Кризата е в главата

Ако в последно време сте си задавали въпроса „Още колко ще сме в криза”, има отговор за любопитството ви: още доста. Пиер Карло Падоан, главен икономист на ОИСР – т.нар. клуб на богатите държави – наскоро потвърди: „След пет години (на най-драматичната финансова и икономическа криза от няколко десетилетия насам) не можем да кажем, че кризата е зад нас”. Той допълни, че ще има риск от ново пропадане дотогава, докато доверието не се възстанови върху солидна основа с избор на правилните политики.

Доверие и политики: сякаш това са колоните, върху които се гради съвременната световна икономическа система. Но това са и нещата, които е най-вероятно да забравим, докато седим втренчени в текущите икономически новини, наситени с драматични опасности и решителни спасители: тресящи се от екшън.

Политиките са по-спорни, тъй като те предполагат не само да знаеш какъв искаш светът да бъде след време, но и понякога да се съгласяваш на компромиси в търсене на съюзници за преследване на голямата цел. Така или иначе, политиката може да се опише като желано бъдеще и пътища. Управлението на кризата на Европейския съюз не следва „политики”; то е реактивно – и много жалко. Настоящата ситуация обаче е напълно закономерна предвид бюрократичния, многословен и с размита отговорност „евро” подход, който впрочем виждаме така характерно въплътен и в нашия „евро” министър Томислав Дончев.

Тук обаче искам да говоря за доверието. Думите на Падоан, който е безспорен авторитет, могат да се изтълкуват и така: кризата е момент на загуба на доверие и тя ще бъде преодоляна тогава, когато доверието се върне. През последните дни направих две интервюта – с шефа на най-голямата банка в България и с английски милионер – предприемач, дошъл да изнесе бизнес лекция у нас. И двамата, независимо един от друг, потвърдиха: кризата представлява липса не на капитали или на възможности, а на предприемачески импулс. Доверието и импулсът, както може да се предположи, са нематериални, психически феномени.

Може би е прекалено опростяване да кажем, че кризата е само в нашите глави, но във всички случаи тя има много солиден психически компонент. Затова и толкова удачно се оказва сравнението на най-ниската икономическа фаза с „депресия”. Две статии, които наскоро се появиха в икономическия интернет проект Project Syndicate потвърждават, че „пречките пред възстановяването не са материални”.

Робърт Шилер, професор по икономика от Университета в Йейл, надали би могъл да бъде упрекнат в това, че говори за психология, защото го е страх от числата – той е съавтор в най-влиятелния индекс за измерване стойността на жилищните имоти в САЩ. Но Шилер стои на мнението, че „истинските причини за кризата са наистина психологически и социологически” – те се отнасят до променливото доверие и до нетрайните животински нагони (animal spirits) на хората.

Шилер твърди, че подобни дълбоки промени в нагласите сменят и историите, които се разказват. Когато светът е в криза, разказват се истории за провал, а когато е в подем – за успех; съответно провалът и подемът се усилват спиралообразно заради формиралите се трайни гледни точки в умовете на хората. В този смисъл плъзналият се по плоскостта на кризата „свят” се е нуждаел от мита за Гърция – една страна с население само 11 милиона, но набедена за виновник за световните финансови злини.

Всичко в този случай е история, твърди Шилер: съдбата на Гърция съответства на нужния на публиката стереотип за провал, дошъл от прахосничество, леност и твърде много социализъм. Хората веднага я асоциираха с историята за краха на пазара в САЩ през 2008 г., в основата на който стоеше същото: теглене на заеми, които не могат да бъдат изплатени. Имаше публична нужда от морално разрешение и затова хората подкрепиха мерките за строги икономии, които – твърди професорът – допълнително влошиха нещата.

В книгата си Animal Spirits в съавторство с Джордж Акерлоф Шилер е развил по-задълбочено тази теза. Според двамата автори управление на хорските животински нагони не само е възможно, но и желателно, но за това се изисква здравата ръка на правителството: не става просто да се позволи на пазарите да работят. Въпросните животински нагони в съвременния икономически живот са доверието, страхът, (само)измамата, корупцията, загрижеността всичко да бъде честно, както и митовете, които разказваме сами на себе си за собствената си икономическа съдба. Звучи интригуващо и смятам да се запозная по-подробно с този труд.

