Защо модерните икономисти враждуват с Кейнс

Не мога да се нарека „кейнсианец” по простата причина, че намирам за твърде глупаво да си какъвто и да е „-ист” и „-ец”, както се пее и в чудесната песен на „Щурците”. Но отново обръщам вниманието на читателя към мисловното наследство на този учен. По-долу съм се опитал да преведа откъс от една от статиите на Джон Мейнард Кейнс от 1933 г. – „Националната самодостатъчност.” Написана е за Световната икономическа конференция, провела се през същата година.

Мисля, че този текст все още не се е появявал на български език. За мен той е показателен – и съответно си заслужаваше риска да нагазя в превода на образния и заплетен, но винаги разбираем стил на големия британски икономист – основно по две причини. Първо, неизкушеният читател ще може да си направи сам извода защо модерните официозни икономисти толкова старателно „оборват” и зачеркват всичко от Кейнс; както и защо е рядкост да се срещнеш с оригинален текст от него. Второ, защото тук (както и на още редица места) Кейнс предусеща проблема за стойността на екосистемните услуги. Икономиката мачка природата – това е известно още от XIX век, но Кейнс уточнява – прави го, защото не може да долови нейната стойност.

Деветнадесети век разду до екстравагантност критерия за това, което накратко може да се нарече финансови резултати, като тест доколко препоръчително е всяко частно или колективно спонсорирано действие. Цялата житейска мъдрост беше превърната в нещо като пародия на кошмара на един счетоводител. Вместо да използват изключително нарасналите си материални и технически ресурси, за да построят приказен град, те построиха мизерни квартали; и си мислеха, че е правилно и препоръчително да се строят мизерни квартали, защото мизерните квартали, при теста на частното предприятие, се „изплащаха” – докато приказният град, според тях, щеше да е акт на глупава екстравагантност, която – според слабоумния идиом на финансовата мода – щеше да „ипотекира бъдещето”, макар че как строителството на велики и славни неща може да доведе до обедняване на бъдещето никой няма как да види, ако умът му не е обзет от грешни аналогии с нерелевантното счетоводство. Днес използваме времето си – наполовина напразно, но трябва да призная и наполовина успешно – в опити да убедим сънародниците ни, че нацията като цяло със сигурност ще е по-богата, ако бездействащите хора и машини се използват, за да се построят толкова необходимите къщи – вместо да ги издържаме и да ги държим бездейни. Защото умовете на това поколение все още са замъглени от лъжливи сметки и те не вярват на заключенията, които би трябвало да са очевидни – защото разчитат на системата на финансовото счетоводство, хвърлящо сянка върху това дали подобна операция „ще се изплати”. Трябва да останем бедни, защото „няма да се изплати”, ако станем богати. Трябва да живеем в коптори не защото не можем да си построим палати, а защото не можем „да си ги позволим”.

Същото правило на саморазрушителното финансово счетоводство управлява всяка наша стъпка в живота. Разрушаваме красотата на пейзажа, защото неразпределените прелести на природата нямат икономическа стойност. Способни сме да изключим слънцето и звездите, защото не плащат дивидент. Лондон е един от най-богатите градове в историята на цивилизацията, но не може „да си позволи” най-високите стандарти, които собствените му жители биха могли, защото това „не се изплаща.”

Ако имах тази власт, щях да оборудвам нашите столици с всички аксесоари на изкуството и цивилизацията, от най-високите стандарти, които биха могли да си позволят жителите им – и щях да съм убеден, че мога да си позволя това, което щях да създам; щях да съм убеден, че парите, похарчени за това са не само по-добри от всяко подаяние, но и ще направят подаянията ненужни. Защото с парите, дадени за подаяния в Англия след Войната можехме да превърнем нашите градове в най-великото творение на човека на света.

Или още: доскоро смятахме за морално задължение да разорим тружениците на земята и да разрушим епохални човешки традиции в земеделието, ако от това бихме получили къшей хляб, по-евтин с една десета от стотинката. Нямаше нищо, което не беше наш дълг да пожертваме на този едновременно Молох и Мамон, защото искрено вярвахме, че поклонението на тези чудовища ще надмогне злото на бедността и ще заведе следващото поколение, сигурно и комфортно, яхнало върху сложната лихва, в икономическия мир.

Днес страдаме от загуба на илюзиите си не защото сме по-бедни, отколкото бяхме – напротив, дори днес поне във Великобритания се радваме на по-висок стандарт на живота от всеки предходен период – но защото другите ни ценности бяха пожертвани и също така защото те изглежда бяха ненужно пожертвани. Защото икономическата ни система на практика не ни позволява да се възползваме изцяло от възможностите за създаване на икономическо богатство, достъпни чрез прогреса на техниката ни, но ни дава много по-малко от това и освен това ни кара да мислим, че бихме могли да използваме печалбата си по по-задоволителен начин.

Но ако веднъж си позволим да не се покорим на теста на счетоводната печалба, ще започнем да променяме цивилизацията си. И трябва да го правим много внимателно, предпазливо и осъзнато. Защото има едно голямо поле от човешката дейност, където трябва мъдро да запазим обичайните парични тестове. Държавата, а не толкова индивидът, трябва да промени критериите си. Това, което трябва да се промени, е концепцията за финансовия министър като председател на някакво акционерно дружество. И ако функциите и предназначенията на държавата ще се разширяват, то решението какво – най-общо казано – ще се произвежда в страната и какво ще се търгува с чужбина, трябва да е политически въпрос с висок приоритет.

National Self – Sufficiency. Collected Writings, Vol. 21

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s