Професорът милионер Вин Морар: Какво имаш да предложиш, България?

Разкажете първо нещо за вас, за живота си. Как започнахте?

Много се гордея с произхода си. Аз съм едно от десет деца. Родителите ми бяха емигранти от Индия в Англия. Животът ни беше труден. Баща ми беше общ работник, майка ми – домакиня. Така че детството ми премина в едно голямо семейство – щастливо семейство. Но беше трудно. Имах много добър баща. Той имаше високи принципи, макар че беше необразован и беден. Насочваше ни да постигнем нещо в този живот и днес всички се радваме на голям успех.

Например?

От десетте деца трима са инженери, двама са доктори, двама са бизнесмени, една е акушерка, а аз съм университетски преподавател и предприемач. Най-големият почина, сега останахме девет. В семейството имаме трима милионери, като другите двама са много по-големи милионери от мен. Наистина съм много горд.

Докато се подготвях за този разговор, си мислех какво ли е да си милионер? Мислите ли, че сте по-специален по някакъв особен начин?

Добър въпрос. Ще ви кажа нещо – винаги съм искал да имам пари, защото в семейството вечно нямахме пари. Когато разбрах, че съм милионер, беше много необичаен момент. Проверявах сметките си и изведнъж осъзнах, че съм го надхвърлил. Бях изненадан: „Уау, това се случи!” Но нямах усещането, че съм станал голям човек, нямаше еуфория. Беше приятно, но не беше нещо велико. След няколко дни го забравих.

Мисля, че по-важен беше пътят, опитът. Парите дойдоха, защото правех правилните неща. Парите бяха следствие. По-горд бях от преживяванията си – от многото пътувания, работа, контакти, връзки, от посещенията си на толкова прекрасни места по света. И ако ме питате как се чувствам като милионер – чувствам се комфортно, сигурно, независим. Хората казват: „Времето е пари!” А според мен парите са време. Ако имам пари, мога да си купя време и да не се притеснявам за дреболии.

Звучи страхотно. Но в България понякога казваме, че първият милион е престъпен. Всъщност за нас подозрителен е само първият милион, а всеки следващ е праведен. Това само българска странност ли е, или и другаде по света хората мислят така?

Това ми хареса. Аз мисля обратното: ако за вас тук първият милион е престъпление, за нас на Запад е огромно постижение. Разбира се, важно е как сте го направили и това вече е индивидуален въпрос. Защото аз го постигнах по трудния начин, бях много горд с него. Ако го бях направил бързо – от тото или с измами, самочувствието ми щеше да е много ниско и нямаше да разказвам на хората как се печелят милиони. Но ако сте станали милионер по трудния начин и това е било приятно преживяване, ще имате много истории за разказване.

Вие сте не само предприемач, но и преподавател. Кое е най-важното послание към вашите студенти?

Имам няколко послания, но на първо място бих казал следното: работя в над 30 държави, повечето в преход или от развиващия се свят. Много от тези страни са бедни. Например работя много в Африка; в Танзания доходът на глава от населението е едва 500 долара годишно. Затова основното ми послание е: „Трябва да създавате работни места.” Проблемът в тези страни е, че нямат доходи. Нямат доходи, защото нямат работа. Причината, поради която нямат работа, е, че години наред тези страни са имали социалистически системи. Правителството осигуряваше работа, но сега то е банкрутирало. Няма пари, за да абсорбира труда на хората. Затова и главното ми послание е „Създавайте работни места”. Хората, които създават работни места, са предприемачите. Те започват бизнес и дават заетост на хората. Тези работни места позволяват на хората да получат доход. Щом имат доход, плащат данъци. Което означава, че дават правомощия на своето правителство да използва тези пари по правилния начин: за училища, образование, транспорт, комуникации, енергия, хигиена… Това е формулата, иначе няма растеж.

Имате ли опит в правенето на бизнес в България и съответно с българските институции?

Индиректно да, имал съм. За пръв път дойдох тук, за да работя с български мениджъри и да ги уча на западните бизнес практики. След това ги закарахме в Холандия, за да поработят и в холандска компания. По този начин научих, да го кажем така, за българския манталитет и бизнес култура. Имали сме няколко програми с български мениджъри. Но освен това съм работил в Сърбия, Словения, Хърватия, Украйна, Русия. Русия е страната, в която работя най-много. Намирам някои общи неща между всички тези страни.

