По коя тема е днес?

Движението на зелените идеи се превръща в разновидност на партия „Атака”

Опитен колега наскоро сподели: в медийна среда най-силно въздействат фактите. Достатъчно е добрият журналист да изложи фактите и ще направи бум. Ако не разполага с факти и вътрешна информация, журналистът (или който и да е комуникатор) минава на режим „емоции.” И с емоция се постига въздействие, но това не е издържано, някак си незряло. Третият вариант е с тънък български хумор.

И емоции ползвам в работата си, и към хумора се протягам, но съм така скроен, че най-много уважавам фактите. По тази причина се дистанцирам от мотивираните само с емоции протести, дори те да са със зелен предмет. В момента се взирам в  следния Фейсбук диалог: (Статус) „Днес има ли протест? Научавам от новините, а съм пропуснала подготовката!” – (Коментар) „По коя тема е днес?”– (следващ коментар) „За Иракли, ужким!”

Не мисля, че всичко е читаво в драстичното активизиране на зелените протести в последните месеци. Не мисля, че всички каузи, за които се протестира на улицата и във Фейсбук, са оправдани, т.е. се базират на факти. Изглежда ми сякаш не всички места, които ни призовават да спасяваме, действително се нуждаят от строго опазване. В същото време ми се струва, че важните за биоразнообразието места, ключовите за природопазенето теми, както и много прекрасни хора с истинска екологична експертиза се лишават от заслужено внимание заради актуалния медиен зелен порой.

Имам подозрението, че някои от днес най-гръмките „зелени” не заслужават да стоят пред протеста на активизиралите се граждани – те не отговарят на изискванията за морал, компетентност и личен ангажимент. Извинявайте, ентусиасти, но според мен зеленият протест напоследък се изражда. Зелената идея се използва за политически натиск, а не за опазване на природата. Движението на зелените идеи се превръща в разновидност на посланието на партия „Атака”.

Мисля, че да се използва зелената идея като платформа за печелене на избиратели е жалко и презряно. С възмущението на гражданите срещу беззаконията против природата в момента се злоупотребява, а това означава само едно – общественото недоволство скоро ще прегори, и с това възможността да се постави зеленият дневен ред веднъж завинаги в центъра на българския обществен живот.

В тази връзка за мен апокалиптичните антиядрени настроения в голяма степен са (само)заблуда. Сега ще се надпреварваме кой е по-против АЕЦ Белене. Аз лично съм много против, заявил съм го на много места и съм се подкрепил с доста факти. Но не бих отговорил на референдума на 27 януари с категорично „не” за строителството на втора АЕЦ в България. Най-малкото защото Боб Марли в последната си песен пее: „Have no fear for atomic energy ‘cause none of them can stop the time”.

АЕЦ Белене е силно корумпиран проект, който според мен не съответства на националния икономически интерес, но в същото време кой съм аз, икономист и журналист, че да мога да кажа дали на България ще й трябва нова ядрена централа, примерно след 20 години? Колко българи са по-подготвени от мен, т.е. разполагат с повече факти, за да могат да отговорят по убеждение, а не по емоции? А отговорът им на референдума ще се влачи като политически аргумент още десетилетия.

В много страни, включително в Китай, се работи върху нови поколения ядрени реактори, в които ще бъде решен и проблемът с ядрените отпадъци, и със сигурността. Така че едно народно „не” само след 10 години може да изглежда чиста глупост, пилеене на едни излишни 15 млн. лв. Да не говорим, че до същия извод скоро може да ни доведе европейска забрана на мръсните български ТЕЦ.

В същото време „да” на българския народ на референдума на практика означава политическо „да” за АЕЦ Белене, което ще ни разруши финансово и е огромен екологичен риск. И да отговорим с „да” за нова АЕЦ, можем ли да си го позволим? Едно е да искаш, друго е да можеш. Тоест стоим пред възможно най-глупавия въпрос, задаван някога на референдум; за мен той е чиста проба гавра с народа – както от инициатора БСП, така и от редактора ГЕРБ.

И да не стане объркване: за пръв път от тези близо 20 години, в които имам право на глас, няма да гласувам. Или ако ми остане време и съм в града, ще се разходя до урните и ще пусна недействителна бюлетина, на която ще напиша: „Долу народните изедници!”

Продължавам – вие ходили ли сте наскоро на Иракли и знаете ли къде точно ще се строи, преди да протестирате? Дали точно опазват природата тези, които нощуват в гората и на плажа, палят огньове и вършат най-различни неща на диво? Аз съм поклонник на дивото битуване по морето и в планината, включително на Иракли, но съм видял твърде много мръсотия, оставена от диваци, че да съчувствам на протеста им за мястото, на което те обичат да хипарстват. Виж, протест за околната среда е друго нещо, но за околната среда ли протестират? „Ужким.”

