Демографски вакуум

Строят се нови пътища, планират се колосални енергийни мощности, откриват се детски градини … В инфраструктурното развитие в последните години не се осъзнава, че населението на България бързо се топи. Негативната демографска тенденция обяснява защо големите чуждестранни инвестиции заобикалят страната ни. Според настоящите прогнози, към 2030 г. гъстотата на населението в десет наши области ще падне под критичните 30 души на кв.км. Само след 20 години броят на работещите българи ще е с 1 млн. души по-малък, отколкото е сега. Ако разбира се не се случи нещо още по-драстично: съседните народи не запълнят образуващия се в България демографски вакуум. Европейският съюз ни прие може би точно с тази цел…

Преброяването от февруари 2011 г. показа, че през последните 20 години населението на България е намаляло с над 1.1 млн. души. Това е повече от достатъчно, за да вкара в размисъл не само дежурните пророци на националния провал. Но въпросното свиване с 13% за времето на Прехода далеч не е най-страшното, което може да се случи на нацията. Статистическият институт изготвя и прогнози за демографското развитие на страната. Ако настоящите тенденции се запазят, след само 18 години, през 2030 г., жителите на България се очаква да намалеят с нови 12% до под 6.5 млн. души. Според по-мрачния сценарий, след половин век, през 2060 г., в България ще живеят малко повече от 5 млн. души.

Подобни прогнози не оставят равнодушни българите, които като цяло са с изострена чувствителност към демографския въпрос. У нас добре се разбира, че демографията касае националната сигурност, социалната структура, културната идентичност, околната среда. За макроикономиката обезлюдяването също е изключително сериозен проблем. Но масовата загриженост рязко контрастира с бездействието на властта. Политиците често говорят за това, но предпочитат да не влизат в детайли: спадащият брой на населението на нашата страна – която между другото е европейска и не страда от смъртен глад и епидемии – е управленска вина. Това е най-категоричен вот на недоверие към политическите елити. „Където няма мъдро ръководене, народът загива” – каза цар Соломон сякаш тъкмо за България.

Очертаващият се спад на общия брой на населението на България обаче също не е най-страшното възможно демографско развитие. През 2030 г. гъстотата на населението ще намалее до само 58 души на квадратен километър, а в някои региони ще е много по-ниска. Например в областите Ловеч и Видин на кв. км. ще живеят само по 23 души, около и под 30 души – в областите Монтана, Смолян, Ямбол, Софийска, Добрич, Кюстендил, Разград, Силистра и Търговище. През 2030 г. ще се е увеличило всъщност единствено населението на столицата – с още 18%. С една трета ще намалее населението в седем области. Много села ще изчезнат напълно от картата, но най-активните миграционни потоци ще са от малкия град към София. Това ще породи демографски вакуум в регионите, пренаселеност в столицата и в крайна сметка ще задълбочи националното разединение.

Икономиката обича хората

Демографията сравнително рядко се ползва като обяснение защо чуждестранните инвестиции отбягват България. Но тази зависимост е по-близка до логиката от например данъчните предимства. Една чужда компания или банка, която се колебае дали да прави бизнес в България, вижда в очаквания 12% спад на населението същият спад на своя потенциален пазар. От гледна точка на продажбените планове, реалният ръст на доходите на българите би трябвало не само да гони европейските равнища, но и да компенсира намаляването на населението – нещо твърде спорно. Ето защо големите инвеститори виждат в България не пазар, а по-скоро трамплин: на Запад, ако са източни и на Изток, ако са западни.

Какво се случва, ако компанията смята само да произведе в България, а да продаде продукцията на други, по-многолюдни и състоятелни пазари? Обезлюдяването пак работи в наш ущърб. Както е известно, не само намаляваме, но и застаряваме. За периода 2011 – 2030 г. броят на хората във възрастовата категория 25 – 70 години, които са икономически най-активните, се очаква да спадне със стряскащите 875 хил. души. През не така далечната 2030 г. във възрастовата граница 15 – 25 години, когато е житейското време за усвояване на основни трудови умения, ще има 690 хил. души – със 175 хиляди по-малко, отколкото днес. Така че перспективите за попълване на работната ни армия не са добри. На всичко отгоре все по-малкото работещи българи трябва да се грижат за все повече пенсионери: за разглеждания период хората на възраст над 70 години ще се увеличат с 350 хиляди.

