Нещастието на един народ

Нещастни сме – но не защото сме бедни, а защото все още не сме разбрали какво е добър живот

Транспортните задръствания са добри за икономиката. Да, няма грешка – но ако под икономика се разбира единствено пазарната стойност на произведените стоки и услуги, изразявана най-често с прочутия показател брутен вътрешен продукт, БВП. По време на задръстване автомобилите изгарят повече гориво, което означава по-голямо потребление и съответно повече производство в рафинериите. Ако продължим с черния хумор, задръстванията са добри за икономиката също и затова, защото създават работа на заетите в сектора на здравеопазването: нали изгорелите газове причиняват респираторни заболявания, а забавянето – неврози.

Ако под икономика обаче се разбира чисто и просто материалната страна на човешкото битие, нещата изглеждат различно. Урбанисти изчислиха, че загубите от пътни задръствания в Европейския съюз се равняват на 0.75% от БВП – което е 95 млрд. евро! За София това означава годишна загуба заради транспортни задръствания от 200 до 300 млн. лв. Тези пари се губят под формата на време, продукция, работоспособност, нерви, пък и пари – които вместо за бензин и успокоителни можеха да се вложат в по-производителни неща. Да не забравяме, че на това отгоре цената на звуковото замърсяване в градовете, водещо до загуба на производителност и здраве, за Европейския съюз е оценена между 0.2% и 2% от БВП годишно. А загубите, причинени от пътни инциденти, струват на икономиката още 1% от БВП. Оказва се, че е напълно възможно икономиката да губи, докато БВП расте. Чисто и просто защото в БВП далеч не се включват всички онези неща, които са от значение за … икономиката.

Много шум за нищо

Статистическите данни за брутния вътрешен продукт винаги се следят с повишено внимание, дори за скромната ни икономика. Експресната статистика за БВП през първото тримесечие на 2012 г. наскоро привлече още повече интерес, тъй като дълговата криза в еврозоната плаши хората и мнозина се опитват да повдигнат покривалото на бъдещето. За периода от януари до март България е постигнала ръст на БВП от 0% на тримесечна база и 0.5% на годишна база, заключи Националният статистически институт. Сякаш не е чак толкова зле предвид ситуацията южно от нас, а и съответства на осреднените резултати за ЕС.

При по-внимателно разглеждане на данните повод за притеснение все пак ще се намери. Въпросните 0.5% икономически растеж се получават след статистическата операция „сезонно изглаждане”, която премахва от реалните стойности ефекта на сезонните колебания, както и разликата в броя на работните и празничните дни. Оказва се, че без това изглаждане българският БВП щеше да отчете сериозен спад от – 1.95%, тъй като през първото тримесечие на 2012 г. са произведени стоки и услуги за 15.66 млрд. лв., с 310 млн. лв. по-малко, отколкото същия период на 2011 г.

Още няколко момента предполагат критично отношение: нашите статистици са видели ръст на потреблението, но налице е сериозен спад в сектора на услугите, а и на вноса. Дали наистина в най-люта зима домакините са се втурнали да купуват български стоки? Още по-странен е тримесечният ръст на индустриалното производство, при положение, че месечните данни говорят за рязък спад за януари и февруари и твърде скромно възстановяване през март. Има и още разминавания, но все пак да не забравяме, че данните са експресни и ще бъдат прецизирани. Най-малкото затова трябва да разберем, че БВП не показва истинското лице на икономиката.

На платото

Доста по-смислено е да разглеждаме данните за българското производство в дългосрочното им движение. Графиката на българския БВП рисува бърз подем до 2007 г., надуване на балон през 2008 г., рязък спад през 2009 г., скромно възстановяване – след което застой. Намираме се на плато, което за съжаление далеч не е Тибет. Дежурни обяснения за това състояние са „насрещните ветрове” за глобалната икономика, включително затрудненията в основните ни експортни пазари. Но сякаш по-смисленото тълкуване е, че сме достигнали стопанския си таван.

