Големи проблеми под шапката на света

Големият петрол обсажда Арктика

Близо една четвърт от неразкритите залежи от нефт и газ на Земята лежат зад Полярния кръг. Тази констатация на службата за геологични изследвания на САЩ обяснява нажежените политически и икономически страсти в регион, доскоро известен основно с белите си мечки и убийствения мраз. Геолозите считат, че под водите на Арктика се крият 90 млрд. барела достъпен петрол, 1670 трилиона кубически фута природен газ и още 44 млрд. барела втечнен природен газ.

Истинските запаси са много по-големи, твърди Русия. Независимо кой е правият, никой не подлага на съмнение, че добивът на въглеводороди в Арктика е огромно предизвикателство, дори когато глобалното затопляне започва да смекчава климатичните условия в това ледено царство. Огромни инвестиции са нужни, за да се извлекат арктическите ресурси, предвид местните „пазачи” като бурно и мъгливо море, чести урагани, плаващ лед, много ниски температури, полярна нощ.

Но залежите от петрол в света от доста време намаляват. Под пясъците на Арабия или в сравнително спокойното Северно море нефтът или е на привършване, или е заключен по политически съображения. Все повече страни предпочитат да предоставят добива на нефт на родни компании и така петролните гиганти губят привлекателни полета. Всичко това обяснява „арктическата петролна треска” – а по-скоро битката на петролната индустрия за бъдещето си.

В момента Shell работи по изграждането на арктически плаващи инсталации за втечнен природен газ, които ще намалят добивните разходи. Но петролодобивът в Арктика вече е привлекателен дори по конвенционален начин – преди десетилетие суровината струваше 10 долара за барел, а сега 110 долара. Прогнозите, че в следващите 10 години цената на нефта може да се удвои, допълнително изострят апетитите за арктическите ресурси, коментира журналистът на „Гаридън” Тери Макалистър в актуално проучване, посветено на арктическите ресурси.

Плодовете по долните клони вече са обрани

– образно обяснява петролният ветеран Фейдъл Гейт. Бъдещето на петролодобива е или в неконвенционалните източници като нефтоносни пясъци, или в сондажи във все по-отдалечени райони. Вече дори Русия е принудена да търси нефт и газ на север. Но Северният ледовит океан е вътрешно море и всяко действие на една страна касае съседите й. Норвегия вече изрази големи притеснения от руския арктически петролодобив, тъй като оборудването било старо и неефективно, а екологичната регулация – твърде слаба.

Природозащитниците са убедени, че ускореният добив на петрол и газ е смъртна присъда за една от най-богатите екосистеми в света. Според тях живият свят на Арктика е толкова уязвим и чувствителен, че дори малки поражения в структурата му могат да доведат до невъзвратими последици. WWF са категорични, че устойчивото бъдеще на света минава през тотален отказ от петрола като източник на енергия, което трябва да е факт около 2050 г. В този смисъл добивът на нефт и газ в северните морета е спирачка за бъдещето.

Разбира се, не така мислят петролните компании. Шотландската Cairne Energy, която проучва няколко участъка в Гренландия, твърди, че е взела всички възможни мерки, за да предпази екологията. На въпрос какъв ще е финансовият и политически ефект от голям петролен разлив, директорът на компанията удря по масата: „Въвели сме пълен режим на безопасност. Тук сме по покана на правителството. Имаме окуражителни резултати от сондажите. Точка”.

Но това не може да е точка в спора, тъй като един единствен голям петролен разлив може да доведе до края на Арктика, каквато я познаваме. Все още не е открит надежден и ефективен начин за ограничаване и почистване на нефтено петно в арктически условия. А в много по-спокойното Северно море британските служби са установили, че компаниите допускат един голям разлив на петрол седмично.

След убийствената експлозия в Мексиканския залив, правителството на САЩ временно спря компаниите, които искаха да разработват находищата в Чукотско и Бафортово море. В крайна сметка Големият петрол получи своето от Вашингтон, но много скоро лъсна, че той всъщност не е готов за суровите условия. Наскоро голяма нефтена платформа на Shell в Аляска се откъсна от котвата си и имаше реална опасност тя да се разбие в брега.

След като вълнение от 4 бала и средно силна буря са причинили това – и то 1000 мили южно от действителните нефтени полета – какво можем да очакваме, когато започне промишленият добив в реални условия? Плашещо е, че вместо да се загрижат за своите системи за сигурност, петролните корпорации в момента оказват натиск на морските и екологичните администрации в полярните страни, за да бъдат занижени неудобно високите им стандарти.

Океан изправи рамене

В последните години бяха открити значителни петролни залежи в Арктическия шелф и пред бреговете на Южна Америка, което поне за момент разсея страха от цивилизационен колапс, когато суровината свърши. Но да опитаме да си го представим: някъде дълбоко, под няколкокилометров пласт вода и скали, се намира резервоар, пълен с формиран преди десетки милиони години петрол. Това е истинско масло от скалите, както се превежда латинската дума petroleum; това е библейската „тлъстина на земята”. Компаниите искат да построят стотици морски платформи и да впият трикилометрови хоботи в Земята, за да извлекат маслото й.

Ами ако Океанът леко потръпне от това убождане – както и „Атлас изправи рамене”, според заглавието на програмната книга на приятелите на петрола? Наистина ли на тази Земя няма спирачки пред човешката самонадеяност? Дори големите компании да успеят да извлекат този петрол и да го доставят на пазара, те само отлагат окончателното решение на енергийните проблеми на човечеството.