Което налага въпроса: как държавата се подготвя за тези съдбовни промени? Няма да сгрешим, ако кажем никак. Доколкото има реакция, тя цели фискална, а не демографска стабилизация: настоящата пенсионна реформа има за главна цел увеличаване възрастта за излизане на пенсия. Стимулите за повишаване на раждаемостта остават разпокъсани, като властта дори посяга на някои привилегии на майките, за да си улесни бюджета. Тогава не е случайно, че коефициентът на плодовитост у нас е едва 1.49, докато за просто възпроизводство българските майки би трябвало да раждат средно 2.2 деца. Твърде спорна е също практиката детски добавки да се изплащат само на социално слаби – повод за етническа неравнопоставеност, която ощетява работещите българки за сметка главно на циганките, които издържат семействата си с раждания. Така че като демографска вина на нашите правителства трябва да отчетем и етническата сегрегация, изразена също и в тотална липса на етнически смесени домакинства.

Хората са нужни като купувачи, като работници, като данъкоплатци … Нещо повече: плътността на населението сама по себе си е фактор за икономическо развитие, благодарение на фактора сътрудничество. Според френския учен Фернан Бродел, капитализмът се е родил и развил в Европа благодарение повишаване на гъстотата на населението в градовете. Присъствието на повече хора на единица площ насърчава както съревнованието, така и обмяната на умения и опит. Предполага се, че критичната гъстота, при която се отключва креативният потенциал на хората, вероятно е около 30 души на кв. км. Скоро в една трета от областите на България плътността на населението ще е по-ниска: да очакваме ли бърз регрес, след като сме паднали под критичния „капиталистически” праг?

Трудно е да се каже. Демографският бум, експанзията на населението, е много по-добре проучен феномен от обезлюдяването. Вероятно това е една от причините, поради които в България сериозността на ситуацията все още не е достатъчно ясна. Чуждестранните медии изобилстват с Малтусиански прогнози как населението на планетата ще остане без храна и място за живот. Но България трябва да създаде независимо, свое мислене по демографския въпрос – тъй като проблемът ни е диаметрално противоположен на световния. Фактите говорят, че в някои селски области на Гърция и Испания, в Естония и в блатиста Померания, гъстотата на населението също е твърде ниска. Ако центърът е мощен, държавата може да съществува и с безлюдна периферия. Но преди да се стабилизира, демографският процес изпитва колебания, които могат да пресекат някоя критична точка.

Ефектът на засмукването

Природата не търпи празно пространство, та и в демографията статистическите проекции твърде често се объркват от движения на потоци хора през граници. След като икономическата и социалната ни организация вече не може да създаде условия за поддържане на многочислено население (през 1956 г. в България живеят 7.6 млн. души, а през 2011 г. – под 7.4 млн. души), можем да очакваме, че все някога нашите съседи, а и някои по-далечни държави, ще се възползват активно от това.

Въпросът за пришълците вълнува от доста време народния ум. Като сянка от свещ на стената, той понякога придобива разкривени, зловещи очертания. Новини за изкупуване на „свещената българска земя” от англичани, турци, евреи, напоследък китайци, избуяват върху наторената почва на националистическите медии. Засега обаче по-голям изглежда рискът икономиката ни да остане без работна ръка и да се наложи да започнем да внасяме хора от чужбина. Това е неминуемо, тъй като в рамките на две десетилетия работната сила ще се свие с почти 1 млн. души, а отливът на външни и вътрешни инвестиции не дава надежда, че този спад ще се компенсира с прираст на производителността.