Какво ще кажете за бизнес климата в България? Според някои експерти той се подобрява, но все още не е достатъчно привлекателен.

Съгласен съм с това. Мисля, че България все още не се е възползвала изцяло от човешкия си капитал и по-специално от човешкия предприемачески капитал. Ако трябва да сравня българските мениджъри, с които съм работил, с хърватските, руските или украинските, съвсем искрено ще кажа, че българските мениджъри бяха много, много по-талантливи, образовани, компетентни – като цяло по-добри.

И все пак мисля, че тази компетентност не се превръща в производителност. Мисля, че българските мениджъри се представят под потенциала си.

Може би те не разчитат в достатъчна степен на служителите си? Не могат да се възползват от социалния капитал?

Бих казал, че те не се възползват от предприемаческия капитал. Мисля, че в България трябва да има повече либерализация на трудовите практики и изобщо на правителствената политикаспрямо предприемачеството.

Либерализация? Наистина ли това е формулата, предвид тази финансова криза, която ни сполетя след дерегулацията в Америка?

Прав сте. За съжаление кризата в Америка засегна цяла Европа. Това обаче е друга тема, можем да говорим и по нея. Когато говоря за либерализация, всъщност говоря за необходимостта от правителствена политика, която позволява на институциите, работодателите и индивидите да се възползват от националните възможности, с които България разполага. Когато говоря за либерализация, разбирам правителството да се запита дали наистина подкрепя малкия бизнес? Колко лесно е тук се получи лиценз, да се регистрира бизнес? Например в Холандия можете да регистрирате бизнес за един ден. Не знам колко е нужно за това в България.

Мисля, че около месец (18 работни дни според доклада Doing Business 2012).

Виждате ли? Защо толкова бавно? От друга страна, в държави като Танзания са нужни шест месеца. Ако изникне шанс за бизнес, предприемачът не може да чака 6 месеца или 30 дни. Това са проблемите: наистина ли се нуждаем от толкова много бюрокрация и бумащина? Колко бързо можем да вкараме хората в бизнеса? Колко бързо можем да подготвим документи за износ? Колко бързо можем да получим кредит, правителствена гаранция, застраховка, да регистрираме фирма? Правителството трябва да проучи всички тези неща. Ще установите, че в много отношения изоставате спрямо страни като Холандия. Под „либерализация” разбирам среда, която улеснява: бърза и гъвкава и в подкрепа на малкия бизнес.  Впрочем университетите имат огромна роля в това отношение. В момента една от слабите страни на Централна и Източна Европа е, че образованието е твърде формално, инструктивно, дидактическо. Ще го обясня по следния начин: твърде много преподаване, твърде малко научаване. Това са двете страни на една монета. За съжаление преподавателите винаги мислят за ученето, докато трябва да си задават и въпроса какво става с научаването.

А може би е необходима и повече практика по време на обучението. Бихте ли споделили някои добри световни примери? 

Акцентът трябва да е 20% преподаване и 80% научаване. Не може да държите ръката на студента цял живот, трябва да го освободите от себе си. Ако постоянно го поучавате, няма да постигнете независимост – ще създадете зависимост. Зависимост: от родители, от правителство, от институции, от преподаватели. Когато тези млади хора излизат навън, работодателят иска от тях да поемат някаква инициатива. И нещастният студент се пита: това в кой курс го учихме?

Така че на Запад предоставяме много „учене от опита”, „учене чрез откриване”, групова работа, външни стажове, международни стажове, пътуване – вместо просто стоене в класните стаи. Очакваме студентите да научат от средата повече, отколкото от учителя. Учителят само улеснява процеса, той е ментор. Той не е гуру, не е експерт. Той не е „професор доктор” – той просто трябва да е малко над студентите си и да ги насочва, да им показва, да им дава контакти, мрежи, да им намира ресурси, да ги мотивира, вдъхновява, „изстрелва”. Хората сами се научават.

Правих подобен експеримент и искам да го споделя с вас. Преподавах няколко години право, макар да не съм юрист. Пет години работих на Сейшелите, които на практика са социалистическа държава. Установих, че макар моите студенти да бяха много умни и с лекота да си вземаха изпитите, след като завършваха, бяха много слаби работници. Затова с най-добрия курс направих експеримент и не ги учих на нищо в продължение на цял месец. Бях директор, също и на останалите учители наредих да не им преподават нищо в продължение на месец. Намерих им стаж и ги пратих в големия свят – да се учат сами.

