дупки на българската енергетика

Според сериозното изследване от 2011 г. „Черните дупки на българската енергетика”, всяка година между 1 и 2 млрд. лв. се отклоняват от енергийния сектор за политически и други сенчести плащания под формата на консултантски услуги и договори за ремонт. Авторите твърдят, че това е „един от най-сериозните канали, захранващи политическата корупция и олигархичният тип управление в България.” Събитията от последните месеци не дават основание да се надяваме, че с това е свършено – напротив, енергийната мафия търпи идейно развитие в „зелена” посока.

За да постигне националната цел до 2020 г. за 16% дял на ВЕИ в брутното крайно енергийно потребление, България предостави апетитни преференциални цени за инвестициите във фотоволтаици, вятърни паркове и централи на биомаса. Още в края на 2010 г. делът на чистата енергия у нас беше 13.8%, но истинският бум се случи през пролетта на 2012 г.: в трите безценни месеца преди обявения от ГЕРБ мораториум за присъединяване на нови ВЕИ мощности. Според експерти, вероятно сме изпълнили европейските зелени цели осем години предсрочно. Това би било похвално, стига да не беше се случило за сметка на крайните потребители: обеднялото население и измъчения бизнес.

За годината след 1 юли 2012 г. ВЕИ мощностите (без големите водни централи) ще получат от НЕК 467 млн. лв. За същия период АЕЦ Козлодуй ще отчете приход от 420 млн. лв. – и ще произведе четири пъти повече електричество, отколкото ВЕИ. Предостатъчно основание зелената енергия да бъде обявена за изначално зло: кой ли не злорадстваше, когато МИЕТ наскоро разпореди принудително спиране на част от ВЕИ мощностите. Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия счита в тази връзка, че демонизирането на ВЕИ е сталинистки похват – по този начин управляващите търсят оправдание за собствения си провал. Всъщност според него повечето собственици на ВЕИ са готови да предоговорят със следващото правителство цените си, но за Киряков още по-важно е да се повдигне голям обществен дебат за бъдещето на българската енергетика. Вечни ли са нашите ТЕЦ на лигнитни въглища? А реакторите в АЕЦ Козлодуй? На какви мощности ще разчитаме след 30 години?

Не е логично всичките трудности в българската енергетика да се обясняват със зелената енергия, наистина. Но въпреки безспорната важност на зелената кауза, по всичко личи, че в България чистата енергия всъщност е доста мръсен бизнес. Бързайки да не изпусне високите преференциални цени, всеки по-голям играч, включително партиен, си купи ВЕИ централи – коментира известен енергиен експерт. През лятото на миналата година депутатът от опозицията Антон Кутев изнесе информацията, че хора и фирми, пряко свързани с властта, получават над 70 млн. лв. годишно от ВЕИ мощности, присъединени към мрежата по време на управлението на ГЕРБ.

Според Кутев, в зеления списък челно място заемат Цветелина Бориславова (9.1 млн. лв. годишни приходи от ВЕИ), Иво Прокопиев (9.4 млн. лв.), Николай Вълканов (9.4 млн.лв.), Валентин Златев и „Лукойл Енерджи” (17-18 млн.лв.) – и редица други, включително свързани с Румяна Желева лица. От друга страна, макар и в по-малък размер, червените също не са имунизирани срещу зеленото изкушение: скорошно разследване на TV7 извади на светло ВЕИ централи на сина на бившия регионален министър от БСП Асен Гагаузов, на сина на депутата Петър Курумбашев, а за да не бъде никой обиден, също и на сина на депутата от ДПС Рамадан Аталай (шеф на Комисията по енергетика по време на тройната коалиция, голям радетел за ВЕИ). Ако имахме работещи прокуратура и Комисия за разследване на конфликт на интереси, те щяха да видят доста интересни неща в обширната база данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

ГЕРБ и тройната коалиция сключиха много неизгодна за обществото сделка, като избързаха с ВЕИ. Така те не позволиха да се възползваме от намаляващите с всяка година цени на инсталациите. Големи централи с ветрогенератори и фотоволтаици се впиха във всяко свободно местенце от мрежата, често нанасяйки груби щети на природата. Новите мощности не подмениха старите: въглеродните емисии няма да намалеят. Препоръката за производство на мястото на консумацията и за акцент върху микро ВЕИ – собственост на домакинствата, не бе изпълнена. Сега хората плащат по-високи сметки заради нещо, което носи съмнителна екологична полза – и допълнителните приходи се стичат в джобовете на олигарсите. Това ли беше то зелената революция? Или просто нейният български вариант…

Социализмът ни завеща внушителна енергийна система. Заради последвалата деиндустриализация тя ни позволи дълго да поддържаме най-ниските цени на тока в Европа. Евтината енергия трябваше да компенсира още по-ниските заплати и да привлича външни инвеститори. Българската енергетика бе толкова силна, че устоя и на неизгодни приватизации, и на огромни неоправдани инвестиции, и на системно източване. Но усилията на цяло поколение политици вече дават резултат.

“TEMA”

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Зелената реполюция

  1. You could definitely see your enthusiasm within the work
    you write. The world hopes for more passionate writers such as you who
    aren’t afraid to say how they believe. At all times follow your heart.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s