Големият въпрос е откъде ще стане това. Желаният расов отговор е от североизток – от големите човешки банки на Украйна и южна Русия например. Но колони от руси богатири, идващи отново на помощ на България – този път на закъсалата й икономика – най-вероятно няма да видим. Причината е, че Украйна е сред страните с най-бързо съкращаващо се население в Европа: до 2030 г. тя ще губи средно годишно над 1% от населението си. В самата Украйна се заформя демографски вакуум. В Русия демографската динамика също е негативна, при това богатата заради природните си ресурси държава предлага за амбициозни и квалифицирани хора значително по-добра реализация, отколкото България. Нещо повече – за труда на руснаците (включително разпръснатите из бившите републики на СССР) се конкурираме с държави като Германия и Чехия, на които тотално отстъпваме. По същата причина няма да привлечем турска работна ръка. Македония е някакъв вариант, но потенциалът й е малък, а Албания тепърва има да асимилира Косово.

Гледайки в демографската карта на 2030 г., Египет и Сирия сякаш са най-достоверните ни снабдители с хора. С тях обаче се различаваме не само етнически и религиозно, а направо цивилизационно. И ако за оставащите две десетилетия българските правителства не измислят нещо умно, например как да привлекат прословутите европейски и японски пенсионери в нашите села, България ще стане доста неуютно място за живот на българите.

Законите на физиката показват, че най-лесният начин за създаване на изкуствен вакуум е да се увеличи обемът на съда. По същия начин е действал и Европейският съюз, разширявайки се с цел да пренасочи част от демографското и стопанското си напрежение към източноевропейските празнини. Леко наивно си представяхме, че това ще се материализира в богати чуждестранни старци, които ще изкупят пустеещите ни селски къщи и ще окупират сергиите с домати. Изглежда планът е доста по-различен: за напиращите емигранти от Близкия Изток в Западна Европа няма място, но затова пък в новите членки от Югоизтока място има предостатъчно. Тоест една държава не само че трябва да има свои демографски стратегии, но и да е наясно с демографските стратегии, които съседните, съюзни страни готвят за нея.

Преходът като Турско робство  

Защо все пак се топим? Дежурното обяснение, че в „културните страни” навсякъде по света населението намалява, не отговаря на истината. Според доклада за населението на планетата на Организацията на обединените нации от 2011 г., само в 15 страни средносрочната демографска тенденция е негативна. В това число 14 са със социалистическо минало, включително Германия, която още не може да преодолее шока от присъединяването на източните провинции. Петнадесета е Япония. За периода 2010 – 2015 г. населението на Франция ще нараства с 0.5%, на САЩ с 0.9%, на Великобритания с 0.6%. Заради имигрантите? Не съвсем: жената в САЩ има средно 2.1 деца, във Великобритания 1.9 – за сравнение украинката вече прави средно само 1.5 деца, колкото и българката. Според ООН населението на България в периода 2010 – 2015 г. се очаква да намалява с 0.7%, което е най-бързият темп на обезлюдяване на цялата планета!

Единствените страни в света, където в момента населението се смалява, са бившите социалистически?! Да, наистина твърде бодлив факт, който чисто и просто говори, че неолибералният модел за Прехода като шокова терапия е ахуманен. Не само икономиката принуди хората на изток от Желязната завеса да спрат да създават деца и да бягат в чужбина (според Световната банка, днес всеки десети от родените в България живее в „богатите страни” от ОИСР). Разрушаването на старото премина в целенасочено отслабване на националната идентичност, в умишлено накърняване на колективната култура, която на Запад се нарича „социален капитал”, а у нас беше заклеймена като „комунизъм”.

В „Народопсихология” Марко Семов твърди, че днешната демографска и народна криза за българите има исторически паралел само в първото столетие на турското робство. Тогава числеността на българите спада под 1 млн. души и само с мобилизация на целия биологичен потенциал – майките започват да раждат по 10 и 12 деца – сме оцелели като народ. Днес заплахата за българския етнос е прикрита, затова и по-страшна. Обезлюдяването заради изселване и отказ от раждане води до загуба на културни институции и до разпадане на социални връзки. То раздира социалната тъкан, оставя място за беззаконие и самоуправа, демотивира предприемчивостта, изкоренява традициите. Демографската криза е морална криза; освен нравите тя жестоко порази и интелектуалното ни ниво. По същия начин обезлюдяването след турските кланета през XV век промени от корен гордия български манталитет. От тогава например датира българската първомъдрост „Превитата глава сабя я не сече”, която никак не ни оказва услуга в днешния демократичен политически ред.

