Варна – Атина – София

С огромно удоволствие съобщавам, че – живот и здраве – на 24 март ще се кача на борда на кораба на „Грийнпийс” Arctic Sunrise. Предстои ми една седмица морско пътешествие – от Варна до Атина. Благодаря на Greenpeace за поканата! Още не съм успял да се развълнувам както трябва, защото трябваше да разчистя следващата седмица от ангажименти и покрай това стресът беше голям. Но вече се настройвам за път. Пораснал съм с книгата на Никос Казандзакис „Рапорт пред Ел Греко” и един от любимите ми пасажи в нея гласи: Няма по-голямо щастие в живота на човека да пътува ранна пролет с кораб из Цикладските острови. Горе-долу по същото време, когато четях това за пръв път, чух албума „Greenpeace: Rainbow Warriors” – за който песни са дарили Стинг, Питър Гейбриъл, U2 и много други. Това беше откровение: преди повече от 20 години. Сега се чувствам така, сякаш ми предстои да обера плода на отдавна посято, но забравено и тихомълком расло, развивало се без моя намеса дърво. Дано е сладък.

После, разбира се, ще напиша какво съм видял и научил. Може би вече сте чели в медиите, че Arctic Sunrise започна от Букурещ голямо турне около Европа. Целта е да се окаже подкрепа на дребните рибари, които са изблъсквани и лишавани от поминък от големите риболовни флотилии. Деница Петрова от „Гринпийс България” цитира данни на Европейската комисия, че в момента европейската индустриална риболовна флота е толкова мощна, че може да улови 2 до 3 пъти повече от възстановителните способности на рибните запаси. Освен хиляди работни места и културно наследство от незапомнени времена, с крайбрежните дребни рибари бихме загубили цял стопански сектор с ниско въздействие върху околната среда. В момента преговорите за реформата в Общата рибарска политика на Европейския съюз са навлезли във финалната си фаза; решенията, които се вземат днес, ще определят облика на нашето рибарство през следващите 10 години.

Междувременно искам да споделя няколко, така да се каже, економически наблюдения от последните дни. Миналата седмица работех върху политическа тема – какви са последните решения на бившите управляващи и дали те не са се опитали да се облагодетелстват като за последно. Освен изхарченият фискален резерв (ГЕРБ усвои поне 300 млн. лв. от най-най неприкосновените ни запаси) и ударните продажби на имоти и раздаване на концесии, внимание заслужават законотворческите инициативи на „бившите”. В областта на околната среда те са по-скоро отлагане: политическите амбиции на ГЕРБ са живи, а тази партия добре помни, че в началото протестите бяха зелени.

Решението дали да се строи в Пирин беше оставено на следващите. Бъдещето ще се произнесе също и какво ще правим с крайбрежието: ГЕРБ отхвърли предложения от БСП мораториум върху сделките и строителството край морето. Мнозинството не се съгласи и с другия, предложен от „сините”, мораториум върху разпореждане със земи и гори – държавна и общинска собственост, попадащи в горския фонд и защитените територии. Ето как мотивира този отказ председателят на регионалната комисия Любен Татарски: „Предлага ни се още 35% от територията на страната да попаднат под забрана. Над сто общини са планински, в тях живеят хора, които нямат друга алтернатива освен да ползват горите и планините – на какво ги обричаме!”

Силен, макар и патетичен аргумент. Съпоставете го със следната история. Вече 15 дни населението на няколко доспатски села излиза на улицата и протестира; хората се опитват да блокират пътища. Без знанието на местните, Министерството на земеделието и храните (в правителството на ГЕРБ, да-да) е отдало на концесия ловно стопанство „Омана” с площ почти 2000 ха. Родопчаните се опасяват, че концесионерът ще огради територията на ловното си имение и те няма да имат достъп до имотите си. Във фирмата – концесионер участие има дъщеря на (бившия) пловдивски депутат от ГЕРБ Антоний Йорданов. Говори се, че същата съдба се готви за ДЛС „Извора” край Девин. Ето на какво ги обрекохте.

Друго нещо, на което искам да обърна внимание, е неразумният коментар на колегата от в. „Преса” Пламен Енчев. Това са точните му думи: „Цял кораб, и то ледоразбивач, на световната природозащитна организация „Грийнпийс” се отби във Варна, за да защити поминъка на дребните рибари у нас. Инициативата е много похвална, но за съжаление твърде закъсняла. Къде бяха „Грийнпийс”, когато бетонни комплекси никнеха край морето? А когато се унищожаваха дюните…”

Много по-логично би било „Грийнпийс” да запита българските журналисти: Къде бяхте вие, когато се унищожаваше крайбрежието на вашата страна? Надявам се, че писанието на Енчев е резултат от умора, натрупала се във всички нас покрай смутните политически времена в България.

Всъщност журналистически и разследващи материали за безчинствата по крайбрежието и в планините имаше, включително и с моя скромен принос. Не е спирало да има такива. Проблемът е, че пишеш, разкриваш, правиш словесни и служебни подвизи – и се блъскаш в стена. Разкрития за нарушения не са липсвали никога у нас – но наказания така и няма. Затова и в нашите души, в душата на нашия народ, се намести пасивността и безсърдечието, безволието. Продължавам да мисля, че икономическите проблеми на България имат духовен (spiritual) характер. Бездуховността и неверието дават отговор и за бедността, и за престъпността, и за унищожаването на околната среда в нашата страна.

Знаете ли кой е първият „еколог”? „Сред гладките камъчета на реката”, пише пророк Исайя, „лежи твоят дял. Те, те са твоето наследство. Дори тях ти си ги…”

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Лични, Обществени and tagged , . Bookmark the permalink.

2 Responses to Варна – Атина – София

  1. Lazar Staykov says:

    Поздравления,
    ще бъдем с теб “спиритуално” 😉

  2. Lidiya Svetoslavova says:

    Радвам се много, че ще се качиш на Този кораб и аз така като теб си спомням онзи албум:))

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s