За да остане риба в морето

„Морето е като огромна тенджера с рибена чорба. Наоколо сме се наредили много рибари, всеки с лъжица в ръка. Трябва да внимаваме да не използваме твърде големи лъжици, защото чорбата може да свърши. За всички.” Димитрис Занес, потомствен рибар от остров Андрос, бавно пие кафе, пуши цигара и се припича на пролетното слънце, приседнал на борда на лодката си. Сутринта той и партньорът му Янис изнесоха представление за малката група журналисти и фотографи от кораба на „Грийнпийс”: показен риболов в нереално бистрите води на залива пред Хора, най-голямото селище на острова.

Уловът в мрежите е по-скоро беден. Рибарите от Андрос излизат до 20 мили навътре в морет, край пристанището Димитрис и Янис не са и очаквали чудеса. Така или иначе морето днес отпусна двайсетина шарени риби и половин кофа сепии. Шабленският рибар Емил Дуков вдига вежди: българските рибари понякога само си мечтаят за подобна „оскъдица”.

Емил – както и останалите – сме тук благодарение на Greenpeace. Зелените корсари, станали световноизвестни с мирните си войни срещу японските китоловни флотилии и мръсните петролни платформи в Северно море, този път са се захванали с по-прозаична задача. Те искат да обърнат вниманието на властите и на обществото към проблемите на дребните рибари в Европейския съюз. През последните десетилетия европейското рибарство силно се индустриализира. Учените твърдят, че огромният риболовен флот е в състояние да улови двойно и тройно повече риба, отколкото са възстановителните способности в европейски води. Последиците са вече налице: все по-малко и все по-скъпа риба.

Гигантите повличат със себе си дребното рибарство, стотици хиляди работни места са поставени на карта. Устойчив поминък, по-стар от цивилизацията, е на път да бъде затрит заради липсата на граници за алчността на неколцина риболовни магнати. В момента ЕС ревизира Общата рибарска политика (ОРП), която ще действа през следващите 10 години. За да подкрепи устойчивите принципи, които ще гарантират възстановяване на рибните запаси, един от корабите на Greenpeace – ледоразбивачът Arctic Sunrise, предприе кампанийна експедиция край бреговете на девет морски европейски държави. Тръгвайки от Черно море – българската група се присъедини във Варна и пропътува по море до Цикладските острови в Гърция – Arctic Sunrise ще премине през Средиземно море в Атлантическия океан и ще донесе до Брюксел посланието на дребните европейски рибари: ако искаме в нашите морета да остане риба, трябва да действаме сега.

Сбогом и благодаря за рибата

Мраморно море бе пролетна приказка, но след Дарданелите навлязохме в бурни води. Вълнение от 3-4 бала надали ще впечатли морските вълци, обаче на този конкретен кораб то определено причинява дискомфорт. За да си проправя път през ледовете, малкият Arctic Sunrise е с изрязан кил (така корабът може да се качва върху леда и да го чупи с тежестта си), което го прави нестабилен при вълнение и гарантира на екипажа и на пътниците голямо люшкане. Взех предпазни мерки срещу морската болест с хапчета кукулин и бутилка ром – и като цяло й се изплъзнах. С едно изключение: тъкмо разговарях с Нина, ръководителя на нашата кампания.

Нина Тюлен е врял и кипял екоактивист, тя работи за Greenpeace вече 15 години. Това ме изкуши да я провокирам: наистина съм загрижен за околната среда, но освен това съм икономист. Ако риболовът бъде оставен само на дребните рибари, цената на рибата на пазара ще се повиши. При това предложенията за реформи на ОРП засягат много икономически интереси. Отговорът според мен бе убедителен:

„Всичко зависи от това как ще дефинираме „икономика”. Ако я разбираме като заетост и препитание, тогава именно дребното рибарство е пътят, по който трябва да се развиваме. 80% от заетите с риболов в Европа са дребни рибари. За да не изчезнат крайбрежните общности, които нямат алтернативен поминък, трябва да позволим на рибните запаси да се възстановят. Трябва да намалим консумацията си до степен, която е устойчива. Когато рибните запаси се възстановят, ще можем да ловим много повече риба, отколкото в момента.” Действително: данните на WWF сочат, че заради прекомерната експлоатация уловът на треска в Северно море е спаднал от 3.5 млн. тона през 1995 до 1.5 млн. т през 2007 г.

