Къмпингите, които нямаме

Величието на англосаксонската изобретателност не се подлага на съмнение – та нали британците измислиха и туризма? Но макар че има опити също и откритието на къмпингуването да се припише на англичанина Томас Холдинг, пътешествал с велосипед, палатка и приятели в края на XIX век, тук великобританският аргумент няма да издържи. Къмпинг туризмът дължи появата и възхода си на онзи първобитен инстинкт на човека, каращ го да настръхне, да изправи гръбнак и да поеме дълбоко дъх, когато остави зад себе си „града” и се озовава сред дървета, край река или море, близо до тревата, пръстта и пясъка. Сред шума на невидимите насекоми, омагьосван от вятъра, с кости сладко омекващи от влагата на земята.

Този нагон, наречен от френския културолог Едгар Морен „неоархаичен призив”, има съвсем конкретни парични изражения. Бизнесът с каравани, чудодейно сливащ мъжката страст към моторите с игрите на индианци от детството и задължителното самочувствие на внимателния родител, през 2009 г. в Европейския съюз формира оборот над 10.5 млрд. евро. Цяла Европа е осеяна от къмпинги, като броят им вече надхвърля 27 хиляди. В това число влизат и

13 български къмпинга

достойни да получат това определение според европейската статистическа служба Евростат. Интересен факт е, че докато в целия ЕС броят на къмпингите между 2003 и 2008 г. е нараснал с две хиляди, за същия период у нас къмпингите са намалели с два броя. Добра съпоставка – както за тенденцията, у нас е негативна за разлика от европейската, така и за мащаба. Във Великобритания, Франция, Дания, Норвегия, а и в близка Хърватия има региони, в които къмпингите поемат над 40% от туристическия поток. В нито една българска област нощувките в къмпинги не надхвърлят 5% от туристическото обслужване.

Без да броим тези над 3 млрд. евро, харчени по време на пътя, общите приходи на къмпинг площадките в Европа достигат 12.6 млрд. евро годишно. В България отиват под 0.1% от тези пари (т.е. стотни от процента). Все пак не можем да сме сигурни, че европейските статистици знаят всичко за българските къмпинги – според сайта camping.bg у нас има 112 къмпинга, от тях 18 на северното и 12 на южното Черноморие. Но дори бройката да е по-голяма от официалната, истината е, че изоставаме кардинално в къмпинг туризма. Например в балканския къмпинг тигър Хърватия една четвърт от нощувките, почти 15 млн., се реализира в къмпинги. В Хърватия на къмпинг почиват значително повече хора, отколкото са нощувките на чужденци във всички български хотели и места за настаняване!

Къмпингът е хитър бизнес, който позволява със сравнително малки инвестиции да се събират прилични приходи – в по-голямата част от Европа стандартът е над 25 евро за нощувка в каравана. Защо тогава къмпинг предлагането в нашата страна е толкова слабо? Според известния туристически експерт Румен Драганов причината е в липсата на държавна политика. Същият пропуск изтъква инж. Иван Попов, автор на концепция за възраждане на българския къмпинг, който допълва: все още не сме разбрали какво държим в ръцете си. Българинът с удоволствие ще създаде къмпинг край своето село или край исторически обект, стига да има нужните опит, информация и подкрепа – и след като разбере, че „богатите също ходят на къмпинг”. Но това според Попов може да се осъществи единствено като национален проект, а не под формата на сладък бизнес за шепа подбрани хора.

Има още едно възможно обяснение – и то е толкова просто, че чак звучи глупаво. Но изглежда нещата стоят тъкмо по този начин: къмпингите на България са

недоразвити … по инерция

Българският туризъм като цяло днес е реплика на „Балкантурист” с козметични промени. И няма как да е иначе, след като този отрасъл на икономиката през последните 20 години се развиваше без стратегия – пързаляйки се напред (или назад) в коловозите на предишните планове. Основното туристическо предлагане остава за големите хотелски комплекси. Независимо от хубавите приказки, идеите за по-мащабен „алтернативен” туризъм останаха пожелания. Междувременно у нас беше опорочена и идеята за уютния малък град – курорт, чиято интимност падна жертва на алчността и строителния разгул.

