Силициево равно поле

Всеки лев за иновации в България – тухла в националната офис сграда!

В пустинята на българското знание се изсипва истински порой: с близо 100 млн. лв. (85% от тях европейски пари) в София ще се строи технологичен парк. Българският технополис – както понякога наричат тези центрове за наука, технологии и бизнес, трябва да заработи в края на 2015 г. На мястото на старите казарми на Четвърти километър върху площ от 270 дка в „София Тех Парк” ще се намери място и за офис сграда, и за музей, и за модерни лаборатории. По думите на директора Елица Панайотова, компаниите в него ще си партнират с БАН, с университетите, с няколко министерства и дори с неправителствени организации.

Нали биологията е науката на XXI век, метафората „порой в пустиня” би трябвало да събуди някои притеснения. Вместо да се просмуче дълбоко в почвата и да осигури живителна влага за дълго време, обилният пустинен дъжд бързо се оттича и изпарява, а растителността, която избуява след него, е краткотрайна. „София Тех Парк” се подкрепя на най-високо равнище; това се очертава като знаковия проект на ГЕРБ в областта на науката, която определено е слабо място на управляващата партия. Организаторите са ентусиазирани, но избраният подход, световният опит, а и критичният поглед на българските специалисти оставят впечатлението, че Софийското равно поле няма да се превърне толкова лесно в Силициева долина.

На разходка в парка

Технологичните паркове се раждат в Америка още през 1950-е. Първият и най-прочутият, Силициевата долина в Калифорния, възниква напълно спонтанно около талантливите възпитаници на Станфордския университет. Държавата бързо подава ръка на обещаващите технологични фирми и им възлага големи военни поръчки. Днес само в САЩ в технополиси работят 300 хил. души. Правени са изследвания, че всяко работно място в подобен център създава средно 2.57 работни места в икономиката. Типичният технопарк е разположен в предградията на по-малки градове и е организиран около водещ университет или институт. В него работят предимно студенти и млади учени.

Една от страните, които залагат на технопаркове за икономическото си развитие, е Турция. Само за две десетилетия броят на технополисите в южната ни съседка нараства до над 40. Работещите в тях 1700 компании генерират продукция за износ от над 500 млн. долара годишно, но това е нищо в сравнение с бъдещите планове. От Технопарк Истанбул, който ще бъде завършен до 2020 г., се очакват 10 млрд. долара годишен оборот, главно от военнопромишления сектор.

Справка в сайта на Международната асоциация на научните паркове и зоните за иновации показва, че в тази организация членуват близо 400 парка от 70 страни, включително Нигерия, Кения и Ботсуана – но не и от България. Страната ни влиза с половин век закъснение в клуба на научните градчета, което ни задължава да подходим много внимателно и новаторски към този въпрос. Важно е да се отбележи, че у нас през годините технопаркове все пак са учредявани, например Международен технопарк – Габрово и Бизнес инкубатор – Варна, но резултатите им не са удовлетворителни. Или поне не сме чували за компания или продукт със световна известност, излязъл от тях. Така че самият факт на предоставяне на пари и сгради с табели „ТЕХНОПАРК” не е достатъчен, включително не изчерпва държавния ангажимент към иновациите в икономиката.

Нещо се случва

Тези, за които чашата е наполовина пълна, имат своите основания да считат, че на иновационния фронт в България има нещо ново. Освен обявената инвестиция в „София Тех Парк”, яростния протест срещу злоупотребите във Фонда за научни изследвания и задаващата се отделна оперативна програма за наука – които безспорно са събития, у нас в края на миналата година заработиха и два рискови фонда, захранени с пари от европейската инициатива „Джереми”. Eleven и LAUNCHub ще разпределят общо 21 млн. евро между няколкостотин иновативни стартиращи фирми – между 25 и 200 хил. евро на проект. LAUNCHub се фокусира върху информационните и комуникационните технологии, а Eleven има по-широк интерес, включително електронна търговия, дигитални медии и забавления. Ивайло Симов, един от основателите на Eleven, сподели пред „ТЕМА”, че дотук фондът е инвестирал в 21 проекта. Някои от тях дори вече дават заявка за глобален успех.

