Нефтът, най-голямото екологично престъпление на Русия

Според еколози, поне 1% от годишното производство на петрол в Русия – или 5 млн. тона – се разлива в околната среда. Това количество се равнява на един петролен разлив от мащаба на Deepwater Horizon в Мексиканския залив – на всеки два месеца. Русия е най-големият производител на петрол в света, държейки 13% от глобалния добив, но суровият климат и рушещата се инфраструктура правят страната също така и най-големият замърсител с петрол, пише Associated Press.

Нефт и нефтени продукти се разливат буквално ежедневно, коментира д-р Григорий Баренбойм от Института за проблеми на водите към Руската академия на науките. Точни данни липсват, но числото 5 млн. тона /над 35 млн. барела, в един тон нефт има 7.33 барела/ се твърди от Greenpeace, WWF, както и от д-р Ирина Ившина от спонсорирания от руското правителство Институт за околна среда и генетика на микроорганизмите.

До въпросните 5 млн. тона разлят петрол може да се стигне и по аналитичен път. Изследване от 2010 г. по поръчение на руското министерство на природните ресурси показа, че годишно почти 500 хиляди тона петрол се изливат в северните руски реки и оттам в Арктика. Друго изследване установи, че само 10 – 15% от разлятия в Русия петрол постъпва в реките. Но според други източници в руското министерство за икономическо развитие, дори горните оценки са твърде консервативни: реалните утечки може би стигат 20 млн. тона годишно.

Подобно разминаване в данните всъщност е напълно възможно – според руското законодателство, разлив на петрол в размер до 8 тона се счита за „инцидент“, за който не се начисляват глоби. При това повечето по-малки разливи остават недокладвани. Петролните разливи в Русия не са толкова драматични като този на BP в Мексиканския залив – капка по капка, вместо експлозия – но са несравнимо по-мащабни, отколкото във всяка друга страна, произвеждаща много петрол.

Да не забравяме, че нефтът в Русия се добива, съответно разлива, в необятните простори на тундрата, което прави много по-лесно да се прикрие течът от счупена тръба или процеждане от изведен от експлоатация петролен кладенец. През зимата температурите обикновено падат под 40 градуса по Целзий, това прави тръбопроводите по-чупливи и налага постоянното им следене и подмяна – нещо, което масово не се прави. Още по-притеснително е, че и на чисто новия тръбопровод на Транснефт от Източен Сибир до Китай за броени месеци се случиха два разлива.

Дори ако речем, че разливите на петрол в Русия са само официалните 500 000 тона в реките, а не логичните 5 млн. тона, Русия просто ръси петрол по земята. Атаките на бунтовниците над тръбопроводите в Нигерия /добиваща една пета от руските количества/ през 2009 г. доведоха до разлив на 110 хил. тона петрол. САЩ е третият по големина производител на петрол и през 2010 г. официално е разлял 17 600 тона, при средни за десетилетието 15 000 тона годишно. Още по-добре се справя Канада, която работи при сходни климатични условия с Русия и е постигнала резултат само 7 700 тона годишно. А друг голям производител и съсед на Русия, Норвегия, годишно разлива 3000 тона нефт.

Проблемът става още по-сериозен, ако се разгледа през призмата на руските аспирации към въглеводородите в Арктика. Русия в момента просто не разполага с необходимите технологии за безопасен нефтодобив, който няма да разруши крехката северна екосистема. Наскоро Алексей Конторович, шефът на съвета по геология, нефт и газ към РАН заяви, че страната към средата на века трябва да е в състояние да добива от северните морета нефт и газ – но колегата му Баренбойм е категоричен: руската технология се развива твърде бавно, за да може да се говори за безопасен добив на арктическите фосилни ресурси. Въпреки всичко, Газпромнефт, петролното дъщерно дружество на Газпром, започва петролни сондажи в Печорско море.

Най-големият петролен разлив в руската история се случи през 1994 г. в Коми. От авария на остарял тръбопровод тогава бяха излети вероятно около 100 000 тона петрол, което изби животните и растенията в региона и замърси 40 км. от теченията на две местни реки. По официални данни респираторните заболявания сред населението на близките села са се увеличили с 28% в годината след разлива. Според местните власти, вината е единствено на компанията оператор на тръбопроводната мрежа в региона – тоест на ЛУКОЙЛ, втората по големина руска петролна корпорация.

В град Усинск в република Коми, на 60 км южно от Полярния кръг, местната власт вече е вдигнала ръце от борбата с петролните компании. Миналата година прокуратурата на Усинск директно е посочила в доклад: основният проблем е, че „компаниите извличащи въглеводороди се фокусират върху това да правят печалби, а не да използват ресурсите рационално“. Погледнат от хеликоптер, районът е осеян с черни локви. Разливите се виждат не само от въздуха, но и докато ходиш по тундрата: по мъртвата растителност.