При сегашните квалификация и брой на работната ръка, налични технологии, институционален ред и административна съпричастност, трудно ще постигнем по-висок БВП, освен ако борсовите цени на някой български експортен артикул рязко не нараснат, или пък ако не преживеем нов опустошителен порой от спекулативни „горещи“ пари. Икономиката ни чисто и просто е достигнала своя потенциал с това равнище на производствените фактори. Нов импулс няма да й вдъхнат „структурните реформи” – този неолиберален евфемизъм за още приватизация и развързване ръцете на монополистите, нито пък търговски партньорства с екзотични страни.

Икономиката на България се нуждае от нов модел на развитие – не толкова зависим от износа и разчитащ повече на платежоспособно вътрешно търсене. Въпросът за вътрешното търсене не може да се разглежда отделно от проблема за културата на потребление, а и за паричния съвет. Но това са други, твърде обширни и болезнени теми; да се концентрираме сега върху идеята, че сам по себе си ръстът на БВП не ни прави по-богати, според човешкото разбиране за богатство.  

Какво няма в БВП

Брутният вътрешен продукт измерва само стоките и услугите, изнесени за продан на пазара. Тоест ако вечеряме в пицария, БВП ще отчете стойността на купената пица (ако разбира се заведението работи „на светло“), но ако си направим пица у дома, тя ще остане скрита за БВП, дори да е по-вкусна от купешката. Ще бъдат сметнати само продуктите и енергията за приготвянето й. Безплатната работа, която вършим вкъщи, също има икономическа стойност, защото ако не я вършехме ние, трябваше да плащаме на някой друг, за да ни я свърши. Но БВП не може да улови тази стойност, която пък е огромна. Според футуриста Алвин Тофлър реалният размер на световния БВП е поне два пъти над официалния заради просуматорството – производство, предназначено за собствена консумация, което не минава през пазара.

Изследвания на ОИСР твърдят, че икономическата стойност само на домакинската работа средно за периода 1996 – 2005 г. се равнява на 35% от БВП във Франция, 32% от БВП във Финландия и 30% от БВП на САЩ. Очакването, че светът на финансите и пазарната размяна ще унищожи „примитивната“ икономика за лична употреба се опроверга. Пазарът е бездушна институция, която разделя човека от продукта, като прави както човека, така и продукта анонимни. Но човек има естествено отношение към нещата, които консумира. Именно затова съществува рекламната индустрия, която иска да внуши, че точно тази бутилка бира, макар една от милионите на пазара, е направена специално за теб. Рекламната апаратура обаче не може да пресъздаде усещания като вкуса на домашната гозба, миризмата на прясно окосена трева или докосването до пръстта – неща, които човек в природата си обича, дори да му е внушено, че е „градски“. Затова селското стопанство в градовете и крайградските зони става все по-популярно. Тази тенденция ще се усилва, защото отговаря на човешката природа; по същата причина се засилват и движенията за заобикаляне на паричния пазар с доброволчество, разнообразни системи за споделяне на труд, с бартери и дори алтернативни валути на малките общности.

Икономистите отдавна виждат, че БВП не разполага с потенциала да каже всичко за човешката икономика. Както и в българския случай, макар на много по-високо ниво, западната икономика е достигнала фаза на плато и вече е почти невъзможно да докладва ръст всяко тримесечие (освен богати на ресурси страни като Канада и Австралия и разбира се САЩ, където икономиката е облагодетелствана от нулевите лихви и статуса на долара на световна валута). От политическа гледна точка обаче е далеч по-добре да има индекс, който може постоянно да нараства. Този факт се осъзнава добре от световните лидери и не е случайно, че тъкмо бившият президент на Франция Никола Саркози и британският премиер Дейвид Камерън са сред пионерите, насърчаващи научните изследвания за изнамиране заместител на БВП. Девизът, под който се осъществяват търсенията, привлекли интереса на няколко нобелови лауреати начело с вездесъщия Джоузеф Стиглиц, е

„показател за благоденствие“.

