В сянката на Великото залесяване

България, за която сме свикнали да мислим като за природен рай, разполага с по-малък процент горски площи от средното за Европейския съюз. Да, няма грешка: според общоевропейско проучване по програмата LUCAS средното покритие с гори на територията на Европейския съюз е 40%. Най-новите данни, изнесени от Изпълнителната агенция по околна среда, говорят за 34% лесистост у нас.

Истина е, че за последните 12 години нашите горски територии са нараснали с 2 процентни пункта, тоест тенденцията поне като площ е благоприятна. Но европейското сравнение показва, че силно развити и урбанизирани държави като Германия, Франция и Италия са предоставили на горските екосистеми същия дял от територията си, какъвто и пасторална България. Това от своя страна предполага критично отношение към внушенията, че българските гори са неизчерпаем ресурс, който пречи на икономическото ни развитие. Впрочем България не се включи в мащабния проект LUCAS, който дава подробни данни за земната покривка в ЕС.

Защо е толкова важно да има много гори? Винаги е било, но човекът едва напоследък започва да го осъзнава. Освен че горите са източник на ценни ресурси, от тях зависи нищо по-малко от нашето битие: въздухът, който дишаме, водата, която пием, храните, които ядем. Защото горите са ключови за запазване на плодородието на почвите. В тази връзка нека си припомним една щастлива история от близкото минало, в която дърветата играят главна роля.

Как Добруджа стана житницата на България

Съвременниците наричат Добруджа до 1950-те „безводна, кална, тъмна.” През годините на румънската власт Букурещ има интерес тези земи да се обезлюдят, затова всячески спира развитието им. Възходът на българска Добруджа се свързва с министър – председателя и ръководител на БКП Вълко Червенков. Освен електрификация и прокарване на пътища в Добруджа, Червенков е инициатор на засаждането на хиляди километри полезащитни пояси: редове дървета и храсти, предназначени да намаляват скоростта на вятъра и да спират ерозията.

Суховеите – горещи ветрове от Румъния и Украйна – прониквали безпрепятствено в равното Добруджанско плато, изсмуквайки влагата от земеделските култури. През зимата населението страдало от друга напаст – снегонавяване, което блокира със седмици пътищата. Опитите тези климатични явления да се смекчат със засаждане на горски пояси датират още от средата на 1920-те. Но през периода 1951 – 1956 г. се развива мащабно залесяване: създадени са 64 хил. дка полезащитни пояси. Плановете впрочем са двойно по-големи, но властта минава в ръцете на Тодор Живков и размахът на Червенков е спрян.

Независимо от това изградените полезащитни пояси са внушително постижение с огромен и траен ефект върху регионалното стопанство. Създадени са 9 „държавни пояси” с дължина от 25 до 220 км. и ширина 70 – 90 м. „В Добруджа, унищожавана от суховеите и виелиците, бяха засадени уникалните полезащитни пояси, които преградиха пътя на ветровете и превърнаха сухата степ в плодородна земя – това само да беше направил Червенков, друг паметник не му трябва”, коментира Стефан Цанев. Основните пояси са разположени на около 500 м. един от друг, като средната площ на защитените от тях полета е между 500 и 2000 дка. Освен че спират суховеите, поясите задържат влагата и така е възможно получаване на високи добиви дори при сегашните оскъдни валежи. Неслучайно цената на земеделската земя в Добруджа днес е най-висока в цялата страна и надхвърля 1000 лв. за декар.

Вместо този мащабен агроекологичен успех да се препоръчва като добра практика навсякъде по света, с характерен нихилизъм полезащитните пояси стават обект на политически спорове, да не говорим за бракониерските сечи. През 1993 г. по предложение на депутат от СДС Народното събрание беше на косъм (101 гласа „за” и 106 „против” при 6 въздържали се) да върне горските пояси на собствениците на земята в реални граници, за да можели те да отглеждат зеленчуци между дърветата. Това щеше да е началото на края не само на самите полезащитни пояси, но и на добруджанското земеделие. Днес загрижени стопани алармират за набези на дървосекачи върху поясите в редица региони на страната, но лесничействата не се трогват. През 2005 г. стартираха и няколко рехабилитационни проекта, но с малък обхват.

Решение за бъдещето на полезащитните пояси трябва да се вземе скоро. Ивиците от цер, ясен, акация и други видове са садени преди 55 и повече години, а средният живот на тези дървета в добруджански условия е 60 – 80 г. Някои пояси с неподходящ видов състав съхнат. Румънски агроном посочва, че черноземът в Северна Добруджа постепенно се превръща в пясък от ерозията; една от причините е именно изсичането на полезащитните пояси, за да се увеличат обработваемите площи. Ще е много жалко, ако последваме грешката на съседите и така загубим рядко предимство, което има нещастието да е „общо благо” в България.