Поех сериозен риск, но след един месец… В началото им е било трудно, защото никога преди не са получавали шанса да работят. Аз напълно разруших зоната им на комфорт – да влизат в класната стая, да сядат на чина и докато учителят говори, да гледат приятелката си и да мислят за футбола довечера. „Ще си взема изпита” – защото това е социалистическа страна и хората там не се провалят.

В началото им беше много трудно, но след един месец не искаха да се връщат – защото откриха вътрешната си енергия. Откриха кои са: напълно различни хора от това, което са си представяли. След това те поеха контрола върху учебния процес и станаха много по-любознателни и предизвикателни, задаваха въпроси, вместо тихо да вършат „правилните неща.”

След което аз спрях да преподавам право и реших да се посветя на предприемачеството: да уча хората как да бъдат независими, как да контролират живота си, как да се „продадат”. Как да повярват, че могат да се променят.

Отлично, но как си представяте един свят, в който всички са предприемачи?

Дали ще станете предприемач или не, това е много личен избор. Не казвам на никого „Стани предприемач!”, тоест „Започни собствен бизнес”. Това, което имам предвид, е, че трябва да станете предприемчиви личности. Това са две напълно различни неща. Майката може да е предприемчива, както и полицаят, студентът и т.н. Важният момент е, че предприемчивият човек поема собствеността, отговорността и инициативата, за да накара нещата да се случат.

Полицай, който само следва инструкциите, не е особено добър. Но ако полицаят е предприемчив, той ще свърши много добра работа. Ще е по-бърз и по-ефективен, пак ще следва полицейските принципи, но ще е по-ефикасен в разкриването на престъпления. Същото е да си студент или да си майка, която е и машинописка. Нито една предприемчива майка няма да страда, дори и да разполага с малък бюджет. Така че посланието ми е: хора, бъдете предприемчиви! Никога не съм виждал предприемчива личност, която е нещастна, нереализирана, с ниско самочувствие. Всички са изпълнени с енергия и увереност. Това се намира у всички нас – само трябва да го активизираме.

Използвахте думата „щастлив”. Има направление в икономиката, което твърди, че след време щастието ще замени брутния вътрешен продукт. Не знам дали знаете, но българите са най-нещастните хора в Европа.  

Какво е щастие? Зависи от индивида. Например може да съм религиозен човек в Индия – ще застана под дърво да медитирам и ще съм напълно щастлив. В Америка щастието е да се правят милиони. Според мен щастието зависи от някои базови неща. Сега ще споделя нещо много важно. Работя в толкова много страни и хората ме питат: Какво е да се работи в Етиопия? Не са ли бедни? В Русия не е ли опасно? Но аз открих, че в 90-95% от случаите хората по света са абсолютно еднакви. Всеки на този свят иска да бъде щастлив. Датчанинът, руснакът, българинът и румънецът – ако ги попитам какво наистина искат в този живот, за да са щастливи, всеки ще ми каже едно и също нещо:

„Искам да имам работа, искам децата ми да са образовани, искам да живея в мирна страна, искам да имам къща, да мога да си позволя да плащам за здравеопазване, искам да ходя на ваканция”: всички на този свят искат едно и също. Щастливо семейство, образование, сигурност. Това е щастието. Само че всички тези неща си имат цена. Така че мисля, че макар БВП да измерва само парите, важно е да можеш да си позволиш нещата, които правят хората щастливи. Мисля, че трябва да създадем устойчиви общности, в които хората могат да изкарват прехраната си по един устойчив и щастлив начин.

Казахте „устойчив”. Мото на предприемачеството е „творческо разрушаван” според тази прочута фраза на Шумпетер. Но ако погледнем на това в светлината на екологичната криза, няма ли твърде много „предприемаческо разрушаване” в нашия свят?    

