Няма калкан за премиера

Популацията на калкана пред бреговете на Румъния и България е намаляла драстично, в пъти за последните четири години, показват актуалните данни на Института по океанология. Според експерти и опитни рибари, числеността на ценната риба може и да е под границата, от която популацията би могла да се самовъзстанови. Вече дори и бракониерите се стреснаха. Но за българските политици всичко това не е беда; те явно се чувстват по-силни от природните закони.

Вчера, инспектирайки поразеното от бурното море крайбрежие, министър председателят Бойко Борисов ободри рибарите от Поморие: тук трябва да бъде направена дига, която да пази брега от наводнение, каза им той. До лятото защитното съоръжение трябва да е готово – тогава Борисов ще дойде в града „на калкан“, цитира го репортер на Дарик.

Фактите обаче говорят, че колкото и бързо да работят строителите, калкан за премиера може и да не остане. Още на 15 ноември 2011 г. в държавните органи е постъпило експертно становище от Института по океанология към БАН относно състоянието на запаса от калкан през есенния сезон на миналата година. Българските океанолози, които са работили съвместно с румънските си колеги, са установили, че относителната биомаса на калкана е спаднала до 170.93 тона, след 355 тона през пролетния сезон.

Числата говорят, че запасът на калкан през 2011 г. е два пъти по-нисък от запаса през 2010 г. Приложената графика пък показва, че последно установените запаси са близо 10 пъти по-ниски, отколкото са били до 2009 г. Авторът на становището, гл. ас. д-р Марина Панайотова от секция „Биология и екология на морето“ обяснява на държавните чиновници: негативната тенденция се наблюдава не само в числеността на вида, а и в структурата на популацията.

„Старшите размерни групи са с редуцирана численост, вероятно поради елиминиране от риболова“ – или казано просто, големите риби са изловени. Вече преобладават неполовозрели индивиди с дължина до 30 см. Близо две трети от уловените риби в пробите са с дължина под минимално допустимата /45 см/. Средното им тегло е намаляло с 800 грама, до само 1.74 кг.

„Предвид установеното лошо състояние на запаса на калкан през 2011 г. и продължаващата тенденция за неговото понижение след 2008 г. въпреки действащите квоти считаме, че е наложително въвеждането на по-ефективни допълнителни мерки, ограничаващи неговата експлоатация“. Предложението на Института по океанология е временна забрана за улов на калкан в 12 – милната зона край брега, което ще предпази на първо място младите екземпляри.

Калканът мигрира към брега във връзка с размножителния процес; временната забрана за риболов на калкан там ще спомогне за попълването на популацията с млади индивиди – и в крайна сметка за възстановяването на популацията по българския бряг след няколко години. Директорът на Института по океанология д-р Палазов се доверява на преценката на д-р Панайотова и я препраща за сведение на Пламен Захариев, тогава изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури.

Сега да слезем в трюма на кораба. Пламен Захариев беше уволнен само четири седмици, след като състоянието на калкана из нашите води стана ясно (първо на чиновниците, но не на обществеността, за жалост). По-рано Захариев в медийните си изяви многократно изказваше становището, че Европейската комисия ощетява България, отпускайки й по-малко от „справедливите“ квоти за улов на калкан. Според бившия шеф на ИАРА в българските води има наистина много калкан и политиките на ЕК само лишавали нашите рибари от поминък.

След като става явно, че нещата с калкана не стоят чак толкова добре, да си го кажем – изловиха калкана – министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов предприема поредната смяна и на ветровитото място шеф на ИАРА на 19 декември застава Драгомир Господинов. Впрочем има още едно доказателство, че тъкмо калканът коства креслото на Захариев: на 15 декември д-р Найденов „спаси калкана“ – както отбелязаха дружеските медии на правителството – като убеди комисаря по рибарство Мария Даманаки да ни ги запази на миналогодишното ниво.

ЕК искаше да намали квотите за калкан от сегашните 85 тона за Румъния и България на 74 тона, или с 15%. Найденов обаче е използвал като коз „Турция“, за да убеди родената в Крит комисарка, че България е невинна: турците излавяли 85% от калкана в Черно море, а българите и румънците само 10%, затова орязване на квотите било безсмислено за предпазване на вида. В замяна Найденов обеща много строги мерки срещу бракониерството в България.

Последната официална новина по темата е от вчера: разпределени бяха разрешителните на българските кораби и лодки за „усвояване“ на квотата за улов на калкан. Списъкът включва 97 морски съда до 0.99 БРТ /бруторегистър тона/, 163 морски съда с тонаж от 1 до 5 БРТ, 45 съда от 5 до 10 БРТ, 46 съда от 10 до 25 БРТ и 28 съда над 28 БРТ. Общо – 377 съда, много различни по размер. Всички те ще се борят за само 42.5 тона калкан.

Въпреки сърдечните уверения на министъра, здравият български разум говори, че взетите мерки за контрол не са чак пък толкова строги, за да бъдат непробиваеми. Например всички излезли за калкан лодки и кораби са длъжни да информират инспектор на ИАРА 12 часа преди излизането си в морето. Мрежите не могат да са по-ситни от 40 мм. Уловените количества могат да се разтоварват на осемте черноморски пристанища само след уведомление два часа преди слизане на суша – по имейл или по факс. ИАРА пише, че своеволното разтоварване на калкан ще се счита за „тежко престъпление“Ами ако някой кораб случайно няма Интернет?

