Странджа по пътя на устойчивото развитие

Предлагам на заинтересуваните от економика да се запознаят с един по-дълъг текст: доклад по проект на фондация „Биоразнообразие”, посветен на показателите за устойчиво развитие в Странджа. По-долу е въведението към доклада, а целият текст (72 стр.) може да намерите тук. Мисля в студените зимни месеци да редактирам този доклад и да го превърна в шарена електронна книга, така че ще съм благодарен за всеки коментар или предложение за подобрение, а защо не и фото от Странджа.

Странджа е обширен природно-географски и културно-исторически регион, който заема югоизточната част от територията на България и североизточната част от европейска Турция. Въпреки значителните исторически и природни дадености, българска Странджа в момента е една от най-западналите части на страната. Плътността на населението е много ниска, възрастовата му структура е силно неблагоприятна и като цяло демографската ситуация може да се определи като критична. Критично е състоянието и на стопанството, с дълбок упадък на всички отрасли с изключение на горското стопанство и морския туризъм. Също и в редица аспекти на инфраструктурата Странджа изпитва дълбоки проблеми.

Двата отрасъла, които поддържат стопанския импулс в региона, от своя страна са свързани с друг вид предизвикателства: в горското стопанство се усеща липсата на общо планиране, което води до експлоатация за дърводобив на горски масиви, които биха били по-доходоносни като среда за алтернативен и почивен туризъм. В морския туризъм, по-специално в туристическото строителство, в региона липсва усещане за власт на закона и се множат опитите за развитие на нерегламентирани инвестиционни проекти, които не са съобразени със специфичния статус на мястото.

Като израз на огромната консервационна значимост на природата на Странджа, през 1995 г. е учреден природен парк, който обхваща територията на община Малко Търново, почти цялата община Царево и много малка част от община Приморско. Това е най-големият природен парк на България, който заема над 1% от националната територия. За изминалите 17 години управлението на парка положи значителни усилия, за да опази ценните хабитати и да го превърне в зона за осъществяване на модерен алтернативен туризъм. Налице са първите резултати. В същото време дълбоките проблеми на странджанското общество и стопанство ескалират и вече става ясно, че те не могат да се решат само със стопански, социални или природозащитни мерки; необходими са мащабни териториални решения.

Учредяването на биосферен резерват от ново поколение в региона ще окаже силна подкрепа на устойчивото развитие, като балансира икономическите, природозащитните, социалните и културните му приоритети. Биосферният парк ще осигури липсващото днес общо управление на територията, като си постави устойчиви цели: повишаване благосъстоянието на местната общност, оползотворяване на икономическия потенциал на ресурсите на региона (материални, нематериални, трудови), опазване и подобряване състоянието на околната среда за бъдещите поколения.

Настоящият доклад е посветен на показателите, които ще позволят измерване, оценка и стимулиране на факторите за устойчиво развитие в Странджа. Той ползва емпирични данни основно от периода 2008 – средата на 2012 г. Докладът се фокусира главно върху територията на природния парк (общини Царево и Малко Търново), но също така отчита възможностите и проблемите на прилежащите, също странджански общини Средец, Болярово, в по-малка степен Приморско. Изследването е организирано по следния начин:

1) Първоначална оценка на ресурсния потенциал на региона, на която база са установени седемте комплексни регионални проблема. Това са демографския, политическия, стопанския, социалния, инфраструктурния, културния и екологичния проблеми. Анализирани са различните им аспекти и са направени първоначални хипотези за показателите, които могат да ги изразят. Първата фаза на изследването приключва с опит за оценка на екосистемните услуги на територията на ПП „Странджа”, която дава възможност за приоритизиране на проблемите.

2) След кратък обзор на световния опит, предложен е списък с регионални индикатори, адаптирани за Странджа, който отговаря на дефинираните в първа фаза седем комплексни проблема. Първоначалният списък е ограничен до 86 индикатора. На тяхна база, отчитайки възможността за набиране на информация и важността на проблемите, са изведени 14 ключови индикатора за устойчивото развитие на Странджа. Дадени са и общи насоки за тяхното изчисляване.

3) Третата фаза е посветена на управленските аспекти на устойчивото развитие. Обсъдени са потенциалните ползи за региона от учредяването на биосферен парк. Дефинирано е оптималното териториално бъдеще на Странджа: богат селски (rural) район с проспериращо животновъдство и горско стопанство, широко отворен за еко и културен туризъм и със стриктно поддържани резерватни зони. Анализирани са основните стопански отрасли в региона и са дадени препоръки за развитието им. Два са главните изводи във връзка с устойчивото регионално развитие: Странджа се нуждае от някаква форма на общо управление и от спиране на изходящите ресурсни потоци, например чрез затваряне на производствени цикли.

