Токов удар

Поскъпването на енергията от първи юли е сериозен удар за българската икономика – както за производителите, така и за потребителите. Само по себе си повишението на цените на електричеството с 13 – 14% и на природния газ с близо 5% ще натовари разходите на предприятията и допълнително ще ограничи свитото потребление на домакинствата. Така от една страна българската продукция ще стане по-неконкурентоспособна на пазарите, а фирмите ще имат мотив да намаляват заплати или да изстискват още повече труд от своите служители. От друга страна търсенето ще се свие, защото в хората ще останат по-малко пари за „странични“ нужди – което пък допълнително ще стресира измъчения ни заради кризата вътрешен пазар. Отлична рецепта за низходяща спирала на икономическата активност.

Сякаш това не е достатъчно, поскъпването на енергията идва в крайно неподходящ момент на обща стопанска депресия. От цели три години българската икономика не може да постигне устойчив растеж. Безработицата се покачва, инвестиционните разходи продължават да се свиват. Парите в икономиката се трупат в банки или се изнасят в чужбина и не допринасят за общото благосъстояние. Социалното неравенство се задълбочава. България може да се „похвали“ с най-висок в рамките на ЕС дял от населението, което е изложено на риск от бедност или социално изключване: 41.6%. Според Евростат българите са в най-лоша позиция в ЕС по отношение на възможност да отопляват жилищата си: 33.5% от сънародниците ни са затруднени да поддържат в дома си подходяща температура, при по-малко от 9% от населението на целия Европейския съюз, в който има доста северни държави. Тази зима в българските домове ще е даже по-студено.

Всичко това е ужасно, но ако си сложим ръката на сърцето, трябва все пак да признаем, че цената на електроенергията в България е най-ниската в Европа. Порталът с енергийна информация energy.eu показва, че германските битови потребители са принудени да плащат средно 3 пъти по-скъп ток от българите. Дори французите, възползващи се от евтиния ток от АЕЦ, плащат 1.6 пъти по-висока цена от нас.

И какво ни топли това, щом българите получаваме най-ниските заплати в целия Европейски съюз? Показателно е, че сравнено с покупателната способност на германската икономика литър бензин А-95 във ФРГ струва 1.18 лева, т.е. германците плащат средно два пъти по-евтин бензин от нашия. Същото е и с електроенергията: средната германска заплата купува 3.3 пъти повече електричество, отколкото българската. Дори унгарците, които плащат много скъп ток, могат да си купят 20% повече електроенергия от българите с една средна месечна заплата.

Да настояваме за евтина електроенергия е демагогия: не е реалистично да плащаме жълти стотинки за стока, която непрекъснато повишава глобалната си цена. Да не говорим, че цената на енергията се измерва не само в пари, а и в чистота, здраве, бъдеще. Доказано е, че евтиният ресурс не се цени достатъчно; ниските разценки са повод за прахосничество – каквото например виждаме в руската енергетика, толкова различна от подхода в Западна Европа. Повече от вероятно е, че в обозримо бъдеще ще станем свидетели на още доста повишения на цените на тока в България. Проблемът се крие другаде – в ниските ни заплати.

След 1998 година у нас беше целенасочено прилагана държавната стратегия на ниските цени, с цел евентуално да привлечем чуждестранни инвеститори с евтин труд и евтина енергия. България трябваше да бъде една евтина държава: впрочем и дизайнът на валутния ни борд, който пуска в обращение значително по-малко пари, отколкото разполагаме с валутни резерви, служи на тази цел. Твърдеше се, че евтината енергия, която ни е наследство от големите енергийни мощности на централното планиране, отчасти компенсира по-ниските доходи на българите. Скоро ще дойдат чуждите инвеститори и всичко ще тръгне по мед и масло. По принцип, ако не излизаме в чужбина, не би трябвало да имаме проблем с оскъдните си заплати.

Но нямаше как да не излизаме в чужбина, образно казано, особено след като се присъединихме към Европейския съюз. Вече не живеем сами за себе си, а сме част от съюз и следваме неговите политики. Трябва да изпълняваме цели по добив на зелена енергия – тези цели за България впрочем са скромни, само 16% до 2020 г., при положение, че водната енергия у нас вече беше солидно развита и дава поне половината от горния процент. Няма смисъл да се сърдим на „зелените добавки“ – на преференциалните тарифи за насърчаване производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, за които казват, че са оскъпили тока. Европейското сравнение показва, че преференциалните тарифи в България са съпоставими или по-ниски от прилаганите в другите европейски страни.

Това, на което трябва да се сърдим във връзка с повишението цените на тока, са единствено ниските ни заплати. Те трябва да пораснат и да достигнат до приемливи европейски нива, щом и енергията запълзя нагоре. Разбира се, заплати не се вдигат „по заповед на щуката“, на калпак. Но в същото време правителството и централната банка разполагат с няколко лоста (адекватно заплащане на публичния служител, по-висока минимална заплата, валутен борд при съотношение 1:1 на парите в резервите и парите в обращение, връщане към прогресивна данъчна скала и др.), които могат не просто да компенсират поскъпването на тока, а да разчупят порочната евтина политика, която циментира България на позицията „най-бедна в Европейския съюз“. Управлението днес фаворизира фискалната дисциплина по същия начин, по който десетилетие по-рано се кълнеше в политиките за привличане на чужди инвеститори. Ситуацията днес обаче е още по-сериозна: евтиният ресурс свърши, докато политиката по доходите е все така наказателна.

Публикувано в сп. ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s