Например към продукт на българската фирма Filement (система за private cloud, т.е. от вашия мобилен телефон може да се свържете с домашния си компютър) голям интерес има известна корпорация от Силициевата долина. Перспективен проект е и Farmhopping – онлайн платформа, директно свързваща „градските хора”, които искат да купуват чиста земеделска продукция, с малки устойчиви ферми. Други иновации са по-тясно профилирани, но въпреки това могат да разчитат на пазар, тъй като „хвърлят мост между индустрии”: такава е например информационната система за фирмено планиране на ветеринарни клиники.

Залата, където се провеждат менторски срещи с проектите на Eleven, жужи някак различно. Лицата са съсредоточени, на компютърните екрани са отворени по десетина прозорци; средната възраст тук е около 30. Лесно е да си представиш, че след броени месеци някой от тези ентусиасти ще се сдобие със заветния пазарен успех. Стопанската история е показала, че в раниците на амбициозните млади инженери има повече генералски жезли, отколкото в тези на простите редници. Но толкова често това, което дели новаторите от успеха е заем в размер на само 100 или 200 хиляди – смешни пари, предвид перспективите за бъдещи печалби.

В момента освен „еврофондовите” Eleven и LAUNCHub у нас няма нито един фонд за рисков капитал, който да подкрепя стартиращи фирми. В периода 2005–2007 г. в страната едновременно работеха 4-5 рискови фонда, спомня си Ивайло Симов – но това е минало. Натрапва се въпросът: колко стартиращи проекти можеха да се насърчат с парите, които Българската банка за развитие върна на строителните фирми през 2010 г.? И, в крайна сметка, какво друго би могло да се направи с онези 50% от парите за „София Тех Парк”, предвидени за сгради, ремонти и музей?

Парково строителство

„София Тех Парк” се оформя като медийна атракция, счита Георги Гушлеков, ръководител на Асоциацията за иновативно развитие: „Това, че половината пари ще се дадат за строителство при положение, че у нас пустеят сгради, говори само за себе си”. Спорен момент за него е и в технопарка да се канят чужди гиганти като Google и Sisco (с което президентът наскоро се похвали). Това противоречи на самата идея, заради която се създават техноцентрове – да насърчават собственото знание. „Не офиси за мегакомпании, а ученици и студенти трябва да населяват технополисите”. Ивайло Симов е по-дипломатичен: „Няма лошо 50% от средствата да отидат за инфраструктура, но поне другите 50% да отидат за хората.” Според официалната информация, за научна инфраструктура в “София Тех Парк” са предвидени 20 млн. лв., или едва 20% от „високотехнологичните” средства.

Да се върнем крачка назад. В задълбочен доклад от февруари 2012 г. Световната банка препоръча на българската държава да инвестира сериозно в знание, защото това е основното конкурентно предимство в днешния свят, а ние силно изоставаме и губим големия си потенциал, създаден в ерата на социализма. Това го каза Световната банка. Не е тайна, че сега България отделя четири пъти по-малко (като процент, за размера да не говорим) средства за наука от средната европейска държава – и (ще) си пати заради това. Една от препоръките на СБ е у нас да се изградят технологични паркове, като част от необходимите пари може да се вземе от европейските фондове. Но паркове, а не един единствен, витринен мегаобект.

В същото време оперативна програма „Конкурентоспособност” не блести с добри резултати. Може и да е договорен голям процент от отпуснатите средства, но това е по-скоро административен номер: парите трудно стигат до българските фирми и повечето предприемачи я избягват. Договорените през декември 50 млн. евро за „София Тех Парк” дават възможност да се отчетат успехи във важната бизнес програма. Още повече, като бивш кмет на Габрово министърът на евросредствата Томислав Дончев със сигурност знае това-онова и за технопарковете.

Но в случая Дончев остава на заден план: сам Росен Плевнелиев реши да бъде мотор на технопарка. Всъщност не правителството, а президентът бе този, който оповести решението да се строи изследователски център в София. Похвална активност за държавен глава – както и рекламата, която Плевнелиев направи на още неродения проект по време на визитата си в САЩ през май. Стига само действително да ставаше дума за наука и изследвания, а не за поредния жест към строителните фирми. Оставете реториката. Числата ясно говорят, че фокусът пада върху тухли, а не върху наука: от 100-те милиона 50% ще отидат за строеж и ремонт, 30% за лаборатории, а 20% за „меки мерки”, каквото и да значи това.