Японското горско чудо

Патос изпълва речите на българските лесовъди, когато заговорят за залесителни мероприятия. През последния половин век са залесени общо 1.5 млн. ха, или почти половината от днешните български гори. Но въпреки това постиженията ни в залесяването са под своя потенциал. От една страна, защото за залесяване в миналото са избирани чужди бързорастящи видове, които не понасят добре нашите климатични условия и съхнат. България е почти средиземноморска държава; наскоро Пловдив правилно предпочете палмите пред борчетата за озеленяване.

От друга страна, световният опит, на първо място в Япония, говори за съвсем различни мащаби. На квадратен километър в Япония живеят 5 пъти повече хора, отколкото в България; икономическият продукт е сто пъти по-висок от нашия – но гори покриват 70% от островната държава: двойно повече, отколкото у нас.

Това не е поредната японска странност, а икономически оправдано решение: в дългосрочен план гората е по-доходоносна от нивата с ориз. Разбира се, само ако дървесината се ползва по предназначение, т.е. за изработка на продукти с добавена стойност като мебели и хартия, а не се изнася на талпи или реже на дребно за огрев, какъвто е българският стил. Независимо от огромното демографско налягане, горите в Япония продължават да нарастват. Малко познатата история на японските гори разказва географът Джаред Даймънд в книгата си „Колапсът.”

Богатият и мирен период на шогуната Токугава след 1600 г. удвоява населението, съответно нарастват и нуждите от дървесина – за огрев, дървени въглища за производство на стомана, но най-вече за жилища. Японската естетика предпочита дървените къщи, което обаче прави градовете изложени на постоянна опасност от пожари. След всеки пожар е нужна още повече дървесина. Освен това владетелите се надпреварват помежду си кой да построи по-впечатляващ дворец, като само трите двореца на шогуна Иеясу „гълтат” 25 кв.км. гори.

Към 1710 г. на трите главни японски острова на практика не остават достъпни гори. Проблемите не закъсняват: конфликти, епидемии, ерозия. След като сериозността на ситуацията е осъзната, властта отговаря с драконовски мерки: консумацията на дървен материал е строго ограничена, някои ползвания на дървесина забранени, а на останалите гори е направен опис: на всяко едно дърво! Конфуцианството, учещо на скромност и пестеливост, е превърнато в национална идеология. С държавни и частни инвестиции изсечените естествени гори са подменени с горски плантации, зорко охранявани от патрули. И към 1800 г. кризата е преодоляна и производството на дървесина отново започва да нараства.

Японците междувременно отриват, че да се внася дървесина е по-изгодно, отколкото да се секат собствените дървета: екологичните поражения остават за другите. Нещо подобно, но с обратен знак, се наблюдава и у нас. За последните десет години България внесе хартия и технологична дървесина на стойност 6.6 млрд. лв., а износът на дървесина е за 4.8 млрд. лв. Разликата от 1.8 млрд. лв. се дължи единствено на това, че българската промишленост не може да създаде добавена стойност от дървения материал. В тази връзка, в данните, че вносът надхвърля износа само предубеденият би видял сигнал, че трябва да се сече повече.

Нашето горско бъдеще

Българският учен проф. Мария Златева, биохимик и микробиолог със световна известност, е убедена, че незабавно трябва да се пристъпи към тотално залесяване на планетата, което да се съчетае с внасяне на органично вещество в почвите. Според нея само така ще избегнем пораженията за планетата от въглеродния диоксид. Златева вярва, че светът, включително нашата държава, и в момента разполага с технологичните и финансови ресурси, за да скъса с традиционната икономика, основана на изкопаеми горива и да премине към зелена икономика.

Там, където има гори, няма бедност – изтъква ученият. Увеличаването на залесените площи освен да преодолее екологичната криза има потенциала да реши важен социален проблем: да осигури работа на най-уязвимите групи, включително на циганите. И сега всяко лято хиляди цигани кръстосват нашите гори за гъби и горски плодове; според природозащитниците те са цяла „напаст”. Но ако погледнем глобално, горското стопанство у нас осигурява работа на 50 хил. души. С по-далновидна стратегия за развитие на горския сектор това число може да нарасне примерно двойно.

Перспективата Земята да се превърне в горска плантация е примамлива; в сегашния световен ред тя изглежда фантастично, но не е невъзможна. Обаче ако бъдем честни, обществото трудно ще се убеди за толкова решителна стъпка с езотерични послания от рода „делфини – камикадзе първи ни съобщиха за идващата екологична катастрофа”. Необходими са сериозни изследвания за пределните приходи и разходи от залесяването на единица площ, както и цялостно „екологично счетоводство”, което отчита пълната стойност на екосистемните услуги.

За съжаление до този момент подобно проучване у нас не е правено. Един единствен документ от 2011 г. третира мерките, нужни за справяне с климатичните промени в българските гори, но не е ясно какъв е напредъкът по изпълнението им. За разлика от българския подход, който залага на това, че правилните решения узряват със скоростта, с която растат дърветата, германските лесовъди вече активно експериментират с реакции на климатичното бъдеще. На наша територия.

