Екосиндромът на Йона

Библейският пророк Йона навремето стана известен с това, че го глътна едно голямо морско чудовище. Йона не искаше да се подчини на Божия глас да отиде в „големия град Ниневия“, за да извести на жителите, че ще бъдат погубени от Божия гняв. След като прекара три дни в корема на звяра, Йона размисли и в крайна сметка отнесе съобщението до жителите на Ниневия. Те обаче се покаяха с пост и плач и градът не беше разрушен.

Йона се възмути на Бога: казвах ти аз, не ми е работа да ходя да плаша този град. Ти си твърде жалостив; знаех си, че няма да ги изтребиш. Сега никой няма да вярва, че съм бил пратен от Бога. Виж, ако имаше огнен дъжд и земята се разцепваше под краката на грешниците, друго нещо. А сега всички ще си кажат: този пророк ни плаши без доказателства.

Отдавна мисля, че същия синдром развиват загрижените за съдбата на планетата, в частност за природата на планетата. Британски филолози твърдят, че още по времето на Шекспир въпросът за унищожаването на природата е будел възмущение сред по-чувствителни хора, вероятно ще се намерят и по-ранни примери. След втората половина на XX век образът на природозащитника придоби плът и цвят. Да си природозащитник вече е модерно и престижно – отскоро и в България.

В резултат на това вече са отправени поне десетки хиляди предупреждения за – в мекия вариант загуба на природното богатство и ценни видове, в средния вариант изчезване на цивилизацията, не са малко и пророчествата за унищожаване на биосферата, на живота на планетата, от човека. Аз влизам в това число, някъде по средата.

Проблемът е, че ушите на жителите на днешна Ниневия сякаш помалко започват да се отварят. Е, засега това се вижда в по-бледи признаци. Няма пост и сълзи, но се купуват енергоспестяващи крушки и хибридни автомобили, а боклукът тук – там се събира разделно. Наистина, днес мнозина разбират „екологията“ само като здравословен живот и чисти храни и остават тотални нихилисти по въпроси като здрави екосистеми, изчезващи видове и луда планета. Но в днешната ековълна сякаш не се срещат само такива егоисти. Има и по-отговорни хора и броят им нараства.

Увеличават се, поне за пред хората, и проявите на „зелена отговорност“ от страна на институциите в държавата и организациите на бизнеса. В момента работя в редакцията на голяма медия; мога да кажа и при нужда да докажа, че днес може би две трети от бизнес наградите включват кодовите думи „зелен“, „еко“ и „устойчив“. Две трети от всички бизнес семинари са на „зелена“ тематика: възобновяеми източници на енергия, съответствие със законодателството за екопродукти, налични форми за финансиране на енергийна ефективност и т.н.

Природозащитникът в България, който в общия случай започна да се възмущава и да алармира срещу вредната посока на обществото доста преди днешната „зелена“ вълна, напълно естествено ще развие екосиндрома на Йона. Симптомите му са подозрителност към нови съмишленици и капсулиране в кръга на старите другари; оттегляне от активизъм; автоматично отхвърляне на нови идеи и проекти, особено ако идват от бивши „врагове“.

Тази реакция е напълно естествена – още повече щом голямата част от това „обществено покаяние“ е тотално лицемерие. Хора, които са допринесли за изчезването на цели екосистеми, днес получават „зелени“ награди. И може би дори си вярват, че са „еко“?

Екологията е твърде важно нещо, за да я оставим на еколозите – е налагащото се днес убеждение в политиката и финансите. И така видяхме появата на първата „зелена“ търговска банка у нас (в което разбира се няма нищо лошо), на специалности за устойчиво развитие в университетите, привличащи преподаватели по икономика, закърмени с експанзионистичната идеология, видяхме политически връчвани „зелени“ награди, видяхме „екобизнес“ секции на медии, потънали в конфликти на интереси, и, и.

Затова напълно разбирам природозащитника, пожертвал много в името на вярата си в силата на чистата природа, който не иска да участва във всичко това. Голямо е изкушението да се махнеш от мръсната Ниневия, която разбирайки че ще бъде унищожена, по причина например защото в нея се шири разврат, изведнъж става моногамна – и отървала се от наказанието свише, за компенсация незабавно потъва в борсови измами, търговия с роби и безпаметно пиянство.

И въпреки това, мисля че трябва да припомня на природозащитника, че в историята пророк Йона е по-скоро предмет на подигравки, отколкото на съчувствие. Тази душевна реакция, този „екосиндром на Йона“ е свойствен и за мен, но той не е конструктивен. „Който издържи докрай, той ще бъде спасен“. Директната конфронтация срещу врага е първата фаза на войната. Втората фаза е настъплението на тихия, скрития враг. Днес сме на този фронт.

Сега виждаме масово да се проявява това, което народопсихологът Марко Семов определи като наша българска народна черта: когато се обърне посоката на вятъра, да се смачкват първо тези, които са изпреварили времето си и вече са там, където другите тепърва отиват.

Така хората, които във времето са се раздавали за запазването на българската природа – докато всички останали бяха „за развитието“ – са и първите, които биват заплюти, когато обществото ни се „екологизира“. Голямо изкушение е да се оттеглиш, леко обиден, като Йона под листото на една гигантска тиква в полето. Но третата фаза на войната е с нас самите. Чак след нея идва победата.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Лични, Обществени and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s