Магията на сложната лихва (Майкъл Хъдсън)

“Математиката на сложната лихва обуславя, че обслужването на дълга при нарастване на съотношението между спестявания и дълг спрямо доходa има тенденцията да нараства до точка, в която обслужването на дълга абсорбира целия наличен икономически излишък. Ако ръстът в спестяванията – тоест дълговата надстройка на икономиката – не намери аналог в паралелен ръст на възможността за плащане, ще трябва да се изстиска повече от дохода, за да се платят лихвите по нарастващия обем на дълга.

Германия след Първата световна война е пример за това. Тя бе в състояние да плаща репарациите и другите външни дългове само като взимаше назаем нови суми. “Лечението” за дълговите й проблеми се оказа още повече дълг, а същевременно производствените й предприятия бяха обезсилени, за да се плаща на кредиторите. Подобни фантасмагории могат да имат само временен успех, тъй като техният водещ принцип е “предай нататък.” Като абсорбира прихода, необходим за финансиране на реални преки инвестиции, обслужването на дълга прави все по-трудно икономиката да носи дълга си.

Пазарните механизми могат единствено да доведат до състояние на финансов хаос; те оставят впечатлението, че са рационални единствено в смисъл, че на всеки елемент от този хаос е вменена някаква цена. Няма априорно математическо решение, което да обясни крайния резултат. Когато тенденциите се пресичат, мястото, където икономиката ще катастрофира трябва да се определи политически.

Решението ще се вземе с оглед на това, че финансовата власт се трансформира в политическа власт, а също така в правна и дори в културна власт*, тъй като се опитва да формира възприятията на електората по начин, който да служи на нейните цели. На най-абстрактно равнище принципът на сложната лихва трансформира облика на обществото, като налага своята власт в политически, фискален и в интелектуалния план на академичната икономика. В това отношение финансите имат собствена персоналност и лична еволюционна стратегия, дори и този светоглед да не е напълно съзнателен.

Този светоглед не е никак приятен и по тази причина много хора предпочитат да извърнат поглед встрани. Банките и големите институционални инвеститори приветстват кризите, които за тях са като чувал с подаръци, особено след като вече са мобилизирали правителствена подкрепа за своите инициативи.

Резултатът е нов вид класова война с нови – финансови – начини за експлоатация. Днешната глобална динамика може да се разглежда като битка за доминиране (ако не и за оцеляване) на чуждата финансова динамика, интродуцирана в индустриалния център на света – също като нов вид, интродуциран в една островна екосистема, който няма естествени ограничители. В това отношение широкото разпространение на дълг/спестявания е много подобно на математиката на екологичното замърсяване. Можем да мислим за това като за замърсяване от дълг/спестявания, заливащо икономическата екосистема и потискащо “реалния” (тоест нефинансов) растеж.

В книгата си Consilience Едуард Уилсън акцентира върху това колко невъзможно е финансовите спестявания в света да растат със сложна лихва до безкрайност. За да демонстрира колко бързо ще се достигнат границите на възможностите, той разказва “аритметичната гатанка на езерото с лилиите. В едно езеро се поставя корен на лилия. Всеки ден този корен и след това неговите потомци се удвояват. На тридесетия ден езерото е изцяло заето с водни лилии, които не могат повече да се умножават”. След това Уилсън пита: “На кой ден езерото е наполовина пълно и наполовина празно? На двадесет и деветия ден”.

По времето, когато хората се чувстват задължени да попитат дали финансовата чаша е наполовина пълна или наполовина празна, ние сме на ръба на финансова криза, в която някой ще има да дава – обикновено това са доходите и спестяванията на работниците. Експоненциалният растеж не се е случил внезапно. Той може и да е бавен, но е неумолим. Той също така е неестествен, тъй като естествената форма на икономическите феномени е S – образната крива, а не възходяща експоненциална крива към безкрайността.

Дали хищническото поведение на финансовите институции ще породи политическа криза зависи от това доколко населението е наясно с това, което се случва. Задачата на финансовите лобисти и на политиците и академичните икономисти, които те поддържат, е да разсейват населението с други грижи. А задачата на фалшивите икономисти е да разпространяват мита, че оставена на себе си икономиката по естествен път се връща към равновесие и равенство, а не се поляризира по начин, който облагодетелства рентиерите и им позволява да управляват правителството, образованието, популярната преса и културните норми.

Самите планьори на финансовия сектор признават, че глобалната икономика сега живее непосредствено в “последния ден” преди срива. По тази причина те взимат спасителните пари от правителствата и бягат. Ако кризата все още изглежда далечна на останалата част от обществото, това е защото хората все още мислят в рамките на математиката на равновесната ентропия, прилагана от повечето автори на икономически модели, а не мислят експоненциално”.

Michael Hudson. The Bubble and Beyond. Fictitious Capital, Debt Deflation and Global Crisis. Dresden, ISLET, 2012, p. 99, 100

* “Идеята за система, свободна от лихви – или за нуждата от опрощаване на дълговете – за повечето хора е твърде радикална, за да мислят върху нея. По-популярно е да се призовава за всеобщи стачки или директно за революция, която да изземе средствата за производство и да експроприира експроприаторите – или поне да ги обложи с данък – вместо да се пристъпи към изграждане на финансова система, която по някакъв начин може да избегне кредитните кризи”. (p. 95)

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , , . Bookmark the permalink.

One Response to Магията на сложната лихва (Майкъл Хъдсън)

  1. RVMarkov says:

    Майкъл Хъдсън се присъединява към ММТ икономистите, които единствени правят разлика между правителствен дълг и неправителствен дълг в паричната система на фиатна валута и плаващ валутен курс, а именно:

    правителствен дълг = неправителственото богатство във финансови активи изразени в съответната национална валута

    Около $16-те трилиона държавен дълг на САЩ = $16 трилиона финансови активи на неправителствения сектор (домашен частен + чуждестранен)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s