Демографското надбягване

Нашумялият автор на бестселъри Джаред Даймънд изглежда е чел доста внимателно и даже си е подчертавал в книгата на американския антрополог Марвин Харис „Канибали и крале: откъде са произлезли културите”, която излиза от печат през 1977 г. и е напълно естествено да е вече позабравена. Както отбелязва един негов критик, Харис сам си е виновен: той пише твърде лековато, дори шеговито за неща, които заслужават по-сериозно отношение, например перспективите човечеството да се самоизяде или да изпадне в тотален военен конфликт. Така или иначе, ловкостта на мисълта на този своеобразен учен е безспорна. Той намира наистина неочаквани обяснения за неща, които на пръв поглед са напълно естествени, но явно само докато не доближим лупа до тях.

Например: откъде идва доминиращата роля на мъжа над жената? Защо като цяло няма канибали в Евразия, а е имало много в Америка? (За любопитните – думата барбекю идва от региона на Карибско море. Представлява решетка от сурови пръчки за по-качествено изпичане на човешки мръвки.) Защо за индийците кравата е свещена, т.е. не се яде? Защо демокрацията се е развила в умерените географски ширини? Дали войната наистина е естествено състояние за човека? На последния въпрос, анализирайки дузина архаични народи, категоричният отговор на Марвин Харис е „не”, най-малкото с което той се издига в моите очи. Но тук няма да се мъча да предавам неговите изобилни любопитки, най-малкото защото няма и да е пълноценно – а ще разгледам един чувствително изпреварил времето си аргумент за преминаване към алтернативни горива.

Но преди това: изпитвам още по-голяма близост към идеите на този антрополог също и по причина, че първичният елемент в теорията му за културното развитие е т.нар. репродуктивно налягане, reproductive pressure. Мислейки в далеч по-тесни икономически рамки, някъде през 2004 г. стигнах до идеята, че основен елемент в „екологичната икономика” би трябвало да е въздействието на стопанската дейност на хората върху природата под формата на „демографско налягане”, което описах като съотношение между пари и природна среда. В книгата си от 1977 г. Марвин Харис пък обяснява директно цялото развитие на човечеството с налягане, също от демографски тип. Процесът според Харис е следният: репродуктивно налягане – интензификация – екологична деградация. Цитирам предговора към книгата:

„В миналото неудържимото репродуктивно налягане, произтичащо от липса на сигурни и ефективни методи за контрацепция, отново и отново е налагало интензификация на производството. Подобна интензификация винаги е водела до опустошаване на околната среда, което като цяло поражда нови производствени системи – всеки път характеризиращи се с институционализиране на насилието, робския труд, експлоатацията, жестокостта. Репродуктивното налягане, интензификацията и опустошаването на околната среда изглежда дават ключа за разбиране еволюцията на семейната организация, имуществените отношения, политикономията, религиозните вярвания, включително предпочитано меню и хранителни табута”.

Понякога колегите на Харис цитират и точната му забележка: „Много от нещата, за които мислим, че са съвременен прогрес, всъщност са обратно отвоюване на стандартите, които са били всеобщо достояние в праисторическите времена”. Ами да – обществата на ловци и събирачи са били и все още са много по-здрави и добре нахранени от днешните обитатели на бедните милионни предградия; те са също така и по-силни и високи. Живеели са по-кратко? Нищо подобно, сред !кунг жизнените очаквания при раждане са 32.5 години, колкото през 1900 г. са били жизнените очаквания за белите американци. Транспорт, комуникации, медицина, подслон – всичко това древният ловец и събирач е намирал начин да си осигурява, като за целта се е налагало да работи не убийствените осем часа дневно, а например три. Единственото, за което е трябвало да се грижи, е числеността на групата да не нараства над производствените възможности на средата. Регулацията е ставала с детеубийство, поради което Харис говори за „убийци в рая”.

„Към 1800 г. фабричните работници и миньорите бачкат по 12 часа на ден в условия, при които никой уважаващ се бушмен, тробриандец, чероки или ирокез няма да толерира” – подмята Харис. Авторът цитира на друго място, че през XVIII век не е необичайна гледка да видиш трупове на бебета на улиците на Лондон и другите големи британски градове. Но ако миналото на човечеството преди то да започне да се развива наистина е било толкова по-хубаво, защо все пак хората в древността изобщо са избирали пътя на „прогреса”? „Интензификацията” – отговаря Харис – тоест „инвестиция на повече почва, вода, минерали или енергия на единица време или площ – е редовният отговор към заплахите за жизнения стандарт. В най-старо време подобни заплахи са възниквали предимно от климатични промени и миграции на хора и животни. В по-късно време конкуренцията между държавите става основен стимул”.