За околната среда съм напълно съгласен. Създадохме изключително небалансиран свят. От една страна, има милиарди, които живеят с долар на ден, от друга – има милиардери, които имат по 90 коли или нещо подобно. Има нещо сгрешено в този свят. Но мисля, че Шумпетер не говореше за разрушаването на околната среда – което, признавам, е нещо лошо. Той говореше за разрушаване на създалите се способи за правене на нещата. Точно там се нуждаем от предприемачество, за да ги оспорим и да ги подобрим. Всъщност може да се окаже, че предприемачите са точно тези хора, които ще „разрушат разрушаването” на околната среда. Те ще намерят начин да постигнем устойчива зелена икономика, съчетана с щастлив живот. В миналото бизнесът, може би защото не разбираше, че така разрушава околната среда, консумираше твърде много нефт и газ. Повярвайте ми: тези, които ще открият алтернативната енергия, ще са предприемчиви хора, а не просто учени.

А какво виждате след настоящата финансова криза?

Тя доказа, че капитализмът няма всички отговори на нещата. През 80-те и 90-те и може би в началото на този век си мислехме, че капитализмът е отговорът. Това е било погрешно. Истина е – капитализмът създаде растеж, но той също така създаде огромна неконтролирана алчност. Някои хора се опитаха да правят пари от въздуха, например от токсичните активи по време на жилищния бум. Това беше хазарт. Цялата финансова система стана уязвима. Бяха създадени много пари, които не се базират на фундаментални стойности. С проверка и балансиране трябва да се гарантира, че това няма да се повтори.

Потвърди се и тезата, че трябва да живеем в смесено общество: където има достатъчно правителствен контрол, но в същото време има и достатъчно възможности и индивидът може да се възползва от тях – по един зелен, устойчив начин. Мисля, че поне отчасти това го имахме през 60-те. Но след 80-те станахме твърде „капиталистически.”

В заключение ще споделите ли как виждате глобалната картина и къде в нея е мястото на Източна Европа? Един интересен инвеститор – милиардерът Джим Роджърс, твърди, че бъдещето е за фермерите, а не за финансовите мениджъри, а икономическата сила ще се прехвърли изцяло в Азия.

Глобално интернет напълно промени света. До 1990-те реалното богатство беше в англосаксонския свят. Това се промени. Живеем в много по-взаимно зависим свят, в който бившите развиващи се страни – например БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), откриха, че имат истинска мощ и стойност. Те използват тази своя мощ по много конкурентен начин и всъщност ще се съглася с Роджърс: има нов баланс на силите и силата се премества от Америка на Изток.

Да, бъдещето е на Индия и Китай – и не само защото те имат икономическите средства, за да се конкурират, но също и защото те имат пазарите. Те са над една трета от световното население и когато средната класа там нарасне, нейното търсене ще създаде пазари за целия свят. Европа и Америка са вече наситени, така че ръстът ще е в Латинска Америка, в цяла Азия, в Централна и Източна Европа, а след време, след може би 30-40 години, ще удари часът и на Африка.

Мисля, че Централна и Източна Европа и особено по-малките страни трябва да са нащрек. България, Сърбия, Хърватия – балканските страни, както и балтийските, трябва да са много внимателни. Те трябва да са извънредно гъвкави, за да могат да се конкурират, а също така да имат и какво да предложат, за да достигнат до степента „развити”. Страни като Русия и Китай се развиват, но те имат силите. Вие не само сте по средата между тях, но и като малка държава нямате политическа и икономическа мощ. Така че ви трябва предприемаческа дарба да предложите нещо. Словения е добър пример: от 5000 долара доход на глава от населението през 1990-те, сега вече има 25 000 долара.

Малките страни като вас трябва да осъзнаят, че никой не ви дължи нищо. Какво вие имате да предложите? Това е въпросът. Русия има най-богатите ресурси в света, Китай е световната фабрика, Индия е инженерният двигател, Африка ще осигурява природни ресурси и работна ръка. Латинска Америка вече го прави. А вие, малките, какво имате да предложите?

Отговорът на този въпрос изисква визия. Не можеш просто да кажеш – „Аз искам да управлявам България”. Е, има и плюсове – да се управлява малка страна е по-лесно, отколкото голяма. Тоест вие може да станете по-гъвкави и мобилни, но трябва да приложите правилните политики и да имате лидери. Трябва да накарате нещата да се случат, а не просто да говорите за тях. Това е предизвикателството ми към България и към вашия премиер: в този изключително конкурентен свят вие какво имате да предложите?

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални, Обществени and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s