Колко струва една планина?

Политиците искат да ни накарат да повярваме, че всичко е възможно да се случва едновременно. Че биоземеделие може да се развива в непосредствена близост до металургични комбинати или мини. Че промишленият дърводобив или мащабен ски туризъм не пречи на шанса да наблюдаваме на същото място мечки и елени в естествената им среда. Разбира се, когато въпросните проекти започнат да се осъществяват, страничните им ефекти се проявяват с рушителна за природата и общностите сила, от което предприемачите са „силно изненадани”.

Природата дава блага на хората далеч не само тогава, когато те посегнат към нея. Всичко онова, което хората и обществото съзнателно или несъзнателно получават от природата, се определя като „услуги на екосистемите”. Това е сравнително нова концепция, която обединява икономическите и екологичните приоритети и ги подчинява на общата цел за устойчиво регионално развитие. Макар че в повечето случаи ги получаваме напълно безплатно, услугите на екосистемите имат своята парична стойност. Пресметнато е например, че опрашването на растенията от насекоми струва годишно почти 200 млрд. долара. Толкова пари – колкото икономиката на България създава за пет години – биха били нужни, ако работата на пчелите по целия свят се вършеше от хора с четчици.

През последните 50 години са се влошили около 60% от екосистемните услуги, от които зависи съществуването на хората, твърди мащабният и авторитетен проект „Оценка на екосистемите за хилядолетието”. Когато се докосне до подобен планетарен мащаб, човешкият ум има склонност да се парализира – проблемът изглежда прекалено голям и неразрешим, за да бъде мислено по него. Затова да вземем нещо по-близко: разходка в гората. Във Великобритания годишният брой на еднодневните разходки в гората достига 320 милиона. Ако присъдим минимална парична стойност на такава разходка (тя например намалява потенциалните разходи на публичното здравеопазване, вдига производителността на труда в работните дни и т.н.), стойността на британските гори само за нуждата на хората от разходки се измерва в милиарди годишно.

Що се касае до България, от Природен парк „Витоша” преди време изчислиха, че средно годишно посещенията там са между 3 и 4 милиона. Да приемем, че икономическите ползи от една разходка в тази планина се равняват на 5 лева – това вече означава 20 млн. лв. годишно. Витоша си стои на мястото и стига да не унищожим екосистемата й, ще ни предоставя своите услуги винаги. Чрез метода на дисконтирания паричен поток можем да установим, че настоящата стойност на Витоша само като място за разходки е 1.03 млрд. лева.

А само за разходки ли може да служи Витоша? Не, разбира се, тя например дава питейна вода с продажбена стойност общо 15 млн. лв. годишно, както и всичко чисто във въздуха на Перник. Освен че планината е благоприятен климатичен фактор, тя има и непреходно място в българската история и култура. Живата Витоша „служи” за регулиране на водния цикъл и пречистване на водите, за регулиране качеството на въздуха, тя е спирачка за разпространение на болести и природни бедствия, тя спира ерозионните процеси, в нея се развива екотуризъм, хората й се наслаждават естетически. Ако към Витоша се приложат установени от изследвания в Родопите „разценки”, оказва се, че годишната стойност на безплатните витошки услуги е над 70 млн. лв., без тук да влиза съхранението на въглерода. Вероятно действителната й „цена” е значително по-висока, тъй като близостта на планината до милионния град прави услугите й много по-търсени. Не е преувеличение да кажем, че реално в сегашния си вид Витоша струва 5 милиарда лева.

Пет милиарда, и то без дърветата да се изсичат и земята отдолу да се разпродава: това е стойността само на услугите, които Витоша безплатно доставя на хората. Ето тук обаче е тънкият момент: тези пари не само че не са напечатани и никой не ги търси под формата на цена или данък, но те са и публични, обществени блага. В сила е американската мъдрост: човек не цени онова, за което не му искат пари. Частните бизнес интереси в повечето страни – нашата е сред тях – са достатъчно примитивни, за да не отчитат загубата на публични блага в процеса на преследване на индивидуална печалба. Така например напълно хипотетично някой предприемач може да реши да развива туризъм във високия ценови клас, да огради терените на планината за хотели и ски писти и така да направи голяма част от планината неподходяща за пешеходни разходки. Строежите ще влошат качеството на водата и ще прогонят животните, асфалтът ще загрози ландшафта и ще наруши водния цикъл. Изсечените гори ще направят града в ниското уязвим за свлачища, порои, топлинни вълни, урагани. Нали именно изсечените крайбрежни гори направиха Нови Орлеан толкова беззащитен пред урагана „Катрина” през 2005 г.?