В интерес на истината България никога не е била туристическа страна, в смисъла на тази дума, който се влага в Гърция или Италия. Освен че рядко си позволява да пътува, българинът едва напоследък влезе в досег с чужденеца. Социалистическото правителство жадуваше за валутни приходи и затова създаде големите комплекси Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена. Там да си стоят чужденците. В сметките не влизаше туристът, особено от западния свят, да се разхожда свободно из българските села и планини. Току виж е шпионин.

Когато завесата падна, парите – предимно червени – по подразбиране се насочиха натам, за където новите милионери от ограничения си опит знаеха, че има туризъм: в и около големите комплекси на социалистическото ни минало. И когато в крайна сметка се огледахме и разбрахме, че чуждестранният, а и българският турист би предпочел дъхава поляна пред облизан паркинг, къмпингите се оказаха или плачевно запуснати, или приватизирани от нечисти хора. А може ли един нечист човек да осигури онази вътрешна чистота и дисциплина, която толкова характерно отличава българския от европейския къмпинг?

Казват, че напоследък нещата се променят и в някои наши къмпинги се полагат големи усилия за подобряване на условията. Дано да е така, но стана като в приказката за лъжливото овчарче: отвратени от условията по нашето Черноморие, къмпингарите се огледаха и видяха, че в Гърция или Турция не е много по-скъпо, но е много по-гостоприемно. Сериозни сега трябва да бъдат аргументите на българските къмпинги, за да си върнат почиващите обратно, при положение че София е на равно разстояние от Халкидики и от Черно море. Публичните скандали в прекрасния някога къмпинг „Градина” над Созопол безспорно допринесоха за туристическия бойкот.

“Райска” Градина 

През 1997 г., по времето на Голямата приватизация, „Градина” попадна в ръцете на Николай Банев, собственикът на финансовия холдинг „АКБ Форес”. От времето на социализма по „Градина” не е правено нищо: Банев не е влагал никакви пари, а само е източвал. Това обаче не пречи на собственика да търси фантастични цени: през 2011 г. 66 лв. на вечер за един човек струва опъване на палатка близо до плажа. През 2010 г. желаещите да разположат караваната си „на първа линия” е трябвало да се бръкнат с 5000 лв. за сезон. Трябва да се заплати и за трите месеца – иначе не може. Нещо повече – искат предплата за следващото лято още от септември. След възникналите проблеми цената пада до 3000 лв.

Тези проблеми са твърде разнообразни – ужасна хигиена, лош път, липса на охрана – но най-болезнено къмпингарите приемат многобройните примери за изнудване и селяшка саморазправа от страна на варненските „здравеняци”, които са концесионери на плажа точно пред къмпинга. Не е чудно, че туристите започват да отбягват замисления като семеен къмпинг. От над 500 каравани в предни години през миналата в „Градина” е имало не повече от 150.

Тази характерна история засега има добро продължение: плажът пред „Градина” от миналата година има нови концесионери, които полагат усилия да направят нещо от този красив бряг. Строят се тоалетни, душове с топла вода, плажът редовно се почиства, теренът се заравнява, поставени са дървени скари, има охрана. Идеята е до 2 – 3 години плаж „Градина” да бъде на световно равнище. От това се възползва и Банев, който продължава да събира пари, докато друг му прави инвестициите…

Друг знаков български къмпинг, „Арапя”, пада жертва на друг вид проблеми. Тази черноморска перла неусетно се е превърнала в мръсно селище без никаква инфраструктура. „Цигански квартал, гето” – коментират туристи. „Тук блокче, там виличка, стара каравана, нова каравана, бунгало – трагедия е”. Разрухата идва с реституцията на земите: по незнаен начин се оказва, че дядовите ниви на най-различни хора са разположени върху скалите на „Арапя”, на 10 метра от морето.  В бъдещите христоматии по устойчива икономика съдбата на „Арапя” ще се дава като лош пример за последиците от хаотичната приватизация.

