Газ и мир

Само пет години ни делят от две събития, които в очите на масовата публика днес не изглеждат като края на света, но въпреки това ще имат сериозни и трайни последици за глобалния ред. Според годишния доклад на Международната енергийна агенция, през 2017 г. САЩ ще измести Саудитска Арабия като най-голям производител на петрол в света. Същата година се приема за последната, в която можем да ограничим глобалното затопляне до считаните за приемливи 2 градуса по Целзий. Ако дотогава не бъдат взети мерки, нарастващата концентрация на въглероден диоксид ще доведе до необратимо покачване на температурата на земната повърхност със стряскащите средно 3.6 градуса в дългосрочен период.

Независимо от авторитета на базираната в Париж МЕА, редно е да подхождаме с резерви към прогнози за толкова сложни проблеми като глобалните енергийни потоци, а още повече за промяната на климата на планетата. Та нали същата агенция години наред предсказваше, че поне до 2035 г. Саудитска Арабия ще остане световен петролен лидер? Все пак през последните години настъпиха чувствителни промени в световната енергетика, които са отразени в този доклад. Най-важните са загубата на политическа подкрепа за ядрената енергетика в „богатия свят” и революцията в добива на

неконвенционален нефт и газ в САЩ

МЕА счита, че до 2035 г. Америка ще бъде почти енергийно независима, а още през 2030 г. ще стане нетен износител на нефт. Последиците от това отиват далеч отвъд огромните петролни пазари. Сериозни промени очакват цялата световна стокова търговия, международния транспорт, регионалните съюзи, валутните пазари, а дори и изгледите за война и мир. С перспективата икономиката на САЩ да не се нуждае от арабски петрол намаляват и интересите на Вашингтон да контролира толкова изкъсо Близкия Изток. Изведнъж се оказва, че за разлика от „иракската” 2003 г., когато вносът на нефт нямаше алтернатива, сега САЩ няма особен бизнес интерес да подклажда нова война за власт – с Иран – в най-нефтоносния и взривоопасен регион на света. Е, дрънкането на оръжия не вреди.

Базовият сценарий твърди, че благодарение на залежите си от шистов газ още през 2015 г. САЩ ще изпревари Русия като най-голям производител на природен газ в света. Разработвайки шистовия нефт, както и някои нови конвенционални залежи, през 2020 г. САЩ ще добива 11.1 млн. барела нефт дневно при 10.6 млн.б.д. за Саудитска Арабия. Съответно вносът на петрол в САЩ през следващите 10 години ще се свие тройно. На този свят няма „енергийни острови” и Щатите ще продължат да зависят от световните пазари, тъй като те определят цените. Но така или иначе Америка ще се радва на внушителни ценови предимства: токът й ще е двойно по-евтин от европейския, а газът петорно. Спрямо Азия разликата ще е още по-голяма.

Първоначалните ефекти са очевидни: производствените разходи на американците ще бъдат далеч по-ниски от тези на световните им конкуренти. Още сега чуждестранни производства се местят в Америка, за да се възползват от изгодните цени на газа; по сведение на The Financial Times сред енергийните емигранти вече се нареждат Shell, европейският производител на стоманени тръби Tenaris, както и редица химически компании. Но има и експерти, които предупреждават за очертаващи се трудности за американския експорт. Свиването на вноса на нефт означава по-малък търговски дефицит, а по-благоприятният платежен баланс обикновено води до поскъпване на националната валута. Съответно по-високият разменен курс на долара ще ощети американските износители – също както днес заводите в еврозоната губят милиарди заради скъпото евро.

Но предвид задаващите се кардинални промени в световните търговски потоци горните съображения изглеждат по-скоро частен случай.

Китай и Индия ще глътнат петрола, който сега отива към САЩ

Затова Щатите ще имат все по-малък интерес да охраняват стратегически търговски маршрути като протоците Ормуз и Малака. Изолационизмът винаги е бил фактор в Америка; без необходимостта да се внася нефт е много трудно да се предположи дали могъщата военна индустрия ще продължи да настоява за активно световно господство, или пък измъчената от рецесията велика сила ще се прибере като охлюв в черупката. Според МЕА през 2035 г. САЩ ще изнася енергия за Европа, Япония и Китай, докато китайците ще имат всички мотиви да се превърнат в новите американци, тоест в световен полицай.

Ентусиазмът на МЕА за шистовите залежи в Щатите може би е малко прибързан. Самият Американски петролен институт (лобистка организация на нефтената индустрия) наскоро изтъкна, че в бизнеса с шистов газ и нефт става дума за големи възможности, но не и за сигурни тенденции. На сегашните сондажи добивите бързо спадат, а и според агенцията след пика през 2025 г. САЩ бързо ще отстъпи на Саудитска Арабия. При това хидравличното фрактуриране и хоризонталното сондиране, които са използваните техники за добив на шистов нефт и газ, са скъпи. Те са приложими единствено ако цените на въглеводородите остават високи. В Персийския залив производствените разходи са далеч по-ниски – ето и мотив да се подклаща усещането за война там.

Шистовият газ наскоро наелектризира българското общество: улични протести доведоха до исторически (но твърде крехък) парламентарен мораториум на фракинга. Затова да обърнем внимание, че според МЕА не всички страни, които имат залежи от шистов газ, е разумно да ги разработват. Китай има най-големите запаси в света, оценени на 36 трлн. куб.м., но голяма част от тях са разположени в райони с остър недостиг на вода като пустинята Такламакан. Добивът им вероятно ще наложи да се отклоняват големи реки и тогава екологичните загуби далеч ще надхвърлят икономическите печалби, както и щетите от продължаващото изгаряне на въглища. В тази връзка докладът акцентира, че водните ресурси ще стават все по-важен енергиен фактор: през 2035 г. енергетиката ще поглъща до 20% от използваната от хората вода. По думите на бизнес редактора Амброуз Евънс – Причард, „коригиран с вода БВП” скоро може да стане моден термин.

