Скъп ток, АЕЦ и шистов газ в енергийната пътна карта на Европа

Нов инвестиционен цикъл в енергетиката започва през това десетилетие – мощностите, изградени преди 30 – 40 години, скоро трябва да бъдат подменени. Това е безценна възможност за Европа да приложи нова енергийна стратегия, която да доведе до намаляване на емисиите парникови газове през 2050 г. с 80 – 95% спрямо нивата от 1990 г. Пътят към „декарбонизиране“ на икономиката е предмет на новата „Енергийна пътна карта 2050“, публикувана днес от Европейската комисия.

Тази „пътна карта“ разглежда пет различни сценария, които биха могли да доведат до посочената цел. Предвид дългия времеви хоризонт, който увеличава несигурността, публикацията има само илюстративна цел, изтъква се в този документ. Не е ясно кога и дали ще бъде достигнат петролният пик, тъй като напоследък бяха направени много нови открития; не е ясно каква е перспективата за добива на шистов газ в Европа; въпросителна стои и след технологията за улавяне и съхраняване на въглерод – както и за нагласите на отделните страни членки към ядрената енергия.

Вероятно е през следващите 40 години да настъпят сериозни социални, поведенчески и технологични изменения, които така или иначе ще имат сериозен ефект върху енергетиката. Но независимо от тях, в стремежа си да намали вредните емисии Европа се подготвя за сериозни енергийни промени: например в цените на въглеродните емисии, в технологиите, в мрежите. Голямото послание на Европейската комисия днес е, че декарбонизацията е нещо повече от възможна. В дългосрочен период тя ще се окаже по-изгодна икономически от запазването на сегашната тенденция.

Изчисленията на Комисията сочат, че енергетиката без въглеродни емисии през 2050 г. ще формира 14.6% от БВП на Стария континент при 10.5% през 2005 г. Разликата не е твърде значителна и съответства на по-значимата роля, която енергията ще играе в живота на хората тогава. Цената е действително малка, предвид очакванията към 2050 г. зависимостта на ЕС от внос на енергийни ресурси да спадне до 35 – 45%, по сравнение с 58%, които ще се внасят при запазване на сегашния сценарий. Европа трябва да стане по-самодостатъчна в енергийно отношение.

Истина е, че са необходими значителни инвестиции. Средствата, нужни на електроразпределителната мрежа за привеждането й в съответствие с изискванията на децентрализираните възобновяеми източници, вероятно до 2050 г. ще достигнат 2.2 трлн. евро. Но за сметка на това съществено ще спаднат цените на горивата. Това е икономически закономерно: с инвестиции в нови централи и мрежи, индустриално енергийно оборудване, умни измервателни уреди, изолационни материали, по-ефективни превозни средства, локални източници на възобновяема енергия, квартални топлоцентрали, по-трайни потребителски стоки и т.н., търсенето на енергия ще спадне.

Заедно с това ще нарасне търсенето на енергийни капиталови стоки (които пак ще се произвеждат в европейски заводи). Ще се стимулира заетостта – в производството, услугите, строителството, транспорта, селското стопанство, технологичния сектор.

В европейските енергийни сценарии електричеството играе водеща роля, като то ще удвои дела си в енергийния микс до 36 – 39% към 2050 г. След 40 години до 65% от МПС могат да се задвижват от електричество. Но условието е дотогава 99% от производството на електричество да се декарбонизира. Според сценариите, до 2030 г. цените на електричеството ще нарастват, а след това ще започнат да се понижават. Основната причина за ръста на цените е, че в следващите 20 години трябва да се подменят старите, остарели генериращи капацитети. Въпреки че цената на тока се очаква после да спадне, разходите на домакинствата за енергия ще нарастват със сигурност: до 16% от разполагаемия доход през 2030 г. и 15% през 2050 г. Тези пари обаче ще отиват предимно за дейности като саниране на жилища и покупка на по-ефективни уреди и автомобили, отколкото директно за енергия.

По енергийния си път Европа задължително трябва да намали консумацията, като енергийното потребление към 2050 г. трябва да спадне с 32 – 41% спрямо пика от 2005/06 г. Дялът на възобновяемата енергия ще нарасне до поне 55% от крайното енергийно потребление през 2050 г., при около 10% в настоящия момент. И тук внимателно: Според Европейската комисия, ядрената енергия ще трябва да изиграе решаваща роля в декарбонизацията, формирайки 15 – 18% от енергийното крайно потребление. Ако по някаква причина европейските страни не изберат опцията АЕЦ, остава им възможността да заложат на технологията CCS – улавяне и съхраняване на въглерода.

АЕЦ и газовите централи са големи мощности – а нали уж посоката в европейската енергетика е децентрализацията? Затова леко неубедително звучи условието локалните и централните мрежи „да работят заедно“. Европейската комисия „замазва“ ситуацията, като започва да изрежда ползите от декарбонизацията: инвестиционни, конкурентни, икономически, здравни. Те наистина са големи, спор няма, но пътната карта не премълчава, и това е другият спорен момент, че сама Европа не може да спре глобалния парников ефект. При това много държави също и в ЕС заемат позицията, че опазване на климата и конкурентоспособност са две изключващи се стратегии. Още сега енергията в ЕС струва с 21% повече, отколкото в САЩ и със 197% повече от Китай. Затова Комисията е принудена да използва износената и отчайваща формула „интеграция и кооперация“ със съседите.

В пътя към енергийната трансформация, Европа поставя на първо място повишаването на енергийната ефективност, вижда се още в представения днес документ. Ключ тук е намаляването на енергийната консумация в новите и старите жилища. Коментира се подобряването на достъпа до капитал на домакинства и предприятия, подобряващи ефективността си, както и иновативни бизнес модели. В центъра на европейската енергетика трябва да застанат ВЕИ: включително енергия от океана, концентрирана соларна енергия и биогорива от второ и трето поколение. Основното предизвикателство е съхраняването на генерираната от ВЕИ енергия – дейност, в момента по-скъпа от преноса. Производството на електричество от природен газ ще осигурява резервна гаранция в случай на колебания в производството на енергия от вятъра и Слънцето, както и умната мрежа с изградени връзки между различните страни.

От Гърция чакаме соларна енергия, от Скандинавия – океанска енергия, а от Русия и Украйна биомаса. Разбира се и природен газ. Търсенето на природен газ от домакинствата може би ще спадне с една четвърт до 2030 г. заради подобрената енергийна ефективност, но в производството на електричество синьото гориво вероятно ще запази важността си. Комисията се обявява за по-голяма гъвкавост в цената на газа, а не автоматично индексиране спрямо цената на петрола. Брюксел сякаш със завист гледа на добива на шистов газ в Северна Америка и подхвърля, че заради спадащия добив в конвенционални находища, ще трябва да се разчита на повече внос – или на разработване на газовите шисти.

Тоест на практика Брюскел се готви да изтъргува чистотата на водата и земята на континента за едно доста спорно постижение в овладяването на парниковия климатичен ефект. При цялата „декарбонизация“, в пътната карта се посочва, че въглищата „ще продължат да играят важна роля за устойчивите и сигурни доставки в бъдеще“. Реверанс е направен и в посока на петролните рафинерии в Европейския съюз, а по отношение на АЕЦ страховете се потушават със смътни обещания за нови технологии, които щели да решат проблемите с отпадъците и безопасността. Типичния европейски позитивизъм трудно крие, че европейската енергийна „пътна карта“ залага на противоречащи си стратегии, дава необяснени привилегии на подбрани индустрии, преди това не аргументира достатъчно убедително целите си, а и като цяло не е достатъчно убедителна.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Интернационални and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s