Ключът от палатката, в която са парите

Нека обърнем листа – има и добри примери за развитието на къмпинги в България. Къмпинг „Велико Търново” е нестандартна история по две причини – първо, защото е разположен във вътрешността, далеч от пренаселеното море. Второ – той е проект на чужденци. Двама англичани карали медения си месец, пътувайки из Европа. България ги разочарова с липса на удобства в къмпингите – и след няколко години на организационни усилия през 2009 г. те вече посрещат първите си гости.

Душове и тоалетни със стандартите на 5 – звезден хотел, перално помещение, кухня за гостите, баня за хора с увреждания, както и няколко инсталации с екологична насоченост – по дъската за отзиви се пишат неща от рода: „Не очаквахме да намерим (в България) толкова добър къмпинг. Скоро ще се върнем пак”… „Санитарните удобства бяха невероятно нови и хубави” … „Невероятна храна, чистота, всичко е върхът” – и така нататък.

Значи може, дори и у нас? Напоследък все повече ентусиасти призовават към по-висок стандарт за къмпинг делото в България. Според експертите създаването на повече къмпинги е лост за възраждането на българските региони. Къмпингите обещават работни места за млади хора в отдалечени райони и приходи за общините. Те могат да играят и голяма социална роля, например за екологичното възпитание на младежите или да предлагат грижа за деца със специфични нужди.

Освен всичките си икономически и социални обещания, къмпинг туризмът би примирил воюващите интереси на природозащитници и туристически инвеститори, тъй като ще направи великолепните български природни паркове по-достъпни за хората – и заедно с това по-защитени от смазващото демографско налягане.

Но всички тези перспективи ще останат пожелания, или ще се видоизменят в нещо пошло, ако властта продължава да настоява върху своята неангажираност със стопанските процеси. Къмпинг „България” следва да се превърне в национален проект, който се нуждае от сериозното отношение на правителството и общините. В Канада добрите къмпинги са държавните къмпинги в природните паркове; частните къмпинги предоставят по-малко услуги и ред от държавните. Така трябва да стоят нещата и у нас. Редно е и да се преразгледат приватизационните договори.

Днес качеството на предлаганите услуги зависи единствено от собственика на къмпинга: когато той е по-интелигентен, нещата потръгват, когато обаче се появят момчетата с дебелите вратове, всичко запада. Не е редно да оставяме съдбата на българските къмпинги на случайността. Стандартът е онова, което липсва на българския къмпинг в сравнение със световния. У нас го няма онзи минимум от изисквания, който да отличава къмпинга от не-къмпинга – и да служи за издаване на съответния сертификат.

Докато чакаме стандартът да се самороди, можем да загубим и последните къмпингуващи у нас летовници. България има традиции в къмпинг предлагането. Къмпингите, които социализмът ни завеща, са били достатъчно добри според тогавашните изисквания. Но една част от къмпингите се разпродадоха на хора, за които този бизнес е страничен. Други бяха оставени да западнат. Така или иначе, през последните 20 години оставаме напълно встрани от световните тенденции в развитието на този привлекателен туристически сегмент.

Губим: пари, работни места, реноме. Губим къмпинги заради обречени бетонни хотели. Крайно време е да видим от правителството сериозна къмпинг политика.

Публикувано в сп. “ТЕМА”

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

2 Responses to Къмпингите, които нямаме

  1. Много добра статия:) Ще я пусна в страницата на Софийска камара http://www.scci.bg и в “търговски вестник”.

  2. Веселин Шахънов says:

    Здравейте,
    Заел съм се с темата за къмпингите и по-специално в посока стандарти за проектиране. Ландшафтен архитект съм. Проучвам литература и информация по темата. В статията си споменавате за инж. Иван Попов, автор на концепция за възраждане на българския къмпинг. От къде може да се намери нещо повече по въпроса?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s