Карибски уроци по екотуризъм

Не е лесно да се балансира между ръст на туризма и опазване на околната среда. Затова още по-ценни са успешните примери. Една малка латиноамериканска държава, Белиз, е постигнала впечатляващи резултати и в двете области, осъзнавайки, че именно от опазването на природата зависи потенциалът на туризма – пише в актуален материал BBC.

Разположен между Мексико и Гватемала, граничещ на изток с Карибско море, 36% от сухоземната територия на Белиз е със защитен статус. Под закрила са и 13% от морските му площи, които включват значителна част от втория най-голям коралов риф в света. За страна от 23 хил. кв.км. подобен дял на защитените територии е наистина впечатляващ.

Туризмът е един от основните източници на приходи за Белиз. По данни от 2007 г., този сектор е втори по значение след селското стопанство, като осигурява 25% от работните места и 18% от БВП /около USD 295 млн./.

От 1980 г. правителството насърчава белизийците да се ангажират активно с туристическата индустрия на страната си. Понякога се оказва подкрепа на проекти на различните общности. Тъй като жителите на страната имат личен интерес да предпазват собствената си околна среда и общности, те се превръщат в естествени лидери за развитието на екотуризма.

В най-южния град на страната – Пунта Горда, център на окръг Толедо, още в края на 1980-те години местните жители, спадащи към народностите мая и гарифуна, са започнали да строят къщи за гости с подръчни материали. В началото те разполагат със символични финанси, но благодарение на усилията им с времето възниква Екотуристическа асоциация Толедо.

С помощта на местни неправителствени организации, тази асоциация вече е създала мрежа от екокъщи и културни маршрути, предлагащи на туристите автентично изживяване в местните села и обкръжаващите ги дъждовни гори.

Друга общностна туристическа инициатива е възникнала около спасяването на застрашената маймуна черен ревач /Alouatta caraya/. През 1985 г. дванадесет собственици на земя в северната част на страната, където все още обитава рядката маймуна, са се договорили да направят резерват, който да опази местообитанията на ревача. Сега 200 земевладелци от седем различни села са се присъединили към каузата за опазване на „бабуина“, според местния диалект. Техният избор се дължи отчасти и на това, че частният резерват привлича много туристи.

През 1997 г. отново в окръг Толедо се самозаражда кампания срещу незаконния дърводобив и бракониерство. Това местно движение бързо се превръща в част от местния екотуризъм. Днес то вече е Толедски институт по развитие и околна среда, който работи със селяните по опазване на природните ресурси и биоразнообразие. Тази НПО има свой еко ориентиран туроператор, Tide Tours, който обучава местните хора да работят като туристически гидове. Те предлагат преживявания от широк спектър: от разходки с каяк до експедиции до руините на загубените градове на маите. Приходите остават в местната общност.

В добавка към проектите на общностите, публичният сектор в Белиз също полага усилия за развитие на устойчивия туризъм – с успех. В Бариерния риф на Белиз например е основан морски резерват около внушителния атол Глоувър Риф, от който туристите нямат право да вземат нищо със себе си. Тъй като незаконният и неустойчивият риболов са силно разпространени наоколо, това морско убежище е неоценимо за поддържането на биоразнообразието.

На други места в Белиз опазването на природата се извършва от частни организации. Разположен в сърцето на гората Мая, Рио Браво е най-големият частен резерват на Белиз. Той се управлява от нестопанската организация Програма за Белиз. Разположен е на площ от 105 000 хектара в тропическа дъждовна гора и е хабитат на застрашените котки ягуар и оцелот, над 400 вида птици и 200 вида дървета. В Рио Браво е разположен и градът на маите Ла Милпа.

Въпреки предприетите стъпки, Белиз среща значителни трудности в управлението на въздействието на туризма върху околната среда и развитието на общностите. Някои от най-големите заплахи идват от круизния туризъм, други са обезлесяването, прекомерния риболов и добивът на нефт.

Но това, което вещае надежда, е че местните общности са въвлечени в тези въпроси. Град Пласенсия например вече не допуска в своите черти драстично разрастващата се круизна индустрия. Причините за това са както потенциалните щети, които огромните круизни кораби с по 3000 пасажери нанасят на местната екосистема, така и значително по-слабата икономическа активност, която круизните туристи създават в града по сравнение с нощуващите посетители.

Круизният туризъм може да попречи на традиционния туризъм, считат градските власти – и асоциацията на местните туроператори воюва с круизната линия Royal Caribbean. „Мислим, че круизният туризъм е бедствие за града и неговият дълъг 26 мили пясъчен полуостров, който просперира с посетители, идващи за много нощувки, за да се гмуркат и да ходят на плаж в спокойна, непретъпкана атмосфера“ – пишат представителите на местния туристически бизнес.

Британската медия отправя настойчив съвет към потенциалните посетители на карибската държава да направят всичко по силите си, за да намалят екологичните щети от престоя си там и заедно с това да увеличат икономическите ползи за Белиз. Това означава да се пести скъпото електричество и водата, която не достига, да не се използва тежък транспорт, да се подбират екохотели, да се купуват само местно произведени продукти.

Категорично да се избягват сувенири, произведени от корали, коруби на морски костенурки, аксесоари направени от кожа на влечуги, корони от пера на диви птици, кожи на диви котки, кактуси и орхидеи.

В индекса за човешко развитие на ООН Белиз заема 93-то място, едно от последните на страните с високо развитие. България попада в същата група, но е много по-напред – на 55-та позиция. Бахамите, Куба, Барбадос са страни от Карибския басейн, които изпреварват България по човешко развитие.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s