След техническата пауза, която ми наложи бясното клатушкане, Нина продължи: „Проблемът са големите индустриални риболовни компании. Техните собственици се нареждат в топ 500 на най-богатите европейци, а в същото време продължават да получават огромни субсидии от ЕС – докато за повечето дребни рибари субсидии на практика няма. За нас най-важната промяна в ОРП е да се намали капацитетът на европейската риболовна флота. Считаме, че риболовни траулери – тези, които нанасят най-големите екологични щети и не носят ползи за местната общност – трябва да бъдат директно бракувани и изваждани на суша.”

Наистина смело искане и все пак Greenpeace много пъти е допринасял за промяна от сходен, а и по-голям мащаб. Само преди 20 години беше нормално петролните компании да потапят в океана износените сонди. През 1995 г. Greenpeace активисти окупираха платформата Brent Spar с искане тя да бъде рециклирана на сушата. Собственикът Shell отказа с мотива, че разходите ще са твърде високи – и това възмути цяла Европа: хората чисто и просто бойкотираха петролния гигант и спряха да купуват неговите горива на бензиностанциите. След седем седмици Shell сведе глава. Същата надежда ни води и днес в тази „невинна” експедиция.

Челен гръцки опит

Питам Димитрис може ли един дребен гръцки рибар да гледа семейство само с риболов, или трябва да има и друг съпътстващ бизнес? „С много труд мога да храня семейството си само с риболов, но се страхувам, че след пет години това вече няма да е възможно – отговори той. – Бъдещето за мен е мрачно. Помня какво беше преди пет години и виждам какво е сега. Всяка година полагам все повече усилия. Но всичко си има граници: не мога да ползвам по-дълги мрежи, не мога да слагам повече куки или да излизам по-навътре в морето. Предполагам, че след пет години, ако не вземем незабавно мерки, в морето просто няма да остане риба.”

Теодорос, рибар от малкия пристанищен град Лаврио, потвърждава: „Рибата намалява. Мисля, че за това допринася целогодишното тралиране на дъното. По-рано след май тралирането беше забранено, но сега заради икономическата криза то е разрешено през цялата година. Траловете късат нашите мрежи, отнасят парагадите, но най-вече смачкват рибните яйца: не може да се ражда нова риба.”

След като гръцките рибари едва се справят, какво остава за нашите в далеч по-бедното на риба Черно море? Емил Дуков, който на кораба представлява „МИРГ Шабла – Каварна – Балчик” (Местна инициативна рибарска група, вид публично- частно партньорство), е откровен: за да може дребният рибар в България да храни семейство само с риболов, в момента той трябва да е нещо като нинджа. Това означава не само усилия и умение, но и най-различни „схеми”. Българските рибари все пак имат възможност да стъпят на по-надеждна основа, например търсейки европейско финансиране, за което МИРГ може да им окаже съдействие.

По време на пресконференция на Arctic Sunrise преди отплаването на кораба от Варна поредният шеф във ветровитата Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури Драгомир Господинов обеща, че България до месец април ще представи на Брюксел стратегия за насърчаване на дребното рибарство. Да видим. Прави силно впечатление, че докато дребните гръцки рибари с готовност се организират около идеята на Greenpeace, за да бранят интересите си – те протягат ръка и на българските си колеги – нашите са свикнали да се държат като единаци. Тук определено говори манталитетът, а не количеството риба във водата. Колкото и да е ловък самотният ловец, той няма шанс пред индустриалните акули.

На гърците никак не им е леко в момента. В рибните ресторанти няма и помен от солените цени отпреди дълговата криза. На едно място буквално ни спряха на улицата – видяха как щракаме фотоапарати из сергиите на рибния пазар, предложиха ни да си купим риба на магазинска цена и да ни я сготвят в съседния ресторант, който бе доволен да консумираме от него само салати и вино. Въпреки всичко и в тези тежки моменти гърците не забравят кое е голямото им богатство: природата, морето, брегът. Гледах как ученици със саморъчни плакати се стичат към театъра в Хора, където Greenpeace подреди малка изложба за проблемите на морето – и знаех, че тази страна има бъдеще. Също и във Варна хиляди се качиха на борда на Arctic Sunrise и чуха посланието в подкрепа на дребните рибари. Политиците трябва да се вслушат в този призив, за да защитят хиляди работни места. За да остане риба в морето.

ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s