Моят летен празник

Българските тюлени били умни животни. Ходели да се хранят наготово в мрежите. Но случвало се е някой по-млад неопитен тюлен да се заплете. Рибарите по него време – средата на миналия век – също били умни. Вадели оплелите се тюленчета, пък взимали една пръчка и започвали да ги шибат по перките. А тюленчетата плачели с детски глас: „Иуу, иуу”, което на тюленски значи „Пусни ме бе, бате!” Майките им подавали глави от водата и плачели с децата си. Поне във версията на баба историята завършваше щастливо: за известно време кражбите от рибарските мрежи намалявали, а тюленчето се завръщало при майка си невредимо.

Отдавна няма тюлени по нашия бряг. Дали мрежите станаха повече, дали скумрията свърши, дали разголените човешки тела, когато измисленият от испанските сюрреалисти плажен туризъм дойде и до Черно море, възмутиха тюлена – монах (Monachus monachus) – но вече ги няма. Останаха три вида делфини. И те са умни, но много по-бързи, а и живеят по-навътре в морето, далеч от хората, така че засега сякаш няма непосредствена опасност за тях.

Имам една любима история с делфини, истинска. Между селата Тюленово и Камен бряг, близо до запуснатото военно поделение, големи цистерни за нефт хъркат денонощно. Там някъде между цистерните, горе на платото, има кръгла дупка в скалата. По нея е спусната желязна стълба, която води към Апартамента. Така наричаме система от няколко свързани пещери, или по-скоро пещерни ниши, които са отворени над морето и гледат право на изток, към изгрева на Слънцето, на 15 или 20 метра над водата.

Бяхме се събрали там веднъж преди доста години няколко момчета и момичета, приятели, вечерта преди Джулая. Хрумна ни и направихме следната риболовна инсталация: взехме голям камък и завързахме за него ластик. Това е специален тънък ластик, който се продава в риболовните магазини, дълъг над двадесет метра. За него пък навързахме едно след друго три чепарета. Най-силният от нас метна камъка навътре в морето и 30 сребърни кукички потънаха надолу; от високото ги разклащахме напред – назад с въдицата и така мамехме сафрида. И започнахме да вадим риба, там горе в пещерата. Доста риба хванахме. Като по ескалатор я извличахме нагоре, някои рибки щастливо се откачаха и цопваха във водата, но повечето все пак стигаха до нас, с което будехме възхищението на момичетата.

Но както теглехме сафрида в сумрака нагоре, изведнъж няколко огромни фосфорни ивици минаха под пещерата ни. Делфините. Искрящите в сгъстяващия се мрак ленти светеха минута. Повече риба, разбира се, не уловихме.

В Апартамента съм имал и други преживелици с делфини. Друг път, пак около Джулая, там се бяхме събрали по-малка компания. Три момчета посрещнахме Слънцето с музика – с китара, кавал и тарамбука. Докато свирехме, в синьото пред нас се появиха няколко тъмни силуета и започнаха да ни пригласят. Не мога да го опиша.

Но на следващата година чудото не се състоя. Кметълът на Каварна организира шумен концерт пред огънчето на Камен бряг, четири километра над нашето убежище. Цялата степ се тресеше от трясъка на колоните, а водата е много по-силен проводник на звука от въздуха. Делфините не се появиха. Явно не обичат толкова шумна музика.

Спрях да празнувам Джулая, след като беше признат едва ли не за официален празник. Не ми се ходи вече и на нестинарския събор в село Българи на 3 юни, защото опасността да срещна там финансовия министър е твърде голяма. Измислих си свой личен летен празник, Слънцестоене. Когато денят е най-дълъг, аз съм най-силен. Празнува се там, където съм аз в момента, в компанията на птици и пеперуди, диви кози и мечки, тюлени и делфини.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Животни, Лични and tagged . Bookmark the permalink.

One Response to Моят летен празник

  1. Георги Милев says:

    Аз от 13 години празнувам на слънцестоене – на 22 юни (то обикновено е преднея ден, ама аз така запомних от баба и дядо). Това е рожденния ден на синът ми. Та празника ми става двоен. А първото ми посрещане на джулая, беше със него. Тази нощ бебето не спа и аз се разхождах с него на ръце, докато не изгря слънцето. И сега всеки първи юли аз си го отбелязвам там, където съм.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s