Частната полза на въпросния хипотетичен предприемач вероятно е само част от стойността на природните услуги, които обществото е на път да загуби. Въпреки това предприемачът успява да наложи интереса си, тъй като планината и гората нямат лоби. В по-новите ни закони (за водите, за горите) може някъде и да се споменава за екосистемните услуги, но законодателството ни е непригодно да защити загубата на публични блага в процеса на увеличаване на частните. Не е регламентиран начинът, по който се остойностяват услугите на екосистемите, включително разрушените услуги. Есктерналиите, т.е. вредните странични ефекти, отсъстват от счетоводните баланси. И в крайна сметка в името на сравнително малка частна печалба се похабява несъразмерно по-голямо обществено богатство.

Услугите на екосистемите се разделят на четири големи категории: материални, регулиращи, културни и поддържащи. Материални са услуги на екосистемите като например храна, вода, дървесина, лекарствени вещества. Това обикновено е първата ни асоциация за ползи от природата, но изследвания показват, че в типичния случай материалните услуги са под една четвърт от общите. Далеч по-скъпи се оказват природни услуги като регулация на климата, пречистване на водата, спиране разпространението на болести, опрашване – тоест регулиращите услуги. Към културните услуги от природата спадат духовните ползи, туризмът, естетическата наслада, образованието, културното наследство и т.н. А поддържащи са онези услуги, без които животът чисто и просто не е възможен – почвообразуване, хранителни цикли, производство на първична материя чрез фотосинтеза.

Редица услуги на екосистемите попадат едновременно в няколко от изброените категории, но това не е особен проблем. По-сериозно е възражението дали въобще имаме право да поставяме цена на природата. Сякаш хората са нещо, което стои над нея – заблуда, многократно опровергавана от историята на цивилизациите. Затова след някои първоначални опити за „grand total”, например изчислението на Робърт Костанца през 1997 г., който пресметна стойността на екосистемните услуги на планетата на 33 трилиона щатски долара годишно (51 трилиона според днешната стойност на парите), учените избягват да се ангажират с крайно число.

Показателен анекдот е рекордно кратката лекция на финансиста Паван Сукдев, от когото веднъж искали да обясни пред аудитория колко точно струва природата. „Представете си планета без биосфера, като Марс” – започнал Сукдев, който преди да се посвети на „екологичните” финанси е работил за Deutsche Bank. „Няма биосфера, няма живот, няма кой да купува и продава стоки и услуги. Икономиката е равна на нула. Представете си сега друга планета, която има биосфера” – продължил той. „Живот, хора, има икономика. Една икономика. Сравнителната стойност на биосферата е едно минус нула делено на нула. Когато сравним единица  с нула, получава се безкрайност. Икономическата стойност на биосферата е безкрайна. Много благодаря за вниманието, довиждане.”

Като ръководител на подкрепяния от Европейския съюз проект TEEB („Икономика на екосистемите и биоразнообразието”), Паван Сукдев може би е човекът, говорил най-много за това колко пари губим, когато се опитваме да печелим за сметка на баланса в природата. Той помага на политиците да направят и следващата мисловна крачка: колко печелим от запазената природа.

Услугите на екосистемите не трябва да се търсят само в дивите джунгли. Нови изследвания от градове в Китай и САЩ показват, че разнообразните ползи от един хектар парк в чертите на града достигат 30 000 долара годишно. Ако приемем, че изминалите 20 години са оставили в София 2000 ха зелени площи, това означава почти 90 млн. лв. ползи годишно! Подобни изчисления, макар и съвсем ориентировъчни, са крайно необходими, за да се окаже обществен натиск срещу неусетното изчезване на дърветата от нашите паркове и улици. Иначе ще продължим да си констатираме, че зеленото изчезва от София със смайваща скорост: ландшафтни архитекти твърдят, че за периода 1980 – 2005 г. броят на дърветата в София е намалял с една трета. Това наистина е повод за възмущение, но явно ситуацията няма да се промени само с емоции. Начинът е друг – и много прост. В канадския град Едмънтън са изчислили, че всяко дърво в чертите на града носи годишни ползи от 75 долара. Цената на поддръжката му е 18 долара. Нетната изгода от едно дърво е 57 долара (над 80 лева). Тогава цената на дървото би следвало да бъде 4200 лева (плюс стойността на дървесината). Ако всеки наш строител или предприемач плащаше за отсичането на дърво по тази разценка, със сигурност градовете ни щяха да са по-зелени.

