Когато хората и законите пречат

Снощи парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм прие 6 – месечен мораториум върху проучванията и добива на шистов газ с технологията хидравлично фрактуриране, или забрана до приемането на промени в Закона за опазване на околната среда, които да регламентират изготвянето на ОВОС за тази технология.

И/или

Както винаги, дяволът е в детайлите: думичката „или“ говори, че след промени в Закона за опазване на околната среда мораториумът и предвидената снощи гръмка глоба от 100 млн. лв. за нарушаването му ще увиснат във въздуха.

А самият Закон за опазване на околната среда точно в момента търпи корекции в пленарна зала. Министър Нона Караджова вече намекна, че между първо и второ четене допълнения, касаещи ОВОС за добива на шистов газ с фрактуриране, лесно могат да бъдат добавени.

Което само по себе си даде всички основания на природозащитниците и опозицията от БСП и Атака да заключат, че управляващите от ГЕРБ просто искат лекичко да тушират нарастващото обществено недоволство срещу твърдата шистова линия, олицетворена от икономическия, енергиен и туристически министър Трайчо Трайков.

Съответно медиите, които не заемат автоматична проправителствена позиция, определиха взетото от енергийната комисия решение като „мъгляво“, „мнимо“, „спорно“, „неясно“. Разтревожените граждани пак настръхнаха по Интернет форумите: „отравят водата и хляба ни“. Артистите запяха: „Вавилон иска да отрови Земята ни“.

От другата страна на барикадата министър Трайков предупреди за „шистови контрареволюции, които обричат България на бедност“. МИЕТ изскочи със социологическо проучване с 1000 души, което би трябвало да ни убеди, че три четвърти от България са „за“ добива на шистов газ, но ако има гаранции за околната среда – точно това, което ГЕРБ ще направи съвсем скоро.

ГЕРБ ще регламентира процедурата за Оценка на въздействието върху околната среда от технологията фрактуриране за добив на шистов газ. Властта ще демонстрира, че отговаря на обществените нагласи (такива, каквито са те според властта), тоест агнето ще остане цяло – поне виртуално. А вълкът, то е ясно, съвсем скоро ще бъде сит.

Шистовият риск събуди хората

Напоследък рядко сме виждали у нас такова обществено брожение, каквото се надигна по темата за добива на шистов газ. Това само по себе си показва, че българинът е практичен човек, свързан със земята. И ако по-абстрактни теми, като данъци или честни избори, го отегчават, българинът все още придава голяма стойност на истинските неща: земята и водата. Властта е неприятно изненадана, но народопсихолозите си отдъхват: народът е все още жив.

Настроенията в България днес са силно поляризирани и валят обвинения: привържениците на шистовия газ продавали страната ни на американските корпорации, противниците били платени клакьори на Русия, „милионери в зелено“.

Впрочем русофобията е сред най-силните козове на fracking партията. В ловко написан материал в mediapool.bg Илиян Василев вчера заяви, че българите са толкова свикнали на енергийно робство от Русия, та сегашната свобода и отговорност (разбирай правото да фрактурират скалите) ги прави неспокойни – кара ги да жалят за веригите си.

Риск за околната среда

Аз съм противник на добива на шистов газ в България с хидравлично фрактуриране не защото съм фоб или фил, още по-малко защото изпитвам интимни чувства към някоя чужда държава или политика. Противник съм на първо място защото добивът и дори проучването за шистов газ на сегашното си технологично ниво представлява риск за околната среда и здравето на хората. Това се вижда отлично от разгарящата се дискусия, вече прерастваща в серия институционални забрани в Западна Европа и в самите Съединени щати.

На второ място съм ревностен противник на добива с хидравлично фрактуриране конкретно в Добруджа – един много плодороден и (все още) доста населен регион. Регион, който изпитва недостиг на вода и който в следващите години ще бъде подложен на остър климатичен стрес. Регион – в който съм роден – където зелената енергетика е най-силно развита в цялата страна.

Не мисля, че Житницата на България е мястото за фрактуриране още повече заради карстовия терен и подземното сладководно море на Добруджа, което лесно би могло да бъде замърсено от газовите сонди. За такова нещо гаранции не могат да се дадат.

Трето, може би за някой най-важно, но не съм съгласен с добива на шистов газ в България от ред икономически съображения. Те спадат основно в две групи.

Икономически аргументи против добива на шистов газ

Първата е, че добивът на шистов газ с хидравлично фрактуриране създава твърде големи екстерналии (външни разходи за трети страни). Разходите от загуба на чистота на водите, плодородие на почвите, имидж на чиста държава – която може да продава биопродукти и да кани зелени туристи – за обществото като цяло ще са по-високи, отколкото приходите от добивания в България газ.

При себестойност на шистовия газ поне 250 долара за 1000 кубически метра, след начисляване на печалбата на добиващата компания и на акциза за държавната хазна, не виждам как крайните цени биха могли да паднат с над 15% – 20% под сегашните. За подобен – твърде несигурен – социален приход ще жертваме сериозните перспективи на България за зелена икономика?

Още повече, ако великите проекти за газопроводи, в които участваме, бъдат осъществени, може да се окаже, че ще внасяме природен газ на много по-ниска цена, отколкото ще можем да го добиваме. Конкуренцията в газовия сектор се засилва, Газпром обещава по-ниски цени още тази година. Закъде бързаме?

Не бърза ли властта в България с разработките за шистов газ, тъй като в скоро време се очакват по-строги регулации от Европейския съюз и нещата бързо трябва да се поставят в положение “свършен факт”? Което води до втората група икономически възражения против: неясните икономически интереси.

Цялата тази индустриална инициатива е силно непрозрачна. Вече стана ясно, че на най-високо политическо равнище САЩ оказва натиск върху европейските политици. Това у нас е още по-явно с поведението на посланик Уорлик.

Макар да говори за риска „България да остане бедна“, министър Трайков тези дни се държи като лобист на интересите на една конкретна чужда държава, което според мен е твърде неприемливо. Наскоро пък стана ясно, че в най-запалената по шистовия газ европейска държава Полша хората, раздавали концесиите на компаниите за шистов газ, са арестувани за корупция. Снощното „или“ на парламентарната комисия е поредното доказателство, че ще се опитват да уловят рибата в мътна вода.

Когато законите и хората пречат

А ето и две гледни точки на топ специалисти, които ясно демонстрират, че бизнесът с шистов газ в момента не е икономически оправдан. Едната е на Петер Возер, шефът на енергийния гигант Shell. Преди дни в интервю за Bloomberg той категорично заяви: потенциалът за разработване на шистов газ в Европа е ограничен от  регулациите и гъстото население.

Значи ако приемем, че регулациите в България няма да са пречка, а потенциалните участъци бъдат съзнателно обезлюдени, то значи все пак има смисъл? Ужасен цинизъм, но може би някой у нас е помислил точно така. Возер разяснява, че неговата компания ще навлезе в бизнеса с шистов газ, но в места като Китай, Австралия и Украйна. Оказва се, че Shell получава с по-голяма лекота разрешение за добив на газ в Арктика, отколкото в Европа.

Втората гледна точка е на шефа на руския гигант ЛУКОЙЛ Вагит Алекперов. Преди месец в интервю за „Ведомости“ той заяви: по принцип нямам нищо против да инвестираме и в това, но според мен добивът на шистов газ вече не изглежда изгодна възможност. Преди пет – шест години в САЩ може би да, но днес – вече не.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни and tagged . Bookmark the permalink.

One Response to Когато хората и законите пречат

  1. proshko says:

    към mittag: Много добър английски! Браво! А към кого е насочен постингът?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s