Нещата с калкана действително са много сериозни и е така от години. Опитен водолаз от Варна сподели: в предишни години на едно гмуркане съм срещал по 4 – 5 риби; сега с дни мога да се гмуркам, без да видя нито една. Според него числеността на калкана през последните 5 години е сведена до критичен минимум, което се дължи на недосегаемия статус на няколко конкретни компании, които тралят дъното за калкан – въпреки че това отдавна е забранено от закона.

Тези фирми се занимават и с внос на рибни продукти, както и с изкупуване на събраните от водолази рапани. Но последното е само параван, който вероятно не се равнява и на 5% от черноморската им дейност. Истинският бизнес е траленето за калкан. Тези фирми имат свои хора в ИАРА, твърди информаторът. Те са запознати поне ден предварително преди всяка проверка и имат много солиден гръб сред чиновниците, а и местната власт.

Но вече дори и шефовете на тези фирми са обезпокоени – макар и не за съдбата на калкана, а за приходите си; те обмислят пренасочване на бизнеса си в нещо по-сигурно, след 10 – 15 години незаконно и ненаказано тралене. Междувременно техните своеволия стимулират малките „играчи“ да опитват късмета си по-нашироко: средно 500 километра мрежи за калкан имал обикновеният рибар за калкан.

Тези мрежи се поставят на дълбочина около 30 – 40 м. и се явяват естествена преграда на пътя на калкана, когато той се придвижва към по-плитките води да се размножава. Това са месинени, прозрачни мрежи, които не излизат от водата и ловят калкан и нощем, въпреки че е незаконно. Това допълнение към разрушителните тралове обяснява защо биомасата на вида се е свила десетократно само за броени години. И чудовището от Лох Нес да беше, пак нямаше да има шанс.

Тук стигаме до момента, в който към предложенията на експертите от Института по океанология за мораториум на улова на калкан в крайбрежната зона се присъединяват и сдруженията на самите рибари. Сдружение „Черноморски изгрев“, официално призната браншова организация в сектор Морски риболов, в началото на януари се обяви в подкрепа на временната забрана. Идеята е била подложена на дебат между рибарите и са възникнали редица спорове, признават браншовиците. Но след обсъждане на всички „за“ и „против“, представителите на българските рибари склониха: няма да ловим калкан край брега.

Но не и министърът на земеделието и храните! Наистина, калканът е вкусна храна. Но след като и Министерството на околната среда и водите, обикновено толкова деликатно да не накърнява бизнес интереси, заяви, че без възражения подкрепя проекта за забрана улова на калкан в 12 – милната българска зона в Черно море, вече трябва да заключим, че родното земеделие е отишло твърде далеч от проблемите на рибарството.

Предложението за забрана освен от Института по океанология, МОСВ и браншовиците намира подкрепа от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, чийто директор доц. Пехливанов ясно посочва, че за възстановяването на популацията на калкана ще са нужни поне три години забрана, съчетана със съвременни научни методи за изследване.

Институтът по рибни ресурси към Селскостопанската академия е на подобно мнение.(Странно защо всички чухме как Найденов „спаси калкана“, но ни беше спестен този масов научен зов за помощ за бъдещето на вида). Нашите ихтиолози считат, че като начало уловът в 12 милната зона трябва да се забрани за една година. С времето забраната за калканолова, ако се придружи от научни изследвания, ще придобие сезонна и географска диференцираност, което ще е добро в икономически и социален план. Учените се обявяват за по-строг контрол и цитират международна оценка от 9 декември, че „незаконният, недокладван и нерегламентиран“ риболов на калкан продължава да има големи мащаби.

Проектът за едногодишен мораториум трябваше да влезе в сила на 21 януари. Всичко беше готово, Драгомир Господинов дори беше подготвил всички документи и се очакваше само подписът на министъра. Този подпис не се случи – вместо това вчера беше публикуван списъкът с 377 лодки, които ще се борят за изпълняване на квотата. Дано оставят някоя риба и за Поморийското лято на премиера.

След като цялата научна офанзива се разби в гордото чело на МЗХ, природозащитниците от „Гринпийс“ и сдружение „За Земята“ намериха сили да напишат писмо до д-р Мирослав Найденов, което започва с думите: „Уважаеми г-н Найденов, без риба няма рибарство“.

Варненските водолази, които по разбираеми причини помолиха да не посочвам имена, впрочем твърдят, че забраната в 12 – милната зона сама по себе си няма да доведе до резултат, ако траленето продължава. Във Варна с тралене се занимават две компании, които вече са толкова силни, че както се говори имат лоби дори в парламента. Около 15 или 20 са рибарските гемии, „таки“, които тралят, денонощно, в северната акватория на българското Черно море.

Тук квоти – моти не играят. През годините с тралове са уловени огромни количества калкан от нашето море: понякога по 1 тон на смяна на всяка лодка. На хората в ИАРА това е добре известно – както и на военните, които също имат правомощия да контролират какво се случва на рибарските съдове. При цена 20 – 30 лева за килограм калкан, става ясно, че при тази риба вече играят не законите, а милионите. Но траленето е пагубно далеч не само за калкана, а за цялото морско дъно.

Известен в средите риболовец все пак е на мнение, че калканът няма да изчезне напълно от Черно море: той ще последва съдбата на черноморската скумрия. Драстично намалялата численост на вида води до все по-малко стопански интерес у крупните бракониери. Ловът ще спре, после числеността на вида леко ще се възстанови – и отново ще излязат траловете. Така няколко пъти и в крайна сметка видът ще се стабилизира на някакъв минимум. Тоест тепърва ще срещаме калкани все по-рядко, и рядко, и рядко.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Животни, Родни and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s