Какъв ще е този показател? Той например трябва да включи и аспекта „свободно време“. Грешно е заключението, че благосъстоянието се измерва единствено с разполагаемите пари: месечна заплата от 1000 лева при 40 часова работна седмица твърде вероятно ще е по-нежелана от 900 лева при заетост от 20 часа. Тук въпросът е наистина деликатен, защото мнозина помнят обещанието на Уинстън Чърчил как „скоро“ работната седмица ще е само четири дни. Западното богато общество би могло още сега да си го позволи, но стереотипите, възхваляващи уморителния труд, са твърде силни. Според амбициозната британска организация NEF, „Нова икономическа фондация“, именно в по-малкото работно време се крие разковничето за устойчиво развитие на богатия свят: така не само ще се реши проблема с безработицата и ще се постигне пълна заетост в обществото, но и ще се овладее екологичната криза. Освен това почивката има ключово икономическо значение, защото повишава производителността на труда. Свободното време стимулира и търсенето, така че голяма част от отправяните към българското правителство укори за многото почивни дни напоследък са безпочвени.

Новият показател трябва да включва и сведение дали човек живее на кредит, от спестявания или от текущи доходи. Сегашният БВП – подход ще установи, че човек с 1000 лв. заплата има по-голям принос за растежа от онзи, който взима само 800. Но какво става, ако първият плаща квартира, а вторият живее в собствен дом? Нормалната човешка логика прави разлика, но не и „официалният” БВП. Показателно е, че сам авторът на концепцията за БВП Саймън Кузнец през 30-те години акцентира, че националният доход не съответства на националното благосъстояние и не трябва да се интерпретира по този начин.

В новите национални стопански сметки трябва да бъде заложен също и метод за отчитане на стойността на природата, тъй като загубата на гори, свободно течащи реки, плажна ивица и др. заради интереси, генериращи текущ финансов поток, най-вероятно ще се окаже твърде скъпа в дългосрочен план. Днес брутният вътрешен продукт нехае за нетното намаляване на националния природен капитал. Задължително е в бъдещия индекс на националното благоденствие да присъстват и данни за замърсяването на природата: освен че „здравето е най-голямото богатство“, според Световната здравна организация една четвърт от заболеваемостта се дължи на екологични фактори. 

Какво ще даде човек в замяна на живота си? Изследванията показват, че французинът притежава само три четвърти от разполагаемия доход на американеца, но живее средно с почти 2 години повече. Кой тогава е по-богатият? Интересно е, че в годините, когато доходите във Франция се устремяват нагоре към американските значения, също и продължителността на живота слиза до стойностите в САЩ.

От БВП към щастие

Според много икономисти от различни идейни школи това, което ще замести БВП, е индекс на щастието. Британският премиер отдавна спонсорира идеята за подобен Индекс на националното благоденствие. Засега напредъкът е, че 200 000 британци трябва редовно да отговарят на въпроси дали са удовлетворени от живота, но в интерес на истината резултатите са доста банални: женените хора са по-щастливи от самотните, а пенсионерите са по-щастливи от безработните младежи. В бъдеще обаче може да стане доста интересно, тъй като хората ще бъдат питани за по-съществени неща, например с фундаменталния въпрос „Доволни ли сте от взаимоотношенията със съпруга /партньора си?“ Наистина, когато се прибираш с омраза у дома, дори ако шефът ти вдигне заплатата с 20% не благоденстваш.

Както се пее в песента на Бийтълс, щастието е топъл пищов. То се измерва с различни методи, основният е директно да се попитат хората: щастливи ли сте? Тук националните стереотипи се оказват решаващи (справка българите). Нобеловият лауреат Даниел Канеман е задал на американки и французойки въпроса дали са щастливи. Американките, от които блика позитивизъм, вкупом заявили, че са много щастливи, а французойките се показали по-резервирани. Експериментът продължил с метода „реконструкция на деня“ – дамите трябвало да си спомнят какво точно са правили предния ден. Повечето американки са докладвали за неутрални или неприятни неща, докато французойките са се отдавали на приятни занимания.

