Доклад за все още живата планета

Новият доклад на световната екологична организация WWF „Доклад за живата планета” (Living Planet Report 2012) обобщава и прецизира вече известни данни. Но си заслужава да ги повторим: според изследователите, в момента човешкият отпечатък върху планетата надхвърля с 50% нейния поемен капацитет. Ако тенденцията за ръст на консумацията и ръст на населението в развиващите се страни се запази, още към 2030 г. образно казано ще ни трябват над две планети.

От 1970 г. до 2008 г. биоразнообразието (измервано с индекс, включващ 9014 популации на 2688 вида гръбначни животни) е намаляло с 28%. В умерените зони то е нараснало с 31% – това е безспорна победа, но тя не трябва да се надценява, тъй като загубите до 1970 г. са били толкова тежки, че възстановяването в икономически развитите умерени зони не е довело до кой знае какво.

За сметка на това загубата на биоразнообразие в тропиците достига 60%. Най-критично е положението за тропическите пресноводни видове, числеността на тези животни е спаднала със 70%. С 37% е спаднал броят на следените пресноводни гръбначни животни (70% спад в тропиците и 36% ръст в умерените зони). Натискът върху пресноводните ресурси е особено силен, което проличава и от това, че 2.7 млрд. души в света живеят край водоизточници, които поне за месец в годината са подложени на много силен стрес и изпитват воден недостиг.

Недостатъчна става и обработваемата земя. Едно на ръка, че днес на човек се падат средно 1.8 глобални (осреднени) хектара при 3.2 ха през 1961 г. Все по-голям е натискът на инвеститорите да си осигурят земя за производството на храни и енергийни култури за бъдещите нараснали нужди на човечеството. И докато бизнесмените се готвят да спечелят от задаващата се оскъдност, то най-невинните за претоварването на планетата – бедните, които са и най-зависими от природните ресурси, ще понесат и вече носят щетите.

Според WWF ако емисиите парникови газове продължат да растат, средните годишни температури ще нараснат с над 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха още към 2040 г. Това ще доведе до още по-сериозна загуба на биоразнообразие, което несъмнено е и икономическа загуба.

Тук впрочем се крие един много важен момент: в изчисленията на природозащитниците въглеродните емисии формират 55% от човешкия отпечатък. Ако се оспори, че има глобално затопляне заради парникови газове, то и сериозността на въпроса за „отпечатъка” става вече несъстоятелна.

Да, може да се оспори, че Земята ще стане парник, но не подлежи на спор, че човешката активност унищожава биоразнообразието. За последните 30 години „тигровият” индекс е спаднал със 70% и сега се счита, че в цяла Азия живеят не повече от 3500 тигъра. В момента тигри обитават върху само 7% от първоначалния ареал на вида. Популацията на атлантическата треска през последните 50 години пък е спаднала със 74%. Не спира измирането на вълнуващи биологични видове, като например розовия речен делфин байджи.

От биогеографските области на света най-сериозна е загубата на биоразнообразие в Индийско – Тихоокеанската зона (-64%). Следва неотропическата зона (Южна Америка до южно Мексико, -50%). Загубата на биоразнообразие в Африка на юг от Сахара е -38%. Индексът за Неарктика е -6%, а за Палеарктика +6%.

Програма за спасение

В новия доклад се отправят 16 предложения за съхраняване и повишаване на природния капитал на Земята, които настояват за промяна на базовите икономически модел и човешкия стил на живот.

„Повечето хора на практика искат еднакви неща – живот, в който насъщните нужди са задоволени; живот, който е безопасен и здравословен; да могат да следват интересите си и да реализират потенциала си; да повишават благосъстоянието си”, считат авторите.

В рамките на ООН 193-те държави вече се договориха да изкоренят бедността, да осигурят чиста питейна вода, да опазват биоразнообразието, да намалят емисиите на парниковите газове. Но докато продължаваме да следваме сценария на „обичайния бизнес”, все повече се отдалечаваме от тези цели.