Междувременно нефтът, който е изключително ценна суровина и би могъл да осигури материалното бъдеще на човечеството, глупаво се пилее. Безумният брой лични автомобили, създаващи измамно усещане за изобилие, е не по-смислен от онези 60 милиона пластмасови бутилки, които ежедневно се използват в САЩ и от тях се рециклира една пета. Петрол, изхвърлен на бунището са и онези между 500 и 1000 милиарда полиетиленови торбички, които цивилизацията ни гълта ежегодно.

Желязо, уран, кораби

Арктика се затопля. В началото на юли американската космическа служба NASA установи, че ледената покривка на Гренландия се топи в безпрецедентни за последните 30 години мащаби. В обикновена година близо половината от ледената шапка на огромния остров претърпява някаква степен на топене. През 2012 г. сателитните снимки показват, че са засегнати 97% от площта на Гренландия: от крайбрежните ледници до дебелия три километра леден щит във вътрешността.

На някои всъщност затоплянето в Арктика им допада. Смекчаването на суровия местен климат дава достъп не само до находищата от петрол, но и до полярните метали. Компанията на Лакшми Миттал ArcelorMittal вече разработва залежите на железни руди Мери ривър в Канада, на 500 км. зад Полярния кръг. Добивният потенциал на мината се оценява на 23 млрд. долара. Мегапроектът включва и изграждане на 150 км. железен път и две пристанища.

Срещу този проект, който в срок от 21 години обещава да плати 2.8 млрд. долара на местните власти, стои аргументът, че инвестиции в подобен мащаб ще увредят крехката екосистема. Бафинова Земя е дом на карибу, полярни лисици и зайци, на нарвали, белуги и бели мечки, многобройни са прелетните птици. Строителството на железницата, което се предвижда да се осъществи в срок от 4 години, изисква собствени пътища за достъп и сериозно ще видоизмени ландшафта. Желязната руда ще се товари на кораби, които ще отпътуват на всеки 32 часа. Все още не е ясно как това ще се отрази на нарвалите и моржовете, но най-вероятно негативно.

Инвеститорите бързат да разработят и находищата на редкоземни материали; Китай, почти световен монополист на пазара, е особено заинтересуван от това. Впрочем наскоро властите в Исландия спряха опита на частна китайска корпорация да изкупи значителна част от земята в северната част на острова, което би дало изходна база на китайските икономически интереси в Арктика.

В северна Гренландия вече вървят проучвания на находища на радиоактивните уран и торий. В момента австралийска компания проучва в гренландския Кванефелд шестото по размер находище на уран в света. Планове за разработка на полярните находища на уран има и в Русия, Канада и Финландия.

В Китила в най-северната част на Финландия вече започна добивът от една от най-големите златни мини в света. Заслужава да се отбележи, че засега САЩ е по-рестриктивен от Европа към добивните проекти в крайния север. Опитите на компаниите да извличат злато и мед от Пебъл Майн в Аляска срещат сериозна опозиция. Противниците на мината изтъкват, че това ще засегне водосбора на съседния Бристъл Бей, най-важна територия в света за размножението на сьомгата.

След като изгради огромния Фьярдаал – заводът за алуминий в източна Исландия, американската корпорация Alcoa възнамерява да построи подобен обект и в Гренландия, възползвайки се от евтиното електричество от ВЕЦ.

Всички тези големи индустриални проекти без съмнение ще променят екосистемата на Арктика: не само като пропъдят животните и замърсят ландшафта, но и като задълбочат ефектите от глобалното затопляне, емитирайки големи количества въглерод. Това ще става спиралообразно: разтапянето на „вечно” замръзналата арктическа почва освобождава огромни количества метан, по-мощен от въглеродния диоксид парников газ. За последните 30 г. температурата на повърхността на ‘пермафроста’ се е покачила с три градуса.

Според учените, някъде около 2050 г. Северният Ледовит океан изцяло ще загуби ледената си покривка през лятото. Основания за тази прогноза дава свиването на летния паков лед от 6.2 – 8 млн. кв.км. преди 2000 г. до 4.3 – 5.4 млн. кв.км. в периода 2007 – 2009 г. Това от своя страна дава надежди на товарните компании да се възползват от по-краткия (и свободен от пирати) Северен морски маршрут. Той има две разклонения: покрай руския бряг на Сибир и Северозападния проток северно от Канада (САЩ оспорва канадската териториална принадлежност на морския път). Интересът е повече от оправдан: маршрутът през Арктика е само една трета от разстоянието през Суецкия канал.

В момента руската петролна компания Новатек осъществява пилотни доставки на петрол за Китай, използвайки северния път. Виктор Басаргин, бившият министър на регионалното развитие на Русия, посочва, че през Северния морски път сега се насочва 3 млн. т. карго, в близко бъдеще товарите можели да нараснат до 30 млн.т. Засега корабните компании трябва да се придружават от ледоразбивачи. Очаква се Северният път да стане свободен за преминаване 4 месеца в годината – но заедно с глобалното затопляне нарастват и надеждите на компаниите: морските превозвачи вече мечтаят за директен маршрут в открито море през Северния полюс. Очаква се до 2050 г. през Арктика да преминават 5% от световния морски трафик.

Как влияе този огромен стопански подем на местните хора? Истина е, че на някои места таксите върху добива на природни ресурси носят значителни приходи. Но също така е вярно, че за развитието се плаща със загуба на традиционния начин на живот. Местните хора, еволюирали да се справят с тежкия живот на първобитни ловци, губят своите ценности и житейски цели. В Бероу, петролната столица на Аляска, процентът на самоубийства и депресии е много висок.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s