Горски контейнери

Подобни неща се правят в Европа от сигурно 80 години. Оказва се, че съм „открил топлата вода“ – шегува се Милен Иванов, лесничей с 15 годишен опит. Иванов притежава българския патент за производството на специални пластмасови контейнери, в които се развиват млади фиданки. Според горския специалист, тази технология обещава икономии от милиони левове, но българското горско статукво характерно нехае.

Въпрос за 4 милиона лева

Традиционният способ за производство на посадъчен материал в България е „в полето“. Там почвата първо трябва да се подготви, което е свързано със значителни разходи на труд, гориво, нужни са тежки машини. Семената се сеят нагъсто, след това издънките се разреждат, което пак е труд. Накрая фиданките за пресаждане се изкопават от земята – при което от кореновата им система остават сигурно 15%, обяснява Милен Иванов.

Освен че в този процес се вършат много безсмислени операции, от произвежданите по този способ фиданки се прихващат не повече от 30 – 40%. Отчитат се над 80%, но това надали е реално, твърди лесничеят. Тъй като се произвеждат много повече фиданки от нужното (по негови изчисления 2.5 пъти повече), плановете накрая все някак излизат. Това обаче се отразява на производствените разходи – по официални данни загубите са около 4 млн. лв.

По-добрите фиданки

Най-голямото предимство на метода „Контейнер за производство на фиданки със закрита коренова система“ е почти пълна кълняемост на посадените семена. Фиданките, които се развиват в конструираните от Милен Иванов контейнери, освен това растат двойно по-бързо: ако на полето за фиданките на иглолистните видове стандартно са нужни 2 години, в контейнера те са готови за присаждане още на първата година.

Експериментите показват, че дъб в подобен контейнер за 6 месеца достига 60 см. височина. Иноваторът лесовъд счита, че технологията му е особено приложима за залесяването на равнинни терени, например в Северна и Северозападна България, както и за широколистни видове като дъб, бряст и ясен. Сушата и ветровете в равнините стресират младите дървета, но фиданките, расли в контейнери, са много по-жизнени. Това е само едно от приложенията.

Самите контейнери, които Иванов е патентовал, са с обем едва 250 милилитра /17х5 см./. Фиданките развиват кореновата си система изцяло в тях, без досег с почвата, което позволява на корените да вървят право надолу. За това помага и специална рационализация на Иванов, която прави неговите контейнери по-добри дори от чуждестранните. Ако се сади дръвче с голи или заплетени корени – какъвто много често е случаят със стандартните фиданки – растението не може да се развие. „Садим загинали дървета“ – обяснява специалистът.

Лесничеят с лекота изрежда многобройните предимства на своята технология. Тя позволява например да се проследяват разходите за всяко растение: ток, тор, труд. Гарантирано е над 95%, почти 100% прихващане. Пестят се разходите за подготовка на почвата, както и голяма част от усилията по самото залесяване – един подготвен работник може да засади 60 контейнерни фиданки за час, което е несъпоставимо със сегашните норми.

Пести се време – освен че в контейнери се развива по-бързо, фиданката на практика може да се засажда във всеки период на годината. На стандартно произведената фиданка в България й е нужно време да се „окопити“, а това се спестява на контейнерната и тя се развива много по-бързо. Контейнерна фиданка може да се засажда целогодишно, докато „традиционна“ само ако е без вегетация. Спестяват се щети от болести и дивеч, разходи за отгледни сечи и т.н.

Контейнерното производство на фиданки позволява даже нещо повече – индивидуализация на всяко дърво. В България сякаш все още не се мисли много за това, но във Великобритания, където Милен Иванов работи в момента, маркетингът отдавна се е възползвал от новия порив на хората към природата. Една фиданка в контейнер е достатъчно компактна и устойчива, за да бъде изпратена по пощата. Тя може да се ползва например за корпоративен подарък или за различни социални инициативи.

Вековни традиции

И така, Милен Иванов, почерпил челен опит от разсадниците в Полша и Великобритания и разработил своя полезен и усъвършенстван модел, тръгва да го внедрява в българската реалност. Годината е 2009. Реакцията на Държавната агенция по горите, днес Изпълнителна агенция по горите, е: „технологията не е ясна“.