Ами Банско? Запознахте ли се с географията на Пирин, преди да си съставите заключението, че планината се претурва с нов лифт до ски пистите? По-зрял коментар по този казус дойде днес от WWF: правителството да вземе решение по нарушенията в ски зоната, преди да подкрепя разширението й. Доказано беше заграбване на 65 хектара в Природния парк. Нека първо това се разчисти и виновникът „Юлен” бъде наказан. Но аз по принцип не съм против нов лифт в Северен Пирин и няма да протестирам срещу това. Лифт не е лоша дума. Например в испански природен парк веднъж се возих на разкошен лифт, ние нямаме такива. Защо не нов лифт над Банско, стига нещата да се развият по законен път?

Това е основният проблем на България – че законите не се спазват и няма наказуемост, щом закононарушението бъде установено. Това е основен проблем и в икономически, и в социален и културен план, особено в отношението към природата. Срещу това беззаконие трябва да бъдат протестите ни – и съм сигурен, че точно срещу това протестират повечето осъзнати природозащитници. А не срещу инвестиционните намерения като такива. Впрочем ако протестите се прочистят от нездравите примеси зелен фанатизъм, те ще привлекат много повече гражданска подкрепа и така по естествен път най-сетне българското зелено движение ще намери представителство в националния и местните парламенти.

Не, българинът не е екологично неграмотен, защото не гласува за зелените партии – просто повечето хора се боят от фанатици и сектанти. Зеленият фанатизъм иска политически да осребри човешките емоции: тази чисто българска любов към земята и гората. Преди време на разговор в Британското посолство се бяхме събрали няколко журналисти. Попитаха ни как може да се въздейства на българите, че да започнат да пазят повече природата. Един колега отговори: Няма как да им се въздейства, защото са бедни. Възразих: много лесно е да им се въздейства на българите, ако посланията се облекат във формата „грижа за земята, за почвата.” Българинът е стъпил на земята. Затова движението срещу шистовия газ се оказа така успешно – защото хората разбраха, че са застрашени българските плодородни земи и чистата ни вода. Земя, гори, вода, дюни.

Ето я силата на фактите: Тома Белев разпространи факта, че ще се строи върху защитена местност (след Несебър той установи същото и за Ропотамо) – и цялата държавна власт се разтрепери. За съжаление интерпретацията на тези факти се оказа не на нужното ниво; тя беше твърде емоционална. Може и да съм сухар, но по мое мнение протестите приемат твърде инфантилна форма, като се кичат с джапанки, шнорхели и чадъри. Инфантилно за мен впрочем е и това „зелено” движение за пълна забрана на тютюнопушенето. Каква ли позиция ще заемат зелените пиари, когато дойде моментът да се обсъжда легализацията на марихуаната в България?

Важна тема за протест например е липсата на специален режим за опазване на вековните гори, особено в Странджа, Балкана и Западни Родопи. Унищожаването на незаконния лифт до Седемте Рилски Езера заслужава много повече протести и битки, отколкото неразрешаването на втори лифт на Банско. Разбираемо е защо обичащите природата българи протестират на толкова широк фронт: ако им се подаде пръст, “нашите инвеститори” отхапват ръката от рамото. Но това все пак са емоции, а не факти. За да не се стига дотам, протестът ни – на улицата, пред урните, в ежедневието, трябва да е срещу беззаконието. Трябва да помогнем на българското общество да развие непримиримост към беззаконието. Мисля, че с шнорхели и плавници на улицата няма да постигнем точно това.

Доста от зелените са заклети русофоби, което не им прави чест и отблъсква обикновения българин. Струва ми се, даже съм почти убеден, че в момента хората на Иван Костов се опитват да яхнат зеления протест, за да привлекат младите гласоподаватели към себе си. И червените искат да изглеждат зелени, но им е по-сложно с тази автобиография, включваща АЕЦ Белене и заменките. Но БСП все пак получава индулгенция на фона на горските безчинства на ГЕРБ. А Бойко Борисов говори гръмки думи, гледа нежно и сигурно вече очаква орден за „еко” заслуги. Поне такова впечатление му оставиха няколко сервилни екота на скорошна среща. Абе, пълна мръсотия: докоснеш ли се, ще се оцапаш. Ама от „еколозите” по принцип се очаква да бъдат радетели за чистота.