Според климатичните прогнози, след няколко десетилетия условията в Бавария ще се доближат до днешния климат на Северна България. Тоест валежите ще намалеят, а температурата ще се увеличи с 2 до 4 градуса – което може да е фатално за иглолистните или буковите гори. Затова германската провинция избра България за изследователски проект, който търси отговор дали баварските дървета имат генетичния потенциал да се справят със задаващите се климатични промени.

Стотици баварски фиданки са засадени в три опитни полета в България. Те редовно се мерят, документират се вредителите и нивото на смъртност, устойчивостта на суши и жеги. Ако се окаже, че баварските дървета не се справят, германските лесничеи вероятно ще подменят големи площи с местни видове с по-сухолюбиви и топлолюбиви вносни дървета. А ние?

Софийските гори тилилейски

Заради появата на някои обещаващи нови дървесни видове и благодарение на достъпа до финансиране, у нас на залесяването и въобще на горите започва да се гледа като на привлекателен бизнес. Има съобщения за инвестиционни намерения в размер на десетки милиони за плантации от пауловния. Любопитен момент е, че идеята да се направи от залесяването бизнес е споходила и Столична община. Бившият общински съветник от СДС Николай Желев още през 2010 г. предложи да се създаде „Първи зелен пояс на София”, който да осъществи плавен преход на планината към застроената градска среда на столицата.

На територията на София има около 65 хил. дка земеделски и неземеделски земи – общинска собственост, която в момента не се използва по предназначение. Част от тези земи са с негативни екологични характеристики и не са подходящи за отглеждане на земеделски култури. Ако утайките от третирането на отпадните води на града (75 хил. тона годишно) се използват за оздравяване и наторяване на тези почви и се засадят подходящите растителни видове, може да се изгради зелен пояс на София, който съществено ще подобри облика и екологията на града.

Ползата от зеления пояс далеч не свършва с това. Горите ще произвеждат биомаса, която може да се използва като гориво в бита (под формата на пелети), за обществения транспорт (производство на биогаз при газификация на дървесен чипс), за производство на електрическа и топлинна енергия. Според оценката на Желев, изграждането на когенерационна топлоелектрическа централа с използването на биомаса може да доставя топлинна енергия на „Топлофикация” – София по цени, по-ниски от сегашните.

Безспорна ще е ползата от столичния зелен пояс за развитието на туризма и почивното дело. Сякаш това не е достатъчно, при залесени 50 000 дка квотите за избегнати емисии, които могат да се реализират на въглеродните пазари, ще генерират паричен поток от порядъка на 1 млн. евро годишно. Само Столичният общински съвет може да обясни защо тази пълноценна идея, която при това може да получи европейско финансиране или да намери инвеститор, остава на хартия. В тази връзка да отбележим, че крайно десните икономисти по принцип са яростни противници на подобни идеи, например на осъществения „зелен пояс” на Торонто.

Всъщност концепцията за зелени пояси около градовете е известна на родната теория вече 50 години. Например през периода 1960 – 1966 г. има план за създаване на зеленчукови и плодови пояси около Варна. Можем да си представим каква е съдбата им, след като първоначалният ентусиазъм от „овладяването на целините” е отминал. Апатия и разруха: дали не сме обречени това да е съдбата на всеки пореден опит за „Велико залесяване”?

А иначе бихме могли да заимстваме много идеи от световната практика: например в Китай, Индия и Малайзия дървета за добив на дървесина се садят и вътре в самите градове. Кеф ти дървесина, кеф ти сянка. Преди да можем да се възползваме от гениалната простота на подобни иновации, трябва първо да осъзнаем няколко научни факти в горския сектор. Като тези в доклада на ООН „Състояние на световните гори” за 2011 г., който е категоричен, че дърветата повишават стойността на недвижимите имоти. Дърветата освен това подпомагат търговията на дребно, тъй като правят клиентите доволни.

Публикувано в сп. ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Гори and tagged , , . Bookmark the permalink.

2 Responses to В сянката на Великото залесяване

  1. Димитър Смилянов says:

    Полезащитните пояси намаляват не само в Добруджа – в пловдивското поле е същото. А със залесяването у нас има още един голям проблем – че се прави масово на неподходящи места – т.е. изсичат се широколистни гори и на тяхно място се засаждат иглолистни. Да, наистина местни видове, но основния ефекта е, че боровете засоляват почвата, тя става киселинна и буквално изпиват подпочвената вода. Където примерно дъбрави са сменени със борови гори, изворите пресъхват. В крайна сметка се отчитат големи залесени площи, а всъщност цялостния ефект е повече отрицателен. И още нещо – един основен потребител на дървен материал у нас е строителството.

  2. Наистина не всички смятаме, че имаме много природа и това е факт, но според Европейските стандарти говорим за обработени зелени площи, като паркове и градини. Или поне така смятам. Ние имаме много планини, но някои от тях са вече толкова гъсти от храсти и големи борове, че дори не може и да се мине през тях. От статията ви научих доста неща и се радвам, че ни пишете.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s