Мит Ромни и петролът

Страхувам се, че ако претендентът на Републиканската партия за президент на САЩ Мит Ромни бъде избран за този пост (което става все по-невероятно), той ще натвори такива каши, които ще затъмнят пиратското му отношение към околната среда. Например ядрена война. Все пак добре е да се знае и какви са „екологичните позиции” на това олицетворение на решително дясната политика. Обобщава ги сайтът Yale Environment 360.

Мит Ромни е концептуално против глобалните споразумения за опазване на климата и твърди, че целият ръст на въглеродните емисии се дължи на развиващите се страни. Затова САЩ трябвало да избягва споразумения, които ще лишат икономиката на страната от глобални конкурентни предимства. Претендентът – мормон е и против всякаква форма на търговия с квоти за въглеродни емисии. По думите му „Идеята да се харчат трилиони и трилиони долари, за да се опитваме да намалим CO2, не е правилният курс за нас”.

Имаме, все пак, основания да вярваме, че Ромни не е чак толкова коравосърдечен към чистотата на въздуха и последиците от парниковия ефект. Като губернатор на щата Масачузетс през периода 2003 – 2007 г. той е подкрепял идеята за „гъвкава пазарно базирана” щатска програма за търговия с въглеродни квоти, но явно риториката на острието на републиканците вече трябва да е друга.

Сега той казва, че EPA – федералната екологична агенция – изобщо не трябва да контролира въглеродните емисии, подкрепяйки тази теза със следния довод: „Аз издишам въглероден диоксид. Не искам тези момчета да ме преследват с някакъв уред и да проверяват дали случайно не дишам твърде дълбоко.” EPA трябвало да остави на мира и живачните и други емисии от ТЕЦ на въглища.

Що се касае до глобалното затопляне, Ромни признава в своята книга от 2009 г., че такова има и хората допринасят по някакъв начин за него. Но после в операцията по набиране на средства за президентската кампания той запява друга песен: „Не знаем какво причинява глобалното затопляне на нашата планета.”

Ромни заявява, че президентът Барак Обама води война срещу петролната и газовата индустрия – независимо, че именно Обама разреши добива в Арктика и насърчи „революцията на шистовия газ”, която в икономически план доведе до рязко поевтиняване на синьото гориво на местния пазар. При Обама САЩ чувствително намали зависимостта от вносен петрол – от 57% през 2008 г. на 45% днес. Но явно призивът на настоящия президент да се прекрати субсидията за петролната индустрия в размер на 4 млрд. долара е неприемлив за републиканците –

както и „непоследователността” на Обама, който все пак не разрешава сондажи на територията на Националния арктически резерват в североизточната част на Аляска. Според Ромни не трябва да се поставят „екологични” пречки пред нефта – нито в Аляска, нито по Атлантическото и Тихоокеанското крайбрежие, нито за прокарването на тръбопровода „Кистоун” от Канада. Напротив – Ромни е за силно намаляване на регулацията в сектора и разрешаване на добива на нефт също и в останалите природни резервати в САЩ.

Докато Обама се опитва да смекчи недоволството на екологичните групи срещу хидравличното фрактуриране, което според активистите не е достатъчно регулирано, Ромни обещава да сложи край на „свръх-регулацията” в добива на шистов газ.

Като губернатор Ромни е бил значително по-строг към въглеродната индустрия. Например по повод силно замърсяващ ТЕЦ на въглища е посочвал: „Няма да предпазвам работни места, които убиват хора. А тази електростанция убива хора”.

Дали тогава да очакваме той да смекчи твърдия си тон срещу възобновяемите енергийни източници, ако евентуално се добере до властта? В момента той е за отмяна на всички субсидии за ВЕИ сектора, за да можели играчите да се надпреварват при равни условия. Но като губернатор на Масачузетс все пак е отпуснал 24 млн. долара за проекти за алтернативна енергия и е насърчавал публично – частните партньорства в изследванията за нови енергоизточници.

В момента обаче основната алтернатива на въглеродните горива в речите му е по-малко регулации за ядрената енергетика.

Drill, Baby, Drill

Междувременно Националният информационен център по леда и снега съобщи, че площта на Арктика, заета с лед, през това лято се е свила най-силно, откакто се водят измервания, т.е. от 1979 г. Учените отчитат, че този факт може да има връзка със зачестилите екстремални климатични явления в Северното полукълбо, макар това все още да не е доказуемо.

Специалистите обясняват: разтапянето на арктическия лед ще има последици далеч не само за белите мечки и ескимосите. Арктика е нещо като климатик на планетата и загубата на полярния лед ще има сериозни последици за глобалния климат. Но е трудно да обясниш това на хората, защото те си подават главата от прозореца и не виждат да се случва нещо специално.

През тази година само 24% от Арктика е била заета от плаващ лед, което е с около 50% по-малко от средното за периода 1979 – 2000. Затоплянето се самоусилва, тъй като когато белите ледени площи намаляват, тъмната водна повърхност поглъща повече топлина от слънцето. Според досегашните модели климатолозите твърдяха, че летният лед в Арктика ще изчезне около 2050 г. Сега някои учени считат, че това ще се случи още през 2020 г.

Търговците от Lloyd’s са изчислили, че Арктика може да привлече около 100 млрд. долара инвестиции за добив на нефт и газ в следващите десет години. Холандско – британската компания Shell вече е вложила там 5 млрд. долара.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s