В същото време БАН разполага с голям сграден фонд, включително с лаборатории, които изпитват хронични затруднения заради недостиг на средства, а една четвърт от офисите в София пустеят. Но явно строителите са издействали поредната антикризисна инжекция под формата на пари за наука. Същият трик бе приложен миналата година при засаждането на прекрасната градинка пред тънещата в бедност и прах Народна библиотека. Във всички случаи за управляващите е неприемливо да вземат терен от БАН за нуждите на технопарка, тъй като част от плана е академията да бъде държана изкъсо в това научно начинание. Доколко научно е то обаче е твърде спорно, тъй като „София Тех Парк” се прави не толкова да насърчи българското изобретателство, а да допринесе за оформянето на планирания „вторичен център на София” – между „Арена Армеец” и бъдещите нов национален стадион и покрит тенис корт.

Кадрите решават всичко

Вместо да побългарява идеята за Силициева долина, българската държава следва да се замисли как да помогне на изобретателите в „долината на смъртта”, тоест в предпазарния етап на иновациите, отбелязва инж. Гушлеков. У нас липсва рисково финансиране и новаторите – също както пионерите на Индустриалната революция – трябва да осъществяват идеите си със собствени средства и с пари от роднини и приятели. Именно за такива случаи съществуват бизнес инкубатори, които поне спестяват на стартиращите фирми разходите за наем и комуникации. За да не се стига до „долината на смъртта”, в момента се опитва да си проправи път идеята за български фонд за рисков капитал. Средствата за фонда в размер на поне 100 млн. лв. могат да се наберат от близо 30-те търговски банки, печелещи на нашия пазар.

Инженерът, завършил техническа кибернетика в пражкия Технически университет, твърди, че е привлякъл интереса на чужди инвеститори с проект за биореактор с използване на слънчева енергия, базиращ се на свойството на някои водорасли да растат изключително бързо. Тяхната биомаса може да се използва за извличане на мазнини, за фуражи, за биогорива, а също и да усвоява въглеродния диоксид от българските ТЕЦ. Освен ползата за климата, така по приблизителни изчисления могат да се създават до 30 млн. т. петролен еквивалент годишно (теоретично – в този мащаб инсталацията би била приблизително с размерите на Софийската котловина). Именно с подобни проекти, с т.нар. гейм-чейнджъри, трябва да се занимава държавата, счита Гушлеков: когато стане силна, индустрията сама ще си направи витринни технопаркове. Между другото световният опит говори, че основаваните по държавно нареждане технополиси – като руският Сколково и Сайбърджайя в Малайзия – имат най-добри резултати в харченето на пари.

Според мащабно мислещия инженер, България не е обречена да бъде бедна, но ни липсват ключови неща, за да постигнем просперитет. На първо място ни липсват високи цели. Второ, не анализираме правилно своите икономически плюсове. Ниските заплати са най-често изтъкваното ни конкурентно предимство, но в предприемачески план те са по-скоро слабост. Китай беше богат и силен, но Индустриалната революция се случи не там, а в бедна Англия – защото заплатите в Китай са ниски и предприемачите нямат мотив да намаляват разходите си с нови машини. Трето, наличният интелектуален капитал не се използва целенасочено. Господстващата идеология настоява, че пазарът е нещо активно, което регулира процесите, а на практика пазарът изсмуква интелект, вместо да създава поле за изявата му. И последно, прословутата наша финансова стабилност пречи на развитието. Предпочетохме институциите пред технологиите и сега няма какво да отговорим, когато ни попитат: – Къде е вашият тъкачен стан? Къде е вашият транзистор?

Къде са българските изобретения, които са се наложили на световния пазар? Ще се умножи ли броят им и качеството на работата на българския изобретател със стоте милиона за строителство на „София Тех Парк” – показен обект от типа на зала „Армеец” и „българския Лувър”? За това ли отиват парите по оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” – да строим евтини европейски офиси на „Гугъл”? Противно на насажданото сред народа убеждение и въпреки оскъдицата, в която са принудени да се борят, през последните години нашите учени имат световни постижения. Например според световната класация Scopus в периода 1996–2011 г. българската физика е на 41-во място, химията е на 42-ро, а математиката на 45-то. В същото време българските финансисти, които предписаха на научната и развойната ни дейност (пък и на целия народ) строга диета, в научен план са едва 65-и. Може и да не са особено научни, но за сметка на това са хитри: с находчивия проект за употреба на „София Тех Парк” те за пореден път маскират собствените си интереси като национални.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s