Половин овца на човек

От седмици се опитвам да се добера до една много важна обществена информация: какъв е броят на домашните животни (прасета, овце, кози и говеда) на територията на общини Малко Търново, Царево и Средец за годините 2009, 2010 и 2011.

Знам, че такава информация се събира, тъй като откъслечни данни са ми попадали в ръцете. Първо попитах на място – обърнах се към земеделските служби в самите общини. Но оттам ми отказаха с аргумента, че регистрите се водят на централно ниво. А от Средец ми отказаха въобще без никакво обяснение.

Добре, опитах на централно ниво – подадох заявление по Закона за достъп до обществена информация до Агенцията за безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните.

От агенцията ми отговориха със сухо писмо, в което ме препратиха нататък: „тази информация можете да получите от Националния статистически институт“. От НСИ обаче много бързо ме върнаха в Министерството на земеделието и храните, тъй като информацията, която съм искал, била именно от неговата „компетенция“.

Кръгът почти се затвори, когато на учудващо учтивото ми питане до Министерството в какъв свят живея ме препратиха към Областната служба по земеделие в Бургас.

Там отговорният служител обаче беше в отпуска. И нали разбирате, през цялото време се пишат официални писма, подават се и се получават пликове по пощата, текат срокове и т.н. Отделеното време от различните държавни и общински служители, плюс моето време и нерви, вероятно струва няколко стотин лева. Казано по друг начин, тези дни трябва да съм административно помъдрял с поне 300 лева.

Впрочем възможно е всички тези администрации, които според мен доста лесно могат да се сдобият с нужната ми информация, да са ми отказали, защото данните ще са ужасни. И без друго въпросните общини са в стопански колапс, но през пролетта на 2011 г. там се бореха с шапа, избивайки добитъка на хората. Клането е било драматично.

Местните жители са убедени, че шапът е измислица, с която някой началник или олигарх иска да унищожи поминъка им, че да има повече място за лов. Половината природен парк „Странджа“ (над 50 000 хектара) вече е раздаден като частни ловни участъци и много са желаещите да не им се пречка добитък из тях.

Диви прасета с признаци на шап са убивани от години – защо офанзивата дойде точно сега? Контакти на добитък между българска и турска Странджа никога не са били изолирани. Как така шапът прескочи за дни десетки километри през обезлюдени терени, заобикаляйки туристически интересните места? Защо трябва да се убиват животните, които са заподозрени, че са болни – а не да се лекуват и ваксинират? За такива неща се питат местните хора и те имат своите отговори.

Но защо на мен са ми нужни данни за домашните животни? Домашните животни сами по себе си са нещо много хубаво. Те говорят за стопанска активност, и то активност от устойчивите. Животните означават, че местните хора имат поминък. По-важно от поминъка в споменатите обезлюдени общини е, че домашните животни говорят и за наличието на хора, които ги гледат.

Пасейки, домашните животни разчистват ливадите и създават условия за съществуването на прекрасни местообитания, заети от билки и диви цветя – които иначе биха се превърнали в непроходим храсталак или биха били заети от нискокачествена гора.

В конкретния случай за трите общини домашните животни, в частност овцевъдството, говорят още и за възможност за развитие на земеделие. Бедните странджански почви раждат само ако бъдат обилно наторени; пладнуващите стада овце са идеални за целта. Добив на земеделска реколта на повечето ниви е възможен само при наличието на големи стада. В момента в община Малко Търново се обработват 0% от обработваемите земи.

Лично на мен данните за домашните животни по общини са ми нужни за изготвяне на регионален индекс на устойчивото развитие. Ще изчислявам показателя „брой домашни животни на човек от населението“ и ще го включа като важен елемент на регионалното устойчиво развитие (простете за фразата).

Също за нуждите на индекса потърсих от две други администрации данни на ниво общини / държавни горски предприятия. 14 – дневният срок за отговор по Закона за достъп до обществена информация вече изтече. Действително ли трябва да прибягна до напомнително писмо и съд?

Но да се върнем на добитъка. Преди последната Руско – турска война в Малко Търновско е имало до 600 000 глави овце, според видния местен антрополог Георги Попаянов. Вкусната паша е правила месото им много крехко, по-търсено и скъпо на пазара в Истанбул от например малоазиатските овце.

Днес в Истанбул живеят над 13 млн. души, разстоянието е по-малко от 300 км – и въпреки това Странджа пропада, защото нямала поминък!

След Балканските войни животновъдството е изпаднало в дълбок упадък заради загуба на зимовища и пазари, но в Малкотърновска околия пак са гледани 30 – 40 хил. глави овце. Днес (в края на август 2011) на територията на общината са останали цифром и словом 1778 овце. Знам също така, че в края на юни овцете са били 2082, тоест мерките за борба с шапа са се оказали доста ефективни, свивайки поголовието с 15% само за два месеца.

Останала е кажи – речи половин овчица на човек.

Когато знам тези неща, които сякаш са най-неудобните (поне в цифрова форма), още повече не мога да проумея защо „институциите“ ме подмятат помежду си? Спорт, мързел или общинска тайна? С какво си заслужих това? Току виж пък открия във въпросните данни за броя на говедата и козите нещо, което ще заслужи похвала от началството …

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s