Също така му казват: „тепърва започваме да я изпитваме.“ Защото в интерес на истината ръководството на горския фонд не е сляпо за практиките в производството на посадъчен материал, които се прилагат от десетилетия в чужбина. И след една обмяна на опит, също през 2009 г., най-сетне и у нас започва експерименталното производство на фиданки в контейнери.

В момента така се работи в разсадниците край Ветрен и край Асеновград, научил е Иванов. Но там опитите се правят основно с кедър, който не е местен вид. Вероятно и затова според данните, с които той разполага, експериментът е в застой и доста контейнерни фиданки нямат реализация на пазара. Но по-важното за него е друго.

Контейнерите, които сега се използват, са вносни – на фирмата „Майер“. Докато Милен Иванов е категоричен, че неговият полезен модел може да се произведе от българска компания, с всичките произтичащи от това ползи за икономиката и бюджета. Производството дори би могло да получи финансиране по ОП Конкурентноспособност.

Нещо повече – Иванов твърди, че може да привлече и преки британски инвестиции в България за осъществяване на интегриран проект за производство на контейнери и оранжерийно производство на зеленчуци с използване на торфени субстрати и компост.

Но сякаш и това не е достатъчно. Ако ще си усложняваме живота с контейнери, защо да си играем и да ги произвеждаме, щом можем да ги внесем? „Сигурно вече имат /ръководството на ИАГ/ план за внос на контейнери, обслужващ определени интереси на някои хора. Макар че едва ли е бил обявен търг за това. Вероятно вече са сключени и договорите за внос“ – разсъждава този лесничей.

Не всичко е загубено

Първоначално в ИАГ го отстраняват с аргумента „когато реформата стане, ще видим“. След преструктурирането на сектора с приемането на новия Закон за горите, когато за пореден път Иванов се е опитва да заинтересува някого в изпълнителната агенция със своето нестандартно предложение, му отговарят: търсете контакт конкретно в предприятията.

Това е откровено прехвърляне на отговорността. Пращат ме в девета глуха – разсъждава изобретателят. И за съжаление Иванов в края на краищата стига до заключението, че положението в ИАГ е такова, че повече няма смисъл да разчита на каквото и да е от там. Но според него не всички шансове за прилагане на българския патент в България са загубени.

Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони в Програмата си за развитие на селските райони е предвидил безвъзмездна финансова помощ по мярка „Първоначално залесяване на неземеделски земи“ /мярка 223/.  В момента много собственици на земя се отказват да кандидатстват по тази мярка, въпреки че имат интерес – и причината до голяма степен е лошият посадъчен материал.

Плащането по европейските проекти е обвързано с прихващането на засетите фиданки – именно с това, в което технологията на Милен Иванов е най-силна. Разплащателната агенция би могла да разяснява предимствата на контейнерните фиданки на кандидатстващите стопани, а и директно да им препоръчва да ги избират – макар цената им да е с около 20% по-висока от „стандартните“ фиданки, резултатите са несравними.

Залесяване без фиданки?

Днес българските горски специалисти и еколози са съгласни, че в залесяването се крие голям шанс за българската икономика и общество. През ноември 2011 г. бе организирана конференция по темата, на която освен другото бе демонстрирана и впечатляваща самоувереност за „победите на българското залесяване през годините“. С 1.5 млн. ха залесени гори България се била превърнала в „зелената перла на Балканския полуостров“.

Да не слагаме сол в раната, да не влизаме в подробности за компрометираната стратегия след 1950-те за залесяване с несвойствени за нашите земи растителни видове: „войната“ с дъба и рушащите се днес „производителни“ иглолистни насаждения.

Масово залесяване е невъзможно без ясна стратегия за производство на посадъчен материал. Сам по себе си този факт е достатъчен, за да ни направи строго критични към типичното отношение, демонстрирано от ръководството на българската лесничейска колегия към иновацията.

В специализираната германска литература често се използва определението, че горският сектор е „капсулиран“. Горските специалисти са склонни да създават стена между себе си и останалия свят, те сякаш се затварят „в контейнер“. Значи все пак могат да се намерят допирни точки с бунтовното предложение за повече ефективност в залесяването?

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Гори and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s