Според експерти, разливите от добива на петрол в Русия са сред най-ужасните антропогенно предизвикани екологични катастрофи в историята – част от наследството на СССР, включващо Чернобил в Украйна, ядрените отпадъци край град Дзержинск, хартиеният завод край Байкал, изливащ отпадъчните си води в езерото, което пази една пета от питейната вода на света, пресъхналото Аралско море.

Валерий Братенков работи като бригадир в петролните полета край Усинск – разказва AP. Той се е опитал да се срещне със своите шефове от ЛУКОЙЛ и да им обясни, че петролът тече под носа им на земята; той ги е помолил да поправят тръбопроводите. „Те ми се обидиха и ми казаха, че това ще струва твърде много пари“, коментира 63 – годишният руснак. „Лов, риболов – всичко замина“: изчезнали са северните елени, няма я рибата. Братенков се страхува, че след като големият петрол си отиде, тук ще остане само отровената земя.

Но неговото екологично послание няма как да бъде чуто в град, където 90% от местното население са нефтени работници и техните семейства. Жителите на града са се преместили в Коми от други региони на Русия, за да намерят препитание. От ЛУКОЙЛ официално отхвърлят подозрението, че са отговорни за скришно разливане на петрол. По думите на компанията, в цяла Коми през миналата година са разлети само 2.7 тона нефт.

Според Иван Блоков от Greenpeace Russia, който специално проучва петролните разливи, ситуацията в Коми е същата както във всички руски петролни региони, от Черно море покрай китайската граница до Далечния Изток. „Случва се навсякъде. Това е нещо типично за всяко петролно поле в Русия. Системата е стара и не е подменена навреме от петролните компании“.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , . Bookmark the permalink.

3 Responses to Нефтът, най-голямото екологично престъпление на Русия

  1. В Русия имало много разливи… А защо? Кой всъщност е виновен за тях? Този, който купува нефта, тоест виновни сме всички, но вината на всеки е различно голяма. В САЩ имало малко разливи – а те като купуват нефт от Русия (и не само те), не са ли индиректно виновни за големите разливи?? В това се намесва и народопсихологията, съответно нивото на технологичното развитие (тук имаме допирна точка). Не е ли виновемн всеки, който не слиза от колата си??
    Фирмите в условията на пазарна икономика се държат така, както са принудени, тоест те са цинични и лицемерни. Пример – в САЩ, където регулациите са по-строги – фирмите се държат по-приемливо, а в Русия е точно обратното, но не защото американските фирми са “добри”, а руските – “лоши”, а защото всички действат според принципа “ако мине”.
    Митак, пишеш, че, цитирам: “Атаките на бунтовниците над тръбопроводите в Нигерия /добиваща една пета от руските количества/ през 2009 г. доведоха до разлив на 110 хил. тона петрол.”, но защо не написа, каква е причината за тези атаки? А именно, че компанията Shell съсипва делтата на р. Нигер, съответно живота на местните хора и по типично колониален маниер в замяна на всичко това дава жълти стотинки на местните (подкупите не се броят). Не взимам страна, просто търся корените на проблемите. Мисля, че екотероризма не е начин за решаване на проблема, но ако вие живеехте там, какво бихте направили?
    Не само Русия е отговорна за най-ужасните антропогенно предизвикани екологични катастрофи… Няма засега да се спирам на тях, защото твърде много ще изместя темата.
    Нека не се заблуждаваме – всички са “един дол дренки”. Готови са на всичко, само за да осигурят необходимия на загиващата пазарната икономика нефт. А точно преди края, глада за енергоресурси (главно нефт) ще стига до все по-невъобразими нива на истерията. Невъбразими за нормалните хора, разбира се.
    Истинския проблем не е как да се строи и поддържа нефтена инфраструктура, която не допуска големи разливи, а как да се намали консумацията на енергоресурси, как да живеем само с нещата, които са ни наистина необходими. Иначе загиваме, но края няма да дойде бързо и безболезнено. Впрочем, той отдавна е в ход, но все още има шанс да се сведат до минимум избежните загуби. Но колкото повече време минава, толкова този минимум става по-голям.

  2. Разливите са отговорност на добивните и транспортиращите и доставящите компании, това, че те не реинвестират в подръжка, защо аз да съм виновен???

  3. Димитър Смилянов says:

    Г-н Димитров, всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Аз само давам някои жокери. Само ще ви кажа, че проблема не се корени в самия добив, а в неговото количество. Такъв е основния проблема на производството на всички ресурси и стоки.
    Но щом се добива много, значи и търсенето е голямо. А вината е правопропорционална на консумацията.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s