Да обобщя, светът се е настроил на вълна „криза”. Като казвам свят, разбирам излъчвателите (медиите), облъчваните (ние хората) и онези, които настройват излъчвателите. И много трудно този свят ще се пренастрои отново на вълна „растеж”. Не коментирам доколко нов гигантски растеж от типа на следвоенните десетилетия е постижим предвид екологичните ограничения.

Да, в миналото е била нужна световна война, за да се счупи маската на депресията. (Маска – сякаш доста точно сравнение за икономическата фаза.) И по-късно икономически и политически кризи са били умишлено разрешавани с помощта на локални войни. Но все пак има и по-смислени изходи от кризата, например овладяване на Космоса и Океана или изграждането на нисковъглеродна икономика.

Проблемът е, че градивните дейности са изгоден път само тогава, когато са извършвани от всички страни и съюзи заедно и едновременно. В противен случай те изтощават страната и я правят лесна мишена за милитаристични стремежи. А войната много по-лесно създава „общност”: искаш или не, ти участваш. Нали забелязахте? Както през 1930-те, днес се множат коментарите за война и това е твърде, твърде тревожно. Това е новата история по излъчвателите, която не оставя съмнение кой извършва настройките.

Втората статия, с която искам да ви запозная съвсем накратко, е на нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц. В нея той критикува монетарната политика на централните банки (т.нар. печатане на пари). И то не защото Стиглиц е за затягане на паричното предлагане, напротив, но според икономиста монетарните стимули при толкова дълбока криза са безсмислени; те чисто и просто няма да проработят.

Това всъщност онагледява „политиките”: политиците в САЩ и Европа все още вярват, че монетарната политика, ръстът на паричното предлагане, е в състояние да съживи икономиката. Според Стиглиц това не само че няма как да се случи, но и отклонява общественото внимание от истинските мерки, които биха стимулирали икономическия растеж: експанзионистична фискална политика и реформи във финансовия сектор, които могат да стимулират кредитирането.

Българският банкер, когото интервюирах, е повече от категоричен, че увеличаване на кредитирането няма как да повиши растежа в България; да не говорим за настроението му към реформи в сектора – но това е съвсем друг въпрос. По-интересно е какво се говори за тези реформи в света.

Опитният финансов журналист Анатоле Калецки наскоро коментира в Reuters: видя се, че даването на пари на големите банки в очакване те да ги върнат в икономиката под формата на кредити не се потвърди. И след като централните банки нарушиха своите табута, като пуснаха печатниците, може би в скоро време трябва да се откажем и от схемата със стимулиране на банките, като нарушим още едно табу. Вместо да се прекарват през банките, по-ефективно би било стимулите чисто и просто да се дават на домакинствата. Да се дават на хората пари на ръка, за да започнат те да харчат и така да оживят пазара.

Доколкото мога да преценя упоритостта на хорските стереотипи, но и склонността им да се превъзнасят по нови истории, мисля, че за икономическия растеж в България би било много по-полезно, ако на 2.5 млн. домакинства се даде еднократна парична помощ от 100 лв. за харчене (общо 250 млн. лв., под 1.5% от публичните разходи), отколкото ако тези пари се дадат на големите инвеститори например под формата на социални осигуровки за новите работни места, които те евентуално ще отворят през 2013 г. Мерките, способни да пречупят психологическата криза, могат да са само шантави.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , . Bookmark the permalink.

2 Responses to Кризата е в главата

  1. Обратните връзки в една система могат да са положителни или отрицателни. Положителните подкрепят текущата тенденция и я вкарват при определени условия в колебателен режим. Пазарната икономика е такава система. Най-силната положителна обратна връзка е през пазара на труда, доходите , търсенето на стоки и услуги и т.н. В момента състезанието е по мизерия поради голямото предлагане на труд на глобалният пазар. Капиталът е в изгодните позиции да се глези и налага правилата. Той е по-мобилен от всякога и е в по-изгодни позиции в пазарлъка. Това нарушава съотношението натрупване потребление в полза на натрупването. Най-потърпевши са развитите икономики с висок стандарт на живота поради износа на капитали и загуба на конкурентоспособност и работни места.Когато едно работно място се изнесе, заплатата е по ниска и това не се компенсира. Кризата не е в главите ни, макар да има своите психологични компоненти и положителни обратни връзки. Тази криза е хронична и ще продължи дълго до относителното изравняване икономическото развитие и доходите в по-голямата част от света. Това е див капитализъм с тази разлика, че е глобален и отделните страни не могат да се справят с регулациите, нито синдикатите да възстановят равновесието.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s