Светът познава все повече случаи, в които подобни сметки са водели до по-умно стопанско решение. Под благовидния предлог да се осигурят терени за крайградско земеделие, властите в столицата на Уганда Кампала са обмисляли да пресушат околните блата. За щастие преди това е била направена оценка на екосистемните услуги и се е оказало, че блатистият терен има ключово значение за водата: там се филтрира по-голямата част от биологичните отпадъци на града. Пречиствателна станция със същия капацитет би струвала на Кампала 2 млн. долара годишно.

Подобен начин на мислене звучи логично и непредубеденият читател ще се запита защо методът за отчитане на природните услуги, т.е. на пълната цена на даден инвестиционен проект, не навлиза и в нашата практика. Проблемът (който в Африка не е бил непреодолим) е, че по всяка вероятност вече е имало избран предприемач, готов да окаже „услугата” по пресушаване на блатата. Общинската каса е жадувала за наемите от земеделците. Всъщност не е чудно, че огромните екстерналии сами по себе си не спират безочливите търговци. Известност придоби предсказанието, че на четвъртата година след изчезването на пчелите ще изчезне и човечеството. Ново изследване, публикувано в списание Science твърди, че използването на обичайните пестициди за царевица и рапица води до създаване на 85% по-малко пчели майки в кошерите наблизо. Обаче глобалните продажби на въпросните пестициди надхвърлят 1 млрд. долара. Ако не бъдат наложени строги регулации, които да компенсират загубата на екосистемни услуги, няма изгледи бизнес за милиард да се самоубие от срам.

Когато става дума за услуги и за природа, по някое време българинът ще се сети и за поговорката „правя мечешка услуга”. Но извън кръга на шегата, от мечки също може да се печели. Не става дума точно за лов: дори прирастът на нашата меча популация изцяло да се „оползотвори”, при разценка от 6500 евро за едър екземпляр е очевидно, че няма да спечелим кой знае колко от мечи лов. Във всички случаи под половин милион лева годишно, ако числеността на популацията се поддържа константна.

Световната практика знае други подходи за оползотворяване на мечешката стойност. В Румъния се предлагат едноседмични ваканции за наблюдение на вълк и рис на стойност около 1500 евро, а тридневна екскурзия с шанс за наблюдение на мечка струва 550 евро. Само един локален проект в Южните Карпати за наблюдение на едри хищници през 2002 г. е постигнал приходи от туризъм в размер на 560 000 евро – далеч повече, отколкото би могъл да ни даде масираният лов на мечки. Още по-важно е, че 260 хил. евро – половин милион лева – са останали в местната общност, която поема обслужването. В България също се предлага платената услуга „наблюдение на мечки”, но без особен ентусиазъм. Към регионалната ни специфика спада и това, че рисът в  България отдавна е изтребен.

Каквото било – било: затова минават годините, за да ставаме по-мъдри. Значи има шанс да вземем пари от нашите мечки, без да ги караме да танцуват и да ги одираме? Българската популация на кафявата мечка е разделена на две части: под 200 екземпляра живеят в Централен Балкан, а може би над 350 са мечките в Рило – Родопската област. Старопланинската популация е твърде малка, за да бъде екологично и генетично устойчива. През пролетта, докато хората мирно спят в къщите си, хормоните на балканските мечки започват да играят и те масово поемат на юг, жадувайки за родопските „девойки”. Но ето че на пътя им се изпречва магистрала „Тракия”, която трябва да осмисли българското държавно управление през последните три години. Дали ще се строят десетки мечешки надлези, или пък упоени балкански мечоци ще се транспортират с хеликоптери до Родопите – това е въпрос за специалистите. За икономистите остава да отбележат, че една значителна част от стойността на българските магистрали е под формата на загубени мечки.