Тъжно е, но ми се струва, че някой в момента се опитва да печели мозъци със зелен гняв. Темите за зелен протест се избират незряло. Зеленият протестиращ е въздигнат като „човек на годината”, но днес протестът му е без визия; той не е устойчив и трудно ще донесе економически ползи. „Който гради върху тълпата, гради върху пясък.”

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Лични, Обществени, Родни and tagged . Bookmark the permalink.

4 Responses to По коя тема е днес?

  1. Хареса ми, както винаги добре вникваш в ситуацията около зеленовчетата, позволи ми обаче да те покритикувам и аз. Струва ми се, че си вложил доста повече “емоции” в това писмо отколкото ти се ще да признаеш. Ако се целиш в главите им, добре е да ги подхванеш с хубавите неща дето са направили, да ги подхванеш откъм емоционалната страна, която както си отбелязал е твърде силна. Може да кажеш например, че успяха да привлекат вниманието на по-голяма част от инертното общество върху важни и не така важни проблеми. И вместо критика и горчив сарказъм ги подсети с нещо от сорта, “а сега накъде?..”, сетне изложи тезата която стои зад писмото ти. Мисля, че по този начин ще си създадеш много по-малко неприятели и няма да се налага да обясняваш от коя страна стоиш. Нещо в което не се и съмнявам 😉

  2. Димитър Смилянов says:

    Не съм очаквал толкова манипулативна и странно емоционална статия от г-н Събев. Той използва типичния манипулативен метод тип “сандвич” – пласт лъжи и преувеличения “пъхнат” между два пласта истини. Жалко, преди да прочета статията имах усещането, че г-н Събев е “читав” млад икономист, но след нея, вече се съмнявам от коя страна стои той (май и от двете – това е най-хитрия, но и най-циничния подход). Защото в съвременния свят дори и да не правиш нищо по даден въпрос (например да не гласуваш на референдума) има хора, които ще изпозват всяко твое бездействие за свои лични цели.
    Ващите думи са някакъв вид крокодилски сълзи… Г-н Събев, бих ви посъветвал да се притеснявате повече за мафиотските структури у нас (например енергийната мафия), отколкото за “кресливите” и “наивни” природозащитници.

  3. ели says:

    Как гледате на решението на ВЕЕС за парк “Пирин”? Цитирам:
    “Решението на ВЕЕС нарушава три европейски директиви – за местообитанията, за птиците и за екологична оценка, тъй като предложенията на община Банско не са преминали през екологична оценка и оценка за съвместимост. За сравнение – подобни оценки в националните паркове се правят дори в случаи, когато се поставя колова маркировка или се прави ремонт на алейна мрежа, маси, пейки или тоалетни. Решението на ВЕЕС нарушава също така законите за защитените територии, за биологичното разнообразие и за опазване на околната среда. В момента строителството в Национален парк Пирин е възможно само върху 2188 декара в зоната за строителство и сгради, но с решението на ВЕЕС вече е разрешено в зоната за туризъм, която е 8951 декара (площ, заета от между 600 и 800 хиляди вековни дървета). Това е петорно увеличение на площта, която може да се застроява. Разрешава се строителство на лифтове, писти, водохващания и съпътстващата ги инфраструктура, което отваря възможности на практика за всякакво строителство. ВЕЕС допусна също така възможността за застрояване на площ от 250518 декара в зоните на горите и на откритите части на Национален парк Пирин.”
    Изобщо не става дума за втори лифт.

  4. ели says:

    Решението на ВЕЕС за Пирин е далеч по-обхватно от заявената в медиите “втора кабина”. Цитирам: “В момента строителството в Национален парк Пирин е възможно само върху 2188 декара в зоната за строителство и сгради, но с решението на ВЕЕС вече е разрешено в зоната за туризъм, която е 8951 декара (площ, заета от между 600 и 800 хиляди вековни дървета). Това е петорно увеличение на площта, която може да се застроява. Разрешава се строителство на лифтове, писти, водохващания и съпътстващата ги инфраструктура, което отваря възможности на практика за всякакво строителство. ВЕЕС допусна също така възможността за застрояване на площ от 250518 декара в зоните на горите и на откритите части на Национален парк Пирин. ” http://forthenature.org/news/2624
    Въпросът е не кой ще яхне протестите, а какво ще стане с парка, защо Банско е презастроено, защо поминъкът става все по-зависим от зимния туризъм за сметка на целогодишния и без тласък на СПА туризма, защо Юлен и прилежащата й фирма Балкан холидейз задушава конкуренцията на останалите фирми в Банско, и защо за тези ненормалности трябва да плаща винаги паркът. Който е природно световно наследство. Част от най-ценната природа на България. Която е само 5% от територията ни.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s