Затова WWF вече обръща внимание не само на запазване и увеличаване на природния капитал, но и на консумацията, производството, финансовите потоци и управлението на природните ресурси. Предложенията са в пет направления:

1)      Запазване на природния капитал. А) значително разширяване на мрежата от защитени зони – до 20% от представителните сухоземни, сладководни и морски територии, включително територии с ключово значение за биоразнообразието, хранителната, водната и енергийната сигурност; Б)сСпиране на загубата на приоритетни хабитати: нулево обезлесяване в света до 2020 г.; В) възстановяване на увредените екосистеми и екосистемни услуги;

2)      По-добро производство. А) да се намалят използваните ресурси на входа и отпадъци на изхода на производствените системи; Б) устойчиво управление на ресурсите, особено водните и почвените; В) засилване производството на енергия от възобновяеми източници – поне до 40% от общия енергиен микс до 2030 г.

3)      По-умна консумация. А) промяна в модела на енергопотреблението (WWF предлага до 2050 г. цялото електричество на света да се добива от възобновяеми енергийни източници); Б) насърчаване на здравословна консумация – да се следва баланса за прием на протеини, препоръчан от Световната здравна организация; да се минимизира изхвърлянето на храни; В) да се насърчи стил на живот с нисък екологичен отпечатък – умни градове, сертифицирани продукти, минимизиране на отпадъците от богати индивиди;

4)      Пренасочване на финансовите потоци. „В твърде много случаи свръхексплоатацията на ресурси и разрушенията на екосистеми носят много високи печалби за малцина заинтересувани в кратък период; дългосрочните ползи от предпазването, поддържането и инвестирането в природен капитал са неадекватно оценени или пък изобщо не са оценени икономически. В резултат на това важността на биоразнообразието и екосистемните услуги не получава адекватна оценка в политическите и икономическите trade-offs (стратегии, включващи избор на едно за сметка на друго)”.

Поради това WWF препоръчва: А) Оценки на природата – да се приложи всеобща система за оценка на икономическата и неикономическата стойност на природния капитал; Б) Екологичните и социалните загуби (разходи) да се осчетоводяват – да се включат в националния сметкоплан и да се гарантира, че те са отразени в пазарните цени на всички суровини и стоки; В) поддържане и финансиране на природната консервация, устойчивото управление на ресурсите и иновациите. В това освен пренасочване на повече публични фондове в посока опазване на околната среда се включва и спиране на всички неустойчиви субсидии – особено за фосилни горива, неустойчиво селско и горско стопанство.

5)      Честно и справедливо управление на ресурсите. А) споделяне на ресурси; Б) честни и екологично информирани избори; В) измерване на успеха „отвъд БВП”; Г) устойчиво население: национални политики за популационна динамика и консумация на глава от населението.  

Харчим от главницата

Консумираме повече от възстановителните ресурси на планетата, т.е. изяждаме 1.5 планети – а имаме само една. Как е възможно това? Обяснението на WWF е просто: това е същото като да теглиш от пари в банкова сметка по-бързо, отколкото се трупат лихвите. Но разбира се при намаляване на „главницата” ежегодната лихва става все по-малка, така че от един момент нататък изчерпването на ресурсите се ускорява.

Без да го декларира – това би било твърде обезкуражително – новият доклад, който ще трябва да послужи на конференцията Рио+20 през следващия месец, дава основания да мислим, че сме стигнали до този момент. Въпросът е, че подобни новини и доклади получават някакво медийно и дори политическо внимание, но то е твърде нетрайно и не води до нищо конкретно.

Сякаш политиците, а и старите природозащитници, вече вдигат ръце; във въздуха витае примиренчество, че светът на парите и бомбите не иска да чуе колко крехка е живата природа на Земята. Само драстичен катаклизъм или ресурсен недостиг (на храна, вода, въздух) може да отклони цивилизацията от поетия в далечното минало курс: все повече, все по-богати, все по-силни, все по-властни.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Животни, Интернационални. Bookmark the permalink.

One Response to Доклад за все още живата планета

  1. Slack Lazar says:

    “Да, може да се оспори, че Земята ще стане парник”
    Не, не може да се оспори. Доклада на МПКП преди няколко години категорично доказа това. Това върху което се спори е кога точно и дали са “цели” 2 градуса или “само” 1.5… и върху тези неопределености почива цялата аргументация на “оспорващите”.
    Не се заблуждавай от реториката 😉

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s