Находищата на шистов газ конкретно в България – научното им название е битумолити – технически не позволяват експлоатация, според група наши геолози, геофизици и геоеколози начело с проф. Детелин Дачев. В скорошно становище до българските институции учените твърдят, че в Северна България основният водоносен хоризонт е много беден и технологичните процедури при добива на газ там гарантират изчерпването на питейните води. В същото време цяла Северна България е силно разломена и няма никаква гаранция, че отровните разтвори, използвани при фракинга, няма да проникнат нагоре по разлома във водоносния хоризонт. В Южна България находищата са прекалено близко до повърхността и разработването им обещава „широкоплощни екокатастрофи от проникналите отровни течности в подпочвените и в подземните води, както и в самите почви”.

Европейският залог

Колко силно се различават националните възприятия: докато докладът на МЕА в САЩ насърчи национализма с очертаващото се „първо място в света”, британските медии се замислиха за новите сделки и екологичните рискове, а германците видяха „зловещи енергийни сценарии” (според заглавие в „Дойче Веле”). Можеш да си пръв и да печелиш милиарди, но каква полза, ако междувременно унищожиш света, в който живееш? Повишаването на глобалните температури с 3.6 градуса не е шега работа, но това бъдеще се крие (или скрива) между обилието от данни за динамиката на енергийния пазар. Също на заден план остава констатацията, че 1.3 млрд. души все още нямат достъп до електричество, а 2.6 млрд. души – до електрическа готварска печка. Без инвестиции от 1 трлн. долара, и след 20 години броят на енергийните бедняци ще е същият.

Зависимостта от въглеродни горива, които се считат за основен причинител на глобалното затопляне, може да бъде преодоляна по два начина: с помощта на повече възобновяеми енергийни източници и с по-висока енергийна ефективност. Говори се, че ВЕИ са твърде скъпи и товарят населението с големи държавни субсидии. Фактите, обнародвани от МЕА показват, че субсидиите за нефт и газ са шест пъти по-високи от тези за чиста енергия: само през миналата година правителствата са подарили на Големия петрол 523 млрд. долара, а субсидиите за ВЕИ са възлезли на 88 млрд. долара. За подпомагане на петролните и газовите корпорации, които са най-големите и печеливши бизнес единици в света, се дават суми, пренасочването на които би могло окончателно да реши проблемите на световната бедност и дори да смекчи глобалното затопляне.

Новите регулации в САЩ, които се очакват от президента Барак Обама, чувствително ще намалят енергийната интензивност в най-голямата световна икономика. Но и през 2035 г. енергийната ефективност ще е далеч от своя потенциал: едва около 40% от възможностите за икономия на енергия в света ще бъдат използвани в индустрията и транспорта, а в сградите и в производството на ток – около 20%. Общо две трети от икономическия потенциал за подобряване на енергийната ефективност ще остане неоползотворен.

Енергията в Европа ще е по-скъпа от тази в САЩ, но политиците, които плашат, че насърчаването на ВЕИ ще ни докара до просешка тояга, явно не се позовават на Международната енергийна агенция. Според МЕА субсидиите за чиста енергия няма да повишат цената на тока в ЕС с повече от 15% до 2020 г., а средната цена за домакинствата в ЕС през 2035 г. ще е около 15 евроцента – същата, която днес плащат в Гърция и Унгария. Според експертите, след 20 години възобновяемите източници ще дават 31% от световното електричество. А ако случайно нещо се случи и се изсипят нужните инвестиции за енергийна ефективност, светът скоро може да си спести петрола на една и половина Саудитски Арабии.

Ирак за България

Независимо, че се очаква потреблението на енергия в света до 2035 г. да нарасне с една трета, а Китай да заеме мястото на САЩ като енергиен комисар, като цяло сътресения в системата не се предвиждат. Енергийният микс се променя, балансът се запазва. С една голяма уговорка: ако Ирак е послушен. Възлагат се големи надежди смазаната от САЩ държава да увеличи многократно добива на петрол: от настоящите 2 млн. б.д. до 8.3 млн. б.д. през 2035 г. Прогнозите са, че Ирак ще захранва с нефт азиатските пазари, главно Китай, и ще измести Русия като втори износител на нефт в света. Иракският газ, който сега се изгаря, ще бъде уловен и според картата на МЕА ще стига и до България. Тоест дори и без шистов газ имаме шанс да се отървем от руската газова прегръдка. А към Багдад ще потекат реки от пари: Ирак може да разчита на средно 200 млрд. долага годишно от нефтен бизнес. Какво съвпадение, че в страната отдавна са се настанили услужливи западни корпорации, готови да строят инфраструктурата на дружеския иракски народ.

„Световната енергийна карта се променя” – декларира основаната през 1974 г. агенция, предвидена да бъде отговорът на Запада срещу петролния картел ОПЕК. Както във всеки доклад от подобно равнище милиардите бедни хора без достъп до електричество не са забравени; отчетена е и промяната в климата. Но отвъд дежурната риторика е напълно ясно кои са важните новини за енергетиците в нашия свят: очертаващата се самодостатъчност на САЩ с всички произтичащи от това последици, загубата на инвеститорски интерес към ядрената енергия – и водата. Ръстът в търсенето на вода за нуждите на енергетиката ще е двойно по-голям от ръста на самата енергетика. Скоро на много места решаващ енергиен фактор ще са не толкова подземните богатства или наличните технологии, а нужната за извличането им и за производството на ток вода.

сп. “ТЕМА”

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Интернационални and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s