Представа за ограниченията при измерване на щастието създава и т.нар. Н – индекс (индексът на неприятните занимания). Той категорично показва, че най-неприятни за жените са работата и пътуването до работа. Французойките намират значително удоволствие в домакинството, но това не променя нещата: ако политиците получат задачата да максимализират индекса на щастието и да минимизират Н – индекса, никой няма да работи и всички ще се отдадат на разходки и любов! Звучи вълнуващо, но за икономиста все още е малко притеснително.

Впрочем будистката държавица Бутан е най-напред от всички в света, тъй като индексът на щастието е официалният държавен измерител на прогреса, предимно духовен. Но за съжаление модернизацията прониква в планинската идилия и по сведение на Reuters миналата година само 41% от бутанците са посочили, че са щастливи; вероятната причина за това е засилване на неравенството. Строим пътища до планинските села, по които младежите бягат към мизерните предградия в градовете – оплаква се премиерът на страната. Дали щастието може да се поддържа с блажено невежество? Антиутопиите на XX век – както литературните, така и тоталитарните експерименти – показват, че най-лесно се управлява, когато на населението се внуши, че е щастливо. Писателят Олдъс Хъксли дори предрече, че след време правителствата ще заставят населението да взима наркотици, за да е щастливо и покорно – и не са ли първа крачка към този нов щастлив свят телевизионният спорт и рекламите?

Демоните на богата България

147-ми по щастие от 156 страни май е доста зле. „Щастливи, нещастни и българи“ – така британското списание The Economist подигра преди време мрачното отчаяние на нашенеца. Защо ли във всички световни проучвания излизаме така депресирани? Дежурният отговор е: защото сме бедни. Това обаче не отговаря на истината, поне според БВП; сравнена по доходи с останалите страни в света, България попада в горната средна класа. Още по-напред ни нареждат показателите, включени в индекса на човешко развитие. Този инструмент на ООН отчита фактори като доходи, образование, продължителност на живота. По човешко развитие заемаме 55-то място в света, което е високо значение, макар да сме след страни като Куба, Румъния и Хърватия и много далеч зад днес презряната Гърция.

Е, защо тогава сме така нещастни? Може би все пак е виновен БВП, който борави със средни стойности: производство на глава от населението. За измерване средното щастие на народа много по-подходяща би била медианата, съответстваща на половината от случаите. Осредненото значение дава по-високи стойности, когато в обществото има малцина много богати. И наистина – с отчитане на фактора „неравенство“ индексът ни за човешко развитие значително се свива.

Но има нещо още по-важно за българското нещастие и то се крие в народопсихологията. А по-точно – в езическия прочит на християнските символи, принизени до магии и заклинания в народната вяра. Българските доморасли магьосници винаги са се стремили да не си навличат завист от някой недоброжелателен обитател на невидимия свят и са настоявали, че са много зле, дори когато всичко е вървяло по мед и масло. Или пък турчинът толкова ги е мачкал, че са се страхували да се зарадват, за да не ги чуе и да се върне. Статистикът икономист Ник Маркс наскоро публикува въздействащ „Манифест на щастието“. В България пък открай време царува негласният, но всепризнат манифест на нещастието: Не викай лошото, да не те чуе дявола.

Да се върнем към началото: дори българските статистици да бяха отчели солиден прираст на БВП през първото тримесечие, това нямаше да повиши благоденствието на тези толкова много наши сънародници, които се страхуват да се зарадват и са втренчени в онези, които имат повече от тях. Пътят на България към благоденствието минава не през увеличаване на всяка цена на икономическия продукт – стратегията, която съответства на сегашната погрешна икономическа парадигма – а се крие в образованието и просветата, включително култивиране на благодарност.

Публикувано в сп. “ТЕМА”

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s