Публикувано в сп. “ТЕМА”

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , , , . Bookmark the permalink.

8 Responses to Колко струва една планина?

  1. Петя плет плете says:

    в. Стандарт “3-годишната мецана Петя надмина и Петър Стойчев. Рекордьорката 5 пъти е преплувала яз. “Цанков камък” и обходила за 3 месеца над 120 кв. км. Това показва “вълшебният й гердан” – GPS-GSM устройство, коeто предава сигнали от местата, където обикаля Петя. Мецаната го получила, след като я освободили от бракониерска примка. Оказало се, че Петя се отдава на маратонско плуване само за да се докопа до изоставените овощни градини и да се налапа с плодове.
    Не съм правила ОВОС-а на този язовир но със сигурност има “еколози”, за които това е супер атракция. Хайде сега вместо да умуват за мостове, по добре да осигурят една ладийка за Петя по някой еврофонд.
    Не разбирам за каквo е преграда Витоша и каква естетика намирате там, за какво качество на водата говорите, след като половината гора е мъртва, гние на място и продължава да заразява околните (намаляващ брой) дървета?! Малко й позавишавате цената, гнили дървета и опустошено биоразнообразие генерират разходи по възстановяването им, а истинските инвеститори са малко 😉

  2. i s says:

    Невероятно добра статия! Много, много отдавна това трябвае да го каже някой! И то по този компетентен начин, и всеобхватно за Витоша и стойността на всички неоценими услуги, които тя ни предоставя – въздух, вода, дива природа за разходки и всякакви видове спорт, традиция – историческо място на начало на планинарството и туризма, първият парк, символът на София. Благодаря ви от сърце!

  3. За Петя плет плете
    ужасно е за водата да има мъртви дървета. космите на галавата ми се изправят като си помисля, че София е пила десетки години идващи от торфения резерват където водите се съхранват в торфа – мъртва биомаса на възраст няколко стотин години в най-добрия случай. Некомпетентност е простима, когато не я проявяваш публично.

  4. Петя плет плете says:

    Опитвам се да проумея какъв е смисъла на писаното от Тома Белев, или този тома белев не е онзи тома белев 😉 Много ми е интересно какъв дебит е имал тоя торф, дето е снабдявал София с вода и как са водохващали. Да не би под него да има някакъв извор и да го затискате с гнилите смърчове наоколо. Само не се опитвайте да ни пробутвате теория за фракинг на вода от торф, нали?!

  5. Петър плет разплита says:

    От написаното под псевдонима “Петя плет плете” аз си правя извода, че въпросният индивид никога не е стъпвал на Витоша. Нещо повече – същият индивид не е виждал планината дори и отдалече. Защото един поглед дори, през софийски прозорец с южно изложение (в момента съм на около 12 км от планината и я гледам), е достатъчен, за да се види колко “МЪРТВИ” са дърветата на Витоша 🙂

  6. За Петър плет разплита says:

    Не е порок да живеете далече от Витоша и да я гледате от прозореца, ама поне може да използвате бинокъл или телескоп и тогажа пишете 🙂 Има и такива граждани, които искат, но не могат да си позволят финансово да отидат и да стъпят на Витоша. По скоро ми се струва, че той се опитва да замита вместо да разплита.

    • Popa Sapka says:

      Как така финансово не можеш да си позволиш да отидеш на Витоша? Ако можеш да си позволиш да си направиш един сандвич, ти остава само та станеш и да тръгнеш. Ако си в София, до Витоша мошеж да стигнеш пеша, за това не е нужно да плащаш (естествено може да дадеш и левче за билет до Драгалевци, Бистрица или до където още искаш). Вода може от чешмите да си налееш – БЕЗПЛАТНО. Само желание се иска да опознаеш това, което ти е под носа. Качване до Черни връх и Кмен дел изцяло пеша направих тази година и не съм дала и лев за да прекарам един безценен ден, наслаждавайки се на красотите на планината ни.
      Поздрав: http://www.youtube.com/watch?v=gDpxtJ1qEBI

  7. medea says:

    супер анализ. благодаря за труда! а петя да си плете плета и да не се заяжда 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s