Без значение каква е конкретната причина, караща хората да интензифицират производството си, всеки път те губят производителност от това. Рано или късно хората са принудени да се прехвърлят към по-бедни почви, по-бедни руди, по-скъпи източници на енергия, да полагат повече труд, за да се изхранят. Още по-критично е, че интензификацията надхвърля възстановителния природен потенциал  (тя е „прекомерна тежест за самообновяващия се, самопочистващия се, самосъздаващия се капацитет на екосистемата”) – и с времето да се поддържа ускорено производство става невъзможно. Ако няма технологична промяна, която позволява да се постига по-голяма продуктивност със същите производствени фактори, в крайна сметка настъпва спад на стандарта на живот на хората.

Надпреварване между екологична деградация и технологична иновация – това е за Марвин Харис пътят на човечеството. Изследвайки произхода на капитализма, ученият намира поразителни паралели между робските „хидравлични” общества на Египет и Месопотамия и пауперизацията през първите три и половина капиталистически века. Зад лъскавата фасада на състоятелните 10%, останалите 90% от населението едва са осигурявали прехраната си. Чак през третата третина на XIX век стандартът на живот изпреварва упадъка на производителността. Но това по думите на антрополога става с надуване на неустойчив „индустриален балон. Катастрофална затова е опасността напредъкът в научните технологии в западното общество в един момент да изостане от „най-бързо и неумолимо интензифициращата се производствена система в историята на вида ни”.

Нито Малтус, нито Маркс са разбирали, че индустриалната революция създава изцяло ново взаимоотношение между производство и възпроизводство – твърди Харис. Разликата не е само в изключителната ефективност на фабричното производство, но и в това, че тя за пръв път се придружава не от ускоряване, а от забавяне на прираста на населението. Този феномен се нарича „демографски преход”, demographic transition. Икономистите и политиците от цял свят ни успокояват, че това е естествен отговор на въвеждането на по-ефективни технологии, но за антрополозите подобно развитие на нещата е възможно най-неестественото, посочва ученият. В човешката история всеки прираст на производителност е придружаван от бърз прираст на население.

Какво тогава е довело до демографския преход? Според Харис, три големи културни събития: горивната революция, контрацептивната революция и революцията на работните места. Освобождаването на енергията на нефта и въглищата от земните недра позволи увеличаване на производителността в хиляди и даже милиони пъти. Но това са невъзобновяеми източници, уточнява преди 35 години авторът на „Канибали и крале”. Що се касае до намаляването на раждаемостта, въпросът не е само в достъпните контрацептиви, а и в желанието на самите семейства, т.е. в промяна на културата – за каквато революцията на работните места също допринася. Както и при пигмеите, в модерните общества решението дали да имаш дете е въпрос на претегляне на ползи и разходи. В наши дни нематериалните ползи би следвало да се преценяват много високо, тъй като материалните са малко в повече. По времето на Харис в САЩ отглеждането на едно дете, докато стане на години за колеж, е струвало 80 000 долара; германците пресметнаха, че същото през 2011 г. вече струва 150 000 евро. Не е ли това достатъчно да обясни спадащата раждаемост в развития свят?

„Надбягването далеч не е свършило” – предупреждава ни Марвин Харис. Всяко технологично изпреварване може да има само временен характер. Както твърди теорията на М. Кинг Хубърт, упадъкът на стандарта на живот ще започне много по-рано, отколкото целият петрол бъде изсмукан от земята: колкото по-надълбоко ще трябва да дълбаем за енергия, толкова по-високи стават индустриалните разходи. Инфлацията постепенно ще изяде покупателната ни способност. И колкото по-бързо преминем към алтернативни източници на енергия, толкова по-големи са шансовете ни да избегнем бързото и рязко обедняване.

Уникално за времето си заключение, нали? Харис му дава още една интересна, даже леко оптимистична перспектива: „Колкото по-бързо развиващият се свят се индустриализира, толкова по-бързо индустриалният свят трябва да премине към други методи на производство”.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Истории and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s