Някъде в България през 2030 г.

Европейската научна програма за териториално и пространствено развитие ESPON преди няколко години изготви прогнози за бъдещето на Стария континент до 2030 г. При базовия сценарий – ако нещата продължат според настоящите тенденции – и  след 18 години ще си бъдем дълбока европейска провинция. Централният петоъгълник, оформен от върховете Лондон – Париж – Милано – Мюнхен – Хамбург, вероятно ще се разрасне, като в „сърцевината” на европейското пространство ще се включат не само Рим, Мадрид и Стокхолм, но и Прага, Варшава и дори Будапеща. Също и Истанбул ще грейне още по-ярко. Но България няма да е част от всичко това. „Извън петоъгълника нивото на икономическо развитие ще е скромно, особено на Изток” – вещаят учените.

Към 2030 г. за България трябва да очакваме критично застаряване на населението в Източните Родопи и във Видинско. Индустрията ни в периферните региони ще се свие още повече. Селските райони в почти цялата страна ще се маргинализират. Недостигът на вода ще е много сериозен проблем навсякъде; промяната в климата ще стресира селското стопанство и планинския туризъм. До 2030 г. няма да наваксаме повече от 5% от изоставането си спрямо средния европейски стандарт. Връзките на „същинска Европа” с останалия развит свят ще са много по-интензивни, отколкото контактите й с периферията, в частност България.

Но: Европейският съюз според ESPON ще продължава да е магнит за младите хора от съседните страни. „Страните членки около Средиземноморието и особено на източните граници са във фокуса на имиграцията”. Достатъчно ли е успокоението, че западните пенсионери и самонаети по-често ще напускат претъпканите градове и ще се заселват в атрактивни източни селски райони? Сценарият впрочем предвижда, че пришълците ще изкупуват имоти, цените ще нараснат и местните хора ще изпаднат в имотна и продоволствена криза. За домакина са и екологичните щети от урбанизацията на крайморските терени и планинските долини.

Национален провал или златен шанс?

В някои случаи острият демографски вакуум допълнително отблъсква хората, но пък привлича растенията и животните. В Странджа например – някогашната „златна люлка” на тракийската култура, днес гъстотата на населението е 10 души на кв. км., а ако се изключат туристически облагодетелстваните крайморски селища, показателят пада до 5 души на кв. км. – върху площ, надхвърляща 1% от България. Някои местни жители вече изказват на глас страховете си, че гората настъпва, превзема нивите и пасищата и „хилядолетната битка на човека с природната стихия” в този регион е на път да бъде изгубена.

Звучи като научна фантастика, но е регистрирано от социолози убеждение, което освен това никак не е безпочвено. Трябва ли в такъв случай да се посипем с пепел? Проблемът може да се осмисли от много по-различен ъгъл. Демографският вакуум крие в себе си шанс, който у нас едва напоследък започва да се осъзнава, какво да говорим за овладяване и оползотворяване. По-малко хора на единица площ в общия случай означава и по-малко човешко натоварване на дивата природа, а това може да се продаде. Българският демографски вакуум може да се продаде, и то добре, тъй като нито една европейска страна не може да се похвали с толкова малко антропогенно натоварване в числителя и толкова богати природни ресурси в знаменателя – съотношението, което наричам демографско налягане. Но като начало за целта е нужна национална политика, която уважава и ползва достиженията на науката несравнено повече, отколкото днешната българска.

Публикувано в сп. ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Обществени, Родни and tagged , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Демографски вакуум

  1. Лазар Стайков says:

    Поздравления,
    много хубав анализ на демографската динамика в родината.
    Идеята да продаваме вакуум е добра, но е нож с две остриета в системата supply-demand… ако ме р’збйиш правилно 🙂

    Най-напред трябва да продадем вакуума в управленските глави!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s