Глобалното затопляне се забавя?

Постепенно сред климатолозите се налага консенсусът, че темпът на глобалното затопляне се е забавил през последното десетилетие. И не става дума за директори на петролни компании и хора, които гласуват за републиканците – пише журналистът на свободна практика Фред Пиърс в анализ за Yale Environment 360.

1998 си остава най-горещата година на Земята, откакто се водят достоверни записи – заради големия феномен Ел Ниньо в Тихия океан. За последващо застудяване не може да става и дума: според Националната служба за океаните и атмосферата на САШ (NOAA), всяка от 12-те години на новия век попада в списъка на 14-те най-горещи години от 1880 г насам. 2010 е втората най-гореща година след 1998.

Все пак има индикации, че темпът на затоплянето на атмосферата, започнало през 1970-те и сериозно ускорило се през 1990-те, напоследък се е забавил. Вероятно става дума за кратка пауза – но така или иначе това е факт. Пит Стот, ръководител на отдела за мониторинг на климата в Метеорологичната служба на Великобритания вече говори за „хиатус” (интервал, прекъсване) в затоплянето.

Джеймс Хансен, ръководител на GISS института за космически изследвания на НАСА, преди седмица написа в блога си: „Темпът на глобалното затопляне през това десетилетие изглежда по-бавен, отколкото през предходния четвърт век.”

Какво се случва? Концентрацията на парникови газове в атмосферата продължава да нараства, тоест затоплянето би следвало да се ускорява. Редица теории могат да обяснят защото нещата не се развиват точно по този начин. Хансен например счита, че огромните емисии твърди частици в смога над азиатските градове засенчват Земята и действат като „камуфлаж” на парниковия ефект.

Колегата му Гейвин Смит от своя страна смята, че напоследък се случват по-малко затоплящи феномени Ел Ниньо и повече изстудяващи Ла Ниня. Ако се пренебрегне техният ефект според Смит резултатът ще е постоянна тенденция към затопляне.

Тази гледна точка насочва към безспорната роля, която океаните играят в световния климат. Причината за хиатуса в затоплянето е, че океаните поемат по-голяма част от допълнителната топлина в атмосферата – твърдят повечето учени. В потвърждение на това, ново изследване на Националния център за проучване на атмосферата в Колорадо установи, че през последните 15 години затоплянето на океаните се ускорява.

Ричард Алън от Университета в Рединг синтезира: „През последното десетилетие затоплянето е скрито под повърхността на океана. Ако отчетем и температурите на океана, глобалното затопляне не се е забавило”.

Това не трябва да ни изненадва – посочва Крис Рейпли от Юнивърсити Колидж в Лондон. Океаните в крайна сметка поемат над 90% от допълнителната топлина, която парниковите газове създават в атмосферата. Климатичните модели на учените се справят с изчисленията на атмосферните процеси, но имат проблем в описването на взаимодействията между океан и атмосфера. Тези взаимодействия внасят голяма несигурност в климатичните глобални прогнози, особено в краткосрочен период.

Някои парчета от пъзела са отдавна известни. Например през годините с Ел Ниньо, топли водни маси напускат екваториалните зони на Тихия океан; океанът освобождава топлина в атмосферата и температурите чувствително нарастват. Това се случи през 1998 г.

Но докато Ел Ниньо възниква и отшумява приблизително в рамките на една година, има и други, по-продължителни топлинни цикли в океаните, които траят с десетилетия. Например Десетилетната тихоокеанска осцилация и Атлантическата многодесетилетна осцилация (AMO). И двата споменати цикъла определят климатичните флуктоации през XX век. Възможно е тези или други сходни океански цикли да са довели до поемане на повече топлина от морските води напоследък.

На това мнение е и Вирджини Гуемас от Института за климатични науки в Барселона. В нова научна статия тя заявява, че дава първите надеждни данни за връзката на океаните с настоящото „температурно плато” в атмосферата. Детайлните й измервания са установили, че тропическите зони на Тихия океан са поели около 40% от допълнителната топлина в атмосферата, а още 40% е погълнал Северният Атлантик.

Майлс Алън от Оксфордския университет се радва чисто професионално на настоящото забавяне на затоплянето. През 1990-те той прави прогноза за разлика от 0.25 градуса по Целзий между температурата на десетилетието, завършило през 1996 г., и това, завършило през 2012 г. След като в края на 1990-те температурите стремително нарастват, прогнозата му е висяла на косъм, но забавянето на ръста им през последните години я потвърждава.

Алън обаче продължава: ако забавянето продължи до 2016 г., моделът ми няма да струва нищо. Сега много влиятелни климатолози са принудени да признаят, че са били хванати неподготвени от „топлинния хиатус.” През 1990-те мнозина са били на мнение, че парниковите газове са единствената причина за глобалното затопляне – и сега трудно приемат, че се намесват и други фактори, съответно че затоплянето би могло да се забави.

Преди конференцията в Копенхаген през 2009 г., с надеждата да се постигне глобално споразумение за климата, много учени декларираха, че глобалното затопляне не спира да се ускорява. Сега те изпадат в доста глупава ситуация заради екстраполацията на краткосрочни времеви редици.

Все пак учените бързат да коригират моделите си. Пит Стот миналия месец например докладва, че глобалните температури следват „по-ниските зони” на повечето прогнозни модели – и че очакванията за по-високи температури не съответстват на регистрираните значения. Британската метеорологична служба понижи прогнозата си за 2017 г. от 0.54 градуса над средните температури през XX век до 0.43 градуса. Обяснението беше, че новият климатичен модел HadGEM3 включва нови оценки на природните цикли.

Стот признава: тези цикли продължават да не са добре интегрирани в нашите модели. Природните цикли могат да се върнат към ускоряване на затоплянето на атмосферата във всеки един момент. Но никой не знае в кой точно момент.

Залогът за климатолозите е голям – обобщава авторът Фред Пиърс. Ако техните прогнози за следващото десетилетие покажат сериозно разминаване с действителността, просто никой няма да вярва на това, което те казват за 2050 или 2100 г. – дори прогнозите им да са станали междувременно по-прецизни.

В тази връзка, Вирджини Гуемас счита, че нейният последен труд може значително да подпомогне „оперативните десетилетни климатични прогнози.” Засега прогнози тя не прави, но е на мнение, че топлината, която в последно време се е натрупала в океаните, много лесно и скоро може да се върне обратно в атмосферата. „Най-вероятният сценарий е затоплянето на атмосферата през следващото десетилетие да се ускори”.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s