4) На база събраната информация и извършения анализ, съставен е индекс за устойчиво регионално развитие, който се състои от 10 показателя, характеризиращи демографските процеси, общата икономическа среда и ключовите регионални отрасли. Индексът приема 2008 г. за базова. Изчисленията показват леко подобрение през 2009 г. от 0.16 пункта, запазване на стабилно равнище през 2010 г. и чувствително влошаване на факторите за устойчиво развитие през 2011 г. с -0.61 пункта.

Индексът за устойчиво развитие на Странджа (ИУРС) сравнително лесно може да се изчислява от специалистите икономисти или еколози в общините. Той ще обобщи разнопосочната информация, произтичаща от разнородните аспекти на устойчивото развитие и ще позволи да се прецени общата тенденция за отминалата година. ИУРС освен ползи за местното развитие може да открои странджанските общини като иноватори в една особено перспективна за страната сфера, каквато е устойчивото регионално развитие. Тоест ползите от индекса са както управленски, природозащитни, стопански и социални, така и имиджови, така и национални.

Практическите предложения, които отправя докладът, са на първо място постигане на консенсус относно общото управление в региона. Настоящото управление, при което няколко десетки институции и администрации вземат решения за Странджа или за части от нея, е залог за липса на инициативност и загуба на ефекти от мащаба. В това отношение може би не единствено възможното решение, но към този момент най-достъпно и изпитано е биосферният парк.

Паралелно с това регионът трябва да получи държавен стимул, който да включва някои привилегии към централния бюджет, както и насърчаване на кооперативните производства. Новата история на Странджа показва, че именно благодарение на горски производствени кооперации през периода 1922 – 1944 г. е постигнат устойчив стопански подем. Подписка за нисколихвен заем от Българската банка за развитие с цел изграждане на кооперативни мандра, месна фабрика и дървопреработващо предприятие може да положи началото на регионалното стопанско възраждане. Продължение на идеята е откриване на кооперативни магазини, които ще са „витрина на Странджа” в някои по-големи градове на страната и евентуално в Одрин.

Сред другите предложения за стопански подем на Странджа е изграждането на модерни къмпинги край морето и във вътрешността на планината. За общата среда е наложително демилитаризиране на територията, включително премахването на телената гранична ограда. (Перспективна е идеята част от загражденията от Студената война да се запазят като музей на открито). Обсъждат се ползите от регионална валута, която да помогне за преустановяване на изходящия паричен поток. Малките и средни предприятия, инвестиращи на територията на Странджа, могат да се ползват от данъчни привилегии – прилагани тук от времето на Османското владичество.

Ловният туризъм също има място в устойчивото регионално развитие, но той в момента се ползва с привилегии, които не съответстват на приходния му потенциал. Критично трябва да се оцени и развитието на ВЕИ енергетиката, която е удачна на ниво домакинства / семейни ферми, както и върху антропогенно увредени терени, но тя не трябва да се допуска в промишлени мащаби върху оскъдните ливади и пасища на региона. Висок е потенциалът за биоземеделие и отглеждане на билки, в което се правят първи крачки, както и на пчеларството и пермакултурите. Липсата на цех за сушене на билки и гъби в природния парк вероятно скоро ще бъде запълнена.

Анализът стига до заключението, че стопанското възраждане може да застане в основата на демографската стабилизация, а не обратното: какъвто е неуспешният опит от програмата Странджа – Сакар през 1980-те. Странджа е богат регион: само материалните услуги на територията на природния парк са оценени на поне 25 млн. лв. годишно, а има потенциал тази стойност да се удвои, ако пасищното животновъдство достигне устойчив капацитет. За съжаление в момента голямата част от ресурсните потоци реализират добавена стойност извън региона, което е предпоставка за обедняването му. Значителна част от населението е изпаднало в зависимост от външни помощи; значителен е делът на неграмотните.

Упадъкът на Странджа е резултат от национални политически и управленски грешки, които трябва да се компенсират. При толкова остра стопанска и демографска криза, вече не е уместно да се разчита само на възстановителния потенциал на местната общност. Странджа има устойчиво бъдеще при положение, че бъдат осигурени държавни стимули, но като се избягва пряко вмешателство в затворения регионален цикъл – което стои в основата на провала на „Републиката на младостта” през 1980-те.

В скоро време териториалното значение на Странджа може рязко да нарасне благодарение на това, че е граница на Европейския съюз с кандидата за членство Турция. Перспективата ще се отрази на цените на имотите, на интензивността на стопанска експлоатация на ресурсите, на демографската картина. Българската държава трябва да разполага с отговор за предстоящите предизвикателства. Тази гранична зона между България на Европейския съюз и Турция трябва отново да се превърне в проспериращ регион с приемлива плътност на населението, в който природопазенето, концентрирано върху уникалната странджанска флора около речната система на реките Велека и Резовска, ще бъде образец за подражание на Балканите. Природните ресурси и културното наследство на Странджа имат потенциал за повече от това. 

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Гори, Икономики, Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s